Хакнатият Мозък Боян Таксиров Съдържание Предговор 4 Въведение 9
Изтегляне 6.47 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Внушаване на страхове, комплекси и съмнения. Затормозване.
- Индуциране на психически състояния, емоции, настроения и поведение
- Програмиране на поведение за бъдещи обстоятелства
- Противопоставяне на интереси
- Разнородни сигнали
- Обявяване на някого за обществен враг, демонизация
- Внушение, че едно нещо е за сметка на друго
- Абсолютизиране на Науката и Прогреса
- Който не мисли, зло не мисли
- Всичко в името на Компромиса
- Колективът е най отгоре
- Виртуално корумпиране
| Пари.
Трудност. Това са две от най употребяваните думи и понятия. Всеки мисли за пари и чрез експерименти е доказано, че споменававенето на тази дума в различен контекст(или показването на изображения с пари) въздейства на хората по определен начин. Хората стават по независими и упорити, по малко готови на помощ, както и по дистанцирани. Защото парите са средство за оцеляване. В живота на повечето хора има немалко ситуации и проблеми, окачествявани като „трудни“. Затова използването на думата труден настройва хората на определена негативна, демотивираща вълна. Да си припомним фразата „Парите се изкарват трудно“ от главата за митовете и илюзиите, които ни се внушават. Дали с тази нагласа можете лесно да изкарате пари и да бъдете амбициозни? Бихте ли си позволили някакъв харч, или ще предпочетете да спестите, защото и животът е труден? Що се отнася до внушението на идеи, в повечето случаи това не се прави директно, а в съзнанието и подсъзнанието се вкарват „суровините“ от които съзнанието ще конструира желаната от манипулатора идея, евентуално водеща до желана реакция. Това е възможно поради асоциативния характер по който работи човешкия мозък. Например показването на изображения на куфари може да доведе до идея за пътуване, при подходящи обстоятелства. Когато мозъкът се „зарежда“ с определени идеи и понятия, той се настройва на тяхната вълна и затова е вероятно идеите, които създава и решенията, които взима, да са производни на „суровините“ с които е зареден. Колкото по спонтанни са тези решения, толкова по голяма вероятност има те да са следствие на „икономичната“ работа на човешкия мозък, който спонтанно свързва подадените му понятия без кой знае какво участие на съзнанието и волевата дейност. Тогава индивидът може да прецени, че въпросната идея е просто „спонтанна“. В един епизод от популярното предаване Brain Games водещият излиза на сцената с една китара. Един от участниците в предаването също е с китара и е помолен да импровизира нещо на нея. Човекът изсвирва някаква мелодия и водещият го помолва да и даде име, но да го направи бързо и спонтанно, и да каже първото подходящо име, което му е попаднало. Участникът казва „Игуана“. Водещият го пита защо е избрал това име и в отговор участникът споменава някакви причини, които вече не помня. След което водещият обръща своята китара с гърба напред, и се вижда, че на нея е написано „Игуана“. Обяснението беше, че човекът, който беше изсвирил мелодията, вече е бил видял тази дума на гърба на китарата на водещия, но само за известно време, без да осъзнава това. Така че тази дума е влязла в неговото подсъзнание, като след известно време е била „избрана“ като „спонтанен“ избор. Не знам дали може да се вярва на на тази сцена, дали е била неподправена или пък режисирана, обаче независимо от това тя представлява една много добра илюстрация на начина, по който работи интуицията, ако не винаги, то понякога. Тя просто взима това, което и е „под ръка“ и „сглобява“ някаква идея. Логическата, бавна мисъл е нещо различно. При нея мозъкът работи в друг режим, където „подсказките“ на интуицията отстъпват място пред разсъдливостта и претеглянето на аргументите. Смятате ли, че ако участникът в това предаване на Brain Games бе помолен да не бърза и да обмисли внимателно името на композицията си, той щеше пак да даде същото име? Според мен това би било малко вероятно. Внушаване на страхове, комплекси и съмнения. Затормозване.