не ви казвам, че Аз ще поискам от Отца за вас”. Тогава какво прави Исус, когато ходатайства за нас? Той посредничи не, за да ни оневини за греха, както направи при изкуплението, а за да представи всеки от нас на Отца като Негови предани деца. Когато аз се приближавам до трона, Той винаги е там и казва: „Отче, Дъч е тук, за да говори с Теб. Той не идва заради собствени заслуги или праведност, а заради Моите. Той идва в Мое име. Ти си спомняш, че застанах между Теб и Дъч и му дадох достъп до Теб. Той иска да Те помоли за някои неща.” Можете ли да си представите как Отец отговаря: „Разбира се, че си спомням, Сине. Ти го направи един от Нашите. Тъй като той дойде чрез Теб, Дъч е винаги добре дошъл тук.” Тогава Той поглежда към мен и казва: „Ела смело при Моя трон на благодатта, сине, и кажи молбата си.” Исус не се моли за нас. Той ходатайства за нас, за да можем ние да се молим. Това се има предвид с израза „да искаме в Негово име”. Нека разгледаме още един аспект на ходатайството на Христос в контекста на падението. След падението човечеството се нуждаеше главно от две нещо. То се нуждаеше от някой, който да застане между него и Бог, за да го примири с Бог, и от някой, който да застане между него и сатана, за да го отдели от сатана. Едното беше обединяване, а другото отделяне. Едното – възстановяване на господство, а другото – премахване на господство. Това беше двустранно ходатайство. Ние се нуждаехме и от двете. Исус направи и двете. Като ходатай-посредник Той застана между Бога и човечеството, като ни примири с Отец; и между сатана и човечеството, като пречупи хватката на сатана. Това беше изкупителното дело на ходатайството и то е завършено. Затова в легалния смисъл на изкуплението на човечеството Христос е единственият ходатай. Затова Писанието казва: „Защото има само един Бог и един ходатай между Бог и човеците – човекът Исус Христос” (І Тимотей 2:5). Това откровение е жизнено важно. То означава, че нашите молитви на ходатайство винаги са само продължение на Неговото дело на ходатайство. Защо това е толкова важно? Защото Бог не би зачел ничие друго ходатайство, освен Христовото и защото това разбиране ще направи ходатайствените ни молитви много по-силни. Нека да се върнем към нашия диалог в тронната зала. Аз стоя там и моля Отец да покаже милост и да даде спасение на хората от Тибет. Отец би могъл да отговори: „Но как да го направя? Те са грешни. Те се покланят на фалшиви богове, което в действителност е поклонение на сатана. И освен това те дори не желаят да бъдат спасени. Самите те никога не са молили за това.” Аз отговарям: „Защото Исус ходатайства и посредничи за тях, Отче. Аз се моля заради това, което Той направи. А Той се нуждае от човек, който да иска вместо Него, защото Той сега е на небето. И както Той ме научи, аз се моля Твоето царство да дойде и Твоята воля да бъде в Тибет. Аз се моля чрез Него. И аз Те моля да го направиш единствено поради изкуплението, което Исус извърши.” Отец отвръща: „Правилен отговор! Ти чу човека, Гавраил! Какво чакаш още?”