57Например американецът получава „тежко" писмо и се разстройва. Отива при своя психиатър и пита нормално ли е да се разстройва. „Тежко писмо ли?" - пита психиатърът. И казва, че щом писмото
е тежко, значи е нормално.
Щом е нормално, мисли си американецът, значи - „Окей!". И се успокоява.
Когато човек живее в условия, в които е скъсал със самия себе си, обществото само му напомня да се вслушва в себе си. Така например един американец пита друг: „Как си?" Онзи отговаря: „Нормално!"
Следва нов въпрос: „Сигурен ли си?"Това „Сигурен ли си?" те подканя да се вгледаш в себе си.
Можем само да се учудваме, че при изключителните си постижения американците имат проблеми със самите себе си.
Моят американски приятел Кевин Смит от Сиатъл, който по своя инициатива учи
децата в Русия на английски, отбеляза, че на хората е присъщо често да бъркат своите външни общи постижения със самите себе си. И си спомни нечия фраза, че за Америка
това именно е свободата, 'а не волята - не Волята, както хората в Русия разбират свободата.
С „външни" закони американското общество се опитва да реши и чисто човешките проблеми. Така например в Канада децата по закон могат да направят донос срещу своите родители (за това ги инструктират в училище). Майките и бащите се отчуждават от собствените си деца - между тях стои обществото. В Русия пък не разбират как така не можеш да нахокаш или да нашляпаш собственото си дете, ако не иска да си ляга.
Тук децата разбират, че майките го правят без лоши чувства. Впрочем това зависи и от майките, сега в Русия има такъв стрес...
Сподели с приятели: 
