I. Кратка характеристика на данъчния процес



Дата14.01.2019
Размер114.77 Kb.
ЖАЛБА ЗА БАВНОСТ В ДАНЪЧНИЯ ПРОЦЕС
Здравко Славчев*


I.Кратка характеристика на данъчния процес


Действащия ДПК кодефицира материята за данъчното производство. Преди влизането му в сила процесуалните правила бяха част от различни закони. Това нерядко водеше до объркване и в резултат на това до незаконосъобразност на актовете или действията на данъчните органи.

Кодефикацията на данъчно процесуалните норми бе необходима. Лексическото и граматическо тълкуване на чл.1 ДПК разкрива многообразието на регулираните от кодекса обществени отношения. Уредени са няколко производства.

Кои са страните в тях? Съгласно чл. 38 ДПК страни в данъчно процесуалното правоотношение са всички данъчни субекти за които възникват публични задължения съгласно българското законодателство (чл. 3, ал. 1 ДПК) и данъчните органи в лицето на данъчната администрация (чл. 234 и сл. ДПК).

ДПК урежда не просто производството, а възникващите и развиващи се в него правоотношения. По естеството си данъчния процес е динамичен фактически състав**, съвкупност от специфични правни норми, чието взаимосвързано действие се проявява посредством данъчно процесуалните правоотношения. Данъчният процес се развива в последователни и взаимоствързани етапи. Всеки от тях притежава особености и регламентира специфични за страните в правоотношението права и задължения.

На правата на едната страна съответстват задължения на другата. При осъществяване на фасктическия състав от конкретна правна норма се погасяват съществуващите права и задължения като възникват нови. Тази корелация продължава до изчерпване на установения в данъчните процесуални норми сложен фактически състав.

Важно от гледна точка на държавния суверенитет и интерес е изпълнението на финансовите задължения. Постъпването на приходи в бюджета трябва да става регулярно и по реда предвиден в действащите данъчни закони.

В данъчното право задължението възниква с осъществяване на фактическия състав предвиден в материално-правната норма /ex lege/. Проблемът кога става изискуемо вземането и кога е времето за изпълнение в данъчното право е разрешен. Ползвайки властническия метод на правна регламентация на тези обществени отношения, държавата едностранно е определила срок
* асистент по Финансово и Данъчно право

** проф. д-р Живко Сталев – “Българско гражданско процесуално право”, изд. “Сиела”, София 2000 г., стр. 41

за погасяване на задълженията.* Това е потвърждение на общия принцип в правото, че срокът се смята уговорен в полза на длъжника и го кани да изпълни точно и добросъвестно – аргум. чл. 70, ал. 1 вр. чл. 63 ЗЗД.

Новелата на чл. 39 ДПК съдържа уговорката, че установения в нея срок се прилага за задължение, за което няма определен друг срок за изпълнение.

Сроковете в ДПК проявяват действието си в две посоки. Като санкция за пропусналите ги лица (чл. 117, ал. 1; чл. 121, ал. 1 и чл. 132, ал. 1 ДПК) като тяхна защита (чл. 140 ДПК). И в данъчния процес срока има значение за пораждане, изпълнение или прекратяване на права, задължения или правни последици.** Актуален е въпроса какво бе се случило, ако страните без спазване на ред или последователност упражняват правата си или откажат да изпълняват задълженията си? Несъмнено хаосът ще е пълен. Това е недопустимо с оглед обществения интерес и предвид необходимостта от постъпване на приходи в бюджета.

От друга страна небива страните в данъчно процесуалното правоотношение да злоупотребяват или упражняват превратно правата си.

Тези и други обстоятелства налагат ДПК да регламентира способи чрез

които субект със засегнати или увредени права да има възможност за защита.

Оправдано е страните – субекти на данъчно процесуалното правоот-

ношение – да разполагат с възможност за въздействие върху незаконо-съобразното или неправилно развитие на това процесуално правоотношение. В такъв аспект може да се приеме, че процесуалното данъчно правоотношение е едновременно защита-санкция*** за участващите в него.


II.Възможностите за защита в етапите на данъчния процес


Характерно за действащия ДПК е възможността данъчния субект да защити правата си в отделните етапи от процеса: в производството по издаване на данъчни актове; след приключването му чрез обжалване; при изпълнение на данъчните и другите държавни и общински публични вземания; в процедурата по обезпечения; при принудително изпълнение; в производството по осъществя-ване на административнонаказателната отговорност. Става въпрос за различ-ните възможности за атакуване на актове или действия на данъчната админис-трация при осъществяване на контролната й дейност. Специфични са правомощията на компетентните да се произнесат органи. Не са еднакви правните последици на актовете им.

