Многоважен пример Марина. Тя е на 47 години, много енергична жена, работи като председател на профкомитета на голяма организация. Лидер е на колектива и непрекъснато общува с огромен брой хора. Налага й се да взема бързи решения още в момента на контакта. И, общо взето, се справя прекрасно със задълженията си. Но напоследък й се струпали куп неприятности в работата. Гласът й е станал хрипкав, оплаква се от болка и подуване от дясната страна на гърлото. Тя е голяма оптимистка, макар че е била оперирана вече три пъти. По думите й сякаш организмът й напълно е излязъл изпод контрол: първо се наложило да й оперират жлъчката, след една година - стомаха, след още две - гинекологична операция. Не разбира защо става така, сякаш организмът й няма защитни сили. Марина се смята за много нервна пациентка, често изпада в състояние на стрес. Освен това нивото на кръвната й захар е повишено, има диабет в начален стадий. Сега се готвеше за четвърта операция, защото медицинското изследване показало, че отокът от дясната страна на гърлото й е доброкачествен тумор. Увеличавал се вече за втори път и всеки път това ставало след преживени стресове. Предния прекарала един месец в санаториум и отокът спаднал, а сега пак се увеличавал и хирургът препоръчал операция. Марина решила да изпробва метода на Ключа, защото видяла в него възможност да оправи нервната си система. Специално се уговорихме, че ще се консултира с лекуващия си лекар и ще контролира промените в самочувствието си с обективни медицински тестове. При психосоматично лечение е задължителен обективен контрол на организма, защото при използването на Ключа най-напред се подобрява общото самоочувствие, появява се усещане за комфорт. Общо облекчение възниква дори когато в организма все още не са настъпили реални положителни промени, а вече след това, с продължаването на лечението, идват и реалните физиологични изменения. Да се чувстваш добре дори когато не си здрав, е, разбира се, прекрасно, това стимулира защитните сили на организма и помага на лечението. Но при сериозни заболявания е рисковано Ключът да се използва без медицински контрол, защото бдителността може да отслабне и да се пропусне моментът за действително необходимата сериозна медицинска намеса. Марина стана, кръстоса ръце пред гърдите си и започна да търси ритъма на полюшването. Това не й се удаде веднага и преди да направи втория опит, тя опита с техниката за търсене на Ключа - раздалечаваше и събираше ръцете си. Полюшваше се с шумни вдишвания и издишвания, а тялото й енергично се накланяше напред и назад, като че изпълняваше физическо упражнение. Но Марина твърдеше, че не прави никакви усилия, а напротив - тялото й се сгъва и разгъва с неочаквана лекота, сякаш от само себе си. След около пет минути се появиха първите признаци на сънливост. Тя беше толкова силна, че Марина престана да отговаря на въпросите и се оплака, че така й се спи, та вече не може да се държи на краката си, иска й се да легне и да заспи. Тя легна. В просъница изведнъж каза, че чува и разбира всичко, но не й се ще да реагира. - Това дори не е сън - пак се обади тя, - а нещо средно между сън и действителност. Това е празнота, всичко почива, аз съществувам и не съществувам. След петнадесетминутен сън на дивана Марина отново стана и каза, че пак й се иска да се полюлее. - Направо ме тегли да го направя. След три дена такова лечение по петнайсет-двайсет минути на ден Марина се промени - стана по- съсредоточена, по-свободна в движенията си, гласът й се изчисти, болезнеността и отокът в областта на гърлото изчезнаха. Изчезнаха и желанието за люлеене и сънливостта. Хирургът отложи операцията. По-късно Марина разказваше, че всъщност при първото ни запознанство тя е имала още един сериозен проблем: в работата й назрявала криза - предстоели съкращения, и в понеделник трябвало да изнесе доклад, от който зависело много и в нейната съдба, и в съдбата на много други хора в организацията й. Тя се страхувала от предстоящото събитие и изобщо не можела да се съсредоточи. И ето какво направила. Докато изпълнявала упражненията, в ритъма на полюшванията Марина се убеждавала: „ Всичко ще бъде наред, аз съм здрава, имам много сили, ще направя прекрасен доклад, всички ме уважават, ще намеря изход
56 от положението, всичко ще бъде добре!" И в понеделник, точно три дни след началото на обучението, тя направила прекрасен доклад! Освен това си казвала, че не може да понася сладко. И страстта й към сладкото изчезнала. (Допълнителна информация за лечението - в другите раздели и в Института за саморегулиране.)