Хенрик Сенкеевич

>> ПОКАЗАЛЕЦ НА РЕАЛИИТЕ

августиани, лат. — издигнати от Нерон римски конници, негови приближени.

агапи, гр. — вечери на обичта, братски християнски трапези.

агер, лат. — поле; също равнинната част на град Рим.

акант, гр. — южно растение с едри листа, чиито цветове се използвали като декоративен елемент.

аква, лат. — вода; особ. водопровод (иначе акведукт).

алумна, лат. — храненица.

аренариум, лат. — кариера, отдето черпели пясък за цирка.

ас, лат. — медна монета, най-дребната парична единица.

асклепиади, гр. — лекари към храма на Асклепий и негови свещенослужители.

асфодел, гр. — бардун, лилиеподобно растение; гърците го садели на гробовете като символ на скръбта; според вярването в подземното царство имало поляна, обрасла в асфодел.

атриум, лат. — централната част на римската къща без покрив и с басейн в средата, дето събирали дъждовна вода.

ауреус, лат. — монетата златен денарий.

бестиарии, лат. — гладиатори, които се борят със зверове в цирка; също звероукротители.

бестия, лат. — звяр.

бис, гр. — скъпа бяла или червена материя, употребявана в древно време; също вид ценна кожа.

була, лат. — брошка, по-рано носена от етруските царе и пренесена в Рим заедно с тога претекста. Носена в Рим като амулет от децата на знатните семейства. В деня на зрелостта заедно с тога претекста, посветявана на домашните лари.

велариум, лат. — платно, което опъвали над атриума, за да пази от слънце.

велариус, лат. — роб, чието специално задължение е да се грижи за завесите в атриума; също телохранител.

вербена, лат. — зелени клончета от мирта, лавър и кипарис.

виа, лат. — голям път, шосе.

вивариум, лат. — клетка за животни, зверилник.

гема, лат. — скъпоценен камък; в по-широк смисъл изобщо камък, който служи за украса; под гема се разбира както инкрустираният камък, поставян на пръстени, така и по- големият камък с релефно изображение — т.нар. камея.

грекули, лат. — гърчета, презрително обръщение към гърците.

диатриба, гр. — литературен спор по предварително уговорена тема; къс повествователен жанр, култивиран в елинистическата философия.

диота, гр. — винен съд с две дръжки.

диспенсатор, лат. — иконом, ковчежник.

едил, лат. — висша държавна длъжност; имало двама плебейски и двама курулни едили, които се грижели за благоустройството на града, за зрелищата и снабдяването.

емпориум, гр. — пазарище.

епилатор, лат. — роб, който прислужва при къпането; авторът смесва епилатор с депилатор — т.е., който обезкосмява тялото на изкъпания.

епилима, гр. — вид помада.

епиникий, гр. — победна песен.

ергастулум, лат. — изправителен дом за роби.

ефебия, гр. — онова място в палестрата, дето се упражнявали младежите; метонимия за палестра.

инкубация, лат. — лекуване с приспиване в храма на Асклепий; богът се явява в съня на болния, дава му съвети и му предписва лек.

инсула, лат. — противоположно на domus, богатската къща, висока сграда, подобна на съвременната кооперация, където живеело под наем бедното гражданство на Рим.

капса, лат. — чанта, кутия.

карбасова, гр. — тънка ленена тъкан, муселин.

карука, лат. — богата колесница на четири колела.

катехумен, гр. — ученик на християнската вяра, който още не е получил кръщение.

квадрига, лат. — колесница на две колела.

квирити, лат. — римски граждани; с това име, отначало означаващо граждани на сабинския град Cures, римляните се нарекли след съединяването със сабините.

кливус, лат. — хълм; също улица по наклон и изобщо улица.

клиент, лат. — специфична римска форма на зависимост; като се поставял в услуга на по-богат и влиятелен човек, клиентът получавал в замяна защита и покровителство; в случая става дума за обичая клиентите да отиват в дома на своя патрон за утринен поздрав.

кодицили, лат. — тайно съчинение, дневник; като юридически термин също притурка към завещание.

Колос, гр. — едно от седемте чудеса на света, огромна статуя на Аполон на Родоското пристанище, висока 32 метра.

компедитус, лат. — окован.

консул, лат. — най-висшата държавна длъжност в републиканската епоха в Рим с едногодишен мандат.

корибанти, гр. — жреци на фригийската богиня Кибела, чието богослужение се състояло в шумни танци; в случая преносно танцувачи.

кохорта, лат. — отделение от римската пехота, една десета от легиона (римският легион в тази епоха се състоял от 12 000 души).

криптопортика, лат. — покрита колонада.

кубикулум, лат. — стая, спалня.

куникулум, лат. — подземен ход.

куратор, лат. — настойник, опекун.

лаконикум, лат. — част от топлото отделение на римската баня, потилия.

лампадарии, лат, — роби, които осветяват пътя с фенери или факли.

ланист, лат, — преподавател в гладиаторска школа.

лари, лат. — римските домашни богове, чиито изображения стояли заедно със смъртните маски на прадедите в специален шкаф — т.нар. ларариум, до домашния олтар.

лацерна, лат. — горна дреха, която римляните обличали в студено време върху тогата.

лектор, лат. — роб, чието задължение било да чете на глас на господаря си.

ликтори, лат. — служители — свита на висшите римски магистрати, — които носели в очертанията на града, когато ги съпровождали, снопче пръчки (fasces), символ на гражданската власт на магистрата, а извън очертанията на града и втъкната в снопчето секира.

логос, гр. — в случая теологически термин, разум, дух; според началото на Евангелието на Йоан също и самият бог.

лупанариум, лат. — публичен дом.

матрона столата, лат. — облечена в стола, в дългата широка дреха на омъжената римлянка.

мина, гр. — гръцка парична мярка, равна на 100 драхми.

мирмилон, лат. — гладиатор, въоръжен с меч, щит и шлем.

молоси, гр. — кучета от Молосида, област в Епир, Пелопонес.

мора, лат. — игра, популярна и в ново време в Италия; трябва да се познае колко пръста показва противната страна в момента, когато протяга ръка.

нард, гр. — благовонно растение, от което приготвяли масло и балсам.

наумахия, гр. — морско сражение; специално — изуствено езеро, където представяли морско сражение.

номенклатор, лат. — роб, чието специално задължение е да съобщава за пристигналите гости.

отците — лат. patres, прозвище на римските сенатори или патриции.

периодоницес, гр. — постоянен победител на общогръцките състезания (Олимпийските, Немейските, Пиетийските и Истмийските игри), които се уреждали на определен период години.

перистил, гр. — вътрешен двор с колонада или колонада около къщата.

пилеулус, лат. — кръгла плъстена шапка, носена от свободните римляни.

пинакотека, гр. — картинна галерия, помещение за художествени ценности.

понтифекс максимус, лат. — върховен жрец, който обединявал всички жречески колегии. Названието минало по-късно върху римския папа.

право на народите — лат. ius gentium, правна система, по-обща от валидното само за римски граждани римско право (ius Rommanum).

прандиум, лат. — по-голяма закуска, която се правела на обед; основното ядене на римляните било привечер.

претекста, лат, — тога, обшита с пурпурна ивица, която носели децата на римските граждани до 17 — годишна възраст.

претор, лат. — висша държавна длъжност със съдебни функции; след изтичането на едногодишния мандат, преторът отивал да служи като пропретор, като управител на римска провинция.

префект, лат. — началник, управител.

прокуратор, лат. — управител, който се грижи за императорските приходи в провинциите.

пронуба, лат. — шаферка; също матрона — родственица на невестата, която я учи на семейните задължения.

рави, евр. — учителю!

рециарий, лат. — гладиатор, въоръжен само с мрежа, в която оплитал противника си.

ритор, гр. — учител по красноречие.

ростра, лат. — ораторска трибуна; наричала се така, защото на нея окачвали отрязаните носове на корабите на победените войски.

сагация, лат. — подхвърляне върху опънат войнишки плащ за забава или подигравка.

сармантиции или семаксии, лат. — християнски мъченици, наречени така от Тертулиан според начина, по който били убивани — изгаряли ги привързани на стълб, като натрупвали наоколо храсти.

сика, лат. — кама.

симпозиум, гр. — пир.

сирма, гр. — дълга дреха на трагическите актьори, която ги правела да изглеждат по-високи и по-внушителни.

скрупули, лат. — дребни златни монети на стойност една трета от златния денарий.

сполиариум, лат. — място в амфитеатъра, дето събличали убитите гладиатори.

стадий, гр. — мярка за дължина, около 180 метра.

табличките — т.е. посланието на императора; за писма античните си служели обикновено с восъчни таблички, върху които пишели с остра метална пръчица (т.нар. стило).

табулинум, лат. — кабинет.

тауматург, гр. — чудодеец.

тепидариум, лат. — гореща вода.

тесера, лат. — дъсчица, която служела за пропуск, марка или билет.

теург, гр. — вълшебник, магьосник.

тирс, гр. — тояга, обвита с бръшлян и лозови листа, на върха с шишарка; жезъл и атрибут на Бакхус.

трибун, лат. — обикновено военна длъжност, висш офицер; във всеки легион имало по шест души; в републиканската епоха още висша магистратура — народните трибуни, които защищавали интересите на народа пред сената.

триглиф, гр. — т.е. с три нареза, архитектурна украса, характерна за дорийския фриз.

триклиниум, лат. — канапето, върху което възлягали при ядене; и също това отделение на къщата, където се хранели, т.е. трапезария.

унктуариум (ункториум), лат. или елеотезиум, гр. — едно от последните отделения на римската баня, дето се извършвало намазването с елей.

фамилия, лат. — робите, т.нар. familia urbana, градските роби, за разлика от familia rustica, робите, които обработват земята и живеят в селското имение.

фламини, лат. — жреци, колегия от 15 души първослужители на различни божества.

форум, лат. — площад, пазар.

фосор, лат. — копач, гробар.

фригидариум, лат. — студена вана.

халцедон, гр. — скъпоценен камък, наречен по името на град Халкедон във Витиния.

хипогеум, гр. — подземие, т.е. крипта; също гробище.

хипокауст, гр. — един вид централно парно отопление в римската къща, което напомня съвременното лъчисто отопление; тръбите били скрити в пода и отчасти в стените на помещенията.

хистрион, лат. — актьор, шут.

центурион, лат. — офицер, началник на центурия (отряд от сто души); принципиларен центурион (или по-вярно примипиларен) — началник на първата манипула на легиона — т.е. пръв, главен центурион.

янитор, лат. — роб вратар.

>> ПОКАЗАЛЕЦ НА ЛАТИНСКИТЕ ИЗРАЗИ

Animal impudens… etc, — безсрамно животно… и т.н.

Arbiter elegantiarum — съдник на изящния вкус.

Ave, Caesar imperator, morituri te salutant, — Привет, повелителю Цезар, тия, които отиват на смърт, те поздравяват.

Carissime — скъпи.

Christus regnat — Христос царува.

Diva Augusta — божествената Августа, т.е. съпругата на Нерон Попея Сабина. Титула „Августа“ носели, съпругата, дъщерите, майката и сестрите на императора.

Domus Aurea — златният дом, дворецът на Нерон.

Domus transitoria — дом, който има излаз на две посоки; домът на Нерон, защото от него се излизало и на Палатинския, и на Есквилинския хълм.

Eheu — уви.

Euhan или euoe, гр. — възглас на вакханките, когато изпаднат в божествен транс.

Extra humanum gaudium — с радост, която надминава човешките граници.

Flava coma — златокоса, в случая обидно.

Habet — има, т.е. получил е рана.

Heu, heu, me miserum — Ах! Ах! Аз нещастният!

Hic Abdera. — Тук е Абдера. Поговорка, която ще рече: — Ето глупака! Смятало се, че в Абдера (тракийски град на Егейско море) живеят най-глупавите хора на земята.

Icuncula — кукла.

Innoxia corpora — невинни тела.

Ludus matutinus — сутрешни зрелища.

Macte — отлично.

Maran atha, евр. — „Господи, ела!“ — начални думи на химн.

Matricida — майкоубиец.

Mea culpa — аз съм виновен.

Ne, sutor, supra crepidam. — „Обущарю, съди само за обувката.“ По един анекдот, разказан от Плиний Стари (Естествена история, кн. 35, гл. 10), художникът Апелес (IV век пр.н.е.) изложил готовата си картина на един балкон и се скрил зад нея, за да подслуша забележките на минувачите. Когато един обущар направил справедлива забележка за детайл в сандалите, но си позволил да изкаже мнение и за другото, Апеле се обадил с горните думи.

Nonte peto, piscem peto. Quid mefugis, Galle? — Не тебе търся, риба търся. Защо бягаш от мене, Гале?

Ocelle mi — мое оченце; латинско нежно обръщение.

Pagus — село.

Panem et circensis — хляб и зрелища.

Parricida — отцеубиец; особ. убиец на близък роднина.

Pax Romana — римският мир, единството на Римската империя, провъзгласено от император Август; персонифицирано женско божество, на което бил издигнат храм в Рим и били сечени монети с негово изображение.

Peractum est — свършено е.

Piacula — изкупителни жертви.

Proh pudor — о, срам.

Pro Christо! — За Христос!

Puticuli — Вонещите ями — гробище на Есквилинския хълм, дето погребвали бедните и робите.

Quo vadis, Domine? — Къде отиваш, господи?

Salve — здравей.

Scripta duodecim — популярна римска игра: на едно поле, разделено на квадратчета от дванадесет взаимнопресичащи се линии, се играело с разноцветни камъчета.

Sine armis et sine arte — без оръжие и без изкуство (т.е. без гладиаторска подготовка).

Sponsamea — моя годеница.

Univira — жена, която е имала само един съпруг.

Urbi et orbi — на град Рим и на целия свят; благословия на Петър, като се подчертава, че тя се разпространява над целия свят.

Vae misero mihi! — Горко на мене, нещастния!

Veni, vidi fugi — парафраза на veni, vidi, vici — дойдох, видях, избягах.

Veni, vidi, vici — дойдох, видях, победих — краткото послание на Юлий Цезар до сената след победата му над боспорския цар Фарнак при Зела (47 г. пр.н.е.).

Venus Genitrix — Венера Родителка, богиня на съпружеската любов.

Vicus — квартал (специално за Рим); също главна улица.

Videant consules — Консулите да се погрижат! — формулно начало на сенатски декрет за извънредно положение.

Virgo magna или Vestalis maxima — главната жрица на Веста.

© 1980 А. Ганчева-Зографова, превод от полски

© 1980 К. М. Куев, превод от полски

© 1980 Л. Андрейчин, превод от полски

Quo vadis, 1895

Сканиране и разпознаване: stomart, 2008

Редакция: ira999, 2009

Издание:

Хенрик Сенкевич. Quo vadis

„Народна култура“, София, 1980

Редактор: Иван Голев

Przelozyli z polskiego A. Ganczewa-Zografowa, K. Kujew i L. Andrejczin

Henryk Sienklewicz. Quo vadis