Хакнатият Мозък Боян Таксиров Съдържание Предговор 4 Въведение 9
Другият голям играч е Safari на Apple, който обхваща 17.24% от пазара
Изтегляне 6.47 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Windows - 37.3% Android - 36.46% iOS - 14.36% OS X - 8.62% Linux - 0.76%
- Гугъл – приятел или предател
| Другият голям играч е Safari на Apple, който обхваща 17.24% от пазара.
Делът на останалите браузъри е пренебрежимо малък: Firefox - 3.98% Samsung Internet - 3.18% MS Edge - 2.85% Opera - 2.08% Въпреки вградените в Chrome възможности за следене и записване на лична информация, браузърът се ползва, просто защото е удобен и бърз и хората са свикнали с него. Същото важи и за останалите услуги на Гугъл. Дори голям процент от приложенията днес ползват услугите на тази компания, чрез специално разработения програмен интерфейс (API), позволяващ това. Което означава, че ако услугите, които предлага Гугъл бъдат преустановени или станат платени, приложенията, ползващи ги ще престанат да функционират или ще функционират само частично. Тези приложения са зависими от Гугъл. По подобен начин стоят нещата и с операционните системи. Windows на Microsoft и Android на Гугъл доминират пазара, заедно с Apple аналозите им OS X и iOS. Windows - 37.3% Android - 36.46% iOS - 14.36% OS X - 8.62% Linux - 0.76% Безплатната операционна система с отворен код, Linux, притежава скромните 0.76% от пазара, въпреки, че по функционалност и възможности не отстъпва на Windows и OS X. Потребителите на социалната мрежа Facebook са 1.69 милиарда и въпреки скандалите около тази компания, броят им продължава да нараства. Очевидно монополните позиции способстват за налагането на даден продукт и бранд като стандарт, вместо да мотивират търсене на алтернативи. Вероятно този феномен е свързан със социалната психология и е лош атестат за „свободността“ на който и да е пазар по принцип. Но примерите за концентрация на уеб сайтове и услуги не се изчерпват единствено със Гугъл, Уиндоус и Фейсбук. Повечето уеб услуги, касаещи различни аспекти от социалния и икономически живот, са се съсредоточили в сравнително малко на брой сайтове и компании, стоящи зад тях. В секторите за намиране на работа, фрийланс, запознанства, пазаруване, резервиране на хотели и т.н. има утвърдени сайтове и брандове, които имат данни за потведението и статуса на всеки свой потребител и клиент, и които неявно играят ролята на диспечери и регулатори на социалните процеси, които се осъществяват през тях. Това е власт. Представете си например, дали бихте могли да си намерите добра работа, ако фигурирате като „черна овца“ в някакви бази данни и някой посреднически сайт, който ползвате за целта, има достъп до тях. Ако пък например сайт за фрийланс с монополни позиции не ви допусне до услугите си под предлог, че не сте достатъчно добър в областта, в която търсите поръчки, той не ви дължи обяснение и вие не можете да обжалвате това решение пред съда. Това е негово частно право. Така, поне на теория, един монополист може да регулира вашето материално положение, психическо състояние и в перспектива социален статус, според някакви си свои политики. В сайт за запознанства има много начини за манипулация на човешките взаимоотношения, чрез позитивна или негативна реклама, внушения, сортиране на профили и какво ли още не. Това също е власт. Ако мислите, че вие не бихте се поддали на подобни тактики и практики, ако сте на мнение, че можете да решавате безпристрастно и сте неподатливи на манипулация, вие вероятно грешите. Но дори и да сте прави за себе си, можете ли да кажете същото за останалите? Тук сработва законът на големите числа. Сравнително рядко отделният индивид е толкова важен, важен е кумулативният ефект на въздействията спрямо населението, какъв процент от хората могат да бъдат повлияни. Това ново масово въздействие в крайна сметка направлява социалните процеси и обществата, в които живеем. От своя личен опит мога да заявя, че във Великобритания дейността на посредника е изключително застъпена