Характеристика на данъчното право

ОРГАНИ НА УПРАВЛЕНИЕ И СТРУКТУРА

Органи на управление

Чл. 4 (1)

(2)

Управителен съвет

(2)

(4)

(6)

(8)
СТРУКТУРА НА АГЕНЦИЯТА

Чл. 6 (1)

(2)

(3)

(5)

(7)

(9)
Органите на агенцията се обозначават с общите понятия “орган по приходите” или “публичен изпълнител”.

ОРГАНИ НА АГЕНЦИЯТА, НАЗНАЧАВАНЕ И ПРАВОМОЩИЯ

Органи на агенцията

Чл. 7 (1)

(2)

(3)

(5)
Забележка:

1. Според чл. 4 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служителите на общинската администрация по реда на ДОПК. В тези производства служителите на общинската администрация имат правомощията на органи по приходите.

2. Според чл. 104 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) относно производствата, свързани със задължения за акциз правомощия на органи по приходите имат митническите органи.

Чл. 8 (1)

(2)

(3)

(5)
Изпълнителен директор.

Чл. 10 (1)

(2)

(4)

Чл. 11 (1)

(2)

(3)
Процесуално представителство

(2)

ПРАВООТНОШЕНИЯ, ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ. ОТГОВОРНОСТИ.

Трудови провоотоншения.

Чл. 13 (1)

(2)
Задължения та органите и служителите на агенцията.

Чл. 14 (1)

(2)

(3)

(5)

Чл. 15

(2)

(4)

Чл. 17 (1)

(2)

(3)

Чл. 18 (1)

(2)
!!! Отговорост

Чл. 19 (1)

(2)

(3)

Чл. 20

Чл. 21
Глава пета

Текущо представяне на информация.

Чл. 22 (1)

(2)

(4)

(6)

Чл. 23

Чл.24 (1)

(2)

Информация от търговските банки

(2)

Чл. 26 (1)

(2)

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

2. 
   Компетентност.
   

Материалната компетентност означава, че определено провомощие следва да бъде упражнявано от определен приходен орган.

Чл. 7 ДОПК

Ал. 1 Актовете по този кодекс се издават от орган по приходите, съответно от публичен изпълнител, от компетентната териториална дирекция.

Ал. 3 Изземване на компетентност при отвод и самоотвод е възлагането на друг равен по степен орган.

Ал. 4 При промяна в обстоятелствата обуславящи териториалната компетентност, производството се довършва от органа, който го е започнал.

Чл. 45 и чл. 46 ДОПК уреждат насрещните проверки и проверките по делегация.

В чл. 110, ал. 4 е предвидено, че при проверка, възложена от изпълнителния директор, не се прилагат правилата на чл. 8.

Принципно в чл. 8 ДОПК е уредена компетентната териториална дирекция, като се използват категории: посктоянен адрес, адрес на управление, седалище, местоизвършване на дейност, местонахождение на първоначално придобит имот, характеризиращи задължените лица. В чл. 8, ал. 5 компетентността относно местните данъци се определя по местонахождението на общината, в приход на чиито бюджет следва да постъпи съответния местен данък съгласно ЗМДТ.
Общ извод: въпросите за компетентността не са така стриктно регламентирани, както в адм.право. Има възможност за делегиране.

3. 
   Актове.
   

Други актове са решения и откази за издаване на документи – от значение за установяване, упражняване и погасяване на права и задължения по глава ХХІІ ДОПК.

Конститутивни актове – разрешения за отсрочване и разсрочване /чл. 184 ДОПК/; заповеди за възлагане, спиране и възобновяване на ревизия – чл. 113 ДОПК.

Наказателни постановления – издаване и обжалване по ЗАНН.

1. Усложнения, свързани с пасивния Су в ПО – включват се няколко института – представителство, правоприемство, прехвърляне на данъчни задължения, отговорност за чужд дълг, солидарно задължени лица;

2. Такива, свързани с ЮФ, породили ПО – включват се правните последици от промените във ФС, заобикалянето на данъчния закон, симулация, сделки между свързани лица.

При представителството едно лице се представлява от друго, както по отношение на основното задължение за плащане на данъка, така и по отношение на второстепенните задължения. Принципно уредбата на представителството в ГП е приложима и в ДП. В ДОПК се съдържат специални норми по отношение на представителството – чл. 10 и чл. 11, които уреждат назначаването на временен или особен представител. Затова е приложима както законовото, така и договорното представителство. Разбира се, договорното представителство се изключва, когато данъчният Су е задължен лично да се яви пред данъчните власти, да даде личното си обяснение /съдействие/. Особеност на представителството в ДП е задължението за посочване на представителя при регистрация – чл. 81, ал. 1, т. 5. Чл. 28, ал. 4 ДОПК да се упълномощава лице, на което да се връчват съобщения или други актове, ако законните представители отсъстват повече от 30 дни, чл. 28, ал. 5 ДОПК задължава ФЛ, които пребивават повече от 30 последователни дни в чужбина да посочат лице на територията на страната, което да ги представлява пред органите по приходите и на което да се връчват съобщенията и другите актове на данъчната администрация. Неизпълнението на това задължение води до прилагането на чл. 32 ДОПК – до връчване на актовете и съобщенията чрез прилагане към данъчното досие.

Макар принципно да се прилага ГП, има хипотези в ДП, които задължават данъчните Су да посочват свои представители. Специална хипотеза за представителство е уредена в чл. 121 ЗДДС, който допуска за регистрирането на чуждестранно лице за целите на този данък да се използва фигурата на т.нар. акредитиран представител. В практиката преобладава становището, че тази регистрация е задължителна, но има и виждания, че става дума за факултативна регистрация.

Друго усложнение, свързано с пасивния Су в ПО е правоприемството. Възможно е преди да приключи ДПО данъчното задължение да премине към правоприемници. Провоприемството се отнася както до ФЛ, така и до ЮЛ . може да бъде универсално и частно. Чл. 43 ЗКПО предвижда, че при преобразуване на търговски дружества или преустройство на кооперативни организации новоучредените или приемащите дружества /кооперативни организации/ са солидарно отговорни за данъчните задължения на преобразуващите дружества или кооперативни организации до размера на получените права. Също така при недвижими имоти, когато собствеността премине върху правоприемника, данъкът върху недвижимия имот ще се дължи от него. Става дума за парични задължения, каквито са данъчните и затова те се дължат от правоприемащите. В този смисъл има известна колизия между нормите на чл. 36 ДОПК, който предвижда прекратяване на производството, ако преди издаването на адм.акт ФЛ почине или ЮЛ престане да съществува и чл. 126, който предвижда при открита ревизия и множество правоприемници, последните да посочат представител в производството до приключването му с влязъл в сила акт.

Правоприемството трябва да се различава от прехвърлянето на данъчните задължения. В ДП заместването и встъпването в дълг е недопустимо. Това следва от властническия характер на ПО, като страните по своя воля не биха могли да променят неговото съдържание. По принцип чрез договор не може да се прехвърля данъчно задължение на ТЛ. Става дума за конституционно установено задължение. Данъчният длъжник е посочен от закона и не може да се променя от страните. Всеки договор за прехвърляне на данъчно задължение е относително недействителен по отношение на държавата. Принудителното изпълнение винаги се насочва срещу длъжника, посочен в данъчно правната норма. Това не изключва възможността да бъдат платени от третото лице, като държавата в лицето на приходната администрация е длъжна да приеме това плащане, без да се интересува от правното основание между третото лице и длъжника.

В този смисъл за непрехвърлимост на данъчните задължения е Реш.№5663/98 г. на ВАС – нито по силата на ГП, нито по силата на данъчните закони е допустима прехвърлянето на данъчни задължения.

Отговорност за чужд финансов дълг – когато говорим за отговорност за чужд финансов дълг, става въпрос за случаите, когато на ТЛ данъчният закон е възложил задължението да удържа и внася чужд данък. Напр., чл. 14, ал. 2 и чл. 15 ДОПК предвижда, че когато по силата на закон, данъкът се удържа и внася от ТЛ, различно от данъчния Су, правилата на този кодекс по отношение на данъчния Су се прилагат и по отношение на ТЛ. Тук сме изправени пред следната хипотеза едно ТЛне изпълнява възложено му от закон задължение – т.е. поведението му е противоправно, поради което държавата търпи вреди, изразяващи се в неудържания и невнесен данък – това е съставът на непозволеното увреждане. Вместо държавата да води иска за непозволено увреждане срещу ТЛ, законодателят е предвидил една отговорност ex lege, като дава възможност по този начин принудителното събиране на дълга да се насочи спрямо ТЛ. Срещу това решение се възразява като се търсят аргументи в чл. 60 КРБ – в смисъл, че ТЛ не притежава имуществото или дохода, за които се дължи данък. Предлага се за него да се предвиди АНО под формата на глоба, но и това предложение е спорно, защото ако глобата е в размера на несъбрания данък, наказанието няма да може да подлежи на индивидуализация. Не е съвсем ясен и въпросът за регресния иск на третото лице спрямо основния данъчен длъжник.

Също така в чл. 16 ДОПК са предвидени отговорните трети лица – лице, което в предвидените от закона случаи има задължение за внасяне на данъка или задължителните осигурителни вноски на вносител на задължението или на лице, задължено да удържа и внася данъци, които не са внесени в срок. В чл.19 ДОПК е уредена отговорността на трети лица – членове на органи на управление или управители.

Друго усложнение, което по принцип е близко до последното, е свързано със солидарната отговорност. В ДП не става въпрос за активна солидарност, защото държавата е една. Става въпрос винаги за пасивна солидарност. Също така не може да става дума и за договорна солидарност, защото отношенията са властнически. Така, че на практика става дума за законова пасивна солидарност.

Не би могло да се предвиди солидарна отговорност при съсобственост или няколко наследници, защото тогава ще имаме пряко нарушение на чл. 60 КРБ – в смисъл, че законът ще предвиди данъчни задължения за чуждо имущество. Подобно на отговорността за чужд финансов дълг и тук се изхожда от някакво нарушение на данъчния закон, от неизпълнението на данъчни задължения.

Солидарна отговорност се предвижда в чл. 18 /211/ ДОПК, чл. 45 ЗМДТ, чл. 50 ЗКПО. И тук настъпват усложнения във връзка със последиците от солидарната отговорност. Платилият дълга не може да се суброгира в правата на кредитора, защото кредитор е държавата – частноправният субект не може да се сдобие с властнически правомощия. За него остава само личния регрес. И двата института са въведени с цел да се защитят интересите на държавата като се даде възможност принудителното изпълнение да се насочи срещу лице, което не е изпълнило свое данъчно задължение. Може да се търси разлика между солидарна отговорност и отговорност за чужд финансов дълг, като се сочат доводи, че солидарната отговорност възниква пост фактум за разлика от отговорността за чужд дълг.

11 въпрос. Изменения в обекта на ДПО. Промени във фактическия състав. Заобикаляне на данъчния закон. Сделки между свързани лица. Симулация. Други усложнения.
То обхваща промените, свързани с ЮФ, породили ДПО, а оттам и последиците от това. Възможно е данъчното облагане да е извършено, когато ФС не е съществувал или пък е променен с обратна сила – напр., сделка, която е обявена за нищожна. Така може да се стигне до доплащане или възстановяване на данък – това е процедурата по изменение на данъчните задължения. Тя е уредена в чл. 133 ДОПК:

Дава се възможност данъчно задължение, определено с влязъл в сила ревизионен акт да бъде изменено било то по инициатива на данъчния орган, било по инициатива на данъчния субект – чл. 133, ал. 1. Става дума за влязъл в сила и необжалван по съдебен ред ревизионен акт. Основанията са изброени в чл. 133, ал. 2 като са близки на основанията за отмяна по ГПК. Допълнително основание е посочено в т. 5 на ал. 2 – когато за същите задължения, за същия период и по отношение на същото задължено лице е издаден друг влязъл в сила ревизионен акт, който му противоречи.

Изменението става чрез нова ревизия, възложена от териториалния директор, а отказа му подлежи на обжалване по съдебен ред. Съответният окръжен съд се произнася с определение, което не подлежи на обжалване. Когато се установи, че данъчното задължение е било определено в по-висок, съответно по-нисък размер, се издава нов ревизионен акт. Ако е надвнесена сума, тя се прихваща или възстановява с РА.

Режимът на възстановяването на надвнесени суми е уреден в чл. 128 ДОПК. Подлежат на възстановяване суми, които не могат да бъдат прихванати с други задължения към държавата, събирани от НАП. Актовете за връщане подлежат на обжалване по реда за обжалване на ревизионните актове. в ДОПК в чл. 133, ал. 3 е уреден режимът на поправки на очевидни фактически грешки в РА. Издава се акт за поправка на РА, който подлежи на обжалване едновременно с поправения РА, или самостоятелно.

Заобикаляне на данъчния закон – втори институт. Според общото определение до заобикаляне на закон се стига, когато с правно позволени средства се постига забранен от правото резултат. Според друго определение заобикалянето на закона е налице, когато страните не използват обичайния вид сделки за постигане на определен резултат, а други с цел да се наруши закона. при данъците данъчният закон се нарушава като се платят по-малко или не се платят данъци. Особеното в случая е, че се забранява не гражданскоправния резултат, а данъчноправния. В чл. 14 ЗКПО се говори, че когато една или повече сделки са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, дължимият данък се определя без да се взима под внимание частично или изцяло резултатът от тези сделки. За критерий се взима обичайният вид сделки, сключени при ценови условия на борси или въз основа на статистическа информация за цени.

Заобикалянето на закона, така както е предвидено в чл. 13 е и основание за увеличаване на финансовия резултат за данъчни цели на ЮЛ. Към тази глава на ЗКПО препраща и чл. 18 ЗОДФЛ.

Изводът е, че данъчният закон предвижда като правни последици относителната недействителност на сделките спрямо държавата. Т.е. сделките запазват гражданскоправния си ефект, а се доплащат дължимите данъци, заедно с дължимите лихви.

За разлика от заобикалянето на данъчния закон, при симулацията са налице две сделки – привидна с прикрита. Чл. 14, ал. 3 ЗКПО предвижда, когато чрез привидна сделка се прикрива друга сделка, данъчното задължение се определя при условията, които биха възникнали, ако е осъществена прикритата сделка. Разкриването на подобни сделки не е скрепено с давност и може да стане със свидетелски показания.

Съществува и друго виждане по отношение на правните последици при заобикаляне и симулация. Изхождайки от единството на правния ред се твърди, че когато една сделка е нищожна, независимо от това кой закон е нарушен, тя не следва да поражда както гражданскоправни, така и данъчноправни последици. Очевидно законодателят обаче не е избрал този подход. На практика трудно се стига до доказване на заобикаляне или симулация на данъчния закон. По-често практиката на данъчната администрация е да се позовава на тези текстове с цел постигане на данъчен ефект, без подобно да се аргументира заобикалянето или симулацията на данъчния закон.

Друго усложнение – това са сделките между т.нар. свързани лица. В §1, т. 3 от ДР на ДОПК е дадено понятие за свързани лица – по принцип това са лица, които поради особени отношения помежду си, изброени в определението за свързани лица, могат да уговорят помежду си условия по сделки, различни от тези, които биха договорили между несвързани лица. Чл. 13 ЗКПО предвижда, че когато свързани лица осъществяват търговските и финансовите си взаимоотношения при условия, които влияят върху размера на доходите, отличаващи се от условията на несвързани лица, доходите се облагат с данък, при условията, които биха възникнали за несвързани лица. А чл. 30, ал. 3 ЗДДС предвижда, че данъчната основа е пазарната цена, когато доставката е между свързани лица. Министърът на финансите е приел Наредба №5 от 99 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени.

Подобни сделки са и тези, при които се прилага т.нар. “трансферно преобразуване”. Чл. 15, ал. 3 ЗКПО във връзка с §1, т. 9 от ДР на ДОПК, определя кога е налице трансферно преобразуване – трансферни цени са налице, когато в търговските или финансови взаимоотношения между свързани лица са приети и наложени условия, различни от тези, които биха били приети между независими лица и които оказват влияние върху размера на печалбите и доходите им.

Във всички случаи критериите за трансферно ценообразуване и сделки между свързани лица следва подробно да се обсъдят в мотивите на РА.

При сделките между свързани лица чл. 16 ЗКПО и §1, т. 10 от ДР на ДОПК посочват методите, които се използват при определяне на пазарните цени:

Чл. 16 (1)

(2)

(3)

В ДП сроковете имат различно значение:

• 
  с настъпването на срока, предвиден в ДПН, дан.задължение става изискуемо;
  
• 
  предплащането на данъка в определен срок може да е основание за данъчно облекчение – внасяне на ДОД до 31.01. води до отстъпка;
  
• 
  неплащането на данъка в срок води до неблагоприятни последици – лихви, глоби, принудително изпълнение.
  

Чл. 127 ДОПК предвижда, че определеното с РА задължение подлежи на доброволно изпълнение в 14 дневен срок от връчването на акта. Няма пречка дан.задължение да се плати от ТЛ.

Чл. 169 ДОПК урежда реда за погасяване – разноски, лихви, главница, като вземанията се погасяват по поредността на възникването им, а когато се отнасят за една и съща година лицето има право да посочи, кое от тях погасява.

Чл. 175 ДОПК урежда режима на лихвите. От съществено значение е ал. 2, която изброява в кои случаи се дължи законната лихва. Лихви върху лихви и лихви върху глоби не се дължат.

Сроковете за доброволно изпълнение са предвидени в отделните материални данъчни закони, защото данъчното задължение възниква ex lege. Само когато то е установено вследствие на контрол от данъчната администрация се издава данъчен акт, който определя вземането като ликвидно и изискуемо.

Доколкото става дума за паричен характер на дан.задължения, изпълнението им се извършва чрез плащане. Начините на плащане са определени в чл. 178 ДОПК – безкасово по съответната сметка за публични задължения, установени от НАП.

Доброволното изпълнение е посочено в чл. 178 ДОПК като способ за погасяване на данъчното задължение. То е желаното изпълнение. Иначе се пристъпва към принудително изпълнение с всички неблагоприятни последици за длъжника.

Данъчното законодателство установява различни срокове за изпълнение – 14 дни, 1 месец. Възможно е да се допусне разсрочване и отсрочване на данъчните задължения. Тези два института са уредени в чл. 183 до 189 ДОПК. Тези способи са приложими, когато данъчният длъжник не е в състояние да изпълни задължението си. Общото между тях е, че се определя по-късен падеж на изпълнението. При отсрочване задължението трябва да се изпълни изцяло на новия падеж, а при разсрочването – на части, като за всяка вноска се определя различен падеж.

Чл. 183, ал. 2 ДОПК посочва условията, при които може да стигнем до отсрочване или разсрочване. Съответните органи трябва да се сезират с молба от длъжника, т.е. служебното приложение на институтите е недопустимо. Тук става дума за правна възможност на длъжника. Органът по приходите извършва преценка на дейността на длъжника с оглед на това да се установи дали затрудненията са временни (дължат се на извънредни обстоятелства) или постоянни. Органът трябва да се убеди, че тази финансова затрудненост е преодолима. Молбата на длъжника следва да не подкрепи със съответните доказателства. Длъжникът може да поиска и двата способа (разсрочване и отсрочване), пък който му разрешат.

При отсрочването и разсрочването се дължат лихви. Според чл. 183, ал. 3 за периода на отсрочването или разсрочването длъжникът дължи лихви в размер на основния лихвен процент, ако изпълнява задълженията си съгласно погасителния план. При неизпълнение на две вноски съгласно погасителния план, съответно на падежа на отсроченото плащане, дължимите суми стават незабавно изискуеми заедно със законната лихва от датата на даденото разрешение. Така се създава облекчение за данъчния длъжник и гаранции спрямо държавата като кредитор.

Чл. 183, ал. 5 ДОПК – изброени са компетентните органи – териториалният, главният данъчен директор и министъра на финансите.

Чл. 184 (1)

(2)

Критериите са размера на вземането и срокът, за който се иска разсрочване или отсрочване. Така изброената компетентност е степенна и не може да се изземва и делегира. Актът, с който се дава отсрочване или разсрочване е разрешение, което е ИАА. Той следва да бъде мотивиран. Отказът за разсрочване или отсрочване подлежи на обжалване по съдебен ред – чл. 187 ДОПК, което означава, че органът действа при условията на оперативна самостоятелност.

Чл. 188 – особени случаи на отсрочване и расрочване – уредена е възможността териториалният/изпълнителен директор да предложат на министъра на финансите да обедени всички публични задължения на длъжника (социални осигуровки и т.н.). Министърът на финансите преценява цялостно случая – дали е особено важен и ако прецени, че е такъв, внася въпроса за решаване в МС. МС има право да отсрочи, разсрочи или намали задължението, вкл. и лихвите занапред. Той действа в условията на оперативна самостоятелност. Отказът не подлежи на обжалване.

Друг особен случай – чл. 189 – изисква се предварително съгласие на министъра на финансите при изготвяне на оздравителния план в производството по несъстоятелност, ако предвижда разсрочване или отсрочване на публични вземания. Отказът му също не подлежи на обжалване.