Всеки от нас има слаби места. Това може да са страхове, фобии, комплекси, съмнения и прочее неприятни неща от този род. Дори и да има човек, толкова съвършен, че да няма никакви подобни проблеми, то такъв индивид също не е застрахован от това да развие някои от тях. За съжаление, за това може да му се „помогне“ от страна на този или тези, които знаят как да активират и да утежняват подобни състояния. Чрез прилагането на определени техники(в предишната глава вече разгледахме техниката на „припознаване“) индивидът може да бъде вкаран в затормозено състояние, в което той да се фокусира върху въображаем или преувеличен проблем, или проблеми, което да разстрои и разбалансира вътрешния му ритъм и мисловен процес. Подобно състояние може да стигне до степен индивидът напълно да загуби контрол върху себе си и своя живот, и вследствие на това да започне да деградира. Или както се казва на жаргон, да бъде вкаран във „филм“. Като стана въпрос за филми, се сещам за филма „Играта“(1997) с Майкъл Дъглас, където героят му, преуспяващ бизнесмен, бива въвлечен в ситуации, които разклащат чувството му за сигурност, увереност и контрол до такава степен, че той губи представа за себе си, кой всъщност е. Постигането на подобен ефект(макар и вероятно не чак в степента, показана във филма) не е особено трудно, ако целящият това е запознат със психопортрета и съответно със слабите места на индивида. От там нататък всичко опира до тяхното активиране чрез умело боравене с намеци и асоциации, без значение дали те ще се отправят в лична комуникация „очи в очи“, в интернет чатове и форуми, или пък чрез препоръки от някой сайт, приложение, онлайн търсачка, спам мейли, анонимни смс-и или по някакъв друг начин. Навсякъде, където има интеракция или дори само едностранно предаване на информация, съществува възможност тя да бъде манипулативна и тенденциозна, базирана на психопортрета на индивида. Стига отправяните намеци и внушения да са методични и постоянни, мнозина от хората могат да бъдат потопени в собствените им или чужди кошмари от съмнения, подозрения, страхове, или блокиращи живота и унищожаващи самочувствието комплекси. Както в романа 1984 на Джордж Оруел, някой може да ви изправи пред вашите най големи страхове. Те са различни за всеки. Чувал съм, например, че студентите по медицина през първи и втори курс преминават през период, в който намират симпотми в себе си на всички страшни болести, за които учат. А вас страх ли ви е от болести? От рак, диабет или може би Ковид-19? Не сте ли се питали, дали не проявявате симпоми на някоя страшна болест? Ако не - поздравления, но трябва да знаете, че повечето хора не са като вас. Аз например не съм. По времето, когато работех в Дубай, се бях заинтересувал от качеството на чешмяната вода там, по специално дали не е вредна за пиене. Разровяйки се в интернет, в търсене на отговор на моя въпрос, попаднах на всевъзможни алармиращи мнения, някои от които уверяваха, че водата в Дубай не само не става за пиене, но и причинява кожни обриви, косопад и дори оплешивяване. Въпреки, че здравият разум и личния опит отхвърляха подобни твърдения, породилото се леко чувство на безпокойство ме накара да продължа със своите интернет изследвания по въпроса. Така попаднах на един сайт, където един достолепен лекар и професор уверяваше, че чешмяната вода навсякъде по света е гибелна, защото хлорът в нея бил най големият убиец и отговорен за всевъзможни болести и увреждания и дори причинявал ранна смърт на индивида. Разбира се, изрично бяха споменати жените и децата, като особено изложени на риск. Беше категорично заявено, че основен дълг на съпруга е да предпази своето семейство от хлорната интоксикация, причиняваща непоправими увреждания. Изходът, според професора и собственик на сайта, беше в закупуването на сложни и скъпи пречиствателни системи, струващи над сто хиляди долара. Тези системи се продаваха на модули, като се препоръчваше и закупуването на модул за тоалетната чиния, тъй като хлорните изпарения от нея отравят въздуха в къщата и оставайки необезопасени биха обезсмислили дейността на останалите пречиствателни системи. Професорът беше подкрепил тезите си с най различни графики и цитирани изследвания, които при по обстоен преглед се оказаха напълно стъкмени, графично изопачени или непотвърдени. Колкото и нелепо