Основни актъори замесени в процеса на хармонизация

Много от участниците на 8-я Международен Конгрес на Счетоводителите през 1962 се обявяват единодушно за нуждата да се сравняват финансовите отчети от различните части на света (In Sacho & Oberholster Meditari Accountancy Research Vol. 16 No. 1 2008 : 117-137 119). В отговор на това, Американския институт на сертифицираните счетоводители ( American Institute of Certified Public Accountants AICPA ) публикува книга за различните счетоводни стандарти и практики в различните страни и формира идея за едно ръководно тяло на счетоводните принципи съставено от членове на международната комисия. В допълнение, с увеличаването на мултинационалните компании, двамата Уилкинсън(1965) и Морган (1967) разглеждат темата за растящите нужди от счетоводна хармонизация сред страните от 1-та Световна война. Всъщност, Уилкинсън(1965:11) е един от първите автори, които дефинират счетоводната унификация като ‘’всяка компания представя само един набор от сметки за всички инвеститори, независимо от националността им”. Сър Хенри Бенсън, бивш президент на Института на дипломираните експерт счетоводители в Англия и Уелс вярва, че международна хармонизация може да бъде постигната с приемането на пакет единни счетоводни принципи ( Бенсън 1976 ). Тези идеи могат евентуално да намерят своята реализация със създаването на Комитета по международни счетоводни стандарти няколко години по-късно.

Комитета по международни счетоводни стандарти е основана в Лондон на 29 юни 1973г като резултат от споразумение между счетоводните тела на Австралия, Канада, Германия, Япония, Мексико, Холандия, Великобритания, Ирландия, и САЩ и Борда на Комитета по международни счетоводни стандарти включващ тези страни по онова време.

Намерението на Комитета по международни счетоводни стандарти е да реализира международни счетоводни стандарти, които да са способни да бъдат признати и спазвани по целия свят. Първоначално КМСС е била изключителен представител на основните национални счетоводни органи, чиито избор е договорен между Института на дипломираните експерт счетоводители в Англия и Уелс ( ICAEW) и Американския институт на сертифицираните счетоводители. Счетоводните органи са представени от 9 делегации от по 3-ма членове, всеки един от които може да присъства и гласува на събранията на Комитета. Комитета е имал също председател и генерален секретар. До 1987 са се присъединили други национални органи.

До 1987 в стандартите на КМСС е вложено Англо-саксонското третиране на счетоводните операции и те са позволявали избор между 2 или повече третирания , които да осигурят съвместимост с националните изисквания на страните членки ( Кейрнс 1997). През този период, КМСС е по-скоро формална / неефективна организация поради факта, че нейния Борд е бил съставен от отделни счетоводители и й липсва правителствена подкрепа, за да осигури съответствие със собствените си стандарти( Камферман и Зеф 2007г.). През 1988, КМСС достига до споразумение с Международната Организация на Комисиите по Ценните Книжа ( IOSCO ), световна асоциация на националните регулатори на ценни книжа. Условията на това съгласие са такива, че ако КМСС подобри своите стандарти на допустимо качествено ниво, МОКЦК ще разгледа подкрепата на тези стандарти като основа за отчитане на чуждите компании търсещи да бъдат вписани в борси навсякъде по света ( Моулин и Соломон 1989). Най-накрая, това обещава авторитетно признаване на КМСС стандартите. В отговор на това, КМСС започва нов проект насочен към подобрения на своите стандарти, които въпреки всичко през 1994 не са подкрепени от МОКЦК. Въпреки това през юли 1995 КМСС постига ново споразумение с МОКЦК според което до 1999, КМСС трябва да подготви договорен пакет Основни стандарти за финансови отчети, които покриват всички основни отчетни въпроси както и такива отнасящи се до отчитането на финансовите инструменти. През декември 1998 г., с одобрението на МСС 39: Финансови инструменти: Признаване и Измерване, МСС спазват изискванията по отношение на основните стандарти, определени от Фактори въздействащи върху бъдещето на БМСС.(Meditari Accountancy Research Vol. 120 16 No. 1 2008 : 117-137.

