Хасай Алиев Ключът към саморегулирането


собственост (външна свобода)



Pdf просмотр
страница73/89
Дата20.01.2023
Размер0.77 Mb.
#116336
1   ...   69   70   71   72   73   74   75   76   ...   89
Хасан Алиев- Ключът към саморегулирането
Свързани:
Неозаглавена презентация, Неозаглавена презентация, Как избавиться от сахарной зависимости, инструкция
собственост (външна свобода)
Формулата на свободата е: ...........
култура (вътрешна свобода)
където културата е степен на осъзнатост на природната саморегулация.
Казват, че Светът се крепи на Вярата, Надеждата и Любовта. Казват, че последна умира надеждата.
Сили дава, разбира се, вярата. Но има два вида вяра - във външната помощ и в собствените сили. Ако религията е открила за човека вярата в Бога, знанието за това как е устроен му разкрива вярата в неговите собствени човешки възможности, като му осигурява прогнозируем резултат. Известна е поговорката: „Бог дава, ала в кошара не вкарва!"


59
Защото Бог не е само над нас.
А и около, и вътре в нас.
Уникалността на Ключа е в неговата изключителна простота и ефективност и главното - никакви усилия („чисто руски вариант").
Този метод е роден в Русия.
Точно там, където трябваше да се роди. На кръстопътя между Запада и Изтока.
А границата между Запада и Изтока, както се пошегува приятелят ми Виталик Агрест от Москва, минава тъкмо по Кавказкия хребет, в Дагестан. В тази уникална точка на земното кълбо, където живеят над трийсет народности и където съм се родил аз - откривателят на Ключа.
Концепцията за „божественото" устройство на човека
Законите на живота се проявяват и в работата на мозъка
Бих нарекъл тази глава „Обожествяване на устройството на човека". Защото по природа човек няма нито едно отрицателно качество, нито едно отрицателно свойство. Дори и да ги има, те са само деформирани функции, недостатъчно развити качества.
Но всички ние заедно и едновременно сме на различни сте пени на еволюцията: за тези, които са на по-висока, е присъщо да усещат в себе си единството на света, а за тези, които са на по-ниска - да го разделят.
В идеята „Бог е Един" е отразена същността на общата природа на човека независимо от произхода, историята, националността и културата му.
Спомням си в Дагестан на един студент, бъдещ педагог, под! хипноза му бе внушено, че е китаец.
Той започна да показва! привързаност към всичко китайско, докато в действителност с нищо китайско не беше свързан.
След това под хипноза му съобщиха, че пред него се намира! о-г-р-о-м-е-н човек с г-р-а-м-а-д-е-н ръст, и го попитаха кой е| той. Студентът отговори, затаил дъх: „Бог!"
-А какво е написано в неговата велика книга? - го запитаха! отново. Юношата благоговейно се приближи до празната сте-| на, трепетно погледна в мнимата книга и почти шепнешком! прочете: „Великата октомврийска социалистическа революция!"
В действията на този благороден юноша се проявява, разбира се, и човешката привързаност към стереотипите, но същевременно става ясно, че дори такова активно отрицателно качество като национализма може да произхожда от положително природно чувство - желание за съпричастност към нещо голямо: към семейство, племе, народност, нация, народ.
Колкото по-високо е нивото на развитие на човека, толкова по-високо е и нивото на съпричастност: към родината, човечеството, света, към чувството за Бог.
Следователно недостатъчно развитото чувство за съпричастност може да бъде основа на национализъм, а развитото, културното - на патриотизъм.
Какво представлява високата духовност?
Високо еволюционно ниво означава висока духовност, висока гражданственост, което може да се изрази с думите: „Аз усещам вътре в мен чувството за цялостност на света и себе си като отговорност в него."
Кого обикновено са наричали безбожник? Човек, който не е I разбирал, че всяка постъпка задължително предизвиква следст-1 вие, човек, който не е усещал целостта и неделимостта на света.
В какво се състои целостта на света, толкова сложен и разнообразен, че за несъвършеното възприятие е трудно да улови неговото единство сред различните му проявления?
Целостта на света се състои в единството на законите на природата, еднакви за всички и всичко.
Следователно на съвременен език безбожник бихме могли да наречем безотговорния човек.
Чрез анкетиране на голям брой хора, преживели клинична смърт, било доказано, че съществува живот след смъртта. Те не се познавали помежду си, но разказвали за твърде сходни усещания - за движение в тъмни тунели и светлина, която ги очаква в края на тунела.
Тази статистика е възприета от мнозина с ентусиазъм, защото вдъхва оптимизъм на хората.
Подобни усещания обаче нерядко изпитват различни хора и под наркоза, без да са изпаднали в клинична смърт, със запазени вътрешни функции и работещо сърце.
Това е признак на състоянието на транс, в което освен другото много често човек чувства и дори вижда себе си сякаш отстрани.
Най-слабата степен на това явление представлява психофизиологичната основа на нашата чудесна мъдра способност „да виждаме себе си и обстоятелствата като че ли отстрани". Това е „неутрално състояние" в работата на мозъка, когато двете у половини работят, допълвайки се, а не „първично-


60
вторично". Състоянието, когато мозъчните процеси синтез и анализ не си противоречат, а служат за развитието на цялостна образно-смислова картина на света. Този механизъм всъщност е материалната основа на интуицията.
Същият този защитен феномен на мозъка, който се включва с пълна сила за спасяване на мозъчните клетки в критични ситуации, може би заблуждава хората. В една нашумяла вестникарска статия например болен е описал следното „чудо": той се видял отстрани по време на операция. Неговият „дух" излетял от тялото му и „видял", че хирурзите са забравили вътре в него инструмент. На следващия ден, усещайки мъчителни болки, той помолил лекарите да го прегледат и животът му бил спасен.
Но състояние на транс възниква не само под хипноза или наркоза или в клинична смърт, а и при алкохолен делириум. В това състояние алкохоликът понякога вижда дяволи. Но дали щом хиляди алкохолици, дори и да не се познават помежду си, виждат дяволи, значи дяволът наистина съществува?
Забележителният факт, че различни хора, дори и без да се познават, изпитват сходни усещания и халюцинации в подобни условия на мозъчна криза, доказва не съществуването на живот след смъртта, а още веднъж потвърждава безкрайната ценност на самия живот. Това доказва, че всички ние, хората, неза- висимо от своите различия сме с еднаква кръв. „Бог е Един" и значи ние ще намерим общо решение.
Именно в това единство е истинският източник на оптимизъм.
Всъщност у човека няма нито една физиологична функция, която, ако е нормална, не би му доставяла удоволствие.
Приятно е да ядеш, приятно е да пиеш, приятно е да заспиваш, приятно е да се събуждаш, приятно е да дишаш, приятно е, извинявам се, дори да се изпикаеш.
С други думи, в основата на човека има всичко, за да може той да бъде щастлив.
Особено приятен е контрастът след освобождаване от нарушенията, след което настъпва адаптация.
Организмът е устроен така, че не отвлича мозъка от решаването на висши (творчески) задачи, докато функционира нормално. Тъкмо затова хората не обръщат внимание на здравето си, докато не им при-пари.
А разумът на човека е даден точно за да предотвратява опасностите и да не се оставя на разрушението.
Хората са склонни към стереотипи.
Ние казваме например: познай себе си!
Говорим, че трябва да се усъвършенстваме!
Повтаряме, че знанието е сила!
И също така уверено твърдим за грехопадението на човека. В какво е същността на първородния грях? Бог е изгонил човека от рая, защото вкусил от забранения плод на Познанието за Доброто и Злото. В
Библията пише, че заради този грях ние сме длъжни с пот на челото да изкарваме хляба си, а жените да раждат децата си в мъки.
Повтаря се и баналната истина, че това е наказание за човешката горделивост и непослушанието му към Отеца.
Не, в божественото писание се съдържа по-висок, жизнеутвърждаващ смисъл. Вечният избор - да бъдеш в рая, но да си сляп, или с отворени очи да изкачваш върховете.
Човек обикновено избира по-сигурния, макар и труден път. Но това е пътят на съзнанието, на опита, това е пътят на страданието. Ето защо с пот на челото... Не е проклятие, а констатация на логиката на жизнеутвърждаващия път на развитие. Трябва да се живее с отворени очи. Хилядолетната история показва, че пророкуват от името на Бога. А как да направим разлика, ако не знаем истината? Ето например наркотиците -директно попадане в рая, който се превръща в ад.
Всяко изкуствено стимулиране на „райските" зони изважда мозъка от равновесие: наркоманът бързо се изтощава и в състояние на високо абстинентно пренапрежение изпитва адски мъки. На границата между живота и смъртта лесно разбираме, че раят и адът са вътре в нас.
Адът и раят са основата на хармонията.


Сподели с приятели:
1   ...   69   70   71   72   73   74   75   76   ...   89




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница