Стадият на тревога е основна реакция на организма спрямо някакъв дразнител, към който все още не се е приспособил. В този стадий разграничаваме два фази -шок и противодействие. Шоковата фаза обхваща органичните реакции, предизвикани преди да се задействат съпротивителните или защитни механизми. В тази фаза настъпват редица изменения в ендокринната система, обмяната на веществата, състава на кръвта, дишането и други.
По време на фазата на противодействие настъпва хомеостатична реакция за балансиране на измененията, която включва защитните механизми на организма.
Стадият на съпротивление започва, когато организмът е подложен на вече изживян стресов стимул, към който проявява голяма търпимост. Но ако постъпи нов, различен стресов стимул, субектът отново изпада в предишния период на тревога.
Стадият на изтощаване настъпва, когато организмът е подложен на непрекъснато и продължително въздействие на някакъв тревожен стимул, поради което постепенно губи съпротивителните си сили.
По този начин става ясно как протича адаптацията към различни тревожни стимули или стресови въздействия - организмът разбива съпротивителни сили и се адаптира. Чрез същия процес стресът или неочакваният шок може да принуди организма да избегне някакво заболяване, като задейства защитните механизми. В древността използвали подобни средства за лечение на различни заболявания и в много случаи постигали положителен резултат. Шаманът, който ужасява пациента си със страшни маски и смъртни заплахи, понякога успява да го излекува, като несъзнателно използва принципа на стреса. Пускането на кръв, бичуването, къпането в ледена вода действат на същия принцип. Дори днес при някои психически заболявания все още се прилага електрошокова терапия.
Тревожните стимули нарушават хомеостазата на индивида и обхващат целия потенциал на жизнения механизъм. Тревогата не е свързана с индивидуалните качества и недостатъци, тя атакува еднакво смелия и боязливия, предпазливия и неблагоразумния. Непрекъснатото повтаряне на тревожните сигнали създава неспокойна личност или превръща нормалната в неспокойна. Всъщност неврозата, нервността, безсилието са основни форми на проява на тревогата. Съществува обаче нормална тревога, породена от истинска опасност - тя е присъща за здравия човек.
При много индивиди стресовият фактор може да произтича от психически конфликти, породени обикновено от противоречието между съзнанието и инстинктите. В тези случаи главен двигател е сексуалният нагон.
Когато говорим за напрежение, винаги трябва да отчитаме силния латентен импулс, произтичащ от потиснати емоции или инстинкти, тоест от репресията. Дълго потисканите емоции придобиват огромна разрушителна сила и действат като отрова. Според някои психиатри потискането на половия нагон е главната структурна причина за неврозата в цивилизованите общества. Всеки потиснат импулс увеличава налягането в „психическия парен котел".
Нека вземем прост пример: един човек обижда друг, поради което последният изпитва силно желание да го удари, но общественото му Аз, тоест възпитанието, не му разрешава и го кара да потисне този импулс. Такова джентълменско поведение възбужда латентно напрежение в него. Нервното и емоционално напрежение, причинено от събитие с елемент на насилие, остава дълго след инцидента, но не като съзнателно състояние, а като смътна тревога и безпокойство.
Всички сме изпитвали напрегнатото състояние, предшестващо някакво действие, особено ако то е от изключителна важност. Интересно е например да наблюдаваме спринтьорите на сто метра гладко бягане в секундите преди старта. Те всъщност изживяват състезанието предварително и това въображаемо преживяване ги натоварва със силен стрес. Дори поради някаква причина състезанието да бъде отменено в последната секунда, напрегнатото състояние остава. Примерът показва, че повечето видове напрежение са причинени от въображаемото изживяване на още ненастъпили събития - нещо, което хората вършат непрекъснато. Този лош навик причинява огромна загуба на нервна енергия поради ненужната тревога, която възбужда.
Съществуват различни степени на напрежение. Ще разгледаме основно три от тях: вълнение, мъчително безпокойство и тревожност.