Въпроси за размишление: 1. Колко пълна беше Адамовата власт над земята? Можете ли да обясните, как това е свързано с необходимостта от молитва, за да може Бог да работи? 2. Какво имаше предвид Бог, когато каза, че сме създадени по Негов образ и подобие? 3. Как историята за Илия, който се молеше за дъжд (ІІІ Царе 13) подкрепя твърдението, че Бог работи чрез молитва? А молитвата на Даниил за възстановяването на Израил? 4. Какво е значението на корена на думата „слава”? Как това е свързано с молитвата и представителството? 5. Какво е усещането, да си партньор на Бог? Глава трета: Да представяме Исус В търсене на отговор Когато не знаеш какво търсиш, вероятно никога няма да го намериш. Когато не знаеш какво правиш, вероятно няма да го направиш добре. Спомням си как един ден в гимназията стоях в часа по английски. Никога не съм бил много добър по английски. Бях твърде зает с важни неща като игра на футбол и бягане. Беше петък следобед и имаше важен мач вечерта. Вероятно може да се досетите къде беше умът ми. След като запратих топката в края на игрището, чувайки оглушителния вик на тълпата, умът ми постепенно се върна в часа по английски. Учителката говореше за „сегашно причастие”. Аз нямах никаква представа какво е това, но не ми звучеше добре. Знаех, че сегашно означава или че се отнася за настояща ситуация или за нещо, което присъства в стаята. „Дъч – каза учителката, вероятно разбирайки, че не внимавам, – можеш ли да ни кажеш къде е сегашното причастие?” Не знаех дали да гледам в пода, в тавана или през прозореца. Опитвайки се да изглеждам колкото е възможно по-невинно, интелигентно и заинтересувано, аз се огледах из стаята, преди да отговоря. „Не, госпожо. Не виждам никъде това причастие. Но не се тревожете. Сигурен съм, че ще се появи.” Така и никога не разбрах какво е това „сегашно причастие”, но сигурно не е било толкова страшно, колкото мислех, защото, когато казах това, всички се изсмяха. Изпитах облекчение от това, че съм успокоил поне малко една очевидно разтревожена учителка и се измъкнах от една потенциално унизителна ситуация. Какво все пак е ходатайството? Не, не е! Знам, че казахте молитва или нещо подобно. Но технически погледнато ходатайството изобщо не е молитва! Ходатайствената молитва е молитва. Ходатайството е нещо, което някой прави и то може да се направи в молитва. Това е почти толкова объркващо, колкото сегашното причастие, нали? Представете си го така. Съгласието не е молитва, но има молитва на съгласие. Вярата не е молитва, но има молитва на вяра. Така, както човек не може съзнателно да се моли