МОКЦК започва да преразглежда Основните стандарти през 1999г., но не беше преди май 2000г., когато МОКЦК препоръчва на своите членове да разрешават на съставителите на финансовите отчети да използват 30-те международни Основни стандарти ( познати като ‘’КМСС 2000 стандарти’’) при своите мултинационални предлагания и международни емисии. Въпреки това пoдкрепата на КМСС 2000 стандарти от МОКЦК не е безусловна/ е ограничена : МОКЦК намира изключително важни въпроси отнясящи се до КМСС 2000 стандарти и определя „допълнителни третирания” отнасящи се към всеки един от тях. Това включва преизчисляване на приходи, където се очаква да се засегне юрисдикцията като част от местните стандарти, алтернативен метод за тази цел се изисква от МСС. Това преизчисляване е идентично на това, което се изисква от SEC за чуждите компании, които водят сметки по Американските стандарти.

Независимо от това, въпреки, че КМСС е била разочарована от това, че стандартите не са получавали пълна подкрепа от МОКЦК, безусловното одобрение би послужило да й предостави достоверност и политическо влияние, от които тя се нуждае за да станат реалност МСС. Това също би й проправило път за предложението до ЕС през юни 2000г.относно изискването всички листвани европейски компании да представят консолидираните си отчети съгласно МСС за отчетните периоди от 2005г.

Денис Бересфорд, бивш председател на СЪВЕТ ЗА СЧЕТОВОДНИ СТАНДАРТИ НА САЩ от 1987 до 1997, може би най-добре обобщава връзката на SEC с КМСС със следното изречение: „Нещо подобно на морков държан пред КМСС.......те дори не се доближават по-близко.Нещо подобно на морков държан пред кон, който дърпа каруца”(Eaton 2005:6). Това отношение на SEC произлиза от представянето на Американските стандарти като най-прецизната и висококачествена основа на счетоводните стандарти в света. SEC и частните американски счетоводни органи поддържат твърдението, че Американските стандарти притежават качество и стабилност да предоставят прозрачност, постоянство, сравнимост, съответствие и надеждност на финансовата информацията (SEC 2000 б). Следователно, с оглед на компаниите да емитират акции на американския финансов пазар и да спечелят достъп до „най-важния капиталов пазар в света”, SEC изисква за не-американските компании да водят сметки по Американските стандарти или да представят 20-F форма с преизчисляване на приходите и собствения капитал (King 2001:323).

Много години, отношението на САЩ спрямо международната хармонизация е противоречиво. От една страна, САЩ дълго поддържа идеята за нужда от международна унификация на счетоводните стандарти ( вж. Beazley 1968), но от друга тя не е подготвена да поеме активната страна при създаването на нужния орган и по-скоро би била наблюдател доколкото неговото развитието не очертае ясни перспективи. Това става най-ясно в (Sacho & Oberholster Meditari Accountancy Research Vol. 16 No. 1 2008 : 117-137 121) следните думи на Доналд Дж.Кърк, председател през 1983 на Съвета за счетоводни стандарти на Сащ: „ Нашата чиния е пълна с проблеми точно във вътрешността на страната. Лично аз съм много песимистичен за всякакъв супер-национален орган за стандарти”.

Въпреки това, SEC става особенно загрижена след споразумението от 1988 между МОКЦК и КМСС, което предлага на чуждите емитенти на всички познати борси да прилагат МСС. SEC е знаела, че ако МОКЦК одобри прилагането на МСС това е равнозначно на отпадане на изискването за преизчисляванията по форма 20-F и невъзможност да спре американските емитенти от подобно внедряване на МСС т.е. отказване от Американските стандарти. SEC е нямала намерение да разменя надзорната си функция над Съвета за счетоводни стандарт на Сащ за по-несигурното сътрудничество с КМСС базирана в Лондон. В резултат на това, пасивната роля на SEC при развитието на КМСС и процеса на одобрение на МСС от МОКЦК изведнъж става далеч по-активна и агресивна. Кейрнс (1997) отбелязва, че в края на 1993, доверието, че МОКЦК ще одобри целия набор от Основни стандарти приети от КМСС като част от нейния План за подобрения, е било на високо ниво.

Въпреки това, SEC е против откъслечното одобрение на ревизираните стандарти и подкрепя пълното одобрението на целия набор от стандарти. Да спечели одобрение за ревизираните МСС, МОКЦК изисква единодушно съгласие от всички свои членове, в които се включва и SEC. През юни 1994г., МОКЦК уведомява КМСС, че 4-ри стандарта са неприемливи и че няма да одобрява други стандарти ( дори тези, които са приемливи), докато основните стандарти не бъдат ревизирани ( Кейрнс 1997). Това съобщение означава продължаване изискването за използването на форма 20-F и показва забележителното влияние на SEC над МОКЦК. А също така прекъсва необходимата власт на КМСС за внедряване на нейните стандарти.

През 1999г. , Съвета за счетоводни стандарт на Сащ публикува книга наречена „ Международни стандарти : поглед в бъдещето” (International accounting setting: a vision for the future). В нея Съвета за счетоводни стандарт на Сащ поставя ударението на нуждата да участва в развитието на качествени международни стандарти и в ускорението на конвергенцията между страните. През февруари 1999, SEC публикува представянето на концепция изискваща коментар за установяване на това доколко МСС са достатъчни по обхватност, изчерпателност и високо качество без това да изисква преизчисляване на информацията по Американските стандарти. Концепцията отчасти се обосновава от стрежа да се насърчат повече трансгранични емисии и предлагания в САЩ за компании, които са прекратили своите публични емисии в САЩ вследствие на отказа си да приемат Американските стандарти. SEC получава почти 50 писма с коментари в отговор на тази публикация. Много от чуждите отговори ( the Institute of Chartered Accountants in Australia, the Institute of Chartered Accountants in England and Wales, the Financial Reporting Council and the European Commission) са подкрепяли използването на МСС като алтернатива на Американските стандарти. Въпреки това, повечето европейските кореспонденти, начело с петте Големи счетоводни компании са против приемането на МСС. Може би отговора на Американският институт на сертифицираните експерт-счетоводители (AICPA) най-добре обобщава виждането на САЩ за МСС по това време: „Въпреки, че отделните международни стандарти може би са с високо качество, ние не вярваме, че основата на МСС е от достатъчно високо качество, за да се използват без преизчисляване по Американските стандарти за трансграничните регистранти на този етап. Съществуващите Основни стандарти съдържат значително припознаване и измервателни алтернативи и са , като цяло, написани общо, а не конкретно и допускат различни интерпретации. В резултат на това, различните компании следващи МСС могат да прилагат МСС различно за идентични ситуации.” (Factors impacting on the future of the МССB Meditari Accountancy Research Vol. 122 16 No. 1 2008 : 117-137).

Американската счетоводна общественост, въпреки това, е не само загрижена за качеството за съществуващата основа на МСС, но също и за адекватността на структурата КМСС, за да й позволи да действа като глобален счетоводен орган и за липсата на независим контролен орган, който да осигури влизане в сила на стандартите (Schwartz 2001). Следователно, влиянието на SEC за пореден път повлиява на безусловната подкрепа на МОКЦК, като запази изискването за попълване на форма 20-F за чуждите компании, които не водят сметки по Американските стандарти (Camfferman & Zeff 2007). Независимо от това, отговора на Съвета за счетоводни стандарт на Сащ спрямо представената концепция е по-положителен и подкрепящ КМСС като гласи: (Jenkins & Johnson 2000): „Ние вярваме, че по-обширното използване на МСС извън американските пазари е желателно и това, че КМСС, един път преструктурирана, ще играе все по-важна роля в развитието на инфраструктурата на глобалната финансова отчетност”. Тази обещаваща промяна в отношението може да проправи път за бъдещо сътрудничество между Борда по МСС и Съвета за счетоводни стандарт на Сащ.

Глава 2 За и против хармонизацията към МСС

1. „За”от гл.т. на инвеститорите

1.1 Преки предимства за инвеститорите.

Широкото разпространеното прилагане на МСС предлага на инвеститорите следните потенциални предимства:

1. МСС обещава по-точна, обхватна и навременна информация във финансовите отчет в сравнение с националните стандарти, които те заместват при съставянето на отчетите на публичните дружества в повечето страни. Това ще доведе до по-качествена информация за справедливата стойност и така ще се намали риска за инвеститорите.

2.Малките инвеститори са по-склонни за разлика от професионалните големи инвеститори да очакват финансова информация от други източници. Подобряването на качеството на финансовите отчети ще ги направи по-конкурентни на професионалните инвеститори и затова ще се намали риска, който ги съпровожда при търгуването с добре информирани „големи инвеститори” ( известно е още „обратен подбор – adverse selection” ) (Glosten and Milgrom (1985), Diamond and Verrecchia (1991) and Leuz and Verrecchia (2000).

3. С елиминирането на много международни различия в счетоводните стандарти и стандартизирани отчетни формати, МСС елиминира много въведения, които анализаторите са направили през годините с оглед да се направят по сравними отчетите на компаниите. Ето защо прилагането на МСС може да намали разходите за инвеститорите за извеждането на нужната финансова информация. Ползата ще бъде огромна за институции, които създават огромни, стандартизирани финансови база данни.

4. Допълнителна полза е това, че намалявайки разходите за преработване на финансова информация се увеличава полезността, която се включва в цените на стоковия пазар. Повечето инвеститори се очаква да извлекат печалба от увеличаваща се пазарна полезност.

5. Намаляването на международните разлики в счетоводни стандарти спомага в някаква степен за премахване на бариерите при трансграничните сливания и разделяния, което теоритически ще възнагради инвеститорите с нарастнали печалби.

Като цяло МСС предлага увеличена сравнимост и затова намалява информационните разходи и информациония риск за инвеститорите(See Bradley, Desai and Kim 1988) – Разбира се, ако стандартите се прилагат последователно, на което ще обърнем внимание по-долу.

МСС предлага много допълнителни, непреки предимства за инвеститорите. По-високото качество на информацията трябва да намали заедно риска на инвеститорите притежаващи акции ( вж. 1 по-горе ) и риска на по-слабо информираните инвеститори поради обратния подбор ( вж 2 по горе), което съгласно теорията трябва да доведе до намаляване на капиталовите разходи на компаниите (значението на ползите от капиталовите разходи при оповестяване е все още неизяснен въпрос, емперично и теоритично. Емпиричните изследвания срещат проблема с контрола на корелационни изпуснати променливи, особенно важни за перспективите на развитие на компанията. Теоритичните изследвания са чуствителни на моделиране на базата на предположения / допускания и често предлагат предложения за посоката, но не и за значението на резултатите. See Diamond and Verrecchia (1991), Botosan (1997), Leuz and Verrecchia (2000), Botosan and Plumlee (2002), Hail (2002), Daske (2006) and Easton (2006)) Това трябва да увеличи цената на акциите, и да направи новите инвестиции на компаниите по-атрактивни.

Непреките предимства за инвеститорите произлизат от одобряването на полезността на информацията във финансовия отчет при преговори между компании и други различни страни, забележимо при мениджъри и кредитори (Watts, 1977; Watts and Zimmerman, 1986). Увеличената прозрачност прави мениджъри да действат повече в полза на акционерите. Особенно при навременното признаване на загуба във финансовите отчети увеличава стимулите на мениджърите по-бързо да обърнат внимание на съществуващите губещи инвестиции и стратегии и да предприемат някои нови инвестиции с негативни нетни настоящи стойности (Net present value-NPV Представлява сумата от сегашната стойност на положителните и отрицателните парични потоци. Използва се за сравняване на инвестиционни проекти, като за сконтиране на паричните потоци се използва процент-r, равен на алтернативната цена на капитала (най-високата възвръщаемост от която се отказваме в името на предприетата инвестиция))(Ball 2001; Ball and Shivakumar 2005).

Бол заключава, че това е основния мотив през 1993 Даймлер Бенц ( сега Даймлер Крайслер ) да участва на Ню Йоркската фондова борса и да представи финансови отчети по Американските стандарти : поради засилилата се продуктова конкуренция и поради спада маржина на печалбата от техния основен автомибилен бизнес, Даймлер не могат да си позволят повече да подпомагат губещи начинания. Bushman, Piotroski и Smith , доказват, че компаниите от страни с навременно отчитане на загубите във финансовите отчети са по-малко склонни да предприемат негативни NPV инвестиции.

Увеличената прозрачност и навременното признаване на загуби обещани от МСС по тази причина могат да увеличат полезността на преговорите между компании и други различни страни, да намалят посредническите разходи между мениджъри и акционери, и да подобрят корпоративното управление. Потенциалното предимство за инвеститорите е това, че мениджърите ще действат повече според техния интерес. Обещаното увеличаване на прозрачността от МСС също така може да причини подобно увеличаване в полезността на преговори между фирми и кредитори. Особенно, навременнoто признаване на загуба във финансовите отчети ускорява по-бързо нарушаване обслужването на договорния дълг след като компаниите претърпяват икономически загуби, които намаляват стойността на оставащия дълг (Ball 2001, 2004; Ball and Shivakumar 2005; Ball, Robin and Sadka 2006). Навременното признаване на загуба включва навременно преразглеждане на отчетната стойност на активи и пасиви, както и печалбите и стойността на акциите, причинявайки залагането на клауза базирани на променливи от финансовия отчет. С други думи увеличената прозрачност и навременното признаване на загубата може да увеличи полезността от включаване/участие на пазара на дългове, с потенциални печалби за акционерите в условия на намалена цена на дълговия капитал.

Неясна област за инвеститорите е ефекта от МСС върху способността им да предвиждат печалбите. Едно от вижданията е, че по-добри счетоводни стандарти правят отчитаните печалби по-точни. Като това ще направи печалбите по-лесно предвидими и ще подобри средната точност на анализаторите. Друго виждане е точно обратното на посоченото (See Ashbaugh and Pincus (2001), Hope (2003) and Lang, Lins and Miller (2003). То продължава тезата, че мениджърите от страни със ниско качество на отчетните режими са способни да „изгладят” отчетените печалби, за да постигнат редица цели, като намаляване на променливостта на техните собствени обезщетения, намаляване на променливостта на плащанията към акционерите ( важно да се отбевежи, бонусите на служители и дивиденти ), намаляване корпоративните данъци, и избягване признаване на загуби. За разлика това, печалбите в добре регулирани режими са по-информативни, по-променливи, и по-трудни за предвиждане (See Ball, Kothari and Robin (2000) and Ball, Robin and Wu (2003). Този аргумент се поддържа в случая на МСС при тяхното подчертаване/наблягане на „счетоводно отчитане на справедливата стойност.” Правилата на това счетоводно отчитане целят да внедрят/включат по-своевременна информация за икономическите печалби и загуби на акциите, деривативите и други сделки във финансовите отчети и да включат по-своевременна информация за постоянните икономически загуби („обезценки”) на материалните и нематериалните активи. МСС обещава да направи печалбите по информативни и по този начин ,парадоксално, по-променливи и трудни за предвиждане.

Има най-различни индиректни предимства за инвеститорите, поради които аз съм за хармонизация към МСС. Считам, че в дългосрочен план те ще надминат преките предимства.

2. Счетоводство на справедливата стойност – смесени виждания.

Основната черта на МСС са степента с, която стандартите са вдъхновени със счетоводно отчитане на справедливата стойност ( наричано още “mark to market” счетоводство) . Заслужава да се обърне внимание на :

�� МСС 16 предоставя възможност за справедлива стойност на имот, предприятие и оборудване;

�� МСС 36 изисква обезценка на активите по справедливата стойност ;

�� МСС 38 изисква нематериалните активи да се обезценяват по справедлива стойност;

�� МСС 38 предоставя възможност за нематериалните активи да се преоценят по пазарна стойност, ако е възможност;

�� МСС 39 изисква справедлива стойност за финансовите инструменти, с изключение на заеми и пасиви държани не за търгуване , акции държани до падеж; и квалифицирани хеджове ( които трябва да са близки до съвършенство). Акции на разположение за продажба трябва да се представят само по справедлива стойност в счетоводния баланс;

�� МСС 40 предоставя възможност за справедлива стойност на инвестиционните иноти;

�� МСФО 2 изисква плащанията по акции, опции да се осчетоводяват по справедлива стойност; и

�� МСФО 3 осчетоводяване на малцинствено участие да става по справедлива стойност.

Този лист ще се увеличи в бъдеще, като МССB и Съвета за счетоводни стандарт на Сащ дадоха сигнал, че имат такова намерение.

Аз имам смесени виждания относно счетоводно отчитане на справедливата стойност. Фундаменталното обстоятелство в полза на счетоводно отчитане на справедливата стойност е явно за полза на повечето икономисти: справедливата стойност внедрява повече информация във финансовите отчети.