и когато става въпрос да си намериш работа или жилище, почти е невъзможно посредническата фирма да бъде заобиколена и да се контактува пряко с лицето или фирмата, която ви интересува. Така посредникът застава между заинтересованите от сътрудничество страни и регулира отношенията им, според определени свои политики и принципи. За тази цел той със сигурност борави с някакви бази данни и въпреки, че е прието, че той действа единствено в интерес на двете страни, ние няма как да бъдем сигурни в правдоподобността на подобно допускане. *** На 3ти Април 2018 година в 12:46 следобяд, една жена нахлува в централата на YouTube в Сан Бруно, Калифорния и открива огън с пистолет по служителите, след което се застрелва в сърцето. Ранява четирима души, а самата тя умира. Жената се казва Насим Наджафи Агдам и е иранска емигрантка. На 38 години, онлайн фитнес инструктор, веган и активист за правата на животните. Приходите и зависели от популярността и гледането на нейните фитнес видeоклипове в мрежата на YouTube. Имайки последователи, Агдам е припечелвала от кликове и реклами, докато YouTube не решава да демонетизира клиповете и и да ги филтрира. Изцяло зависейки от тези приходи, Агдам изпада в отчаяние и извършва гореописаното. Този трагичен случай показва какво влияние IT компаниите могат да имат върху човешкия живот. Предвид факта колко хора разчитат на доходи от подобна дейност, властта, която монополното положение на тези компании им дава, е плашеща. Разбира се, тук може да става въпрос не само за отделни индивиди, а за цели бизнеси, имайки предвид екосистемата от услуги на Гугъл, която е интегрирана в дейността на много частни компании по някакъв начин. Както винаги, особено уязвим е малкият бизнес. Дирижирайки приходите на голяма маса хора, чрез различните системи за ранкиране, оценка, филтриране, кликове и т.н. IT монополистите дирижират и индивидуалните съдби и социалните процеси. И всичко това си остава частно дело, нерегулирано от никакви институции и правни норми. Ползването на наложилите се в Интернет софтуер и услуги(като тези на Гугъл например) оформя нашето ежедневие и живот. Това повлиява както на нас самите, така и на социалните процеси. Определяйки начина по който тези продукти функционират и взаимодействат с потребителя, създателите им упражняват влияние на психологическо и социално ниво. Това въздействие е неизбежно, но предвид неговата мащабност и повсеместност, не би ли трябвало фирмите, разработчици на тези услуги, да осигурят прозрачност, що се отнася до действието на някои от техните алгоритми, методи на действие и политики? Това би могло да стане например по силата на същата логика, благодарение на която на етикетите на хранителните продукти е изписано какви суровини и вещества, както и колко калории съдържат, вместо тази информация да остава фирмена тайна? Може би за първи път в историята на човечеството механизмът на действие на даден продукт може да остане в пълна тайна, без никой да може да разбере не само как е устроен, но и съвкупността на цялата му функционалност. Докато всеки материален продукт може да бъде отворен и неговото устройство анализирано от различни специалисти - от джобното фенерче, през печката, хладилника, домашния компютър, до личния автомобил, що се отнася до програмните продукти това е неприложимо. Няма начин да разберем как работи любимото ни приложение, което ползваме ежедневно и на което се доверяваме. Изобщо, що се отнася до частния софтуер, който не е на базата на отворения код, няма как да знаем нито как е програмиран, нито дали не прави и нещо друго, освен това, за което сме го купили или свалили безплатно. Едно от възможните решения на проблема се състои в концепцията на отворения код(open source), която обаче не е напълно съвместима с текущата логика на генериране на печалби в софтуерната индустрия. Към момента, чрез характера на популярните софтуерни услуги, достъпът им до лична информация и възможността за запис и анализ на потребителското поведение, предпочитания и комуникация, се добива неправомерна власт върху обществото и живота на отделния човек, от страна на частни лица и организации, неоторизирани за това. Като резултат се ерозира равнопоставеността между индивидите, равният им достъп до възможности и развитие, и се отваря възможност за социален инженеринг, на базата на частни интереси и корпоративни възгледи за човека и обществото. Увеличава се социалната диверсификация и дискриминация, отричат се или се инструментализират базови обединяващи човешки и социални ценности, релативизират се дори и разбиранията за добро и зло, справедливост и несправедливост. Засега това влияние остава извън някаква адекватна юрисдикция, дейността на IT монополистите продължава да бъде неадекватно нерегулирана и все още непрозрачна. Гугъл – приятел или предател?За амбициите и намеренията на Гугъл можем да съдим от изявленията на нейните високопоставени служители. Така например, още през 2007 година Ерик Шмидт, тогава изпълнителен директор на Гугъл, в интервю пред Файненшъл Таймс, споделя своите виждания за целите на Гугъл: „Целта е Гугъл да направи възможно за потребителите да задават въпроси от рода на „Какво трябва да направя утре?“ и „Каква работа трябва да избера?“ През 2010 година в интервю с Уол Стрийт Джърнал той отново потвърждава тези свои виждания, казвайки: „Аз всъщност мисля, че повечето хора не желаят Гугъл да отговаря на техните въпроси, те искат Гугъл да им казва какво трябва да правят по нататък“. Религиозните хора биха казали, че само Бог може да отговори на тези въпроси(за съжаление, за някои индивиди Гугъл се явява точно Бог...). Нерелигиозните биха казали, че това винаги трябва да е индивидуална отговорност, следствие от автономията на индивида. През 2009 година Ерик Шмидт отново демонстрира фриволно и пренебрежително отношение към въпроса с личните данни и поверителността, с изказването си: „Ако имате нещо, което не желаете някой да знае, може би на първо място вие не би трябвало да го извършвате. Ако наистина се нуждаете от този вид поверителност, реалността е, че всички търсачки, включително Гугъл, задържат информация за известно време, и това е важно, тъй като всички в САЩ, попадаме под юрисдикцията на „Патриотичния Закон“(Patriotic Act) и е възможно цялата информация да бъде предоставена на властите“. И ако приемем позицията на изпълнителният директор на Гугъл за позиция на самата компания, то излиза, че според Гугъл ние нямаме право на лично пространство и лични тайни и би трябвало да се автоцензурираме за всяко нещо, от което бихме се почувствали неудобно, ако то стане публично достояние! През 2010 година на конференцията Techonomy Ерик Шмидт предвижда, че „пълната прозрачност и липса на анонимност“ е бъдещето на Интернет. Той прави следното изказване: „В свят с асинхронни заплахи е твърде опасно да няма някакъв начин индивидът да не бъде идентифициран. Ние се нуждаем от начин да идентифицираме хората поименно. Правителствата ще изискват това“. После добавя: „Ако ние гледаме достатъчно дълго вашите чатове и вашите местоположения, и използваме изкуствен интелект, ние можем да предвидим, къде ще отидете. Покажете ни 14 ваши снимки и ние можем да идентифицираме кой сте вие. Мислите, че нямате 14 ваши снимки в Интернет? Вие имате снимки във Фейсбук!“ Тези изказвания, при всички положения, повдигат въпроси. Като например за какви въпроси от вашия живот бихте потърсили решения от Гугъл и за кои бихте се доверили на собствената си преценка и усещания? И кой изобщо би искал да бъде кукла на конци, чийто живот е предвидим и прозрачен за определена привелигирована каста? Аз все пак си направих един експеримент, въвеждайки въпроса „Каква работа трябва да работя?“( What job shall I take?) в търсачката на Гугъл. Помислих си, че щом тази цел, Гугъл да може да отговаря на такъв въпрос, е била зададена преди почти петнадесет години, някаква работа по нея би трябвало вече да е свършена. Ето какво получих като резултат: What are the most useful jobs? Изтегляне 6.47 Mb. Сподели с приятели:
|