Казуса за неравното прилагане на МСС

Фундаменталната причина да бъда скептик относно еднаквостта на прилагане в практиката е това, че стимулите на съставителите ( мениджърите ) и тези, от които най-много зависи налагането на МСС ( одитори, регулатори, бордове, политици, рейтингови къщи, пресата ) остават основно на местно ниво.

Всички счетоводства на база на принципа на начисляване ( признаване на приходите при тяхното реализиране и разходите при тяхното осъществяване ) включват преценки за бъдещите парични потоци. Следователно, има голяма свобода на действие при прилагането на счетоводните правила. Силните местни икономически и политически сили по този начин определят как мениджърите, одитори, съдебни регулатори и други страни да влияят на въвеждането на правилата. Тези сили оказват важно влияние върху практиката на финансовата отчетност от дълго време, и не изглежда изведнъж да спрат да го правят, с или без МСС. Постигането на еднаквост/унификация в счетоводните стандарти изглежда лесно в сравнение с постигането на еднаквост в дествителното поведение на отчетността. Последното ще изисква радикална промяна в основополагащите икономически и поличитически сили, които направляват дествителното поведение.

Сър Дейвид Туидии, председател на БМСС, започва случая за международното унифициране на счетоводните стандарти с глобалната интеграция на пазарите : „С интегрирането на световните капиталови пазари, смисълът за един единствен набор от счетоводни стандарти е явен. Един набор от международни стандарти ще подобри сравнимостта на финансовата информация и трябва да направи преминаването на капитали извън границите на една страна по резултатно/ ефективно. Развитието и приемането на международни стандарти също трябва да намали процедурните разноски на корпорациите и да подобри последователността/ устойчивостта на качеството на одита”. Отчитайки времето, което БМСС отдели за лобиране сред правителствата ( включително ЕС ) за приемането на МСС, има някаква ирония в думите на Сър Дейвид фокусирайки на международната интеграция на капиталовите пазари, без да спомене интеграцията на политическите сили. ( За повече относно влиянието на политическите сили и убеждения Вж.Watts (1977) and Watts and Zimmerman (1978).

Този смисъл работи по два начини. Възможно е да се променят условията, които седят в основата, за да се противодейства на унифицирането. Понеже капиталовите пазари не са перфектно интегрирани ( по-специално дълговите пазари) и тъй като по-общоприетите икономически и политически обединявания са далеч от своето си приключване, смисълът на националните различия трябва също да е еднакво очевиден. Докато нарастналата интернационализация на пазарите и политиките може да се очаква да намали някои от различията в счетоводната практика между страните, те същите продължават да показват ясни и съществени аспекти на техните политически убеждения и на това как пазарите им са структурирани, така, че увеличената интернационализация не може да се очаква да елиминира разнообразието в практиката. Чувал съм за сравнение между МСС и системите за измерване. Тази аналогия е далеч не толкова точна, но въпреки всичко поучителна.

Има стара поговорка „Тежестта на палеца на месаря на везната е по-голяма.......в друга страна X’’. Въпреки унифицираните правила за измерване, преценката на месаря за прилагането им е ограничена само до тренираното око на клиента. Поуката от тази поговорка е, че наблюдаващият механизъм оперира по различен начин в отделните страни. Има определено повече прецизност при прилагането на правила за финансова отчетност отколкото при претегляне на месо и следователно това се компенсира посредством определено по-сложни, често повтарящи се и ефективни механизми за контрол на финансовата отчетност. Но тук също тези механизми действат различно в отделните страни.

Преди да сме се отнесли твърде много с глабализацията си струва да си спомним, че повечето пазари и политически убеждения са на местно ниво, а не на глобално. През 1993 О’Нийл , говорител на U.S. House of Representatives заявява: „ Всички политики са местни”. Нещо много подобно може да се каже за пазарите. Някои важни измерения на които светът все още гледа повече местно отколкото глобално са:

�� дълбочината на финансовите пазари;

�� структурата на финансовите пазари – близостта на отношенията между банки и компании клиенти

�� размера на корпоративния сектор;

�� легалните системи ( обичайно срещу кодифицирано право)

�� регулации на пазара на акции и регулаторните органи

И др.