* относно гражданските правоотношения вж. проф. Александър Г. Кожухаров - “Облигационо право-кратък курс”, София 2000 г., изд. “Юриспрес”, стр. 62

** проф. Мария Павлова – “Гражданско право, Обща част, том първи”, София 1996 г., изд. “Софи-Р”, стр. 116

*** проф. д-р Живко Сталев – пак там


III.Защита в етапа на контролната дейност


Данъчната администрация е натоварена с отговорната дейност по кон-

трол за спазване на данъчното законодателство – чл. 3, ал. 2; чл. 6, ал. 1; чл.10; чл. 67 ДПК.

Глава Х урежда правилата на производството по издаване на данъчни актове, т.е. същинската контролна дейност. Началото на този етап поставя акта за възлагане – чл. 63, ал. 1 ДПК. Без съмнение това е индивидуален административен акт и като такъв трябва да отговаря на разпоредбите на чл. 15, ал. 2 ЗАП – аргум. от чл. 69 ДПК.

Кодексът е изключил възможноста за обжалване на акта за възлагане и това считам за правилно – чл. 71 ДПК. Този административен акт не засяга права и не създава нови задължения за данъчния субект. Липсва правен интерес да възразява срещу данъчна ревизия или проверка. Чрез тези способи данъчните органи извършват една от основните си дейности – чл. 67, ал. 1, т. 5 ДПК. От друга страна данъчните субекти имат интерес да се установи, че са изрядни данъкоплатци. Затова възможността за възразяване срещу акта за възлагане не е уредена в ДПК.

По друг начин стои въпроса при законосъобразно възникнало данъчно процесуално правоотношение. При осъществяването му се се реализират правата и задълженията на страните в него. И тук вече не просто могат да бъдат застрашени, а наистина увредени правата на контролирания субект.

Възможноста чрез която проверявания данъчен субект може да противодейства в хода на същинската контролна дейност по издаване на данъчен акт е чрез



  1. Жалба за бавност уредена в чл. 114 ДПК

Тя е нов институт за данъчно процесуалното ни право. Подобна уредба

е била позната на гражданското процесуално право при въвеждането й със Закон от 16 юни 1922 г. В гражданското съдопроизводство понастоящем действа от 1999 г. и е регламентирана в чл. 217-А ГПК.*

В данъчния процес обаче жалбата за бавност притежава специфични особености, които са предмет на изложението.

Въвеждането на този институт в данъчния процес има за цел да предотврати необоснованото забавяне в дейноста на данъчната администрация.



  1. Приложно поле на жалбата за бавност в данъчния процес

Възприетата от ДПК уредба е удачна. Тя отразява съвременото схващане за същността на

защитата. Тя трябва да може да се търси и реализира не само след завършване на процедурата. По-правилно е правото на защита да може да се упражни от началната фаза на процеса. В това отношение възможноста по чл. 114 ДПК несъмнено е постижение в уредбата на данъчния процес.

* подробно вж. д-р Силви Чернев – “Жалба за бавност по ГПК”, спис.

“Търговско право”, кн.5 от 1999 г., стр. 16

Систематическото тълкуване на чл. 114 ДПК разкрива специфична особеност на този институт. Макар уредена в главата за произвоството по изда-

ване на данъчни актове, жалбата за бавност може да бъде защитно средство и в други етапи на процеса, които предвиждат възможност за административен контрол.

Данъчният субект има възможност след завършване на контролната дейност да обжалва акта по реда на глава ХI ДПК.

Специфичното на жалбата за бавност в ДПК е възможноста за защита на правата още в производството по издаване на данъчен акт. Кодексът позволява на засегнатите да подават не само една жалба за бавност. Допустимо и възможно е всяко едно действие или неспазването на който и да е срок от установените (напр. чл. 74, ал. 2; чл. 77, ал. 2; чл. 108, ал. 1; чл. 119; чл. 163, ал. 1; чл. 228, ал. 3 ДПК) да бъде предмет на отделна жалба за бавност.



  1. Предмет на жалбата за бавност в данъчния процес

Предпоставките при които данъчния субект има правната възможност да се защити чрез

жалба за бавност са две. Те са посочени в чл. 114, ал. 1 ДПК.

Според мен те са от субективно естество и от обективен характер.


      1. Трябва да има “забавяне”. Кога има забавяне? Когато задължението остане

неизпълнено, а още е възможно.* Неизпълнението се проявавя във времево отношение. В част I посочих характерното за срока в данъчното право. Сроковете трябва да се спазват и от двете страни по пра-воотношението. Неспазването им уврежда права или засяга интереси установени в кодекса.

“Забавяне” ще е налице всякога, когато данъчната администрация не е спазила установен

срок – напр. чл.74 ДПК.


      1. Забавянето трябва да е “неоснователно”. Какво ще рече това? Трудно би могло да се

изведе точен критерии за основателност.В зависимост от гледната точка конкретно поведение може да бъде основателно и едновремено с това неоснователно. Възможноста за преценка дали забавянето е неоснователно е предоставена на проверяваното лице.

Затова считам, че тази първа предпоставка за подаване на жалба за бавност е от субективно естество. Водещо е вътрешното убеждение на данъчния субект, че конкретното процедурно забавяне е “неоснователно”. Без значение са мотивите формирали го. Т.е. със затвърждаване на вътрешната убеденост относно неоснователноста ще е изпълнена едната от установените в чл. 114, ал. 1 ДПК предпоставки за реализиране на правото на данъчния субект да подаде жалба за бавност.



    1. Втората предпоставка е забавянето да е извън установените срокове. По въпроса

* Иван Апостолов – “Облигационно право-част първа”, Общо учение за

облигацията, изд. “БАН”, София 1990 г., стр. 272

има или не забавяне трудно би могло да се спори. ДПК по несъмнен начин регламентира

сроковете (чл. 17, ал. 1; чл. 20, ал. 5; чл. 28, ал. 4; чл. 33, ал. 1 и др.) поради което считам, че наличието или липсата на тази предпоставка е от обективен характер. Ако поведението на данъчния орган (изразващо се най-често в бездействие) е в обективно противоречие с установен в кодекса срок, то не би следвало да има пречка сезирания с жалбата за бавност орган да установи това несъответствие.

Лексическото и логическо тълкуване на чл. 114, ал. 1 ДПК разкрива, че абсолютна предпоставка за основателноста на жалбата за бавност е комулативното проявление във времето на двете предпоставки едновремено.


  1. Производство по жалбата за бавност в данъчния процес

    1. Субекти на жалбата за бавност

      1. Жалбоподател, респ. право да подаде жалба жалба за бавност има данъчен субект

по отношение на който се извършва данъчна ревизия или проверка – аргум. от чл. 67, ал. 1 ДПК. През време на данъчно процесуалното правоотношение могат да бъдат засегнати или увредени права на проверяваното лице. От тази гледна точка кръга на лицата легитимирани да се бранят чрез жалба за бавност е ограничен.

3.1.2. Адресатът на жалбата за бавност всякога е горестоящ данъчен орган – чл. 114, ал. 2 ДПК. Правомощията му (права и едновремено с това задължения) позволяват в условията на оперативна самостоятелност след проверка на изложеното в жалбата, установеното от контролните органи и съобразно разпоредбите на закона да мотивира становището си по основателноста или не на жалбата. Така ще упражни контролните си функции.

3.2. Срок за подаване на жалбата за бавност в данъчния процес не е установен. Това законодателно решение е разбираемо. Тук обаче възникват няколко въпроса. Какво би станало ако данъчния субект бездейства въпреки, че процедурата се забавя? Възможно ли е в някой по-късен момент да подаде жалба по повод предишно забавяне?

Бездействието му може да се приеме като липса на волеизявление по отношение забавяне на процедурата. По-горе посочих, че това е предпоставка от субективно естество. Данъчния субект има право (чл. 114, ал. 1, началото ДПК) което самостоятелно преценява дали да упражни или не. Дори да бездейства това няма да спре данъчното производство. Подавайки жалба за бавност ще съдейства за по-скорошното приключване на този етап и преминаване на данъчния процес в следващ.

Относно възможноста в по-късен момент да подаде жалба за бавност считам, че това се изключва като възможност от само себе си. Няма логика при положение, че производството вече е в последващ етап да се подава жалба за бавност заради допуснато забавяне в предходния.

Това подчертава динамичния характер на данъчния процес. Данъчните субекти отговарят за защитата на собствените си интереси. Не упражнят ли правата си на защита в някои от етапите на процеса, те могат да сторят това в следващия или да поставят въпроса за увреждането на правата при съдебното обжалване.



    1. Начин на подаване на жалбата за бавност

Жалбата се подава до горстоящия данъчен орган – чл. 114, ал. 2 ДПК.

Нормата мълчаливо препраща към чл. 234 и сл. ДПК. Сигналната функция на жалбата за бавност се проявява и възникналия проблем се поставя за разрешаване пред горестоящ орган. Извършващите контролната дейност служители на данъчната администрация са лишени от възможноста чрез действия или обяснения да забавят или попречат на жалбата за бавност да изпълни сигналната си функция. За допуснатите слабости виновните длъжностни лица носят отговорност – аргум. чл. 237, ал. 1, т. 14 ДПК.

