ХипсоСъзнание (техники за постигане на личен успех) Джон Бейнс предговор

Скоростта на съобщенията и несигурното бъдеще на човечеството

Изтегляне 0.91 Mb. страница 3/35 Дата 29.01.2023 Размер 0.91 Mb. #116438

Навигация на страницата:

• Излишък от реклами и доктрини
• Липса на задълбочено общуване между хората

Скоростта на съобщенията и несигурното бъдеще на човечеството Пресата и радиото непрекъснато бомбардират ин­дивида с тревожни новини от всички краища на света. В древността повечето всекидневни събития били от­минавани без особено внимание, а съобщенията изисквали месеци и дори години. Днес за съжаление същест­вува подчертано нездрава информационна атмосфера и за „новина" се считат само трагични събития, които са придружени от кръвопролития или най-малкото бу­дят тревога. Това е променило манталитета на широката маса до такава степен, че тя търси именно този тип болезнена информация, която възбужда въображението, като игнорира новините за положителни съби­тия. Естественият резултат от този вид информация за индивида е подсъзнателна тревожност, което с тече­ние на времето става хронична. Страшните новини за конфликти в различни части на света и изгледите за световна война карат човека да живее в постоянно вътрешно безпокойство. Този Дамоклев меч е надвиснал над главата на всеки инди­вид. Излишък от реклами и доктрини През цялото време индивидът е подложен на обст­рел от търговски реклами, които проникват в личния му живот, целят да завладеят съзнанието му и да насо­чат предпочитанията му към определени стоки и услу­ги. Тъй като са разнообразни и многобройни, тези влия­ния понякога създават дълбоки конфликти в подсъзна­нието и разбира се предизвикват напрежение. По същия начин различните доктрини, политически и религиозни идеологии се стремят да спечелят привърженици и под­лагат съзнанието им на постоянен натиск. Липса на задълбочено общуване между хората Животът налага на индивида всекидневно общуване с другите, което на моменти е изключително изморително,особено когато сме в постоянен контакт с невротици. Например, често двама души спорят разпалено за нещо и никога не постигат взаимно разбиране, без да си дават сметка, че и двамата твърдят едно и също нещо, но просто не успяват да си го съобщят. Освен езиковите различия, има и други фактори, кои­то затрудняват общуването между хората - култур­ните различия, предразсъдъците, догматизмът, политическите и религиозните убеждения и дори личните подбуди. Освен всичко това, общуването с другите изисква огромно психическо усилие, защото индивидът не само трябва да преодолее редица пречки, но често дори не съзнава съществуването им. Широко известни са много негативни състояния, дължащи се на нервно напрежение, от които страда съвременният човек. Те се проявяват с неясни, неопре­делени и променящи се симптоми. Главоболието, хро­ничната умора, липсата на умствена концентрация, недоволството, безпокойството, депресивните състояния, нервността, тревогата и дезориентацията са често срещани проблеми. Общото във всички тези слу­чаи е нервното напрежение, което води до постепенна загуба на радостта от живота и до намаляване на интелектуалните способности. Освен тези видими прояви, има и други - по-дълбоки, по-сериозни и много по-важни, които се долавят и определят трудно, и точно затова са трайно опасни. Става въпрос за някои реакции на подложеното на напрежение подсъзнание, които чувствително намаляват интелектуалните способ­ности на индивида. Поради изброените по-горе фактори на напрежение, човек губи самоувереност. Малцина издигнати индивиди имат пълна вяра в себе си. Обикновено човек търси начин да се присъедини към някаква група, където не е принуден да поема голяма отговорност. Други хора се уповават на себе си само привидно, а вътрешно са обзе­ти от латентен страх. Вътрешната сигурност е изключително важна, тъй като е необходимо условие за формирането на зряла и стабилна личност. Страхът и тревогата обаче са латентни състояния на цялото човечество и е трудно да се избегнат. Най-удобната и най-често срещана умствена нагласа е да се оставим на течението, да следваме правилата на групата и да търсим одобрение от другите за собс­твените си решения. Индивидуалното Аз, което се идентифицира с обществото, заимства всички латен­тни емоционални, ментални и инстинктивни състоя­ния на групата, и ги приема като свои собствени и ва­лидни за себе си. Процесите на наблюдение, рефлективно мислене и логично разсъждение сериозно се огранича­ват поради пасивно подчинение на колективните нор­ми. За нещастие индивидът обикновено не се съпротив­лява на тенденцията напълно да се идентифицира със социалната среда, а я счита за желана и нормална и вярва, че тя е отличителен белег за интелектуалност, чувствителност, цивилизованост и култура. Чрез литературата, пресата и киното се издигат в култ насилието, патологичната сексуалност, фатализмът и цинизмът, фалшиви идоли като парите, секса и физическата сила атакуват индивида от най-ранна възраст и изграждат в съзнанието му погрешна ценнос­тна система. За индивида е невъзможно да постигне пълна реализа­ция, докато не признае и не разбере, че живее не в нор­мален, а в невротичен свят и трябва да се освободи до известна степен, за да изгради собствени норми на по­ведение, собствени идеологически и философски поня­тия след зрял и спокоен размисъл. Младите хора водят особено объркан живот - те трябва да се движат в един все още непознат свят без необходимата подготовка, да трупат знания преди да са се научили да мислят, да взимат решения преди да са способни да преценяват, да преминат през изпитания­та на наложената им културна и обществена машина. Всъщност младежкият бунт е съвсем естествено явление и изразява стремежа да не се оставиш да те по­гълнат, да изградиш собствен начин на живот, да не приемаш насила и по принуда стереотипни норми и по­нятия. Вярно е, че и в други епохи е имало напрежение, тре­вога, несигурност, но никога досега водовъртежът на живота не е бил толкова зашеметяващ, никога човешкото същество не е било подложено едновременно на толкова много и различни въздействия. Голямата човешка дилема - да бъдеш или да не бъдеш - отразява разликата между това ДА БЪДЕШ ИЛИ ДА НЕ БЪДЕШ ИНДИВИД, да бъдеш зрял човек със собствен вътрешен живот или да си останеш дете, ко­ето страхливо се държи за полата на обществото-майка. СТРЕС Човешкото същество е надарено с физиологичен ме­ханизъм, който му позволява да се приспособи към из­мененията на околната среда и по този начин да поддържа постоянно вътрешно равновесие. Този механизъм е известен като хомеостаза и представлява способност да запазваме органична и психическа стабилност. Болестта е борба за поддържане на тъканите в хомеостатично равновесие. Организмът реа­гира мигновено на външните въздействия, за да запази равновесието. Треската например е усилието на орга­низма да възстанови нормалното състояние. Органичното равновесие може да се сравни с неподвижно махало. Всеки достатъчно силен стимул задвижва махалото. Стресът е именно усилието да се върнем към равновесната точка. Канадският лекар Ханс Сили го определя по следния начин: „Стресът е състояние, проявяващо се чрез специфичен синдром, който се със­тои от всички неспецифични изменения, настъпили в биологичната система. Стресът е общият знамена­тел на всички адаптационни реакции на организма". Никой не е свободен от стрес, защото той е присъща реакция на всички живи същества, включително на по-нисшите организми, които са лишени от нервна систе­ма. Това явление е характерно за живите същества при взаимодействието им със средата. Целият живот на човека е борба с околната среда. Индивидът не може да си представи съществуването си като някаква изолирана единица. Различните съби­тия в живота му го подлагат на непрекъснати изисквания да се приспособява. Ако не успее да се адаптира, той сериозно уврежда здравето и благосъстоянието си. Индивидът живее с постоянно усилие за адаптация, тоест под стрес. Стресът обаче не винаги е вреден, а е по-скоро елемент, присъщ на живота. Няма човек, кой­то да е абсолютно незасегнат от това състояние. Следователно стресът може да е съвместим със здравето, но може да има и патологичен характер, вър­ху който ще се спрем в тази глава. Стресови фактори са онези елементи, които предизвикват у субекта стресова реакция, известна в медици­ната като „общ синдром на адаптация". Стресовите фактори могат да бъдат бактерии, микроорганизми, токсични вещества, екстремни температури или проблеми от емоционален характер. Общият синдром на адаптацията е определящ фактор при високо кръвно налягане, сърдечносъдови и бъб­речни болести, артрит, кожни и очни възпаления, алер­гични състояния, нервни и умствени разстройства, сексуални нарушения, смущения в храносмилането и об­мяната на веществата, и ракови заболявания. Под въздействието на стреса (да не забравяме, че тук разглеждаме патологичната страна на този тер­мин) индивидът живее в постоянно състояние на безпокойство. Всяка трудна ситуация, всеки проблем, всяка лоша вест го изнервя все повече. Налягането във „вътрешния парен котел" постепенно се покачва, докато накрая някое незначително събитие предизвика вне­запен взрив. Напрегнатият човек се изтощава излиш­но, защото изразходва големи количества нервна енер­гия. Обикновено състоянието на напрегнатост пред­полага раздвояване на личността - такъв индивид е притиснат едновременно от няколко изисквания и не знае кое трябва да изпълни първо. Напрежението може да се прояви като общо орга­нично състояние или като мускулно, емоционално или умствено състояние. Ето защо говорим за емоционал­но, умствено и мускулно напрежение. Все пак съществува един общ фактор за всички случаи на напрежение -безпокойството. Можем да предизвикаме изкуствена невроза в лабораторния плъх, като го подложим на „тревога", тоест като го накараме да полага непрекъснати усилия да се адаптира. Поради тази причина някои хора са изложени на повече стрес от други. Напри­мер песимистът изкуствено създава стресово състоя­ние, причинено от мрачните му мисли, докато опти­мистът изгражда в себе си известна съпротивителна способност срещу напрежението. Ефектът от стреса зависи от множество трудно определими фактори, ка­то биологичната и културна наследственост, форми­рането на личността, историята на клиничните забо­лявания, темперамента и прочее. За да изясним някои положения в механизма на стре­са, непременно трябва да познаваме стадиите на проя­вата му: 1) стадий на тревога 2) стадий на съпротивление 3) стадий на изтощаване. Изтегляне 0.91 Mb. Сподели с приятели: