Ходатайствена молитва
Изтегляне 1.38 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
ИНДУСТРИАЛНИ 25.04.2023-Layout1 (3), Riis Hauel Zastapnik
- Навигация на страницата:
- Сега се радвам в страданията си за вас, като от моя страна
| Козелът за отпущане Разбирането на козела за отпущане идва от Христовото изкупително дело на ходатайство и разкрива добре нашата идея за отнасяне на неща надалеч Козел за отпущане поема вината на някой друг и последствията от нея. Когато бяхме деца, моят по-голям брат Тим, който сега е пастор в Охайо, беше специалист в това, да прехвърля вината на мен. Като дете бях напълно невинен и не правех нищо лошо. Пакостникът винаги беше той. Мама и татко винаги бяха на негова страна. Те никога не успяваха да прозрат лъжите и манипулациите му, нито да повярват, че аз съм толкова съвършен. Моето детство премина в постоянно несправедливо обвинение – в ролята на козела за отпущане на Тим! През последните двайсет години като възрастен съм търсил вътрешно изцеление от това несправедливо отношение. Разбира се, вие знаете, че това не е вярно. Аз не бях съвсем съвършен. Но това поне ми даде възможност да си върна на Том за няколкото пъти, в които той успешно прехвърли вината на мен, а и също ми помага да обясня тезата си. (Между другото аз никога не съм постъпвал така с него). В Стария Завет две животни бяха използвани в Деня на умилостивението. Едното беше убивано, а другото беше козелът за отпущане. Първосвещеникът полагаше ръце върху главата на козела и изповядваше греховете на народа, след което го пускаше в пустинята, за да не се върне никога повече. Това символизира Христос – жертвата, разпната вън от града, която отнесе нашето проклятие. Христос, козелът за отпущане, понесъл нашето проклятие, е също добре илюстриран от една история, която прочетох в книгата „Какво е необходимо, за да променим света” от С Д Гордън. Това, което ще ви разкажа, е преразказ на историята за родители, които открили, че 14-годишният им син ги е излъгал. Момчето, което ще наречем Стивън, не било ходило на училище три дни. Бил разкрит, когато учителят му се обадил на родителите, за да се осведоми за неговото здраве. Родителите на Стивън били ядосани повече на лъжата му, отколкото на това, че не е ходил на училище След като се молили с него за това, те решили да му наложат много сурово, необичайно наказание. Разговорът им с него преминал по следния начин: „Стивън, знаеш ли колко е важно да си имаме доверие?” „Да.” „Как бихме си вярвали, ако не винаги казваме истината? Затова лъжата е толкова ужасно нещо Това не само е грях, но разрушава нашето доверие. Разбираш ли това?” „Да.” „Ние с майка ти трябва да те накажем, за да разбереш сериозността не толкова на бягането от училище, а на лъжите, които си казал. Наказанието ти ще бъде през следващите три дни, за всеки ден, в който си лъгал, да стоиш сам на тавана и дори да спиш там.” Така че, младият Стивън се отправил към тавана и леглото, което било приготвено за него там Това било дълга вечер за Стивън, а вероятно още по-дълга за неговите родители Никой не могъл да вечеря и поради някаква причина, когато баща му се опитал да чете вестник, думите като че ли му се размазвали Майка му се опитала да шие, но не могла да си вдене иглата. Дошло време за сън. Около полунощ, когато бащата бил в леглото и мислел за това, колко самотен и уплашен трябва да е Стивън, той казал на жена си: „Будна ли си?” „Да, не мога да заспя. Мисля само за „Ходатайствена молитва”, Дъч Шийтс Разпространява се безплатно. 22 Стивън.” „И аз” – отговорил бащата. Един час по-късно той попитал отново: „Спиш ли вече?” „Не” – отговорила майката. – „Не мога да заспя при мисълта, че Стивън е горе на тавана.” „Нито пък аз.” Минал още един час. Вече било 2 часа. „Не издържам повече” – промърморил бащата, докато слизал от леглото, вземайки възглавницата и одеалото си. – „Отивам на тавана.” Той открил Стивън така, както и очаквал – буден и със сълзи в очите. „Стивън” – казал баща му, – „не мога да отменя наказанието ти, защото трябва да разбереш колко сериозно е това, което си направил. Трябва да осъзнаеш, че грехът, и особено лъжата, имат сериозни последствия. Но аз и майка ти не можем да понесем мисълта, да стоиш сам тук на тавана, така че аз ще споделя наказанието ти.” Бащата легнал до сина си и двамата се прегърнали. Сълзите им се смесвали, докато в продължение на три нощи споделяли възглавницата и наказанието. Каква картина! Преди 2000 години Бог „излезе от леглото Си” със Своята възглавница и одеало – всъщност три пирона и един кръст – прилепи покритата Си със сълзи страна до нашата и понесе наказанието за нашия грях. Неговият таван беше гробът, леглото Му – каменна плоча, а страната, долепена до Неговата, беше моята и твоята. Точно така. Христос не беше сам на кръста. Ние бяхме с Него. Той всъщност беше там, за да съучаства в нашата смъртна присъда Може да не сме били там физически, но бяхме там духовно (Римляни 6:4-6). И разбира се, когато висеше там, Той „носеше” нещо. Нашите грехове бяха „положени” върху Него и Той ги отнесе. Но Христос не свърши съвсем всичко. Почакай! Преди да започнете да ме замеряте с писма и телефонни обаждания, погледнете Колосяни 1:24, моля ви: „Сега се радвам в страданията си за вас, като от моя страна Изтегляне 1.38 Mb. Сподели с приятели:
|