ХипсоСъзнание (техники за постигане на личен успех) Джон Бейнс предговор


РЕАЛНО И ВЪОБРАЖАЕМО СЪЩЕСТВУВАНЕ



страница9/35
Дата29.01.2023
Размер0.91 Mb.
#116438
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   35
Хипсо Съзнание
Свързани:
НАУКАТА ЗА ЛЮБОВТА, CIA-RDP96-00792R000200650021-2
РЕАЛНО И ВЪОБРАЖАЕМО СЪЩЕСТВУВАНЕ
Светът на сънищата и светът на будността са ос­новните сфери в дейността на съзнанието, което се колебае между тези две крайности. Няма ясна граница между двете състояния, те по-скоро се различават по степента на нивото на съзнателност. Когато спи, човек е по-малко съзнателен, отколкото когато е буден -когато е буден, е по-съзнателен. Това не означава, че индивидът е напълно буден в будното си състояние, тъй като съществуват толкова степени на будност, колкото са и степените на съня. Всъщност обичайно­то будно състояние е посредствено и можем да се счи­таме за будни само в сравнение с дълбокото сънно със­тояние с пълна загуба на съзнание.
Състоянието, погрешно наричано съзнателно, е всъщност хипосъзнателно, а Азът, с който хората обикновено функционират, е хипосъзнателният Аз и всъщност би трябвало да се разглежда като част от подсъзнанието.
Ще разграничим две Аз, проявяващи се в съзнанието ни: висше Аз и низше Аз. Висшето Аз е съзнателно, а низшето Аз - хипосъзнателно. Нисшето Аз ни е доста­тъчно да се справяме в обикновения живот и то дотолкова, че може да изминат години без да сме се свързали с Висшето Аз.
Истинското Аз, по определението в тази книга, е висшето Аз - резултат от съзнателно рефлективното познание на индивида. Както вече споменахме, Азът и Ние са противоположни фактори - Азът е нещо същностно за индивида, докато личността, тоест Ние, е нещо несъщностно, наложена конструкция по модела на обществената група.
Да разгледаме подробно истинското значение на ин­дивидуалността. Ако едно лице не се самоопредели, а се поддаде на предписанията на масата в резултат на широкото й културно и емоционално въздействие, то престава да съществува като индивидуалност и се сли­ва с тълпата, чието ирационално поведение вече анали­зирахме. Инстинктивната, емоционална и ирационална тълпа, която функционира ментално в един нереален свят, е резултат на колективното безсъзнателно и сферата на сънищата, които са неразделна част от ниските нива на съзнателност. Следователно, когато антииндивидът казва „аз", той всъщност има предвид „ние". Неговото „обичайно аз" в действителност е узурпатор, псевдо-аз, което е само емоционално-културна проекция на обществената група.
По този начин антииндивидът, подвластен на низшето Аз, на Ние, е лишен от собствено, реално същес­твуване и е само отражение на групата. ДА БЪДЕШ ИСТИНСКИ означава напълно да съзнаваш, че същест­вуваш като индивид. Тук Хамлетовият въпрос „да бъ­деш или да не бъдеш" придобива неподозирана психологическа и философска дълбочина.
Много са елементите, които ни пречат да водим истинско съществуване, но всички действат по един и същ начин - спират развитието и проявата на висше­то Аз. Нереалното съществуване винаги трябва да се разглежда във връзка с Аза, тоест доколко индивидът може да каже: „Аз съм".
Вероятно най-важният фактор. определящ въображаемото съществуване, е „изместването" във бреме­то. Ние съзнателно настройваме всекидневната си дейност към времето и придобиваме усещане за място във времето и пространството. Не е така обаче с под­съзнанието, където съжителстват минало, настояще и бъдеще. По време на сън факторът време изчезва на­пълно - за трийсет секунди може да сънуваме събития, обхващащи цял живот.
Влиянието на низшето или подсъзнателното Аз се проявява по отношение на времето като неспособност да живеем в настоящия момент. Съзнанието на субекта се проектира или към миналото, или към бъдещето, и се раздвоява. Да сме неспособни да живеем в настоя­щия момент означава да не можем да съсредоточим съзнанието си в точката, където миналото и бъдеще­то се сливат, тоест в настоящия момент.
Ако в даден момент съзнанието на човек не е проектирано в настоящето, той все едно не съществува, ТЪЙ КАТО ЕДИНСТВЕНАТА РЕАЛНОСТ Е НАСТО­ЯЩИЯТ МОМЕНТ. Миналото и бъдещето нямат реа­лно съществуване СЕГА. Човешкото същество живее обикновено в миналото или в бъдещето и следователно води нереално, въображаемо съществуване.
