Хазрат Инаят Хан Мистични медитации Учението на суфите

В нашия свят най-добрият приятел на детето е този, който му помага да заспи. Колкото и играчки да подаряваме на детето, колкото и кукли и сладкиши да му даваме, детето е благодарно най-много на човека, който му помага да заспи. Когато благословената ръка на майката го люлее, за детето това е от най-голяма полза, защото в такива моменти то е най-щастливо. Ако болните или страдащите могат да заспят, те са щастливи. Тогава цялата им болка си отива. Ако могат да заспят, те чувстват, че ще понесат всичко. Ето защо молят лекаря да им даде лекарство, за да заспят. Ако на човек му предложат царски дворец с всички удоволствия, целия разкош, най-прекрасното обкръжение и най-добрата храна, при условие че не бива да спи, той ще откаже: „Не ми трябва дворец, избирам съня“. Разликата между щастливите и нещастните е в това, че нещастните не могат да спят. За съжаление, грижите, безпокойството и тревогите са отнесли съня им. Какво кара хората да прибягват до алкохол и наркотици? Само липсата на сън. Когато човек употребява алкохол, изпада в повърхностен сън, предизвикан от силния стимулатор. Неговите ръце и крака спят. Той не може да говори ясно, да върви по права линия и пада. Радостта от този сън е толкова голяма, че ако човек веднъж се е напил, иска му се да опита отново. Хиляди пъти се кълне, че няма да пие, но всичко се повтаря отново.

В една от поемите на Руми се казва: „О, сън, всяка нощ ти освобождаваш пленника от оковите!“ Пленникът, докато спи, не осъзнава своя плен, той е свободен. Нещастният не е нещастен, а доволен. Страдащият не усеща болки или мъка. Това ни показва, че нито болката, нито нещастията са присъщи на душата. Ако беше така, винаги щяха да се проявяват, докато тялото спи. Душата не чувства страданието на тялото и ума. Когато човек се събужда, душата започва да усеща, че е обхваната от болка и нещастие. Всичко това ни помага да разберем великата благодат на съня. И тази велика благодат е дар, както всичко хубаво в живота ни. На нас не ни се налага да плащаме за сън. Даваме хиляди за скъпоценности — за безполезни камъни, докато можем да си купи хляба за грошове. Човек не знае каква голяма ценност е сънят, защото ползата от него не може да се види или да се пипне. Ако човек е зает, ако има работа, която му носи пари, може да се занимава с нея дори за сметка на съня, защото е доволен, че получава много пари. А не забелязва какво му дава сънят.

Когато спим, обикновено минаваме през две състояния: сънуване и дълбок сън. Сънуването е безконтролна дейност на ума. Когато сме будни и нашият ум работи без контрол, той ни показва картини, извиращи от хранилището на нашите впечатления и ние го наричаме въображение. Когато контролираме дейността на ума, наричаме това мислене. Картините на въображението, идващи по време на сън, наричаме съновидения. Не ги определяме като реалност, защото будното състояние ни показва други неща. Но докато спим, сънят за нас е абсолютно реален. По време на дълбок сън човек обикновено не осъзнава нищо, а когато се събуди се чувства свеж и обновен. Какво правим, когато заспиваме бързо? В това време душата се освобождава от ума и тялото. Тя става свободна. Отправя се към своя собствен свят, към висшите сфери, радва се на пребиваването си там и се чувства щастлива. Тя преживява цялото щастие, цялото благословение и спокойствие, които са там.

Освен сънищата и дълбокия сън при нас могат да дойдат и видения. Можем да ги видим, когато по време на сън душата действа активно във висшите сфери. Онова, което тя вижда там, бива интерпретирано от ума в алегорични картини. Душата вижда ясно истинските неща и онова, което достига до ума от тези впечатления, малко или много съответства на онова, което душата вижда. Ето защо възприемаме нещата под формата на картини, алегории и метафори, които мъдрецът може да изтълкува, защото знае езика на тези сфери. Ако види себе си да се изкачва или слиза от планината, ако види себе си в дрипи или в разкошен палат, в самолет или в пустиня, той знае какво означава видяното. А невежият човек не знае. Той мисли, че е било сън и нищо повече Човек вижда в сънищата си или онова, което се отнася за него самия, или нещо, което засяга други хора, които са му близки. Ако се интересува от своята нация или от човечеството, той вижда онова, което трябва да направи за благото на своя народ или човечеството. В съня може да се чуе глас или да се получи написано послание. Това е много по-висока форма на сънуване. Светците и мъдреците виждат в сънищата си онова, което ще се случи или някакво обстоятелство от настоящето, защото техният ум се контролира от волята им. Затова, каквото и да види душата им, се оказва същото, каквото са сънували. Те имат видения дори когато бодърстват, защото тяхното съзнание не е свързано със земното измерение. То е пробудено и действа активно във висшите сфери.

Освен сънищата, виденията и дълбокия сън, мистиците преживяват и две други състояния: самостоятелно предизвикан сън и самостоятелно предизвикан дълбок сън. Да се извърши това е цел на мистицизма. То е толкова просто, че може да бъде обяснено с няколко думи и в същото време е тъй сложно, че аз се прекланям пред всеки, който го постигне. А то може да се постигне чрез концентрация и медитация.

За човек е много трудно да задържа в ума си само една мисъл и да се освободи от всички други мисли и картини. Хиляди мисли, хиляди картини идват и си отиват. Управлявайки този процес, мистикът контролира всичко. След това той се събужда в това измерение, също както и във висшето измерение, и за него на първо място стои сънят, а на второ — бодърстването. Някои хора могат да кажат, че мистиците, овладели съня, са велики окултисти, хора с огромни психически способности. Но целта на мистиците не е в това. Тяхната цел е истинското осъзнаване на настоящия живот, простиращ се оттатък — Бог. Когато този живот се разкрие пред тях, цялата мъдрост е открита за душите им и всички книги, всички учения на света стават разбираеми за тях.