Хакнатият Мозък Боян Таксиров Съдържание Предговор 4 Въведение 9
Поддържане на невежество и посредственост сред населението
Изтегляне 6.47 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Окуражаване на възхищението пред посредствеността
- Вменяване на чувство за вина
- Познаване на хората по добре от самите тях
- Необходимите митове и илюзии
| Поддържане на невежество и посредственост сред населението
Целта е хората да не са в състояние да разберат техниките и методите, използвани, за да бъдат контролирани и подчинени. Качеството на образованието за по-ниските слоеве на обществото трябва да бъде възможно най-лошо и посредствено. Така е невъзможно за ниските социални класи да превъзмогнат своето невежество. Окуражаване на възхищението пред посредствеността Убеждаване на населението, че е модерно да бъдеш глупав, вулгарен и необразован. Вменяване на чувство за вина Внушаване на човека, че сам си е виновен за своите несполуки, които се дължат на недостатъчно познания, умения или усилия. В резултат на това, вместо да се бунтува срещу икономическата система, човек започва да се самообвинява, което води до депресия и потиска предприемането на действие. А без действие, няма революция! Познаване на хората по добре от самите тях През последните 50 години стремглавият напредък в науката доведе до образуването на разширяваща се пропаст между знанията на обикновените хора и информацията, с която разполага елитът. Благодарение на биологията, невробиологията и приложната психология, „системата” е придобила задълбочени познания за човека както по отношение на неговата физиология, така и по отношение на неговата психика. „Системата” познава по-добре обикновения човек, отколкото се познава той самият. Това означава, че в повечето случаи „системата” упражнява по-голям контрол и власт върху отделния индивид, отколкото той самият има върху себе си и своя живот. Необходимите митове и илюзииПовечето от хората са склонни да отдадат неудовлетвореността от собственото си положение на някакви преходни периоди, кризи, събития, които в обозримо бъдеще ще отминат и тогава „всичко ще се оправи“. В повечето случаи това сравнително рядко настъпва в личен план и никога в социален. Бедни винаги има. Недоволни винаги има. И, статистически погледнато, те са много повече от доволните. Но може ли да се живее без илюзии? Без надежда? Нещо повече, може ли системата да съществува в този си вид, без да подхранва и дори да фабрикува необходимите илюзии в съзнанието на хората? Не, разбира се. Поради това илюзията, че утре ще бъде по добре, че днешните проблеми на индивида и обществото са само преходно състояние, малка спънка по пътя към светлото бъдеще, се популяризира от пропагандата активно, като една от най необходимите илюзии, част от системата за социален контрол. Колкото и странно да звучи, нагласата на широки слоеве от населението в страни като САЩ е, че няма бедни, има само хора, които още не са забогатели. Тази нагласа води до абсурдни проявления в САЩ, когато бедни хора не желаят увеличение на данъците и по високи социални разходи от страна на държавата, от които те биха се облагодетелствали, защото по високите данъци щели да ги ощетяват, когато забогатеели... Но статистиката говори друго. 35% е шансът един малък бизнес в САЩ да оцелее през първите пет години. Тази стойност не съответства на субективното убеждение на американските предприемачи, които оценяват шансовете си на 60%. Несъответствието се дължи на факта, че повечето хора оценяват себе си като по добри от средното ниво. И някой се възползва от това. Двигател на индивида се явява не трезвата преценка, а пожелателното мислене и надеждата... Ако хората осъзнаваха реално шансовоте си за забогатяване в системата на капитализма, те вероятно биха пожелали да живеят в различна обществена система. Капитализмът обаче не е устроен така, че всички да са добре. Ако начинът на живот на мнозинството предполага липса на съществени екзистенциални проблеми, което би повишило нивото и съзнанието му, то тогава в условията на демокрация то ще предяви много по големи претенции за социална справедливост и свобода. А това би унищожило Капитализма в този му вид, и би отнело богатството и властта на елитите. Затова системата се стреми да контролира мнозинството, а не да повишава нивото му. Да го превърне в ресурс. Колкото по нископлатен е този човешки ресурс, толкова по големи са печалбите и толкова по малък шансът, мнозинството от хората да осъзнаят положението си и да предприемат колективни организирани действия. Следователно, ако повечето хора се надяват на по добро бъдеще, по богато, по свободно, по справедливо, то тези въжделения със сигурност не се споделят от малцинството, от което това реално зависи. За тях положението е точно такова, каквото трябва да бъде. Поне по отношение на състоянието на мнозинството и неговият начин на живот. Печалбите не се правят от недоволни мрънкала за по добри условия на труд, по високи заплати и по малко работно време и за какво ли още не. Печалбите се правят от непретнциозни работяги, изхранващи деца(прекариат), както и от висококвалифицирани професионални идиоти, които не се интересуват(а и нямат време да се интересуват) от нищо извън тясната си специализация. Всеки глас за по голяма социална справедливост, всеки опит за търсене на по добра алтернатива веднага се заглушава с яростни крясъци „Комунизъм“, „Крайно левичарство“, „Анархизъм“, идващи от всички посоки... И отговорът на всички проблеми е един - да „бачкаме здраво“... Колкото по нестабилен е даден социален ред, толкова по силна е пропагандата, целяща да го предпази от разпад. Днес Капитализмът е заплашен от общественото недоволство, критики и търсене на алтернативи. Живеем във времена, когато дори не можем да наречем обществения строй в който живеем капитализъм, поради огромната концентрация на капитал, наличието на гигантски монополи, изкривяването на пазара и сливането на държавата с едрия бизнес. Реално погледнато, индивидът не притежава нито икономическа свобода нито политическа такава, а само илюзии за това. Подхранването на илюзиите сред обществото е от съществено значение за обществения мир. Това се извършва чрез непрекъснатото им тиражиране по всички възможни канали в пряк или иносказателен вид. Такива канали са медиите, интернет, образователната система, насажданата култура сред служителите и т.н. Примери за подобен род илюзии и внушения изобилстват из публичното пространство, като някои от тях вече се приемат безрезервно, като постулати, неподлежащи на критичен анализ. По същество, те представляват нарочно създадени ограничаващи съзнанието инструкции. По надолу ще посоча като примери някои от по популярните, превърнали се в клишета, с които предполагам, почти всеки е запознат: Изтегляне 6.47 Mb. Сподели с приятели:
|