Справедливата стойност съдържа повече информация от историческата стойност поради съществуването независимо къде на едно от 2 обстоятелства:

1. 
   Наблюдаваните пазарни цени, на които мениджъри не могат съществено да въздействат поради почти перфектната пазарна ликвидност; или
   
2. 
   Независимо наблюдавани, прецизни оценки на свободните пазарни цени.
   

Въпроса е дали БМСС налага/настоява ( и има намерение да налага) счетоводно отчитане на справедливата стойност твърде много. Има много потенциални проблеми в практиката със справедливата стойност. 19 В допълнение печалби и загуби по справедлива стойност са временни по същество. Да се избегне заблуждаване на инвеститори, печалби и загуби по справедлива стойност трябва ясно да се определят като такива. Някои потенциални проблеми са:

�� Пазарната ликвидност е наистина важен въпрос в практиката. Спредовете могат да са достастъчно широки да причинят съществена несигурност относно справедливата стойност и затова представят смущения във финансовите отчети.

�� В неликвидните пазари търгуването на мениджърите може да повлияе на поведението на пазара както и на котировките т.е позволява им да манипулират оценките на справедливата стойност;

�� Когато ликвидни пазарни цени не са налице, счетоводно отчитане на справедливата стойност става mark to model” счетоводство. Това може да предизвика „смущения в модела” , поради несъвършенните модели за определяне на цените и несъвършенните оценки на параметрите на модела, а също и поради използването на финансовото моделиране за определяне на цените.

�� Ако са налице пазарни цени, счетоводно отчитане на справедливата стойност намалява възможностите на заинтересовалите се мениджъри да влияят на финансовите отчети като упражнят своята преценка при представянето на печалби и загуби през времето на разпродаване на активи. Въпреки това, счетоводно отчитане на справедлива стойност увеличава възможностите за манипулации, когато “mark to model” accounting е ангажирано да симулира/имитира пазарни цени, защото мениджърите могат да повлияят заедно на избора на модел и на оценката на параметрите.

Важно се да се подчертае, че изменчивостта по същество не е засегната тук. Изменчивостта е предимство на финансовата отчетност, независимо кога тя рефлектира своевременно на включването на нова информация в приходите и оттам в баланса ( за разлика от „изглаждането”, което намалява изменчивостта. Въпреки това, тя е недостатък за инвеститорите и другите потребители независимо кога тя отразява смущения в оценката или по-лошо, на мениджърските манипулации. Правилата на счетоводно отчитане на справедливата стойност дават голямо доверие на концептуалната рамка, която се развива съвместно от БМСС и Съвета за счетоводни стандарт на Сащ. Тази рамка:

�� е наситена с много спорната философия за „съотвествие на стойността”;

�� набляга на „съответствие” свързано с „надеждност”;

�� предполага, че основната цел на финансовата отчетност е пряка „ полезност за вземане на решение”;

�� подценява непряката роля на „стопанисване” от счетоводството;

�� все още може да причини на Съвета за счетоводни стандарт на Сащ и БМСС неприятност;

Члена на Съвета за счетоводни стандарт на Сащ Л.Тод Джонсън заключи, че: „Борда изисква по-голяма употреба на справедливата стойност във финансовите отчети защото разбира, че информацията е по-съответстваща за инвеститори и кредитори отколкото тази при историческата стойност. Такива мерки като справедливата стойност по-добре отразяват текущото финансово положение на отчетните единици и ги улесняват при оценката на миналите им представяния и бъдещи очаквания. В това отношение, Борда не приема виждането, че надеждността трябва да превишава по значение съответността на финансово отчетните оценки ”. Смущаващата информация за печалби и загуби е по-информативна от никаква, така, че дори най-малко надеждния „mark to model” внедрява със сигурност повече информация. Но това не е достатъчна основа за оправдаване на счетоводното отчитане на справедливата стойност , поради поне 4 причини:

1. „Съответността на оценката” ( т.е. да информира потребителите ) е основния критерии за финансова отчетност. Трябва също да се отчита ролята на финансовата отчетност в контекста на смущаващи въпроси, включващи договори за заеми и обезщетения (Watts and Zimmerman 1986; Holthausen and Watts, 2001). Смут във всяка една финансова информация, който засяга резултатите от договорните отношения ( като бонусите на мениджърите на база отчетените печалби и др. ) увеличават риска , с който се срещат заедно и фирми и договорните страни. При равни други условия, затова е източник на неефикасни договорни отношения. Предоставянето на повече информация затова може да е по-лошо от предоставянето на по-малко, ако е съпроводено с повече смут. “Mark to model” счетоводно отчитане на справедливата стойност може да добави променливост на финансовите отчети под формата на двете заедно - информация ( „добра” ) и смут възникващ от присъща грешна оценка и мениджърска манипулация („лоша” ).

2. Важно е да се разграничават „признаване” ( включената информация в одитираните финансови отчети, особенно при включени изчислени печалби и загуби в приходите) от „оповестяване” ( информиране на инвеститорите, например за одиторска забележка или условие на неодитирана информация, без включване в приходите или в баланса). Смущаваща информация за справедливата стойност не е необходимо да се признава, за да е полезна за инвеститорите. Бол, Робин и Садка спорят, че инвеститорите са относително не-различни между получаването на определено количество информация чрез оповестяване и чрез признаване във финансовите отчети. Обратно, те твърдят, че изискването за признаване срещу оповестяване произлиза главно от употребата на финансовите отчети на дълговите пазари. Смисълът да стане по разпространена практика счетоводното отчитане на справедливата стойност в одитираните финансови отчети не е базирано на никакво веществено доказателство – или най-малко разбирам, че информация за печалбите и загубите е налице само там и че стойност е добавена в икономика чрез одитирането й, оставяйки настрана включването и във печалбата.

3. Финансовата отчетност предава важна икономическа роля с прецизното и независимо изчисляване на дествителните резултати и затова потвърждава предшестващата информация за очакваните резултати. Особенно, ако мениджърите вярват, че дествителните последици има вероятност да се отчетат независимо и точно, те са по-малко склонни да оповестят подвеждаща информация относно техните очаквания. Възможно е да се отчетат дествителни резултати, когато режима на финансовата отчетност се отделя доста от информацията за резултата чрез включване на повече информация за очакванията, надеждността на наличната информация за очакванията започва да спада. Възможен резултат е този, при който сумата на информация във финансовите отчети нараства и в същото време общата сума на информацията намалява (See Ball , 2001 pp. 133-138 for elaboration).

4. Счетоводните стандарти и счетоводната практика отдавна са изпълнени с една от 2те страни на счетоводното отчитане на справедливата стойност. Това значи, своевремeнно признаване на загуба, е исторически утвърдило се свойство на финансовата отчетност. Другата страна на справедливата стойност, своевременното признаване на печалба, не е често срещано обстоятелство в практиката ( Басу , 1997). Своевремнно признатата загуба е определено видна за страни с обичайно право „common law” като Австралия, Канада и Сащ (Ball, Kothari and Robin, 2000). Тя се отразява в практиката на финансовата отчетност по много начини, включително широко разпространеното правило на „намаляване на разходите или пазара” ( например, увеличаващи се очаквани намаления в реализируемата стойност на материалните запаси срещу текущите постъпления/ приходи, но не очаквани покачвания), увеличаващи се условни провизии за загуби. Просто е некоректно да гледаме на преобладаващия финансово отчетен модел като на счетоводство на историческата стойност. Финансовата отчетност, особенно в страните с обичайно право е смесен процес включващ както историческата стойност, така и справедливата стойност.

Въпреки всичко, те смятат да продължат с нея занапред. Кризата доказа и още нещо, че Съвета за счетоводни стандарти на Сащ действа по-бързо и по-решително от БМСС по отношение на счетоводното отчитане на справедливата стойност, а това поставя въпроса доколко БМСС трябва да ръководи процеса на хармонизация. Но това е друга тема. Може би беше необходима подобна финансова криза, за да се тестват моделите, идеите и концепции на хармонизация и може би преодоляването й ще донеса по-добро и светло бъдеще за процеса на хармонизация.

3. 
   
   Каталог: files -> files
   files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
   files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
   files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
   files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
   files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
   files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
   files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
   files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт
   
   
   
   Изтегляне 0.51 Mb.
   
   Сподели с приятели: