Първата патогенеза е извършена от Ханеман, който установява въздействието на Carbo vegetabilis върху следните органи и системи:
1. Храносмилателна система
-
зловонен дъх, висок метеоризъм, непоносимост към мазни храни
2. Сърдечно-съдова система
3. Централна нервна система
Характерни признаци
Усещания -
за вътрешно парене с външен студ – обективно засегнатата област е хладна (цианотична) (Secale cornutum)
-
за извънредно силна отпадналост с астеноадинамия (Arsenicum album, Psorinum)
Модалности Подобрение
Влошаване
-
при екстремни температури, топлина
-
от вино, алкохол и мазни храни
-
изобщо от всичко, което води до задълбочаване на полиглобулията
Съпътстващи признаци -
изразени пристъпи на конгестия и еритроцианоза в областта на главата след хранене и при прием на алкохол
Етиологични сходства
Поради описаните патогенетични симптоми медикаментът е показан при последици от болести, водещи до отслабване на организма като:
-
остра или хронична дихателна и сърдечна недостатъчност
-
ante mortem - стадий на декомпенсирани сърдечно-съдови заболявания
Чувствителен тип
Carbo vegetabilis представлява терминален етап в развитието на карбоновия тип. Описват се обикновено като предтерминално болни, цианотични, с нарушена микроциркулация, със склонност към sludge-феномен, с множество терминални морбидни прояви. Естествено чувствителният тип е само един удобен ориентир и морфологията и поведението имат само насочващ, а не обективен характер.
Клинични показания
1. Гастроентерологични показания
-
изразена диспепсия с висок метеоризъм (Nux vomica, Kalium carbonicum, Argentum nitricum)
-
вазомоторни вълни в областта на лицето, изразена конгестия след хранене и прием на алкохол
Rp.) Carbo vegetabilis 9СН – по 5 гранули преди всяко хранене в течение на 2 – 3 месеца.
2. Дихателни показания
-
хронично-обструктивни бронхопатии – астма, емфизема, ХОББ, хроничен бронхит, протичащи с изразена хипоксемия и хиперкапния
-
банални инфекциозни заболявания, водещи до бронхообструктивни синдроми (RSV- инфекция, бронхиолити)
Rp.) Carbo vegetabilis 15СН – по 5 гранули ежедневно в контекста с подходящата алопатична бронходилататорна терапия.
-
остри, коклюшоподобни състояния (Drosera, Ipeca, Coccus cacti)
Rp.) Carbo vegetabilis 15СН – по 1 доза глубули на ден за 3 – 4 дни.
3. УНГ-показания
-
ларингити и фаринготрахиити, агравирани вечерно време и от влага
Rp.) Carbo vegetabilis 9СН - по 5 гранули сутрин и вечер в течение на седмица.
4. Дерматологични показания
-
капиляропатии, телеангиектазии (сенилни), варикозни хиподермити (Clematis vitalba)
-
атонични разпростиращи се язви
-
превенция на гангрените (Secale cornutum, Arsenicum album)
Rp.) Carbo vegetabilis 9СН – 3 пъти по 5 гранули в течение на 1 месец.
5. Сърдечно-съдови показания
-
хронична диспнея при сърдечна недостатъчност и кор пулмонале (Phosphorus), естествено като комплeментарно на класическото алопатично лечение
-
астма кардиале
Rp.) Carbo vegetabilis 15СН – по 5 гранули ежедневно или доза глобули седмично.
-
декомпенсирана сърдечна недостатъчност, кардиогенен шок
Rp.) Carbo vegetabilis 15СН – на всеки 10-15 мин.
NB! Естествено, че при съвременните реанимационни мероприятия, ние не можем да разчитаме на това лечение, но често пъти в комплексната терапия добавянето му “ante mortem” води до учудващо добри резултати съвместно с реанимационните мероприятия. А тогава, когато не се успява да се възстанови сърдечната дейност, то медикаментът оказва изразен седативен ефект върху пациента.
Заключение
Carbo vegetabilis е медикамент с ограничено действие в Материя медика. Погрешно е да се смята само за спешно лекарство при състояния “ante mortem”, дори и ако действието му в този стадий понякога да е забележително. Комбинацията от стомашен метеоризъм, вазомоторен синдром на лицето и конгестивно главоболие е достатъчно и задължително условие за предписването му.
Лекарствена форма, налична в аптечната мрежа в България - Carbo vegetabilis – 5СН; 9СН; 15СН.
CARDUUS MARIANUS
Carduus marianus (бял трън) е двугодишно тревисто растение от семейство сложноцветни. Среща се по всички необработваеми терени в Централна и Южна Европа. Тинктурата майка (ТМ) се приготвя от сухия плод на растението. Богата е на бетаин и флавоноиди, наречени флавонолигнани като силибин, силидианин и силихристин, които оказват хепотопротективно въздействие. На последния флавонолигнан се дължат и предимно венотоничните свойства на медикамента.
Сподели с приятели: |