ХипсоСъзнание (техники за постигане на личен успех) Джон Бейнс предговор
РЕАЛНО И ВЪОБРАЖАЕМО СЪЩЕСТВУВАНЕ
Изтегляне 0.91 Mb.
|
Свързани:
НАУКАТА ЗА ЛЮБОВТА, CIA-RDP96-00792R000200650021-2
- Навигация на страницата:
- - хипосъзнателно.
| РЕАЛНО И ВЪОБРАЖАЕМО СЪЩЕСТВУВАНЕ
Светът на сънищата и светът на будността са основните сфери в дейността на съзнанието, което се колебае между тези две крайности. Няма ясна граница между двете състояния, те по-скоро се различават по степента на нивото на съзнателност. Когато спи, човек е по-малко съзнателен, отколкото когато е буден -когато е буден, е по-съзнателен. Това не означава, че индивидът е напълно буден в будното си състояние, тъй като съществуват толкова степени на будност, колкото са и степените на съня. Всъщност обичайното будно състояние е посредствено и можем да се считаме за будни само в сравнение с дълбокото сънно състояние с пълна загуба на съзнание. Състоянието, погрешно наричано съзнателно, е всъщност хипосъзнателно, а Азът, с който хората обикновено функционират, е хипосъзнателният Аз и всъщност би трябвало да се разглежда като част от подсъзнанието. Ще разграничим две Аз, проявяващи се в съзнанието ни: висше Аз и низше Аз. Висшето Аз е съзнателно, а низшето Аз - хипосъзнателно. Нисшето Аз ни е достатъчно да се справяме в обикновения живот и то дотолкова, че може да изминат години без да сме се свързали с Висшето Аз. Истинското Аз, по определението в тази книга, е висшето Аз - резултат от съзнателно рефлективното познание на индивида. Както вече споменахме, Азът и Ние са противоположни фактори - Азът е нещо същностно за индивида, докато личността, тоест Ние, е нещо несъщностно, наложена конструкция по модела на обществената група. Да разгледаме подробно истинското значение на индивидуалността. Ако едно лице не се самоопредели, а се поддаде на предписанията на масата в резултат на широкото й културно и емоционално въздействие, то престава да съществува като индивидуалност и се слива с тълпата, чието ирационално поведение вече анализирахме. Инстинктивната, емоционална и ирационална тълпа, която функционира ментално в един нереален свят, е резултат на колективното безсъзнателно и сферата на сънищата, които са неразделна част от ниските нива на съзнателност. Следователно, когато антииндивидът казва „аз", той всъщност има предвид „ние". Неговото „обичайно аз" в действителност е узурпатор, псевдо-аз, което е само емоционално-културна проекция на обществената група. По този начин антииндивидът, подвластен на низшето Аз, на Ние, е лишен от собствено, реално съществуване и е само отражение на групата. ДА БЪДЕШ ИСТИНСКИ означава напълно да съзнаваш, че съществуваш като индивид. Тук Хамлетовият въпрос „да бъдеш или да не бъдеш" придобива неподозирана психологическа и философска дълбочина. Много са елементите, които ни пречат да водим истинско съществуване, но всички действат по един и същ начин - спират развитието и проявата на висшето Аз. Нереалното съществуване винаги трябва да се разглежда във връзка с Аза, тоест доколко индивидът може да каже: „Аз съм". Вероятно най-важният фактор. определящ въображаемото съществуване, е „изместването" във бремето. Ние съзнателно настройваме всекидневната си дейност към времето и придобиваме усещане за място във времето и пространството. Не е така обаче с подсъзнанието, където съжителстват минало, настояще и бъдеще. По време на сън факторът време изчезва напълно - за трийсет секунди може да сънуваме събития, обхващащи цял живот. Влиянието на низшето или подсъзнателното Аз се проявява по отношение на времето като неспособност да живеем в настоящия момент. Съзнанието на субекта се проектира или към миналото, или към бъдещето, и се раздвоява. Да сме неспособни да живеем в настоящия момент означава да не можем да съсредоточим съзнанието си в точката, където миналото и бъдещето се сливат, тоест в настоящия момент. Ако в даден момент съзнанието на човек не е проектирано в настоящето, той все едно не съществува, ТЪЙ КАТО ЕДИНСТВЕНАТА РЕАЛНОСТ Е НАСТОЯЩИЯТ МОМЕНТ. Миналото и бъдещето нямат реално съществуване СЕГА. Човешкото същество живее обикновено в миналото или в бъдещето и следователно води нереално, въображаемо съществуване. Комплексите са ярка проява на проектиране и фиксиране на съзнанието в миналото, а нервното напрежение - на проектиране в бъдещето. Плахият човек не прави никаква разлика между унизителното преживяване сега и всички унижения, които е преживял през детството си. Всъщност неговата плахост изплува на повърхността, връща го към миналото и то се слива с настоящето. Нервното напрежение е мъчителното усещане, че времето тече. Индивидът проектира своето Аз в бъдещето, като се опитва да отгатне какво ще се случи и предварително да реши проблемите, които биха изникнали. Това се превръща в лош навик и човек живее в непрекъснато очакване на предстоящето, в тревога пред неизвестното, както се вижда от следните два примера. Джон закусва. Часът е точно 8 сутринта. Той е разтревожен, защото е станал късно, а трябва да е на работа в определения час. Предстои му труден ден и той изпитва силно емоционално напрежение от смътното и подсъзнателно предусещане за онова, което трябва да направи. Сигурно в осем и пет ще стане от масата, ще целуне жена си и ще се качи в колата си. Той вече е извършил всичко това в мислите си като непрекъсната поредица, свързана с други предстоящи действия. С други думи, това, което прави в настоящия момент, се смесва с това, което му предстои в бъдеще. Джон наистина има кола и наистина трябва да отиде на работа, но в осем часа сутринта единствената реалност е, че закусва. В този момент всичко, което му предстои да прави по-късно, е все още само бъдещ проект. Всичко, което не е пряко свързано с настоящия момент, в който човек живее, е нереално и въображаемо по отношение на Аза. Колата, в която Джон ще се качи в осем и пет, не съществува за него, докато не съвпадне с настоящия миг. Неговото Аз обаче е проектирано изцяло в бъдещето и го принуждава да води въображаемо съществуване, тоест изобщо да не съществува. Нека разгледаме друг, малко по-различен случай: Чарлс, който притежава незряло или неразвито Аз, седи в офиса си и пише служебно писмо - работа, която върши непрекъснато от няколко години. Докато пише, той смътно усеща присъствието на други хора около себе си, много му е горещо, усеща как яката на ризата го стяга, знае, че е седнал неудобно и все още е под емоционален стрес от сутрешния спор с шефа си. Междувременно друга част от ума му работи активно, опитвайки се да реши финансовия проблем, пред който ще се изправи утре и в същото време се чувства нещастен и си мисли дали не е по-добре да си намери друга работа. Колко време е минало? Вероятно по-малко от секунда -промеждутък, в който Чарлс е успял да се проектира мислено в миналото, в настоящето и в бъдещето. Нещо повече, неговото Аз е следвало мисленото пътешествие. Именно Азът се е проектирал и се е откъснал от физическото изпълнение на това, което прави к момента. Човек лесно попада под хипнозата на собствените си мисли и външни възприятия, която го отвежда направо в света на сънищата и неговото Аз престава да съществува в обективната действителност. Посочихме, че неспособността да живеем в настоящето е резултат от невъзможността да съсредоточим Аза си в настоящия момент. Така откриваме още една разлика между низшето и висшето Аз: ВИСШЕТО притежава цялост и неделимо единство, а низшето се разделя на множество дребни, слабо интегрирани Азове. Низшето Аз се проектира в безброй частици, всяка от които следва определен поток от мисловната дейност. Висшето Аз е Аз на менталната концентрация, то напълно съзнава настоящия момент и възприема събитията последователно - така, както се случват. На пръв поглед изглежда, че не трябва да планираме предстоящите неща, за да избегнем проектиране в бъдещето. И най-повърхностният анализ обаче показва, че всяка ментална дейност, независимо дали е насочена към миналото, настоящето или бъдещето, се превръща в дейност на настоящия момент, стига човек да съсредоточи Аза си върху нея, като изключи всички други физически действия, тоест ако индивидът се занимава в настоящия момент единствено с планиране на бъдещата си дейност. За да живеем в настоящето, задължително изискване е да концентрираме цялата си физическа и умствена дейност в настоящия миг. Да мислим за други неща, докато вършим някаква механична физическа работа, е вредно, тъй като психофизическото единство се нарушава, умът и тялото се раздвояват в две разнородни дейности и се получава вътрешно разделение. Мисълта и действията ни трябва да бъдат напълно обединени, за да се прояви висшето Аз. Изтегляне 0.91 Mb. Сподели с приятели:
|