Хенрик Сенкеевич

>> VIII

Цезарят, след като се върна в Рим, беше зъл, че се е върнал и няколко дни по-късно отново загоря от желание да замине за Ахея. Той издаде дори и едикт, в който извести, че отсъствието му не ще трае дълго и че обществените работи няма да бъдат изоставени. След това, придружен от августиани, сред които беше и Виниций, отиде в Капитолий, за да принесе жертва на боговете за щастливо пътуване. На другия ден обаче, когато посети храма на Веста, стана произшествие, което промени всичките му намерения.

Нерон не вярваше в боговете, но се страхуваше от тях и особено от тайнствената Веста: от нея се боеше толкова много, че като видя статуята на божеството и свещения огън, косите му настръхнаха от страх, трескаво стисна зъби, тръпки го пронизаха целия и той падна в ръцете на Виниций, който случайно беше зад него. Веднага го изнесоха от храма и го отведоха на Палатин, където скоро дойде на себе си, но през целия ден не стана от леглото. За голямо учудване на присъстващите той обяви, че отлага пътуването си за по-късно, тъй като божеството го е предупредило тайно да не избързва. Един час по-късно публично се съобщаваше на народа в Рим, че цезарят, виждайки опечалените лица на гражданите и проникнат от любов към тях като баща към децата си, остава, за да сподели техните радости и скърби. Зарадван от решението на цезаря и същевременно сигурен, че игрите и раздаването на хляб ще продължат, народът се събра масово пред Палатинската порта и поздравяваше с викове божествения цезар, който престана да играе на кости с августианите и каза:

— Да! Трябваше да отложа. По силата на предсказанието Египет и властта над Изтока не ще ми избягнат, така че и Ахея може да почака. Ще заповядам да прокопаят Коринтския провлак, а в Египет ще издигна такива паметници, че в сравнение с тях пирамидите ще изглеждат като детска играчка. Ще заповядам да построят сфинкс седем пъти по-голям от този, който е край Мемфис и гледа към пустинята, но ще заповядам да му дадат моя образ. Бъдещите векове ще говорят само за този паметник и за мене.

— Със своите стихове ти си издигна вече паметник не седем, а три пъти по седем по-голям от Хеопсовата пирамида — каза Петроний.

— Ами с песните? — попита Нерон.

— Ах! Ако беше възможно да ти издигнат статуя като статуята на Мемнон, която да издава твоя глас при изгрев слънце, моретата около Египет винаги щяха да гъмжат от кораби, на които тълпи от трите части на света щяха да идват, за да чуят песните ти.

— Уви, кой може да направи това? — рече Нерон.

— Но ти можеш да заповядаш да те изваят от базалт, като водач на квадрига.

— Наистина! Ще го сторя!

— Така ще направиш подарък на човечеството.

— В Египет ще се оженя за вдовицата Луна и ще бъда наистина бог.

— А на нас ще дадеш за жени звездите и ние ще образуваме ново съзвездие, което ще се нарече съзвездие на Нерон. Вителий обаче ожени за Нил, за да ражда хипопотами.

На Тигелин подари пустинята и той ще стане цар на чакалите…

— А какво определяш за мен? — запита Ватиний.

— Да те благослови Апис! Ти устрои такива величествени игри в Беневент, че не мога да ти желая лошото: направи чифт обувки за Сфинкса, чиито лапи мръзнат от нощната роса, а после ще направиш и на колосите, които образуват алеи пред храмовете.

Там всеки ще намери своя занаят. Домиций Афер например ще бъде пазител на съкровището, понеже е прочут със своята честност. Обичам, цезарю, да мечтаеш за Египет, а това, че отложи заминаването си, ме тревожи.

Нерон каза:

— Вашите смъртни очи не видяха нищо, защото божеството е невидимо и се явява само на когото иска. Знайте, че когато бях в храма на Веста, самата тя застана до мен и ми каза на ухото: „Отложи заминаването.“ Това стана така неочаквано, че аз се уплаших, макар че за такова очевидно покровителство от страна на боговете трябва да съм им благодарен.

— Всички се уплашихме — каза Тигелин, — а весталката Рубрия падна в несвяст.

— Рубрия! — рече Нерон. — Каква белоснежна шия има тя!

— Но и тя се изчервява, божествени цезарю, щом те види…

— Да! И аз забелязах това. Това е странно! Весталка! Има нещо божествено във всяка весталка, а Рубрия е толкова хубава!

Тук той се замисли за момент, а след това попита:

— Кажете ми, защо хората се страхуват повече от Веста, отколкото от другите богове? Какво значи това? Ето, аз самият се уплаших, макар че съм най-върховният жрец.

Помня само, че паднах възнак и щях да се сгромолясам на земята, ако някой не ме беше задържал. Кой ме задържа?

— Аз — отговори Виниций.

— Ах ти, „суровият Арес“! Защо не беше в Беневент? Казаха ми, че си бил болен и наистина лицето ти е променено. Да! Чух, че Кротон щял да те убие? Вярно ли е това?

— Да — счупи ми рамото, но аз се защитих.

— Със счупено рамо?

— Помогна ми един варварин, който беше по-силен от Кротон.

Нерон го погледна с учудване:

— По-силен от Кротон? Шегуваш ли се? Кротон беше най-силният сред хората, а сега такъв е Сифакс от Етиопия.

— Цезарю, казвам ти това, което видях със собствените си очи.

— Къде е този бисер? Не стана ли той неморенски цар?

— Не зная, цезарю, изчезна от очите ми.

— Не знаеш ли поне от кой народ е?

— Ръката ми беше счупена и не можах да го питам за нищо.

— Потърси го и ми го намери.

Тигелин каза:

— С това ще се заема аз.

Но Нерон продължаваше да говори на Виниций:

— Благодаря ти, че ме задържа. Ако бях паднал, можеше да си разбия главата.

Някога ти беше добър приятел, но от времето на войната и службата ти при Корбулон някак си подивя и рядко те виждам.

След това помълча и каза:

— Какво прави оная девойка… тясната в бедрата… в която беше влюбен и която отнех от Авъл за тебе?…

Виниций се смути, но Петроний веднага му дойде на помощ:

— Обзалагам се, господарю, че я е забравил. Не виждаш ли смущението му?

Питай го колко такива е имал оттогава и не гарантирам, че ще може да отговори. Родът на Виниций дава добри войници, но още по-добри петли. Трябват им стада. Накажи го за това, господарю, и не го кани на пиршеството, което Тигелин обещава да устрои в твоя чест на езерото на Агрипа.

— Не, това не ще направя. Вярвам на Тигелин, там ще има стада.

— Нима може да липсват харити там, където е Амур? — отговори Тигелин.

А Нерон рече:

— Скучно ми е! Останах в Рим по волята на богинята, но не мога да го понасям. Ще замина за Анций. Задушавам се в тия улици, сред тия порутени къщи, сред тия мръсни тесни улички. Зловонието достига чак до моя дом и до градината ми. Ах, ако земетресение унищожи Рим, ако някой разгневен бог го изравни със земята тогава бих показал как трябва да се строи град, който е глава на света и моя столица.

— Цезарю — отговори Тигелин, — ти казваш: „Ако някой разгневен бог унищожи града“ — нали така?

— Да! Какво от това?

— Нима ти не си бог?

Нерон махна с ръка в знак на досада и каза:

— Ще видим какво ще ни устроиш на Агриповото езеро. След това ще замина за Анций. Всички вие сте нищожни и не разбирате, че са ми нужни велики неща.

Като каза това, той притвори очи, давайки по този начин знак, че се нуждае от почивка. Августианите започнаха да се разотиват. Петроний излезе с Виниций и му каза:

— И тъй, ти си поканен на увеселението. Меднобрадия се отказа от пътуването, но затова пък ще безумства повече от друг път и ще своеволничи из града като в собствения си дом. Старай се и ти да намериш развлечение и забрава в тия безумства. Дявол да го вземе! Ние покорихме света и имаме право да се забавляваме. Ти, Марк, си красив момък и моята слабост към тебе аз отдавам и на това. Кълна се в Диана Ефеска! Ако можеше да видиш своите сключени вежди и лицето си, в което личи старата кръв на квиритите!

Другите в сравнение с теб приличат на освободени роби. Така е! Ако не беше това учение, днес Лигия щеше да бъде в твоя дом. А ти се опитвай още да ми докажеш, че те не са врагове на живота и хората… Отнесли са се с теб добре, за това можеш да им бъдеш благодарен, но на твое място аз бих намразил това учение и бих потърсил удоволствие там, където може да се намери. Повтарям ти, ти си красив момък, а Рим гъмжи от разведени жени.

— Чудя се, че всичко това още не ти е омръзнало — отговори Виниций.

— Кой ти каза? Отдавна ми е омръзнало, но не съм на твоите години. Освен това аз имам други интереси, каквито ти нямаш. Обичам книгите, които ти не обичаш, обичам поезията, която ти досажда, обичам вазите, темите и много други неща, на които ти не обръщаш внимание, имам болки в кръста, които ти нямаш, и най-после, намерих Евника, а ти нищо подобно не си намерил… На мен ми е добре в къщи сред съвършени творби, но от тебе изкуството никога не ще направи естет. Аз зная, че до края на живота си не ще намеря вече нищо повече от това, което съм намерил, а ти не знаеш, защото все още се надяваш и търсиш. Ако смъртта дойде при тебе, ти въпреки цялата си смелост и скръбта си би умрял учуден, че трябва да напуснеш света, а аз бих я приел като необходимост с ясното съзнание, че в целия свят няма плодове, от които да не съм вкусил. Не бързам, но няма и да протакам, ще се постарая само докрая да ми бъде весело. По света има весели скептици. Стоиците според мене са глупци, но стоицизмът поне закалява, а твоите християни внасят в света скръб, а тя за живота е това, което е дъждът в природата. Знаеш ли какво научих? Че по време на тържеството, подготвяно от Тигелин на брега на езерото на Агрипа, ще има лупанарии, където ще бъдат събрани жени от най-знатните домове в Рим. Нима не ще се намери поне една красавица, която да те утеши? Ще има и девици, които ще излязат за пръв път… като нимфи. Такава е нашата римска империя… Вече е топло! Южният вятър ще сгрее водата и не ще повреди голите тела. А ти, Нарцис, знай, че не ще се намери нито една, която би ти се опряла; нито една — дори и весталка.

Виниций се удари с ръка по главата като човек, зает винаги с една и съща мисъл:

— Ех, трябва да имам щастие, за да срещна такава…

— А кой направи това, ако не християните!… Но хората, чийто символ е кръстът, не могат да бъдат други. Чуй ме: Гърция беше прекрасна и създаде мъдростта на света, ние създадохме силата, а това учение какво може да създаде, как мислиш ти? Ако знаеш, обясни ми, защото, кълна се в Полукс, аз не мога да отгатна.

Виниций сви рамене.

— Изглежда, се страхуваш да не стана християнин.

— Страхувам се да не си развалиш живота. Ако не можеш да бъдеш Гърция, бъди Рим: владей и се наслаждавай! Нашите безумства имат някакво оправдание само защото в тях е заключена тая мисъл. Аз презирам Меднобрадия, защото той е пародия на грък. Ако се считаше за римлянин, щях да призная, че има право да си позволява такива безумства.

Обещай ми, че ако сега, като се върнеш в къщи, завариш някой християнин, ще го наругаеш. Ако е лекарят Главк, дори няма да се учуди. Ще се видим на езерото на Агрипа.