Характеристика на дейността и счетоводството на банките
Организация на разплащателния процес и счетоводно отчитане на плащанията с директен дебит
Изтегляне 4.1 Mb.
|
7.2. Организация на разплащателния процес и счетоводно отчитане на плащанията с директен дебитДиректният дебит е модифициран вариант на съществуващата в банковата практика инкасова форма за безналично плащане. Известни са три разновидности на инкасовата форма: акцептно инкасо; незабавно инкасо; комбиниран вариант. При акцептно-инкасовата форма на безналично плащане няма предварително депозиране на съгласие за плащане от страна на платеца. Искането за инкасо се представя от бенефициента в обслужващата го банка, след което то се изпраща за инкасиране в банката на платеца. Изчаква се акцептиране от страна на платеца и при наличието на такова и достатъчен авоар по сметката на платеца искането се инкасира. Следователно тук ключовите моменти са: липсва предварително съгласие и плащането се извършва от банката на платеца. При класическото незабавно инкасо има предварително депозирано съгласие за плащане от платеца и то става незабавно след проверка на депозираното искане в банката на бенефициента. Комбинираният вариант е хибрид между акцептно-инкасовата форма и незабавното инкасо. При него има предварително депозиране на съгласие за инкасо (както при незабавното инкасо) от страна на платеца, но плащането става след проверка на постъпило искане за инкасо, представено от бенефициента и изпратено за инкасиране в банката на платеца (както при акцептно-инкасовата форма). Организацията на разплащателния процес при плащанията с директен дебит наподобява характерната за комбинирания вариант последователност. От тази гледна точка е спорно дали наистина става въпрос за директен дебит, тъй като плащането става в банката на платеца, а не в банката на бенефициента, както е при класическия незабавен вариант. Както вече беше посочено, основанието за плащане с директен дебит е наличието на предварително съгласие на платеца преводът да се извършва от неговата сметка по искане на бенефициента. Трябва да уточним, че предварително депозираното съгласие за директен дебит не гарантира изпълнението на превода. При липса на авоар по разплащателната сметка на платеца или в случаите на писмено искане от платеца за оттегляне на прието преводно нареждане (в случай че банката не е предприела действия по превеждане на средствата) въпреки съществуващото съгласие за директен дебит преводът няма да бъде осъществен. В съгласието за директен дебит се посочват бенефициентът по сделката и максималната сума на плащанията, описват се процедурите и условията за удостоверяване на сумата по плащанията, срокът на валидност на съгласието, както и датата на представяне, наименованието и международният номер на банковата сметка на платеца. Подписаното от лицата, представляващи платеца, съгласие за директен дебит се представя в обслужващата го банка, като копие се изпраща на бенефициента. С представянето на копие от съгласието за директен дебит на бенефициента се счита, че му е предоставено правото на директен дебит. Преводът чрез директен дебит се извършва по инициатива и нареждане на бенефициента. Бенефициентът представя в обслужващата го банка преводно нареждане за директен дебит. Задължителните реквизити на преводното нареждане за местен директен дебит са: 1.Наименование на банката, до която се отправя нареждането. 2.Наименование на бенефициента. 3.Международен номер на банкова сметка на бенефициента. 4.Банков код на банката на бенефициента. 5.Наименование на банката на платеца. 6.Наименование на платеца. 7.Международен номер на банкова сметка на платеца. 8.Сума на превода. 9.Вид на валутата. 10.Дата за изпълнение на превода. 11.Основание за превода. 12.Механизъм за разпределение на таксите по превода. 13.Допълнителни пояснения. 14.Банков код на банката на платеца. 15.Дата на представяне на преводното нареждане. 16.Подпис на бенефициента (в случаите на преводни нареждания по електронен път се спазват изискванията за електронния документ и електронния подпис). Ако платецът и бенефициентът са клиенти на една и съща банка (вътрешнобанкови преводи), след проверка на преводното нареждане при наличието на изпълнени условия от страна на бенефициента и авоар по сметка на платеца директно се задължава сметката на платеца и се заверява сметката на бенефициента. В случаите, в които платецът и бенефициентът са клиенти на различни банки (междубанкови преводи), банката, обслужваща бенефициента, приема за изпълнение преводното нареждане за директен дебит и изпраща чрез БИСЕРА до банката на платеца искане за дебитиране на средствата от сметката на платеца и тяхното превеждане по сметката на бенефициента. При получаването на искането за дебитиране в банката на платеца се извършват проверка и обработка на документа. Проследява се дали е налице предварително съгласие за директен дебит, има ли необходимият авоар по сметката на платеца, изпълнени ли са условията по директния дебит, посочени в съгласието, както и получени ли са необходимите документи, изискуеми за изпълнението на директния дебит. Дължимите такси за директен дебит в национална валута се начисляват директно на платеца и бенефициента от техните обслужващи банки по такъв начин, че всяка от страните по превода да поеме таксите на своята обслужваща банка при извършването на превода. При наличие на желание на платеца за цялостно поемане на таксите е необходимо създаването на специална организация и съгласуваност между банката на платеца и банката на бенефициента. Директният дебит се счита за по-сигурна форма за безналично плащане за бенефициента в сравнение с кредитния превод. Изхожда се от факта, че преводното нареждане за директен дебит се депозира от бенефициента за разлика от кредитния превод, при който нареждането за кредитен превод се депозира от платеца. Има се предвид и наличието на предварително съгласие за плащане с директен дебит от страна на платеца. Това, разбира се, не изключва възможността при неплатежоспособност или временни ликвидни затруднения на платеца плащането да не бъде изпълнено или да бъде забавено. Организацията на разплащателния процес при плащанията с директен дебит е представена на схема 2. Счетоводните записвания са: В банката на платеца записване има при операция № 8 във връзка с отразяване на плащането: Д/т с/ка 1721 "Привлечени средства по разплащателни сметки на предприятия в левове" ан. с/ка "Титуляр платец" К/т с/ка 5031 "Разплащателна сметка при БНБ в левове" К/т с/ка от група 46 "Вътрешни разчети" В банката на бенефициента счетоводно записване се съставя при операция № 9 за отразяване на превода: Д/т с/ка 5031 "Разплащателна сметка при БНБ в левове" Д/т с/ка от група 46 "Вътрешни разчети" К/т с/ка 1721 "Привлечени средства по разплащателни сметки на предприятия в левове" ан. с/ка "Титуляр бенефициент" Комисионите и таксите, които банковите клиенти заплащат за направените от банките разходи по плащането с директен дебит, се удържат от клиентските сметки и се отчитат като финансови приходи в банките: Д/т с/ка 1721 "Привлечени средства по разплащателни сметки на предприятията в левове" К/т с/ка 7291 "Приходи от такси и комисиони" Изтегляне 4.1 Mb. Сподели с приятели:
|