И тъмнината не можа да я завладее”. Мофат го казва по следния начин: „Посред тъмнината засия светлината и тъмнината не можеше да я владее”. Кръстът беше двубой – светлината победи тъмнината. Бог се изправи и враговете Му се разпръснаха. Боб Уудс в „Сборник проповеди” разказва история за едно семейство, което завело единайсетгодишния си син и деветгодишната си дъщеря в пещерата Карлсбад. Както винаги, когато стигнали до дъното на пещерата, водачът изгасил светлината, за да покаже колко тъмно и тихо е под повърхността на земята. Малкото момиченце, обгърнато внезапно от пълна тъмнина, се изплашило и започнало да плаче. Веднага се обадило братчето му: „Не плачи. Той знае как да включи светлината.” Вярвам, че сатана сънува някои кошмари. Един от тях е как светлината или светкавицата блясва в небето и той е изхвърлен. Той сигурно мрази гръмотевичните бури. Те дори звучат като величествения глас на Бога! „И гръмна Господ от небето, всевишният даде гласа си, град и огнени въглища. И прати стрелите си, та ги разпръсна. Да, светкавици в изобилие, та ги смути” (Псалм 18:13-14). „Гласът Господен е над водите. Бог на славата гърми. Господ гърми над големите води” (Псалм 29:3). Представете си ужаса на сатана, когато Божията светлина блесна от кръста – същата светлина, която го изхвърли от небето. Дори мога да го чуя как вика: „О, не-е-е! Ето я отново! Той не ми даде небето, а сега ще ми вземе и земята.” Помазание „светкавица” Да, на кръста фалшивият „ангел на светлината” се срещна със самата Светлина и от тогава всичко се промени! Великата светлина дори се възпроизведе в множество малки светлини – „Тъй като някога си бяхте тъмнина, а сега сте светлина в Господа, обхождайте се като от рода на осветлените” (Ефесяни 5:8) – като ги изпълни със Своята слава! За пръв път сатана разбра Исая 60:1-3 „Стани, свети, защото светлина дойде за тебе, и славата Господна те осия.
