„Ходатайствена молитва”, Дъч Шийтс Разпространява се безплатно. 32
„Не, наистина бих искала да го направиш. Ще
стане страхотна снимка, а и какво може да ти се случи? – попита тя. – Хайде, направи го!” „Добре – казах аз глупаво. – Наистина, какво може да ми се случи?” Има моменти в живота ни, когато трябва да се престорим, че сме се контузили, да изфабрикуваме внезапно главоболие или просто да се смирим, да
признаем, че сме егоистични лъжци и да се покаем. Аз реших да си
запазя репутацията. Но смятате ли, че Бог със Своята справедливост и чувство за хумор би позволил това? Виж Матей 16:25.
Беше последната сутрин от нашия престой. Трябваше да си тръгнем след около час. Бях облечен като за тръгване. Дори си бях сложил часовника. Та, нали дори не докосваш водата.
Трябваше да се досетя, че не винаги всичко върви, както трявбва, когато ме накараха да
подпиша един формуляр, но… Бях първият този ден. Излизането беше доста рутинно и след секунди бях на
60 метра височина и се наслаждавах на гледката, която се откриваше към плажа. Тъй като бях първият за деня, те ме превеждаха покрай плажа на около 45 метра от брега, за да могат да рекламират бизнеса си за деня. Всъщност, започна да ми харесва. Беше наистина високо. Хората на брега започнаха да ми махат и да ме окуражават. Бях център на внимание. Аз, разбира се, също им махах по не твърде демонстративен начин. Само се правех на готин. Изведнъж придобих странното усещане, че водата се приближава. Секунди по-късно бях сигурен, че е така. Още няколко секунди и със силен шум паднах във водата. „Как падат великите?” „Това е невъзможно – помислих си аз. –
Сигурно сънувам. Сънувам кошмар.” Но никога в съня си не бях усещал вкуса на солена вода и скоро осъзнах, че изобщо не е сън и е напълно възможно. Доплувах до лодката, чийто двигател беше отказал и се качих на борда. Вече бях съвсем готин! Успяха да запалят лодката и се върнахме там, от където бяхме тръгнали.
Малко наперен, сякаш исках да кажа: „Нищо особено. Всъщност беше забавно.”
Слязох на плажа
Мисля, че жена ми и до днес не знае как действително се чувствах.
Както повечето жени, тя никога не усеща, когато мъжкото ми его се надига. Дори вчера, когато тя смяташе, че трябва да спрем и да попитаме за посоката… Вече чувам умът ви да прещраква.
Чудите се коя част от историята ще
има нещо общо с ходатайството,
освен няколкото кратки секунди, когато бях в усърдна молитва. Всъщност използвах още едно от определенията на paga –
„падам върху”. Тя е свързана с приземяване или слизане на определено място и смисълът е, че това става случайно. Следователно можем да използваме фразата „натъквам се” или „сблъсквам се”.
Ще ви дам стих, свързан с тази история и ще ви обясня връзката й с молитвата, но първо нека споделя още няколко въвеждащи мисли.
Сподели с приятели: