съсипвам, да погубвам, да наскърбявам, така ще бдя над тях, за да градя и да насаждам, казва Господ”. Необходимо е да видим, че Бог направи тези неща чрез думите на Своя пророк. В Михей 1:2 пророкът казва: „Слушайте, всички племена, и ти, земльо, и всичко, що има в теб, и нека бъде Господ Йехова свидетел против вас, Господ из святия Си храм”. Не бихте ли се чувствали глупаво, ако кажете: „О, земя и всичко, що е в нея, Бог иска да ви говоря. Слушате ли ме?” Но Михей направи точно това. Очевидно не го чу цялата земя... така, както и бурята не чу, когато Исус й каза да утихне, нито смокинята, когато Той й заповяда да умре. Но няма значение дали някой ни чува. Това, което трябва да разберем, е силата във вдъхновените от Святия Дух думи, които освобождават Божията сила. Да станем Негов глас „Но това бяха Исус и пророците” – може да каже някой. Да, но след като смъмри бурята, Исус смъмри и учениците Си за техния страх и неверие, като имаше предвид, че те трябваше да я смъмрят. Също така след като прокле смокинята, Той ни обеща, че можем да говорим на планината и да я хвърлим в морето. Той описваше силата на вдъхновеното от Святия Дух Слово. Ние сме Божият глас на земята. В книгата си „Молеща се църква” Сю Къран цитира С. Д. Гордън: „Молитвата определено действа на Бог. Тя не може да повлияе на Неговите цели. Но тя влияе на
„Ходатайствена молитва”, Дъч Шийтс Разпространява се безплатно. 78 Неговите действия. Всичко, за което някой някога се е молил, разбира се имам предвид всички правилни неща, Бог вече е възнамерявал да извърши. Но Той не прави нищо без нашето съгласие. Неговите намерения са били осуетявани от липсата на желание от наша страна. Когато открием Неговите намерения и ги направим свои молитви, ние Му даваме възможност да действа.” Осия 6:5 е силен стих за Божия съд: „Затова ги изсякох чрез пророците, убих ги с думите
