Хакнатият Мозък Боян Таксиров Съдържание Предговор 4 Въведение 9
Профилиране(анализ на тази информация, създаване на психологически профили)
Изтегляне 6.47 Mb.
|
| 2. Профилиране(анализ на тази информация, създаване на психологически профили)
3. Микротаргетиране и манипулация(презентиране на въздействаща персонализирана информация, на базата на психологическия профил) Точки едно и две вече разгледахме. Точка три се състои в подаване на манипулираща(или дори „програмираща“) информация, по различни канали. Чрез персонализирането на своите услуги IT монополистите, а и не само те, могат да презентират на всеки отделен потребител различни послания и информация, подбрани според някакви техни съображения. Това става най вече чрез чрез резултати от търсене, препоръки и реклами, но и по много други начини, които са разгледани в детайли по нататък в книгата. Тази информация въздейства върху психиката чрез внушение, бихейвиористични методики и чрез съответствието си с личните особености на индивида, вследствие на персонализацията на интернет съдържанието. Не е пресилено да се каже, че възможностите, които IT корпорациите са придобили през последните две десетиления заплашват демокрацията, културата и човешката свобода. Политическите и социални манипулации, извършвани на база личните данни неусетно но неотклонно променят политическата картина и обществените нагласи. И това не е страничен ефект от дигитализацията на живота, а преднамерено действие на тези, които са овладели информационното пространство и правят все по успешни опити да проникнат в човешките души, за да ги моделират по своите предпочитания и планове. Що се отнася до „независимия“ софтуер, трябва да се има предвид, че всяко едно приложение, което инсталираме на телефона или компютъра си, може да действа по всевъзможни начини, без да има възможност за технически непросветения потребител да заподозре каквото и да било. Всички опасения, които имаме спрямо дейността на продуктите на IT гигантите, не губят своята актуалност, когато се касае за продукт на неизвестен производител на софтуер. Всяко приложение би могло да играе ролята на „троянски кон“, както по отношение на информацията, която събира, така и по отношение на начина, според който функционира. Можем ли да сме наясно този продукт каква информация записва и изпраща някъде в Интернет,с какви бази данни се свързва, както и на базата на какви алгоритми действа, когато ни презентира някакво съдържание, било то препоръки за рингтон на телефона ни, тапет за екрана, или пък съвет какъв спорт да практикуваме? Изобщо, всяка функция в дадено приложение, базирана на случаен избор, би могла да не бъде наистина случайна, а само представена като такава, докато изборът да се осъществява според някакви неизвестни за потребителя и обществеността съображения. Понякога същото може да се каже и за част от останалата функционалност. Факт е, че докато кодът на приложението е затворен и представлява фирмена собственост и тайна, няма начин да се разбере на какви принципи действа и какво друго, което прави(ако го прави), освен базовата си функционалност. Съществуват софтуери, които могат да преценят нашето психическо състояние, според ритъма и бързината, с която натискаме бутоните на клавиатурата, както и според честотата и вида на грешките, които правим, особено сравнени с предишни наши данни, както и с лична информация от по широк спектър. Но дори и в самото приложение да няма някаква умисъл, ако то ползва услуги, като тези на Гугъл например, то не би имало контрол над записа и боравенето с лична информация от страна на този или друг дигитален монополист. Ако приемем, че би могло да става въпрос за глобална стратегия, за мрежа от приложения и уеб услуги, координирани с глобална база данни(или по скоро мрежа от бази данни), то тогава дистопията вече е настъпила. Технологически, днес това е напълно осъществимо. Във филма „Кръгът“(The Circle, 2017) с Том Ханкс(който филм горещо препоръчвам) се разглежда проблемът с властта която IT компаниите посредством своите технологии придобиват спрямо личния живот на хората и обществото като цяло. Особено внимание е обърнато на проблема с личното пространство, чието демонстративно отричане и погазване от страна на корпорациите е пътят към тотален контрол и мозъчна промивка, път към култура, в която личният живот се удавя в една изродена култура на фалшив морал, конформизъм, всеобщо взаимно наблюдение, шпиониране, доносничество, автоцензура и воайорство, гротескно представена като „отвореност“, „откритост“ и „цивилизованост“. Съдейки по изказванията на Ерик Шмидт(цитатът в началото на главата) и действията на Гугъл и другите IT гиганти, опасенията, изразени във филма изобщо не са безпочвени. До голяма степен показаното в него днес вече е реалност, дори се и надхвърля... Трябва все пак да отбележим, че разполагането с подобна власт от страна на IT компаниите не остава незабелязано от властите в различните страни, но засега мерките в повечето страни са несъответстващи по сила и мащаб на мощта и възможностите, които тези компании постепенно са придобили през последните две десетилетия. Добър пример за действия в тази посока дава Европейският Съюз с влезналия в сила на 25ти Май 2018 година Общ Закон за Защита на Личните Данни, който забранява обработването на лични данни от следния характер: Изтегляне 6.47 Mb. Сподели с приятели:
|