Посочения списък е малка част, но дава някаква представа за обхвата, до който финансовата отчетност се появява на локално ниво, не глобално. Въпреки развивалата се глобализация, по-голямата част от икономическата и политическа активност остава във националните граници, прилагането се извършва от основните движещи сили намиращи се зад реалните счетоводни практики, които изглежда остават местни по природа за предвидимото бъдеще.

Друго ниво, на което местните политически и икономически фактори явно могат да повлияят на прилагането на МСС произлиза от широчината на действие, която МСС дава на компаниите да избират сред алтернативни счетоводни методи (Watts (1977) and Watts and Zimmerman (1986) . Въпреки това, смятам, че най-вероятния ефект на местните политики и местната пазарна реалност върху МСС ще бъде много по-малко явен отколкото случая с проточилия се политически дебат около МСС 39. Вярвам, че главния ефект на тези сили ще остане под повърхността, на нивото на прилагане, което ще бъде доста непостоянно сред страните.

По конституция, БМСС е орган изготвящ стандарти и няма необходимите ефективни механизми за прилагане на тези стандарти: може да придумва страните и компаниите да приемат МСС само на име, но не може да изисква тяхното прокарване в практиката. Не може да наказва отделните компании или страни приспособяващи техните стандарти, като в тях тези финансовата отчетност е с ниско качество заради мениджъри, одитори провалили се напълно да внедрят стандартите. Отделните страни са главните регулатори на собствените си пазари, европейските страни включително. Това представя МСС пред риска само от приемането на самото й име. Без да изброявам отделните регулатори, някои от които са посочените в предната глава, следва да поставим въпроса кога те реално ще хармонизират дествително поведение на отчетността, това не е ясно. Дори ако всички страни се споразумеят да се откажат от суверенноста си с цел регулирането на отчетността от тези органи, които са доста съмнителни, местните поличитически и икономически сили ще направят така, че те да отменят своето споразумение.

Съпоставка от скоро е отказа на Франция да прокара властническите правила на ЕС, което доведе до значително разводняване на правила след десетилетие на преговори. В същото време, Франция обяви, че ще блокира опитите на Пепси Ко да „погълне” Груп Данон и Енел – Суез. В резултат на френската политическа позиция, бяха отпуснати ЕС правилата така, че сега страните-членки имат по-голяма възможност да нагласят собствените си стандарти във връзка с опити за „поглъщания”. Урока е, че глобалните правила ще господстват толкова дълго докато не се сблъскат с важни локални интереси. С какво правилата за финансова отчетност са по-различни?

3.3 Стандарти срещу стимули

Появяващата се литература изследва степента до която различията в дествителното отчетно поведение са ендогенни ( т.е. определени от реалната икономика и политически фактори, които по природа са местни и са различни сред страните). Връзката на тази литература към прилагането на МСС е извода, че екзогенен набор от стандарти няма вероятност да промени съществено дествителното поведение на отчетността. Пълна екзогенност ще означава, че промяната във финансовата отчетността ще се появи само ако има промяна в реалните икономически и политически фактори, които я определят. – например, може да означава, че унифицирана финансова отчетност може да съществува само при перфектно интегрирани световни пазари и политически системи, (на което ) унифицирани стандарти няма да издържат. Частична ендогенност ще означава, че приемането на унифицирани счетоводни стандарти ще има някакъв, но ограничен успех при преодоляването на националните различия в реалната икономика и политическите фактори определящи дествителната практика, и следователно при намаляване на различията в практиката на финансовата отчетност. Проучване за икономическите и политически фактори, които влияят на международната практиката на финансовата отчетност са тези на Ball, Kothari and Robin (2000), Pope and Walker(1999), Ball, Robin and Wu (2000, 2003), Ali and Hwang (2000), Leuz (2003), Leuz, Nanda and Wysocki (2003), Bushman, Piotroski and Smith (2004, 2006), Bushman and Piotroski (2006), Ball, Robin and Sadka (2006), and Leuz and Oberholzer (2006).