да звучи, аз се притесних значително и донякъде дори се вманиачих на тази тема. За щастие това трая кратко - около ден-два, след което излезнах от това състояние. Но случилото се ми остана като поука за това, че не съм психически толкова неуязвим към внушения, колкото си мислех до момента. Хората имат най различни страхове, свързани със здравето им, които могат да бъдат активирани. Но здравето не е единствената област, за която може да се тревожим. Помислете си вас от какво ви е страх например? Уволнение, изневяра, фалит, отхвърляне, земетресение, болест на близък човек, провал, злополука или нещо друго? Може би имате комплекс за малоценност или пък се чувствате твърде стар? Вие си знаете най добре. Всеки има своите „ахилесови“ пети, в които някой умело може да се прицелва и да стреля с отровни стрели. Рецепта за противодействие няма, тук най важна е индивидуалната психическа издръжливост, както и личната философия. Дори и да станете обект на подобни въздействия, опитайте се да възприемете нагласата, че всяка такава стрела не ви убива бавно, а засилва вашия психологически имунитет и ви прави по силни. Тогава ще се случи точно това. Индуциране на психически състояния, емоции, настроения и поведениеЯсно е, че настроенията и емоциите са заразни. Ведрите хора около нас повдигат и нашето собствено настроение, докато депресираните сякаш ни завличат в своето мрачно състояние. Психическите състояния могат да се предават и чрез романи, филми, текстове, стихове, съобщения, картини, снимки, цветове, звуци, движения и вероятно още неща, които пропускам в момента. В главата за Фейсбук бяха споменати експериментите, свързани с емоциите, които тази компания е провеждала с нейните потребители. Както там бе споменато, дори най простото филтриране на част от негативните постове в секцията за новини на определена група потребители е довело до повишаване на тяхното настроение, както и обратното, филтрирането на част от позитивните постове на друга група потребители е довело до понижаване на настроението на потребителите от въпросната група. Тук няма да се спираме на психологическите механизми на подобни въздействия, това е предмет на многобройни и пространни научни изследвания. Тази книга има за цел просто да покаже, че всичко това е възможно, че подобни въздействия се извършват непрекъснато, както и че техният ефект в никакъв случай не бива да се пренебрегва, той ни се отразява, дори когато нямаме идея за това. Онлайн средата, както и телевизията и медийте непрекъснато ни „бомбардират“ с изображения, клипове, думи, изрази, анимации, като част от това съдържание е персонализирано, то ни се подава според нашите лични данни, минали действия, текуща ситуация, психологически портрет и т.н. Тук също става въпрос за внушение и сугестия. Разчита се на това, че индивидът ще „прихване“ внушаваните състояния, които му се отправят с реплики, демонстрират като поведение, или пък индуцират чрез изображения. Какво да кажем и за персонализираното представяне на клипове и изображения, като това в YouTube, например? Аз например се ужасявам от гледката на страдащи и бедстващи животни, и освен това гледам котка в къщи. Как да си обясня факта, че YouTube непрекъснато ми препоръчва клипове с бедстващи котки, след като почти никога не съм отварял подобни клипове? Разбира се, бих бил много благодарен на YouTube, ако престанат да ми ги препоръчват. Aко някой ви презентира кадри с подобно съдържание, или нещо друго, което въздейства точно на вас, съвсем основателно може да се твърди, че този някой упражнява власт над вас. Да, вие вероятно може да изберете да не посещавате подобни сайтове, но понякога въздействията може и да не не са така отявлени, както в примерите по горе, и вие дори да не можете да установите какво точно ви кара да се чувствате дискомфортно. Но за разлика от вас, някой алгоритъм е възможно да „знае“ това, както за вас, така и за много други. Възможно е и да се знае какви комбинации от стимули действат пристрастяващо на отделния индивид, така че хем да се постига определено негативно въздействие, хем това да има пристрастяващ ефект, така че индивидът да бъде обработен така, че сам да си избира „отровата“. А тогава няма как някой друг да му е виновен, нали? Ако последните страници са били натоварващи, нека се върнем в полето на теорията и споменем и за по „нискотехнологичните“ методи за емоционално въздействие, тъй като емоции и състояния, могат да се внушават и в най обикновен диалог. За целта и с оглед по голяма успеваемост трябва да се подбере конкретен психически контекст и ситуация, които все пак да предполагат усещането, което се внушава. Например, след тежък работен ден манипулаторът може да сподели с обекта на манипулация: „Ох, много съм изморен, направо не се държа на краката си.“ В напрегната за индивида ситуация манипулаторът може да вметне: „Не знам защо, но съм адски изнервен. Чувствам, че ще избухна“ „Просто всичко страшно ме дразни!“ „Просто ми идва да ударя някого!“ „Не издържам повече!“ „Писна ми, ще захвърля всичко!“ „Много съм изнервен, направо не се побирам в кожата си.“ „Такъв чувствителен човек като теб сигурно не преживява леко нещата.“ „От няколко дни непрекъснато ме боли глава, не знам защо.“ „Искам да се натряскам, защо да живеем до 200 години, нали?“ „Напоследък изобщо не мога да се концентрирам.“ „Чувствам се неспокоен, все имам чувството, че нещо ще се случи.“ „От известно време изобщо не мога да спя.“ „Знам колко си напрегнат, ето какво може да ти помогне...“ „Изглеждаш уморен.“ „Защо си ядосан, има ли причина?“ „Напоследък никак не ми се спортува, предпочитам да си седна на дивана и да си гледам сериала.“ Ако манипулаторът е издебнал точния момент, то вероятността той да индуцира в индивида поведение, съответстващо на горните реплики, е голяма, като разбира се успехът зависи и от индивидуалните способности за самоконтрол на обекта на манипулацията. Има и по изтънчени начини за внушения на състояния и качества. Например има много видеоклипове в YouTube, които ви предлагат някакъв лесен тест, уж за интелигентност, който е най често визуален, например за различаване на цветове. Въпреки, че почти всеки може да реши такъв тест, във видеоклипа е обявено, че например само 5 процента се справят успешно. След като зрителят реши теста, той вече се чувства горд, и дори първоначално да не е повярвал на твърдението, че с такъв тест се справят само гениите, много вероятно е, вече да се чувства по различен начин, поне за момента. Подсъзнателно изживяващ се като спадащ към някаква ласкаеща егото категория хора, зрителят става по възприемчив за внушението, което следва. А то често е нещо, което в друга ситуация не би се възприело, когато филтрите на критичността не са свалени. Такова внушение би могло да бъде например, че интелигентните хора са интроверти. Веднъж след като внушението е отправено, върху тази база се изграждат и останалите внушения. В този пример това би могло да бъде обяснение как живеят интровертите - примерно, че имали малко приятели, че обичали да са сами и че за тях работата била най важна и т.н. Така постепенно, лека полека внушенията се натрупват и при някои хора имат кумулативен ефект. В днешно време методите за емоционално въздействие са безкрайни, като това важи с особено голяма сила за виртуалното пространство, където „облъчването“ с различни дразнители е повсеместно. Засега няма някаква форма на регулация на дейността на подобни услуги във виртуалното пространство, които притежават свободата да „облъчват“ всеки както си искат, според неговите лични особености. Това е и проблемът със социалните мрежи, тъй като те са се превърнали в платформа за внушения и всевъзможни психологически и социални експерименти. Както и в една огромна система за извличане на лични данни, разбира се.Това не са проблеми, които трябва да се пренебрегват, защото решенията могат постеренно да изкристализират, едва когато проблемите навлезнат в обществения дискурс. Програмиране на поведение за бъдещи обстоятелстваПонякога внушението не цели мигновен ефект, а да остане в съзнанието като идея и нагласа, която да се „отключи“ при някакви бъдещи обстоятелства и условия, които още не са настъпили. За тази цел индивидът се зарежда с понятия и идеи, чрез различни изразни средства, най вече вербални или текстови, но е възможно те да бъдат и други. Цели се тези понятия и идеи да доведат до определено поведение и решения, при настъпването на конкретни обстоятелства. Манипулаторът проектира индивида в някаква бъдеща ситуация, за която индивидът към момента може би си няма представа, и го „зарежда“ с понятия, идеи, нагласи, които да направят определен тип поведение по вероятен, когато евентуално ситуацията настъпи. Ако например манипулаторът е колега, притежаващ информация, че на даден ивдивид скоро ще му бъде възложена отговорна и напрегната задача, на границата на възможностите му, и индивидът не знае за тази предстояща задача, а манипулаторът желае този човек да се провали, той би могъл да му вметне уж между другото: „По принцип нямам намерение да се съсипвам за едната работа.“ „Майната им на парите, животът не е само работа.“ „Няма да се напъвам да работя, ако не ми плащат достатъчно.“ „Ако някоя задача е твърде трудна, просто ще я откажа, защото всеки трябва да си защитава позицията пред шефа.“ „Да не съм роб, да им работя почти за без пари?“ „Напоследък нещо не ми върви, работата ми се струва много трудна и правя много грешки.“ Обектът на манипулацията, бидейки още в неведение за предстоящата задача, навярно ще пропусне тези реплики през ушите си, но впоследствие, когато се изправи пред трудностите, е вероятно или да си ги припомни, или те подсъзнателно да повлияят на отношението и нагласите му към задачата. Нека разгледаме още един пример: Примерно, да допуснем, че във вашата работа някой желае да ви скара с добър ваш колега. Да допуснем също, че този колега е привикан от шефа ви във връка с някакъв негов гаф, и той в несръчен опит да се оправдае, споменава нещо за някаква дребна нередност във вашата работа, но неволно, без да е имал за цел да ви натопи. Ако въпросния някой е узнал за случилото се преди вас, той може уж случайно да ви разкаже някаква история, свързана с грозно предателство, като поуката от нея да бъде, че предателството никога не трябва да се прощава. Малко по късно по някакъв начин се прави така, че вие да разберете за казаното от вашия колега пред шефа. Много вероятно е вие, дори и да не си припомните разказаната история, да сте подсъзнателно заредени с понятието за предателство и да реагирате по остро към вашия колега, отколкото ако историята не ви беше разказана. Въпреки специфичния характер на показаните примери, подобна манипулативна техника може да се приложи във всяка ситуация, когато се визират обстоятелствата в някой бъдещ момент така че даден индивид или група да се „програмират“ за определни нагласи и реакции при евентуалното настъпване на този момент. Противопоставяне на интересиДруг широко използван похват е този на противопоставянето на интереси, използван в стратегията „Разделяй и владей“. В този случай манипулиращите ще се опитат да внушат, че интересите и правата на даден индивид или група противоречат на интересите на друга група, както и че интересите на последната са далеч по значими, без това непременно да е така или изобщо да има някакво противоречие. Това се прави, когато се опитват да се оправдаят непопулярни политики или действия спрямо някого(или някои), които няма как да се ползват с обществено одобрение, и дори могат компрометират извършващия ги. Когато подобна манипулация се извършва от властта или задкулисни кръгове, презумпцията е, че хората живеят в общество, където различните интереси се преплитат, и за да не настане хаос, трябва да има някой който да решава всичко, дори и това да не е в правомощията му, и дори и понякога да противоречи на буквата на закона. В такива случаи законът и моралът се явяват пречка в реализирането на властовите амбиции и цели на споменатите кръгове, или дори на самата официална власт. Манипулаторите ще пробват да представят определени неморални и дори незаконни действия като „необходимо зло“, или „по малкото зло“, като за целта ще се опитат да „докажат“, че нечия позиция, права или интереси вредят на много хора или дори на цялото общество. Подобен похват често се прилага настоятелно и методично, като част от стратегията „Прозорец на Овъртън“ за постепенно налагане на определени непопулярни идеи в обществото, за която стратегия стана дума в предишните глави. Също така манипулаторите биха се опитали да предотвратят или редуцират евентуална симпатия или състрадание към жертвата, в опит да насочат общественото внимание към имагинерни или реални неудобства на противопоставената на жертвата група, за които неудобства ще бъде обвинена жертвата. Освен това, ако такива неудобства наистина съществуват, те ще бъдат преувеличени в максимална степен. Използваните фрази при този тип манипулация са от следния род: „Печели един, губят всички.“ „Така е по добре за всички.“ „В интерес на общото благо е.“ „Трябва да се отстъпи пред обществения интерес.“ „Жертваме един, за да спасиме мнозина.“ „Един ръководител трябва да може да взима и непопулярни решения.“ „Стига с тази криворазбрана Демокрация!“ „Трябва да има Ред!“ „Заради теб страдат всички!“ Както и при всички останали манипулации, основните средства за противодействие винаги са логиката и разума. Нищо не бива да се приема на доверие, независимо от начина по който е представено, а вместо това всяко твърдение трябва да се подлага на логичен и безпристрастен анализ. По този начин, ако има внушения за изкуствен конфликт, те ще бъдат разобличени като тенденциозни и безпочвени. Нека не забравяме, че най използваната стратегия за социален контрол от страна на олигархиите е „Разделяй и владей“, чиято цел е населението никога да не се обедини в гражданско общество, осъзнало своите общи и колективни интереси, което общество да е способно да ги извоюва, отстоява и защитава. Разнородни сигналиЕдин от начините индивидът да бъде объркан и затормозен е чрез подаване на разнородни и противоречиви сигнали. За да илюстрирам това, ще си послужа със сравнение, което може да обиди някой, който смята, че човекът има божествен произход и няма нищо общо с животните, но все пак преобладаващото разбиране днес е, че животните са неподозирано близки до човека. Особено бозайниците. И разбира се, споменатото важи и за „най добрият приятел на човека“. Да, кучето. Кучето е социално животно и то възприема собственика си за водач на глутницата. От него то очаква сигнали и команди, на които се подчинява. Когато обаче кучето получава противоречиви сигнали от своя собственик, то изпада в състояние на смут и объркване и често започва да се върти в кръг, да скимти и да лае. Понякога човек би могъл да изпадне в психологическата аналогия на това кучешко поведение, когато очаква сигнали от някого, а идващите сигнали, намеци или подсказки са противоречиви, поради което човекът не може да създаде картина на ситуацията и не знае какво да очаква. Представете си например една харесвана от даден мъж жена един ден да показва благоразположеност към него и да му „пуска аванси“, докато на следващия ден да се държи съвсем безразлично. Тази тактика вероятно би предизвикала объркване и смут в заинтригувания обожател. Друг пример би могъл да бъде шеф, който ту намеква за повишение пред даден служител, ту обратното, прави забележки и критикува работата на същия служител. Тази тактика прави хората уязвими. Но само ако е налице едно условие. Човек да очаква и да се надява на нещо от прилагащия тактиката. Колкото по силни са очакването и надеждата, толкова по уязвим ще бъде човек. Обявяване на някого за обществен враг, демонизацияТова е характерен подход на всички недемократични(или псевдодемократични) режими. Тези, които не могат да бъдат подкупени, принудени, неутрализирани и т.н. следва да бъдат очерняни пред обществеността до степен, до която общественото мнение се съгласи с някаква репресия спрямо тях, или приеме вече съществуващите репресии за справедливи. Това, разбира се, се случва не само в тоталитарните общества, а навсякъде, и във всякаква микро или макро среда, било то в по голяма или в по малка степен. Става въпрос за отваряне на Прозорец на Овъртън, който цели чрез активна пропаганда срещу индивид или група хора да се променят обществените нагласи по отношение на евентуални репресивни мерки, или просто да се постигне неговата изолация, да бъде лишен от подкрепа. За целта се ползва всичко, което може да се намери за този индивид или група индивиди, фабрикуват се лъжи, вадят се „кирливи ризи“, използват се манипулативни разсъждения и доводи, докато се стигне до необходимото ниво на неодобрение. Същият подход се използва и в интернет от страна на троловете, обслужващи определени политики. Не бива да забравяме, че в днешните времена на упадък на авторитети, неявното повлияване на обществения дискурс се явява основна цел на тези, които не могат да наложат своята воля открито. Такива действия са лесноразпознаваеми със своята вербална агресивност и крайност, а често и нецензурност. Внушение, че едно нещо е за сметка на другоПо принцип, това нерядко е така. Но често манипулаторите могат да се опитат да измислят несъществуващи връзки от такъв тип между нещата. Това се прави с цел да се оправдае дадено положение, което по принцип не се харесва и няма как да се хареса. Целта е хората да го приемат за неизбежно следствие от нещо друго, което е необходимо. Например, често се спряга темата за цената на прогреса. Когато това става, се говори, че прогресът и цивилизацията като цяло, си имали цена, и за да се ползваме от техните блага би трябвало да се откажем от някои неща. Най често под такива неща се визират правата и свободите. Не се правят опити да се докаже пряка връзка между несвободата от една страна, и цивилизацията и прогреса от друга, защото това е невъможно, такъв опит би довел до една дискусия без край. Затова просто се внушава, че това е така. Мнозина например определят американската хегемония като безалтернативна. Признават, че тя не е съвсем добра и справедлива, но твъдят, че иначе щяло да стане много по лошо. Обрисуват се страшни картини на свят, в който Америка се е оттеглила и капсулирала на своя континент. Разпад на съюзите и държавите, локални войни, възродено пиратство, икономическа криза и какво ли още не. Тази теза битува в глобалния обществен дискурс, но не е доказана и няма и как да бъде. И все пак въздейства, плаши. Други твърдят, че за да ползваме удобствата на Гугъл(и останалите IT гиганти), трябва да се примирим с края на личното си пространство и дори с края на нашата автономност. Това не би трябвало да се приема безкритично. Но дори и да беше така, аз лично не бих желал да ползвам услуги, които предполагат подобно нещо. Наскоро в спор с познат чух тезата, че това, да имаме интернет в домовете си, както и топла вода, си имало цена, която била ограничението на нашите права и свободи. Аз в отговор зададох въпроса кой според него пише „ценоразписа“ и доколко той е обективен. Отговор нямаше. Ако цената на прогреса са все повече ограничения, то тогава в един момент не би трябвало да имаме каквато и да е свобода. Бихме ли искали такъв прогрес изобщо? Сигурен съм, че повечето хора биха казали „Не благодаря“ . Примерни фрази: „Цивилизацията си има цена.“ „Само диваците са свободни.“ „Щом ползваш благата на цивилизацията, трябва да приемеш и известни разумни ограничения.“ „Ако правиш каквото искаш, не бива да живееш в общество.“ „Няма пълна свобода.“ „Само в гората има пълна свобода.“ „Ако не приемем разумни ограничения, всичко ще се разпадне.“ Разбира се, обявяването, че едно нещо е за сметка на друго може да се ползва във всякакъв контекст. Абсолютизиране на Науката и ПрогресаТози подход е частен случай на внушението, че едно нещо е за сметка на друго, но е толкова популярен, че може би заслужава отделно внимание. Често подобна пропаганда, стигаща до обществеността по един или друг начин, има за източник технократските и бизнес среди, които биха желали тяхната дейност и цели да се приемат като абсолютна доминанта в обществените процеси, заставайки по този начин срещу някои човешки особености и права. Това е логически абсурд. Науката по принцип, и текущата и версия в частност, не би трябвало да бъде поставяна над Човека, така както индивидът например, не би трябвало да жертва своята свобода и правата в името на бърза интернет връзка или ефективна търсачка в интернет например. Кой изобщо би избрал подобно нещо? Създаването на пряка връзка между несвободата и икономическия просперитет е спекулация и изкуствено противопоставяне, но дори и това донякъде да почиваше на факти, отново бих попитал, кой би жертвал свободата си за по голям телевизор? Или дори за обещанието Елън Мъск да прати ракета до най близката звезда? Нещата дори отиват много по надалеч. Технократските визии за бъдещето на човека и технологиите, визиите за сливането на човека с технологиите и сливенето на реалността с виртуалния свят, все повече заприличват на религиозен или идеологически фанатизъм. Твърди се, че това сливане е неизбежно, че посоката по която върви светът е предначертана, но може ли това да се докаже без да се ползва капиталистическо-технократската парадигма? Защо нежеланато развитие да е неизбежно, ако е движено от човека? Нима като хипнотизирани вървим към собствения си кошмар, повтаряйки, че това е неизбежно? Примерни фрази: „Науката иска жертви.“ „Ако искаме да се ползваме с удобствата на Прогреса, ще трябва да се лишим от някои други неща.“ „Тези, които отказват да направят разумни компромиси в името на общото развитие са диваци!“ „Който иска дейността на бизнеса и IT корпорациите да се регулира от правителствата е срещу Бъдещето!“ „Промените, които ще се случат са неизбежни, независимо дали ни харесват или не!“ „Загубата на личното пространство е цената, която трябва да платим за достъпа до всевъзможна информация.“ Който не мисли, зло не мислиНай добрият начин да се неутрализират нежеланите идеи и съпротивата на опонентите е като отсрещната страна се накара да не мисли. Безбройните дебилизиращи шоута и сериали, вървящи непркъснато по медиите, насаждат точно такъв интелектуален мързел и пасивност, както и отклоняват интересите от съществените за съвременния човек въпроси, към празните занимателни теми и незначителни неща, с които се занимават съответните предавания, и с които се стремят да запълнят значителна част от публичния дискурс. В областта на пряката или косвена комуникация човек също може да попадне на подобни внушения и опити за пренасочване на интересите, и вниманието към по несъществени неща. А от това зависи и цялостното личностно развитие и житейски път. Примерни фрази: „Много мислиш.“ „Не се задълбавай толкова.“ „Животът всъщност е прост.“ „Радвай се на живота, стига си мислил.“ „Нищо ново няма да измислиш, всичко е измислено.“ „От толкова акъл само си патиш.“ Всичко в името на КомпромисаПризоваването към компромис не винаги е атестат за диалогичност и отвореност. Понякога става въпрос за манипулативен акт, опитващ се да легализира една нелегитимна позиция, чрез съгласието на отсрещната страна, на която се внушава, че трябва да приеме принудата към отстъпки като компромис. Но в такива случай следва да се подсетим, че не може да има компромис с неоснователни претенции, така както не може да има компромис с грабителя, с него не преговаряме за това каква част от нашето имущество трябва да му дадем, и след като постигнем „компромис“ да си стиснем ръцете. Компромиси се предполагат в човешкото общуване само когато различните позиции имат сходна правота и тежест. Примерни фрази: „Ти никога не правиш компромиси!“ „Много си краен!“ „След като едната страна прави компромис, трябва и другата страна да направи!“ „Човешкото общуване е възможно единствено с компромиси.“ „Животът е един голям компромис.“ Колективът е най отгореДруг характерен манипулативен похват е колективистичният. Той разчита на стадния инстинкт в човека, на неговата склонност да повтаря и имитира поведението на другите. Когато индивидите са организирани в някакъв колектив, то връзките между тях са по силни и съответно тази склонност е по силно изразена. При този похват индивидът просто се приканва да следва поведението на останалите или да се подчини на чуждата воля за себе си. Набляга се на колективната воля, на количеството на споделящите дадено мнение или позиция, а не на качеството на мнението и на неговата обоснованост. Понякога това е съчетано със заплахи за санкции, изолация и други нежелани последици при неподчинение. Примерни фрази: „Всички правят така.“ „Не се цепи от колектива!“ „Който се цепи от колектива си понася последиците.“ „Никой няма да общува с теб, ако продължаваш така.“ „Изолацията е тежко нещо.“ „Щом всички мислят така, значи така трябва.“ „Няма как само ти да мислиш различно и да си прав!“ Никога не бира да забравяме, че няма значение кой има мнозинство, значение има само кой е прав! Виртуално корумпиранеЩе започна с един виц. Изтегляне 6.47 Mb. Сподели с приятели:
|