ХипсоСъзнание (техники за постигане на личен успех) Джон Бейнс предговор
Изтегляне 0.91 Mb.
|
Свързани:
НАУКАТА ЗА ЛЮБОВТА, CIA-RDP96-00792R000200650021-2
| СЪЗНАНИЕ И ХИПСОСЪЗНАНИЕ
Въведох термина ХипсоСъзнание (от гръцката дума хипсо - „издигане"), за да дам научно, рационално и физиологично обяснение на различни функционални смущения в човека, които са от изключително и решаващо значение в живота му. Тези смущения са свързани с неспособността му използва ефективно интелектуалните си възможности, за да реши емоционалните си конфликти, да живее в реалния свят, да познае истината, да се избави от вредните последици на стреса, да е в мир с обществената група и изобщо да се справи с всички онези проблеми, които изискват правилно функциониране на мозъка. На теория фактът, че човек притежава интелигентност, би трябвало да му позволи да реши успешно всички тези проблеми. Но какво се извършва вътре в него и го превръща в променлива единица, подчинена на обстоятелствата, емоциите и импулсите си? Защо необикновената структура на нашия мозък не ни позволява да посрещнем с истинско разбиране влиянието на средата? В нашите възможности е да видим какво става в ума на индивида и как то му пречи да използва пълноценно своята интелигентност. Ще се опитаме да разкрием този фактор, като вземем за основа психологическите термини от предишната глава и прибавим някои други в тази. Съществува един-единствен основен елемент, който нанася съществен и неподозиран упадък на човешкия ум - НИСКОТО НИВО НА СЪЗНАНИЕ. Съзнанието, което обхваща всички ситуации в съществуването ни, е основната същност на психическия ни живот. Уорън в своя „Речник по психология" дава следното определение за съзнание: 1) Отличителен белег на психическия живот, характеризиращ се по различни начини като: а) най-общо усещане; б) централен ефект на нервното възприятие; в) способност за преживяване; г) субективен аспект на мозъчната дейност; д) взаимоотношение между Аза и средата. 2/ Общ сбор от преживяванията на субекта в даден момент. З/ Способност на индивида да познава външните предмети и да им въздейства. 4/ Отношение на индивида към моралните или социални противоречия В собственото му поведение, което предполага някакъв оценъчен критерий. От тези дефиниции можем да се убедим, че целият живот на съзнанието се върти около Аза. Азът е главната отправна точка на индивида, в която се срещат минало и бъдеще. Азът трябва винаги да се разглежда като постоянно свързан със съзнанието. Надявам се обаче да докажа, доколкото е възможно и като имам предвид неуловимия и трудно определим характер на психическите явления, че при повечето индивиди съзнанието „функционира" без Аза, или поне без зряло и стабилно Аз. Нека първо разделим съзнанието на две основни състояния, които всички добре познаваме - сън и будност. За момента ще е по-добре да оставим настрана определението на тези състояния, за да разгледаме цялостния феномен на съзнанието. Да сравним съзнанието с деленията на термометъра. Да си представим скала от 20 градуса - десет над нулата и други десет под нулата. Градусите, разположени над нулата, представляват състоянието на будност, а тези под нея - сънното състояние. Знаем, че съществуват различни степени на дълбочина на съня, които все още остават неизследвани и некласифицирани чрез практически приложими понятия. Никой не се замисля, че наред с различните дълбочинни нива на сън, има и няколко степени на будност човек може да бъде повече или по-малко — буден в обичайната си дейност. Ако се върнем към аналогията с термометъра, трябва да отнесем „топ-линиите" градуси (над нулата) към будността, а „студените" (под нулата) към съня. Когато измерваме температурата, разбираме, че не говорим за две различни явления - едно, наречено топлина, и друго - студ. Става дума за едно и също явление, което наричаме температура. Както знаем, нулата е условна величина, възприета за удобство. На практика това означава, че при 10 градуса над нулата все още е студено, а при 50 градуса под нулата все още е топло. Тоест с 20 градуса над нулата искаме да посочим, че е по-малко студено, отколкото при 0 градуса, а когато казваме 50 градуса под нулата, искаме да поясним, че е ПО-МАЛКО ТОПЛО, отколкото при 0 градуса. По аналогичен начин сънят и будността трябва да се разглеждат като едно и също явление - като различни степени на съзнателност. В нашата скала на съзнанието сънят и будността се смесват. Произволната нула отразява само момента на заставането или, както погрешно го наричаме, на „загуба на съзнанието". Съществува привидно състояние на физиологична будност, при която отсъстват явленията, характерни за съня, и друго състояние на по-дълбока будност, свързано с мозъчната и умствена дейност, което е психически неуловимо. Ще използваме нашата скала на съзнанието именно за това състояние, което ще наречем „истинска будност", за разлика от физиологичната будност, която пък ще наречем „привидна будност". Тъй като става въпрос за ново, сложно явление, ще уточним някои термини, за да не настъпи объркване. Когато казваме, че сме будни, ще имаме предвид истинската или дълбока будност. А сега да се опитаме да вградим в този психически комплекс „съзнателното" и „подсъзнателното". Така, както тези термини са интерпретирани от традиционната психология, те се оказват неприложими към общата схема на скалата на съзнанието и затова сме принудени да въведем трети елемент, който ще наречем „свръхсъзнателно". Невъзможно е да определим точното място на свръхсъзнателното, съзнателното и подсъзнателното, тъй като техният диапазон на действие Варира според менталната дейност на индивида. Можем само да се опитаме да определим елементите на съзнанието, които включват всяка една от тези части. Ето защо, трябва да анализираме подробно явлението АЗ. Какво е Азът? Обикновено го определят като „самоличност", като нещо, което се запазва без съществени промени до края на живота ни. Ще се опитаме да дадем такава дефиниция, която да свърже понятието за Аза с по-конкретни и определени човешки способности в пълно съответствие с теорията ни за нивото на съзнателност. АЗЪТ Е СЪВКУПНОСТ ОТ СЪЗНАТЕЛНО РЕФЛЕКТИВНОТО ПОЗНАНИЕ НА ИНДИВИДА. На пръв поглед Азът е само още едно наименование на личността. Самата представа за личността като нещо уникално и различно за всеки човек ни подтиква да я отъждествяваме с Аза. Всъщност при анализ в светлината на системата ХипсоСъзнание ще видим, че Азът е пълна противоположност на личността. Нека разделим индивида на два основни механизма -Аз и Ние. Тук обаче Ние има малко по-различно значение от това на Фриц Кюнкел. Ще разглеждаме това Ние като синоним на личността, като показател за решаващото въздействие на социалната група върху индивида, когото тя формира, моделира и трансформира. Ние е това, което не е същностно за индивида. То е пряко или косвено въздействие на други умове, проникнало в неговия ум, без той да може да се противопостави или да се изтръгне от натиска му. Азът, за разлика от Ние, е всичко онова, което е същностно за индивида. Азът е онази част от влиянията на културата и бита, които индивидът е избрал целенасочено и е променил, разширил и приложил по собствена преценка. Истинското Аз се формира винаги въз основа на размисъл и интелигентен анализ на фактите. Всеки индивид притежава Аз, но той е извън обсега на функционалния механизъм на интелекта. Такъв Аз обикновено не е зряла, разбита и опитна единица, а само едно ограничено до минимум, лабилно и безсилно „аз". Всички хора са имали някакви проблясъци на съзнателно познание и именно те са формирали тяхното Аз. Вече определихме Аза като „съвкупност от съзнателно рефлективното познание на индивида". Нека не забравяме, че не говорим за Аза в общоприетия му психологически смисъл, а за едно АЗ с главни букви. Това е истинското АЗ, Вътрешно присъщо на човека, за разлика от псевдо-Аза, присъщ повече на полусъзнателни същества, неспособни да използват творчески интелигентността си. Всички хора, при които Азът не е формиран от съвкупността на съзнателно рефлективното познание, не притежават Аз в точния смисъл на думата, а само Ние. При други индивиди Азът съществува, но е сведен до минимум поради крайно ограничения сбор от съзнателен опит. Каква е причината едни да имат истинско АЗ, а други - не? Познанието, защото то е архитектът, който гради човешкия ментален механизъм. По-нататък ще обясним, че не е толкова важно КАКВО научаваме, а КАК го научаваме. Може да разграничим пет различни вида учене или познание: 1) Несъзнателно познание 2) Несъзнателно рефлективно познание 3) Съзнателно познание 4) Съзнателно рефлективно познание 5) Свръхсъзнателно рефлективно познание. Несъзнателното познание протича главно чрез създаване на условни рефлекси, подражание и- внушение -то заедно с несъзнателно рефективното познание формира подсъзнанието. Несъзнателно рефлективното познание се натрупва, когато индивидът разсъждава подробно Върху понятия или преживявания, но при ниско ниво на будност. Възможно ли е човек да е несъзнателен, ако използва своята интелигентност? Нека разгледаме скалата за измерване на съзнанието. Виждаме, че деленията съответстват на степените на будност, през които преминава индивидът. По време на този преход той не губи способността си да разсъждава, но тя се изменя под въздействието на полусънното състояние. Нима не мислим и не разсъждаваме по време на сън? По-нататък ще разгледаме темата по-задълбочено. Съзнателното познание се извършва, когато индивидът поддържа високо ниво на будност, но е лишен до известна степен от способността да разсъждава или не я използва правилно. Съзнателно рефлективното познание протича, когато индивидът използва рефлективната си способност при по-високо ниво на съзнателност или будност от обичайното. Накрая, свръхсъзнателно рефлективно познание постига онзи индивид, който чрез определен метод се е издигнал до високо ниво на съзнателност и наред с това прилага особено добре рефлективната си способност. Съзнателното и съзнателно рефлективното познание, взети заедно, образуват съзнанието, а свръхсъзнателно рефлективното познание - свръхсъзнанието на индивида. Много малко хора притежават свръхсъзнателното, което представлява максимална степен на реализация на индивида. Ако разгледаме различните състояния на съзнанието, ще стигнем до изключително важен факт - сънното и будното състояние се преплитат в мозъка и оказват въздействие върху неговия механизъм. Индивидът никога не е напълно заспал или напълно буден. Денем в състоянието на будност винаги присъства известна доза сън. През нощта, когато сънуваме, винаги поддържаме някакво състояние на съзнателност. За да оценим степента на функционалните смущения, предизвикани в мозъка от сънното състояние, ще разгледаме накратко психическата дейност по време на сън. Светът на сънищата е лишен от логика, съразмерност и разумна интелигентност. Събитията, които „настъпват" по време на сън, са в пълен разрез с реалния живот на индивида и не зависят от физическите и моралните закони. Това е светът на абсурдното и нелогичното, където властва фантазията. По-висшите способности на ума временно са блокирани и остават да действат само инстинктивните и емоционалните сили. Индивидът разсъждава, но този процес напълно се изкривява под въздействието на съня. Думата „изкривяване" много точно описва това, което става в мозъка. Човек усилено разсъждава, но разсъжденията му са деформирани поради капризното и изменящо се влияние на онеиричната атмосфера, която неизменно присъства. Обикновеният човек е неспособен да живее пълноценно в реалния свят. Ще наречем това явление „ниско ниво на съзнание". Всички хора с ниско ниво на съзнание се намират в дълбоко сънно състояние. Психиката на индивидите с по-високо ниво на съзнание има по-слаба сънна характеристика. За да подчертаем огромното значение на този факт, приемаме следното твърдение: степента на функционално съвършенство на човешкия ум е правопропорционална на по-високото и обратнопропорционална на по-ниското ниво на съзнание. Колкото по-високо е нивото на съзнание на човека, толкова по-голяма е способността му да прилага пълноценно интелектуалните си способности, за да живее в реалния свят, да преодолее вътрешните противоречия и да познае истината. Това явление, непознато за психологията, както и всичко отнасящо се до истинското Аз, несъмнено е най-важният ключ за разшифроване на тревожните и променливи реакции в човешкото поведение. Отношението между съзнание и интелигентност е тясно свързано с този въпрос. Ясно е, че като говорим за съзнание, използваме тази дума в смисъл на „високо ниво на съзнание". Съзнанието и интелигентността не са идентични. Нещо повече, любопитно е да отбележим, че на практика прекалено културният и образован индивид поддържа по-ниско ниво на будност от необразования работник. Образованият човек до голяма степен е лишен от същинско Аз, тъй като носи голям културен товар -с други думи, влиянието на социалната група в него е много силно, широко и всеобхватно. Следователно той притежава много от онова, „което не е същностно за него" и на преден план в съзнанието му стои Ние. Необразованият човек с ограничен опит и култура има само онова, което е негово - той притежава повече Аз, отколкото Ние. Още древните философи в стремежа си да намерят истината стигнали до тези прости понятия. Те разбирали, че за да е валидно, познанието трябва да отговаря на истината и че мъдростта е съвършена форма на познание. А кога един индивид става мъдър! Когато е способен да вижда нещата такива, каквито са в действителност, отвъд чистата привидност, като прекрачи бариерите на съня. За съжаление, теорията за нивото на съзнание ни навежда на мисълта, че ние, хората, сме жертва на чудовищна измама, защото част от съзнанието ни (под влияние на сънното състояние) пречи на правилното функциониране на мозъка. Това донякъде е така, защото живеем в свят, където целта е да се формират интелигентни същества, но за жалост с твърде ниско ниво на съзнателност. Ако малко се замислим върху неуловимото въздействие на съня, лесно ще проумеем трудностите, с които се сблъсква човек, когато изучава тънкия механизъм на ума, особено като вземем предвид, че собственото ни мислене е засегнато от тези смущения. Очевидно за да може да изследваме и разберем докрай това явление, трябва първо да освободим собствения си разум от смущаващото влияние на фантастичния свят на сънищата. Изтегляне 0.91 Mb. Сподели с приятели:
|