Една от заслугите на това проучване е да документира съществени различия сред страните в отчетното им поведение, които са ендогенно определени от местни икономически и политически фактори. Това доказателство означава, че приемането на унифицирана МСС не ще изцяло преодолее националните различия в практиките. Подобна заслуга е по пряко доказателство, че екзогенните стандарти не влияят съществено на качеството на финансовата отчетност.

Бол, Котари и Робин изследват различията във качеството на финансовата отчетност между страни с обичайно право и кодифицирано право. Обичайно право взема своето име от процеса посредством, който произхождат законите: появяват се от това, което е обичайно, приемливо да бъде подходяща практика ( Те разширяват и преповтарят публикация на Поуп и Уолкър). Обичайното право произлиза от Англия и се разпространява сред бившите й колонии ( Сащ, Канада, Австралия, Нова Зеландия). По същество е пазарно ориентирано, подкрепя пропорционално по-многобройния публичен сектор, спорно е, склонно е да предполага, че инвеститорите са оутсайдери на „ръка разстояние” от компанията и следователно е по-вероятно да приема, че инвеститорите разчитат на своевремнно публично оповестяване и финансово отчитане. Практиката на финансовата отчетност ( и правила ) наблягат на своевременнното признаване на загуби във финансовите отчети. Приходите са по-непостоянни, по-информативни, и по от близо следени от инвеститорите и анализаторите. За разлика от кодифицираното право, обичайното право в своята най-чиста форма прави приемането/създаването на стандарти отговорност на частния сектор. Кодифицираното право взаимства своето име от процеса, посредством който законите, включващи правила за финансова отчетност, се създават: те са „закодирани” в обществото. Политическите мощни акционерни групи са представени заедно от кодифицирани правила и правила за прилагане. То произлиза от континентална Европа и се разпространява сред бившите колонии на Белгия, Франция, Германия, Италия, Португалия и Испания. Тези страни по-начало са по-слабо пазарно ориентирани, по-малко спорни и са по-склонни да действат по модела на „вътрешен достъп” с по-слабо наблягане на публичната финансова отчетност и оповестяване. Също по-слабо се слага ударението на своевремнното признаване на загуба във финансовите отчети и приходите не са толкова колебливи и не толкова информативни.

Бол, Робин и Ву изучават 4 източно азиатски страни. Те твърдят, че компаниите в тези страни са склонни да бъдат членове на свързани корпоративни групи, включително и тези под контрол на майка, при които версия на модела „вътрешен достъп” действа и следователно има по-малко наблягане на финансова отчетност и оповестяване отколкото тези, които са под режим на обичайното право. Докато специфичните политически силни акционерни групи са различни от тези в страни с кодифицирано право, правителствата играят еднаква роля в икономиката.

Страни с високо ниво на политизация на икономиката са по склонни да политизират финансовата отчетност, но също така и да гравитират около модела „вътрешен достъп” ( срещу публично оповестяване ) и да дават на политически силните акционерни групи важна роля.

На практика, разликата между кодифицираното право, обичайното право и азиатските групи е неясно. Бол, Котари и Робин и Бол, Робин и Ву използват категориите като неперфектен представител на степента и вида на политичекса ангажираност в икономиката и следователно за степента до която политическите ( срещу пазарните) фактори влияят на практиката на финансовата отчетност. Leuz, Nanda and Wysocki (2003) се въздържат от класификацията според типа на държавата и се занимават с по-детайлни променливи на законовата система отчетени от Ла Порта и др. (1997, 1998), макар, че в различен контекст Бол, Робин и Садка (2006) отчитат доказателство, че вида на променливитe според страната работят по-добре, те следват виждането си, че по-детайлните инстуционални променливи се опрелят ендогенно от повече старомодни политически и икономически фактори.

Кой от подходите изяснява по-добре различията във финансовата отчетност е интересен и все още не решен въпрос. Въпреки това, всички проучвания показват, че разликите в дествителното поведение са ендогенни ( т.е. опрелени от реалната икономика и политически фактори, които са различни за отделните страни). Вж. Фиг.2

Някаква идея за международните различия във финансовата отчетност може да се получи от Фиг.2, която обобщава резултатите на Бол, Котари и Робин и Бол, Робин и Ву. Табло 1 е чуствителността на приходите от печалбите и загубите за текущата година като са измерени неперфектно по възвращаемостта по фискални години. Височината на баровете представлява оценка на чуствителността на приходите към икономическите печалби ( черни барове) и към икономическите загуби ( бели барове ) в определена държава или група държави. Оценките на чуствителността улавят своевременнотo признаване на печалби и загуби в страните или групи страни – важна част от качеството на финансовата отчетност. Започвайки с Бол, Котари и Робин, изследователите са обезпокоени от това, че оценките показани във фиг.2 могат да се различават в надеждността за отделните страни или групи страни, защото те разчитат на данни за цените на акциите. Докато Бол, Котари и Робин забелязват редица причини да не броят това безпокойство, те усъвършенстват други тестове, които подкрепят резултатите за ценовите бази. Тези включват тестове базирани на навременни серии от отчитани доходи и тестове на база текущо начисляване (Ball and Robin, 1999; Ball, Robin and Wu, 2003) (Ball and Shivakumar, 2005; Bushman, Piotroski and Smith 2006)

Табло А обощава резултатите за 3 групи страни: с обичайно, кодифицирано право и източна азия. Табла Б и С предоставят оценки за избора на индивидуални страни. Разликите във финансовата отчетност са ясно очевидни. Най-забележимата разлика е доста по-високата чуствителност на доходите към икономическите загуби в страни с обичайно право. Това доказателство на своевременно признаване на икономически загуби при обичайното счетоводство е в съгласие с по-голямото ударение върху стойността на компанията (shareholder value) в страните с обичайно право.

Този ред на мисли е особенно свързан със съмненията относно качеството на прилагане на МСС, което ще се появи във времето извън страните с обичайно право. Своевремнно признаване на загуба е по-непривично за страни, където мениджърите са по-защитени и акционерите имат второстепенна роля в управлението, защото това слага нежелан натиск върху мениджърите да поправят своите губещи инвестиции и стратеги по-бързо и на първо място да се заемат с инвестиция с по-малко негативно NPV. Например, своевременно признаване на загуба помага на апетитите на премерените мениджъри за собствени инициативи и лични амбиции, които са социално пагубни и не са в интерес на акционерите (Ball 2001; Ball and Shivakumar 2005). Не е изненадващо, че своевремнното признаването на загуба е по-малко от средното в страните, където отделните акционери са смятани за по-малко важни и мениджърите имат повече свобода на действие да преследват своите собствени предпочитания. Основния въпрос за прилагането е дали мениджърите в страни, чиито системи са по-малко отговарящи на интересите на акционерите ще промени техните навици при МСС .Имам моите съмнения.

Опита на Китай предоставя повече пряк източник на доказателство за обхвата на прилагане на МСС, когато той е налаган от правителства, без промяна да е налице във фундаменталните икономически и политически фактори засягащи практиката на финансовата отчетност. Бол, Робин и Ву изучават изискванията на Китай, които всички местни компании с чужди акционери публикуват финансови отчети съгласно МСС и това , че са одитирани от международни счетоводни компании. Много черти на институционалната природа на Китай са в ущърб на висококачествената финансова отчетност, сред тях са преобладаващите „вътрешни” мрежи, силната политическа роля на китайското правителство и армия в икономиката и липсата на спорни акционерни права .

Бол, Робин и Ву отчитат, че тези институционални черти се появяват да потопят ефекта от задължителни МСС. Когато отчитат при международни счетотоводни стандарти, финансовите отчети на китайските компании вече не реагират своевремнно на икономически печалби и загуби както когато отчитат по местни стандарти. Това е показано графично в табло С, където чуствителността на китайските приходи към икономическите печалби и загуби прилича на тези в останалите азиатски страни и са съществено по-ниски от колкото в страните с обичайно право. Опита на Китай със въвеждането на МСС е такъв, че е трудно да се постигне забележим напредък в качеството на финансовата отчетност с имплантирането на екзогенно развити счетоводни стандарти в комплексна институционална среда.

Бол, Робин и Ву твърдят, че подобно последвие е видно и в 4те източно азиатски страни ( Хонк Конг, Малайзия, Сингапур, Тайланд ) представени като група в табло 4, и по отделно в табло С. Счетоводни стандарти в тези страни от време оно се базират на британските стандарти, на американските и от по-скоро на МСС: т.е. те следват основно модела на обичайното право. Ако се прилагат изцяло, тези стандарти трябва да спомогнат за сравнимо високо качество на финансовата отчетност и в частност на своевремнно признаване на загуба. Въпреки това последствието, видно в графиките, е различно: приходите в 4те източно азиатски страни показват слаба чуствителност към едновремнно загуби и печалби, в остър контраст с групата на страните с обичайно право. Важно приложение на тази област на изследването са международните различия в практиката на финансовата отчетност появиващи се като ендогенна функция на местните политически и икономически институции и по този начин внасяйки екзогенно развил се набор от стандарти няма непременно да промени реалното отчетно поведение на компаниите по съществен начин. Експеримента в Китай е пряко аналогичен на приспособяване на МСС в ЕС и той също предоставя полезен прецедент. Подобно на Източна Азия и Китай, континентално европейските държави имат институционална структура базирана главно на обичайното право и стимули за съставилите основаващи се на него. Опита на тези страни във импортирането на международни стандарти произхождащи от финансова отчестност на база обичайното право илюстрира трудността в постигането на промяна в дествителната практика на финансовата отчетност чрез внасянето на екзогенно развити счетоводни стандарти в сложна политическа и икономическа обстановка. Друго доказателство подкрепя това заключение – Леус (2003) отчита, че качеството на финансовата отчетност на Немски фирми търгуващи на New Market не зависи от избора на Американските стандарти или МСС ( вероятно се определя от стимулите на съставителите, а не на счетодни стандарти). Бол и Шивакумар отчитат съществени различия в качеството на отчитане между публичните английски и частни фирми, независимо, че използват идентични стандарти. Бругсталер, Хейл и Леус(2006) и Пийк, Цюперс и Буижинк (2006) отчитата подобно доказателство за повече примери на публични и частни компании в ЕС.

1. 
   Унифицирани международни счетоводни правила са капан на доверие, не проверени от опитен или от значим орган на академични резултати.
   
2. 
   Наблягането от МСС на счетоводстово на справедливата стойност е притеснение особенно във връзка с отчетността в слабо развитите страни.
   
3. 
   Стимулите на съставителите( мениджъри ) и телата за прилагане ( одитори, съдове, регулатори и др) остават на местно ниво и неминуемо ще се създаде разлики в качеството на финансовата отчетност, които ще са склонни „да се скрият по черджето” на унификацията.
   
4. 
   В основата си е безцелно да казвам, че всеки може да има висши стандарти, така че дори и нискокачествените режими на отчетност ще бъдат привлечени да използват свободно марката МСС.
   
5. 
   Унифицирани счетоводни стандарти намаляват състезанието между отделните системи.
   
6. 
   Продължителното въвличане на глабалните политики може да стане така, че БМСС да бъде предствително, политизирано, популизирани тяло.