въпрос. Отмяна на влезли в сила решения по данъчни дела. Изменения на данъчните задължения

Раздел IV.

Производство за отмяна на влезли в сила решения

Чл. 41. (1) На основанията и в сроковете по чл. 231 и 232 от Гражданския процесуален кодекс лицата, участвали в производството по административни дела, могат да искат отмяна на влезлите в сила съдебни решения.

(2) Председателят на Върховния административен съд, главният прокурор на Република България или заместник главния прокурор при Върховния административен съд могат да искат отмяна на влязло в сила решение до 1 година от възникване на основанието за отмяна.

(3) Отмяна на влезли в сила решения на Върховния административен съд, постановени по повод жалба или протест срещу нормативен акт, не се допуска.

Чл. 42. (1) Молбата за отмяна се подава чрез съда, постановил решението.

(2) Молбата се разглежда в открито съдебно заседание само на посочените в нея основания от тричленен състав на Върховния административен съд, когато решението е постановено от окръжен съд, и от петчленен състав - когато е постановено от Върховния административен съд.

Чл. 43. Когато отмени решението, Върховният административен съд връща делото за ново разглеждане на надлежния съд.

ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1 ОТ 08.06.2001 Г. ПО АДМ. Д. № ТР 1/2000 Г., ОСС НА ВАС

Неконституирането на заинтересованото физическо или юридическо лице в съдебното производство по административното дело или неуведомяването му за образуване на делото, за да встъпи в производството по него, безспорно са нарушения на съществени процесуални правила, предвидени в чл. 41, ал. 1 ЗАП и чл. 21, ал. 1 ЗВАС. Тези нарушения водят до неправилност на съдебния акт и представляват основание по чл. 218б, б. "в" ГПК, във връзка с чл. 11 ЗВАС, за отмяна на решението по реда на касационното производство. Правото на касационна жалба принадлежи на страните по делото, участвали в производството пред първоинстанционния съд, при положение че решението е неблагоприятно за тях и имат правен интерес от обжалването му. Неконституираните лица в административния процес не са легитимирани да подават касационни жалби по реда на чл. 33, ал. 1 ЗВАС и на основанието по чл. 218б, б. "в" ГПК, в който смисъл е отговорът на питането на заместник-главния прокурор при ВАП по втория въпрос на предложението.

По изложените съображения и на основание чл. 44 ЗВАС Общото събрание на съдиите от ВАС

РЕШИ:

Неучаствалите в съдебното административно производство заинтересовани органи и лица - физически и юридически, могат да се защитят срещу решението на съда, което има сила спрямо тях, с молба за отмяна по реда на чл. 233, ал. 2 ГПК, във връзка с чл. 11 ЗВАС.

Молбата за отмяна може да се подаде от заинтерисованата страна, данъчният орган или данъчно задълженото лицев 3-месечен срок от узнаването на обстоятелството, което служи за основание за отмяна на решението, а в случаите по чл. 231е и чл. 231ж ГПК – от деня, в който страната или нейният представител са узнали за решението. Във всички случаи молбата не може да се подаде по-късно от изтичането на една година от възникването на основанието за отмяна, а ако то предхожда решението, началният момент на срока е влизането на решението в сила.

Заинтересована страна е лицето, обвързано от неизгодното решение, а това ще бъде органът на приходната администрация, явил се пред ОС. Молбата се подава чрез съда, постановил решението. Когато е на ОС, молбата ще бъде разгледана от тричленен състав на ВАС, а ако се атакува решението на 3-членен състав на ВАС, молбата ще бъде разгледана от 5-членен състав на ВАС.

Председателят на ВАС, Главният прокурор или заместникът му могат да искат отмяна на влязло в сила решение.

Молбата за отмяна не спира изпълнението, но съдът може да спре изпълнението, ако има опасност да бъде причинена непоправима вреда, но обикновеното обстоятелство, че изпълнението затруднява дейността на данъчно задълженото лице, не е основание за спиране на изпълнението.

ГПК - Чл. 231. (1) Заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение:

а) когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната;

б) когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите, на заключението на вещите лица, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на член от състава на съда, във връзка с решаването на делото;

в) когато решението е основано на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено;

г) когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи;

д) (нова - ДВ, бр. 64 от 1999 г., отм. - ДВ, бр. 105 от 2002 г.)

е) (изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г., предишна б. "д" - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) когато страната, вследствие нарушаване на съответните правила, е била лишена от възможност да участвува в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани

ж) (предишна б. "е" - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) когато страната е била призована по реда на чл. 16, ал. 5, макар да е имала установено местожителство.

з) (нова - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г., предишна б. "ж" - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) когато с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи.

До тук е препращането към чл. 231 ГПК по чл. 133 ДОПК.

В чл. 133 и чл. 134 ДОПК е уредено изменението на данъчни задължения. Използва се терминът “възобновяване на производството”. Да се възобнови едно данъчно производство означава отново да се постави за решаване въпрос, свързан с данъчното облагане, който по-рано е бил решен по приключило вече производство с влязъл в сила и станал необжалваем РА. Или принципно за изменение на данъчни задължения говорим, когато РА не е обжалван по съдебен ред.

Основания за изменение на данъчните задължения са изброени в чл. 133, ал. 2.

Иначе процедурата е елементарна. Както орган по приходите, така и данъчно задълженото лице, могат да сезират териториалния директор за изменение на данъчното задължение. Той след преценка може да възложи нова ревизия или да откаже възлагането на такава с мотивиран акт – чл. 134, ал. 4. Ако не се произнесе по жалбата в срок или откаже изменението на данъчните задължения – неговото решение може да се атакува пред ОС, компетентен да разгледа жалбата срещу РА, който се произнася с определението, което не подлежи на обжалване.

В чл. 133, ал. 3 се дава възможност за поправка на очевидни фактически грешки в РА. Данъчният орган може да направи това служебно или по искане на данъчния субект. Очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната истинска воля на данъчния орган в нейното външно изразяване в писмения текст на акта. Най-често техническите грешки са свързани с непълно описание на данъчния субект и др. Актът за отказ или за поправка на РА може да се обжалва едновременно с РА, т.е. и срещу този акт могат да се подават жалби.

20 въпрос. Данъчни нарушения и престъпления.
Не винаги данъчните задължения се изпълняват добросъвестно, което създава опасност установените данъци да не бъдат събрани изцяло и в срок.

В наказателноправната теория се прави разграничение между данъчни престъпления и престъпления против данъчната система. Правилно се приема, че първото понятие е по-широко, като включва освен престъпленията по глава VІІ НК /чл. 255 и сл./ така и останалите престъпления, свързани с нарушения на ДПН – например чл. 313 (2) НК.

Когато става дума за данъчни нарушения, подобно разграничение не се прави – понятията “данъчни нарушения” и “нарушения против данъчната система” са синоними. Данъчните нарушения са уредени в множество НА без систематика и квалификация. В обобщен вид може да се каже, че всяко едно данъчно нарушение има за непосредствен обект на посегателство някакво ДПО.

Данъчните нарушения са административни нарушения. /Легално определение за административно нарушение се съдържа в чл. 6 ЗАНН./ Особеност на данъчното нарушение е неговата насоченост против реда, установен в държавното управление, което на практика се изразява във виновно неизпълнение на едно данъчно задължение. Става дума за противоречие между установеното в ДПН правило за поведение и извършеното деяние.

Противоправността на данъчното нарушение се свързва с определена степен на обществена опасност. По най-общ начин, като вид административно нарушение, за което е предвидена отговорност, данъчното е установено в чл. 31 ЗАНН, доколкото специален закон не предвижда други административни наказания. /Правилото на чл. 31 ЗАНН е универсално санкционно покритие за всички административни нарушения, включително и данъчните./

Както всички административни нарушения и данъчните имат две страни: обективна и субективна. Обективната страна обхваща: деянието, неговата противоправност, насоченост срещу установения данъчен режим, наказуемост и ред, по който се налага санкцията. Субективната страна се изразява във вината на дееца, проявена чрез една от петте форми /умисъл и непредпазливост/ и обусловена от състоянието на вменяемост; към субективната страна се отнасят и мотивите и целите на данъчното нарушение.

• 
  Деянието може да бъде само човешко поведение, проявено под формата на действие или бездействие. В ДП извършители на нарушения могат да бъдат и юридически лица – всяко лице, с качеството на данъчен субект, включително и социални образувания! Естествено едно ЮЛ не може да формира вина, но може да осъществи наказателен фактически състав чрез своята дейност.
  
• 
  Противоправността е външен признак, свързан с нарушаване на данъчния закон.
  
• 
  Насочеността на данъчното нарушение се изразява в неспазване на установения в страната данъчноправен режим. Достатъчно е наличието на заплаха за застрашаване на този режим, за да е налице данъчно нарушение. Т.е. не е необходимо реално настъпило материално увреждане. Затова част от данъчните нарушения са формални деликти, без видим вредоносен състав и резултат – например, неподаване на данъчна декларация в срок, липса на регистрация за целите на данъчното облагане. На това основание се различават формални и резултатни данъчни нарушения.
  
• 
  Наказуемостта е следващият необходим елемент – както данъчното задължение и данъчното нарушение, както и следващата се санкция, трябва да бъдат установени в закон.
  
• 
  Последният елемент от обективната страна е особеният административен ред, по който се преследват данъчни нарушения – установен в ЗАНН.
  
• 
  Субективната страна основно се изразява във вината на субекта, като за данъчните нарушения двете основни форми – умисъл и непредпазливост – имат същото значение както и при останалите правонарушения. Спазва се установения в АП принцип: наказват се и умишлените и непредпазливите деяния – чл. 7 (2) ЗАНН.
  
• 
  Що се отнася до мотивите и целите, от които се е ръководил нарушителят при извършване на деянието, те са свързани с индивидуализацията на наказанието.
  

За да е налице данъчно нарушение трябва да присъстват кумулативно всички елементи от обективната и субективната страна.

Законодателят е предвидил обстоятелствата, които изключват отговорността. Водеща е разпоредбата на чл. 8 ЗАНН – “Не са административни нарушения деянията, които са извършени при неизбежна отбрана или крайна необходимост.” Като чл. 11 ЗАНН препраща за неуредените понятия към НК. В ДП тези обстоятелства имат ограничено приложение, тъй като малозначителността на деянието не е основание за отпадане на административно-наказателната отговорност!!!

Приготовлението, опитът и съучастието са деяния, насочени към финализиране на непосредствения резултат на данъчното нарушение. Съгласно чл. 9 (1) ЗАНН приготовлението към административно нарушение не се наказва. Опит може да има само при умишлените нарушения, свързани с настъпване на определен резултат. Затова е невъзможен опит при непредпазливи и формални данъчни нарушения. По същия начин в чл. 10 ЗАНН са регламентирани подбудителството и помагачеството като форми на съучастие при извършване на данъчни нарушения.

По подобие на престъпленията и данъчните нарушения могат да се обособят в две основни групи, в зависимост от това дали избегнатото плащане на данъка е посочено като признак на съответния състав. Неплащането на данъка може да бъде както цел на дееца, така и резултат от деянието.

В първия случай избягването на плащането на данъка е признак от състава на нарушението, като това може да бъде посочено по различни начини – например, провеждане на хазартни игри без да е заплатен акциз, неоснователно ползване на данъчни облекчения. Условно тези данъчни нарушения могат да бъдат определени като “същински”.

Във втория случай има нарушение, което е свързано с данъчната система, но не се цели пряко избягване на плащането на данък – например, възпрепятстване на данъчния орган при проверки и ревизии или неизпълнение на общото задължение за съдействие – “несъщински данъчни нарушения”.

Данъчните нарушения могат да бъдат квалифицирани и с оглед нарушителя: извършени от ДЗЛ, от данъчен орган или от трети лица.

В данъчното законодателство липсва систематика на отделните видове данъчни нарушения – те са разпръснати в отделни нормативни актове. Типично срещани данъчни нарушения са:

1. нерегистриране на данъчния субект за данъчни цели;

2. неподаване на данъчна декларация в срок;

3. невнасяне на данък в срок – само за косвените данъци, доколкото при преките в тези случаи е предвидена единствено лихва за забава;

4. неиздаване на данъчна фактура за целите на ДДС;

5. нарушаване изискванията за водене на служебната счетоводна отчетност.

Данъчният наказателен процес е част от единния Данъчен процес и се развива въз основа ва същите принципи. Заедно с тях той има и свои специфични принципи:

1. 
   законоустановеност на фактическите състави и наказания;
   
2. 
   справедливост на данъчните наказания – съответствие на наказанието със степента на обществена опасност;
   
3. 
   non bis in idem – недопустимо е повторно наказание за едно и също деяние;
   
4. 
   принцип на вината – административно наказание се налага само при наличието на вина;
   
5. 
   зачитане на личността на нарушителя;
   
6. 
   забрана на обратното действие и приложение на закона по аналогия.
   

ЗАНН урежда всички процесуални въпроси по установяване на нарушенията и налагане на наказания. Отделните видове нарушения, както и съответните санкции, се съдържат в отделните данъчни закони.

Основен вид наказание в ДП е глобата. Тя се налага на ФЛ, които са вменяеми. Ако при осъществяване на дейност от ЮЛ бъде извършено данъчно нарушения, се прилага чл. 24 (2) ЗАНН – “За административни нарушения, извършени при осъществяване дейността на предприятия, учреждения и организации, отговарят работниците и служителите, които са ги извършили, както и ръководителите, които са наредили или допуснали, както и ръководителите, които са наредили или допуснали да бъдат извършени.” Отговорност ще носят длъжностните лица, които имат задължения по отношение на данъчното облагане, както и ръководителите, които са допуснали извършването им. Самите ЮЛ могат да бъдат санкционирани с имуществена санкция по чл. 83 (1) ЗАНН.

Глобата се явява и бюджетен приход, като тенденцията е нейният размер да зависи от материалната изгода, която извършителят на нарушението е реализирал. По този начин е възможна индивидуализация на санкцията с оглед конкретните обстоятелства на конкретното нарушение.

Освен глоба, често се прилагат и принудителни административни мерки. Предвижда се отнемане на лицензии или отнемане на предмета на нарушението в полза на държадата – чл. 265 ДОПК, както и лишаване от право да се упражнява определена дейност.

Въпреки наличието на извършено данъчно нарушение, при изричната разпоредба на закона, може да не бъде наложено административно наказание. Не се реализира административно-наказателната отговорност при смърт на нарушителя. За разлика от данъчното задължение, което преминава към наследниците. Отговорността отпада и когато е изтекъл установения срок за налагане на наказанието. В чл. 34 ЗАНН са установени два срока: за установяване на нарушението и за издаване на наказателно постановление. Също и чл. 82 ЗАНН за давността при събиране на глоби – 2 години от налагане.

Когато между извършване на данъчното нарушение и издаване на наказателното постановление влезе в сила нов закон, следва да се изхожда от общия принцип на чл. 2 НК и чл. 3 ЗАНН за прилагане на по-благоприятния за нарушителя закон.

Основните въпроси, свързани с установяване на данъчните нарушения и налагане на наказания, са уредени в ЗАНН. Установяването на нарушенията се извършва чрез съставяне на констативен акт от данъчния орган, при спазване правилата по чл. 33 и 34 ЗАНН. Акт за установяване на данъчно нарушение може да съставят само длъжностни лица, посочени изрично от закона, или тези, на които са делегирани контролни правомощия. Конкретно изброяване се съдържа в Заповед 4/02 на ГлДД. Съществувала е практика на ДА в самия ДРА да се установява нарушението и да се начислява съответната глоба. Тази практика се преценява като незаконосъобразна – става дума за два различни по своя характер акта, въз основа на които се развиват две различни производства.

Актът за установяване на нарушението осъществява три функции:

1. 
   повдигане на обвинение;
   
2. 
   официална констатация на извършеното нарушение;
   
3. 
   сезиране на компетентния орган.
   

Актът е официален писмен документ, изготвен от съответния данъчен орган. Въз основа на него компетентният административно-наказателен орган издава наказателно постановление. Но и тук данъчната законодателство не е последователно и не определя кои органи имат наказателна компетентност. Това са ГлДД, регионалните и териториални директори, министърът на финансите и управомощените от тях лица. Най-често конкретният закон сочи ГлДД при възможна делегация.

Наказателното постановление следва да съдържа посочените в чл. 57 ЗАНН реквизити. То се състои от две части: мотиви и диспозитив. В мотивите се съдържат съображенията, поради които наказващият орган приема, че е извършено конкретно данъчно нарушение. А с диспозитива се определя вида и размера на наказанието.

Издадените наказателни постановления подлежат на обжалване пред РС, в чийто район се намира съответната ТДД. Ако актът е издаден от тер.директор. съдът може да потвърди, отмени или измени наложеното наказание. Решенията на РС подлежат на оспорване по касационен ред пред съответния ОС – чл. 63 ЗАНН, препращащ към ЗВАС. Възможно е и възобновяване на адм.-нак. производство – чл. 41 – 43 ЗВАС.