Повечето хора са „средни“ хора със „средни“ способности и характеристики, от което следва, че те трябва да водят „среден“ живот, според определена рецепта, най често създадена да обслужва интересите на бизнеса и корпорациите - няма „средни“ хора, всеки индивид е уникален и трябва да има свободата да създава своя живот, защото само така може да изпита удовлетворение от него и да поеме отговорност за за себе си и своите решения, вместо да бъде робот в корпоративната фашистка матрица.
Успелите хора са с много повече качества от „обикновения човек“ и заслужено се радват на успеха, капиталите и начина си на живот -този мит е свързан с мита за капитализма по горе. Естестевно, че личните качества играят роля в успеха, но тя не е по голяма от правилната ориентация на индивида в системата, неговият произход и разбира се, късмет, особено важен в днешната „Casino Economy”(„Казино“ икономика, където печалбите често се реализират чрез различни финансови операции, които по своята логика и цели наподобяват залози в казиното)
Парите се изкарват трудно - за повечето хора може и да е така. Това обаче е и „самосбъдващо се пророчество“. Докато хората вярват на това, те никога няма да повярват в обратното, че могат да променят нещата към по добро и че могат да открият нови възможности, както и да получат по справедливо възнаграждение за труда си, което предполага усилия и борба, както това се е случвало в миналото.
Животът е „суров“ - поредното „самосбъдващо се пророчество“ като горното.
Най голямата ценност в живота е да се създаде семейство с деца - семейството е идеологическата „опаковка“ на връзката между двама души. Разбира се, няма нищо лошо в семейството и децата, но причината те да се случат са хармоничните взаимоотношения между двама души, както и характера на средата, в която те желаят(или не желаят) да създадат деца. Ако семейството е самоцел, то се превръща в празна идеология, чийто продукт е една куха черупка, незадоволителни, или дори болни отношения, доминирани от фалш, проблеми и негативизъм. Семейството не трябва да бъде фабрика за деца. Акцентът е поставен погрешно. Важни са хората и взаимоотношенията, не поведенческият модел и идеологията. Причина за създаване на семейството винаги е желанието на двама човека да живеят заедно, а не идеята, че трябва да се създаде семейство на всяка цена.
Сподели с приятели: |
