Даниил – човек на молитвата Друг пример, който подкрепя нашето твърдение за абсолютната нужда от молитвата, откриваме в живота на Даниил. През 606 г. пр. Хр. Израил беше отведен в плен от друг народ поради греха си. Години по-късно в Даниил 9 гл. ни се казва, че докато четял книгата на пророк Еремия, Даниил открил, че е време да свърши пленничеството на Израил. Еремия пророкува не само за пленничеството, от което Даниил беше част, но и за неговата продължителност – 70 години. Тогава Даниил направи нещо много различно от това, което повечето от нас биха направили. Когато ние получим обещание за съживление, освобождение, изцеление, възстановяване и т н., сме склонни пасивно да чакаме неговото изпълнение Но не и Даниил Той знаеше по-добре! Той трябва някак си да е знаел, че Бог се нуждае от неговото участие, защото каза: „Тогава обърнах лицето си към Господ Бог, за да отправя към Него молитва и молби с пост, вретище и пепел” (Данаил 9:3). В Даниил няма стих, както при Илия, който конкретно да казва, че Израил беше освободен заради молитвите на Даниил, но с важността, която им се отдава, определено тази идея се прокарва. Ние знаем, че архангел Гавраил беше изпратен веднага след като Даниил започна да се моли. Но бяха необходими 21 дни, за да премине през битката в небето с послание за Даниил, че „думите ти се послушаха и аз дойдох поради думите ти” (Данаил 10:12). Не мога да не се чудя колко обещания от Бог са останали неизпълнени, защото Бог не е намерил човешкото участие, от което се нуждае. Пол Е. Билхаймер казва: „Даниил очевидно осъзна ролята, която играе ходатайството в изпълнението на пророчествата. Бог беше изпратил пророчество. Когато дойде време за неговото изпълнение, Той не го изпълни независимо от молитвената си програма. Той потърси човек, в чието сърце можеше да положи товара на ходатайството… Както винаги Бог взе решението в Небето. Човекът беше призван да го наложи на земята чрез ходатайство и вяра.”