Комплексите са ярка проява на проектиране и фиксиране на съзнанието в миналото, а нервното напрежение - на проектиране в бъдещето. Плахият човек не прави никаква разлика между унизителното преживяване сега и всички унижения, които е преживял през детството си. Всъщност неговата плахост изплува на по­върхността, връща го към миналото и то се слива с настоящето.
Нервното напрежение е мъчителното усещане, че времето тече. Индивидът проектира своето Аз в бъ­дещето, като се опитва да отгатне какво ще се случи и предварително да реши проблемите, които биха изникнали. Това се превръща в лош навик и човек живее в непрекъснато очакване на предстоящето, в тревога пред неизвестното, както се вижда от следните два примера.
Джон закусва. Часът е точно 8 сутринта. Той е разтревожен, защото е станал късно, а трябва да е на ра­бота в определения час. Предстои му труден ден и той изпитва силно емоционално напрежение от смътното и подсъзнателно предусещане за онова, което трябва да направи. Сигурно в осем и пет ще стане от масата, ще целуне жена си и ще се качи в колата си. Той вече е извършил всичко това в мислите си като непрекъсната поредица, свързана с други предстоящи действия. С други думи, това, което прави в настоящия момент, се смесва с това, което му предстои в бъдеще. Джон наи­стина има кола и наистина трябва да отиде на работа, но в осем часа сутринта единствената реалност е, че закусва. В този момент всичко, което му предстои да прави по-късно, е все още само бъдещ проект. Всичко, което не е пряко свързано с настоящия момент, в кой­то човек живее, е нереално и въображаемо по отноше­ние на Аза. Колата, в която Джон ще се качи в осем и пет, не съществува за него, докато не съвпадне с нас­тоящия миг. Неговото Аз обаче е проектирано изцяло в бъдещето и го принуждава да води въображаемо съществуване, тоест изобщо да не съществува. Нека разгледаме друг, малко по-различен случай: Чарлс, който притежава незряло или неразвито Аз, седи в офиса си и пише служебно писмо - работа, която върши непрекъснато от няколко години. Докато пише, той смътно усеща присъствието на други хора около себе си, много му е горещо, усеща как яката на ризата го стяга, знае, че е седнал неудобно и все още е под емо­ционален стрес от сутрешния спор с шефа си. Междувременно друга част от ума му работи активно, опитвайки се да реши финансовия проблем, пред който ще се изправи утре и в същото време се чувства нещастен и си мисли дали не е по-добре да си намери друга работа. Колко време е минало? Вероятно по-малко от секунда -промеждутък, в който Чарлс е успял да се проектира мислено в миналото, в настоящето и в бъдещето. Не­що повече, неговото Аз е следвало мисленото пъте­шествие. Именно Азът се е проектирал и се е откъснал от физическото изпълнение на това, което прави к мо­мента.
Човек лесно попада под хипнозата на собствените си мисли и външни възприятия, която го отвежда направо в света на сънищата и неговото Аз престава да същес­твува в обективната действителност.
Посочихме, че неспособността да живеем в настоя­щето е резултат от невъзможността да съсредото­чим Аза си в настоящия момент. Така откриваме още една разлика между низшето и висшето Аз: ВИСШЕ­ТО притежава цялост и неделимо единство, а низшето се разделя на множество дребни, слабо интегрирани Азове. Низшето Аз се проектира в безброй частици, всяка от които следва определен поток от мисловна­та дейност. Висшето Аз е Аз на менталната концент­рация, то напълно съзнава настоящия момент и възп­риема събитията последователно - така, както се случват.
На пръв поглед изглежда, че не трябва да планираме предстоящите неща, за да избегнем проектиране в бъ­дещето. И най-повърхностният анализ обаче показва, че всяка ментална дейност, независимо дали е насочена към миналото, настоящето или бъдещето, се превръ­ща в дейност на настоящия момент, стига човек да съсредоточи Аза си върху нея, като изключи всички дру­ги физически действия, тоест ако индивидът се зани­мава в настоящия момент единствено с планиране на бъдещата си дейност.
За да живеем в настоящето, задължително изискване е да концентрираме цялата си физическа и умствена дейност в настоящия миг. Да мислим за други неща, докато вършим някаква механична физическа работа, е вредно, тъй като психофизическото единство се нарушава, умът и тялото се раздвояват в две разнородни дейности и се получава вътрешно разделение.
Мисълта и действията ни трябва да бъдат напълно обединени, за да се прояви висшето Аз.


Сподели с приятели:
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   35




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница