Х р и с т о м а т и я по л и т е р а т у р а за 11 к л а с Забележка: Включени са всички произведения от задължителната програма
Изтегляне 2.24 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- ЩЕ БЪДЕШ В БЯЛО
- ДВЕ ХУБАВИ ОЧИ
- ДВЕ ДУШИ
- ПЕСЕНТА НА ЧОВЕКА
- МАСКА
ЗАТОЧЕНИЦИОт заник-слънце озарени, алеят морски ширини; в игра стихийна уморени, почиват яростни вълни... И кораба се носи леко с попътни тихи ветрове, и чезнете в мъгли далеко вий, родни брегове
И някога за път обратен едва ли ще удари час: вода и суша - необятен, света ще бъде сън за нас! А Вардар, Дунав и Марица, Балкана, Странджа и Пирин ще греят нам - до гроб зарица сред споменът един.
Рушители на гнет вековен, продаде ни предател клет; служители на дълг синовен, осъди ни врага заклет.. А можехме, родино свидна, ний можехме с докраен жар да водим бой - съдба завидна! - край твоя свят олтар.
Но корабът, уви, не спира; все по-далеч и по далеч лети, отнася ни... Простира нощта крилото си - и веч едва се мяркат очертани на тъмномодър небосклон замислените великани на чутният Атон.
И ний през сълзи накипели обръщаме за сетен път назад, към скъпи нам предели, угаснал взор - за сетен път простираме ръце в окови към нашият изгубен рай...
Горчива скръб сърца ни трови. - Прощавай, роден край! ЩЕ БЪДЕШ В БЯЛОЩе бъдеш в бяло - с вейка от маслина и като ангел в бяло облекло... А мисля днес; света прогнил от зло не е, щом той е твоята родина. И ето усъмних се най-подир в невярата тревожна - искам мир.
И с вяра ще разкрия аз прегръдки, загледан в две залюбени очи, и тих ще пия техните лъчи, - ще пия светлина, лечебни глътки. И пак ще се обърна просветлен света да видя цял при ярък ден. И нека съсипни се той окаже! (Веднъж ли съм се спъвал в съсипни, залутан из среднощни тъмнини?) Аз бих намерил и тогава даже обломки, от които да създам нов свят за двама ни, и свят, и храм.
Две хубави очи. Душата на дете в две хубави очи; - музика - лъчи Не искат и не обещават те... Душата ми се моли, дете, душата ми се моли! Страсти и неволи ще хвърлят утре върху тях булото на срам и грях. Булото на срам и грях - не ще го хвърлят върху тях страсти и неволи. Душата ми се моли, дете, душата ми се моли... Не искат и не обещават те! - Две хубави очи. Музика, лъчи в две хубави очи. Душата на дете... СТОННа Лора
Душата ми е стон. Душата ми е зов. Защото аз съм птица устрелена: на смърт е моята душа ранена, на смърт ранена от любов... Душата ми е стон. Душата ми е зов. Кажете ми що значат среща и разлъка? И ето аз ви думам: има ад и мъка - и в мъката любов!
Миражите са близо, - пътя е далек. Учудено засмяна жизнерадост на знойна плът и призрак лек... Миражите са близо, - пътя е далек: защото тя стои в сияние пред мене, стои, ала не чуе, кой зове и стене, - тя - плът и призрак лек!
Аз не живея: аз горя. Непримирими в гърдите ми се борят две души: душата на ангел и демон. В гърди ми те пламъци дишат и плам ме суши.
И пламва двоен пламък, дето се докосна и в каменът аз чуя две сърца... Навсякъде сявга раздвоя несносна и чезнещи в пепел враждебни лица.
И подир мене с пепел вятъра навсъде следите ми засипва: кой ги знай? Аз сам не живея - горя! - и ще бъде следата ми пепел из тъмен безкрай.
На д-ра К. Кръстев, мой благосклонен учител, неизменен другар и всегдашна опора през дни на изпитания
Един и същ на битието с урагана, аз шеметно се нося, дух из океана на тъмнина нестресвана от сън за ден, без нявга мигом негде да застана, напред самотно устремен.
Живота и смъртта крила ми са предвечни, размахани задружно, - близки и далечни предели аз не виждам сред размаха свой; на мигновенията бързотечни изгубих тягостния брой.
Къде отивам аз, терзан от знойна жажда? Мечта подир мечтата гине и се ражда... В тъма и сам - към светлина ли, към любов? Из хаосите явствен се обажда към мене нечий родствен зов.
През тайната на димните потоци звездни, кръз ужаса на гробно млъкналите бездни, заслушан аз минавам, - бди тревожен ум, с надежда за минутите възмездни на стигнат край в безкраен друм.
И може би в безкрая гоня аз граница, с напразно вярван сън за бъдаща зорница - слепец пробуден, сляп отвека и навек... И може би в заключена тъмница от своя зов аз слушам ек. МАСКАВл. Василеву
Ден карнавален, времето неделно зовеше хората навън: тълпа гъмжеше из града. Безцелно, в печал, която нивга не заспа, се лутах аз. Свръхземните въпроси, които никой век не разреши, дълбаех ням. И близко, до уши, чух tambourin; - ръката, що го носи, ме перна по лице, с изкуствен лозов лист: "Хей, смърт, дай на живота път! Oh qu`il est triste..."
Като залутан слънчев лъч игрива, маскирана вакханка с волен смях напреде ми се мярна. Да разлива коса поток от злато аз видях въз хитра голота на свежо рамо. И сетне - миг - разкършена снага изчезна в роя като блян. С тъга на страстен зов кънтеше само смехът й още. Странния парфюм на женска плът задави моя ум.
И в непонятен тласък подир нея, улисан из тълпата като луд, без сълзи плачех аз: "Мрътвея - ти каза истината: рано в студ сърцето ми замръзна; мисъл тъмна коса на смърт размахва... Беше ден, свалих аз маската му и пред мен въздъхна нощ, и вече се не съмна... Смъртта - не виждам друго в белия кивот на твоите скрижали тайни, о живот!"
В безумен сън унесен, сред оная забава на стохилядния град и без да се опомня, че не зная кого преследвам, аз нареждах: "Млад - на младост зноя не усетих. С ласка край мене, о живот благоухан, защо не спреш? Сразително желана всяка смърт, що значи тая маска ...А пътьом, чак до късни тъмнини, с конфети ме обсипваха жени.
Nancy, 1907 Каталог: uploads -> wysiwyg wysiwyg -> Личностни различия човек, индивид, личност wysiwyg -> Аглика Александрова, 2003 г. Виктор Франкъл: " Увод в логотерапията основни идеи" wysiwyg -> Умозаключителни възможности на сложните мисли wysiwyg -> Програма за подкрепа на проекти в областта на изкуството и културата със съдействието на Регионален исторически музей wysiwyg -> Световни религии и морал wysiwyg -> Литература за 10 клас Мигел де Сервантес Знаменитият идалго Дон Кихот де Ла Манча wysiwyg -> Грешки при аргументирането на тезата wysiwyg -> Омир “ илида” първа песен чумата гневът Изтегляне 2.24 Mb. Сподели с приятели:
|