В зависимост от обстоятелството на кого е възложена данъчна ревизия (чл. 107, ал. 1 ДПК) жалбата за бавност трябва да бъде отправена до горестоящия му данъчен орган. Това подкрпя казаното за приложното поле на този институт в данъчния процес /част IV, т. 1/. Тази защита може да се търси само в етапите в които данъчните органи упражняват права за чиято правилност следи горестоящ в структурно отношение орган от същата система – напр. чл. 163, ал. 1; чл. 177, ал. 3, изр. 2; чл. 185, ал. 11 ДПК.

Най-често контролна дейност се осъществява от органите на териториалната данъчна дирекция. В този случай компетентен да се произнесе по жалба за бавност е регоналния данъчен директор – аргум. чл. 239, ал. 1, т. 1 ДПК.

Не съществува пречка контролната дейност да се осъществи от данъчни служители на регионалната данъчна дирекция – чл. 239, ал. 1, т. 7 ДПК. В тази хипотеза компетентен да се произнесе по жалба за бавност ще бъде главния данъчен директор – аргум. чл. 237, ал. 1, т. 14 ДПК.

В конкретни случаи (чл. 163, ал. 1; чл. 177, ал .3, изр. 2; чл. 218, ал. 2 и др. ДПК) горестоящ данъчен орган по смисъла на чл. 114, ал. 2 ДПК е Директора на Агенцията за държавни вземания. Компетентноста му е в етапа по събиране на вземанията. Правомощията му са свързани с въпросите за обезпеченията, принудителното изпълнение и защитата срещу него. Какви са тогава



    1. Правомощия на горестоящия орган

Той е длъжен да провери изложените в жалбата обстоятелства незабавно – чл. 114, ал. 3,

изр. 1 ДПК. Няма съмнение, че забава в този случай неможе да има. Императивноста на разпоредбата е ясна. Не само това. В максимално кратък 3-дневен срок е длъжен писмено да се произнесе по нея. Не стори ли това ще наруши основните начала на законност и еднакво прилагане (чл 5 и чл. 9 ДПК) с което ще опорочи процедурата и ще засегне права на данъчния субект. Указанията му са задължителни за данъчния орган, чието поведение е предмет на жалбата за бавност.

Процесуалният характер на нормата на чл. 114 ДПК ясно личи от обстоятелството, че органа взел становище по жалба за бавност е задължен да уведоми жалбоподателя за разпореденото от него. Това не става с отделен акт. На жалбоподателя се изпраща препис от задължителните писмени указания дадени на проверяващия орган – чл. 114, ал. 4 ДПК. Те гарантират данъчния субект срещу продължаващо нарушение на правата му от една страна, а от друга способстват за законосъобразно преминаване на процеса в следващ етап.

Няма съмнение, че горестоящия данъчен орган действа в условията на оперативна самостоятелност. Преценката му се базира на изложеното в жалбата, разпоредбите на кодекса и установеното от него. Съобразно това той може да уважи или не жалбата за бавност.

В случай, че я уважи дава разпорежданията си как точно да се отстранят допуснатите слабости. Може да укаже и начин за това. При такава хипотеза няма съмнение, че данъчната администрация е увредила правата на данъчния субект. В случай на причинени в резултат на това вреди данъчната админи-страция на общо основание носи отговорност за действията си – чл. 25 ДПК.

Ако остави жалбата без уважение макар непосочено в кодекса считам, че това трябва да стане мотивирано. Противното би означавало незаконосъобразно поведение в противоречие с кодекса (чл. 114, ал. 3; чл. 237, ал. 1, т. 14; чл. 239, ал. 1, т. 1; чл. 229, ал. 2 ДПК) и този данъчен акт (чл. 26 ДПК) ще подлежи на обжалване.

В етапа на съдебния контрол (напр. чл. 121, ал. 1; чл. 131, ал. 1; чл. 229, ал. 4 ДПК) всякога може да се направи искане за установяване незаконосъобразноста на акт, действие или бездействие на данъчен орган, при или по повод изпълнение на дейноста му. Съдебния контрол е за законосъобразност (чл. 129, ал. 3 ДПК) и при установено неспазване на процесуалните разпоредби на кодекса, в правомощиятана съда е да отмени изцяло или отчасти обжалван данъчен ревизионен акт – чл. 130, ал. 1 ДПК.

V. В заключение искам да подчертая, че възможноста за защита правата на данъчните субекти регламентирана в чл. 114 ДПК е средство за преодоляване на незаконосъобразното развитие на правоотношенията в някои от етапите на данъчния процес.

Макар кратко уредена и пестеливо регламентирана жалбата за бавност има съществено значение при практическото приложение на нормите от данъчния процес.



Доброто познаване на институтите в данъчно процесуалната материя ще позволи на заинтересованите лица да защитават правата на данъчните субекти по-добре.
Каталог: 230
230 -> Здравната каса забавя парите за болници, аптеки, пациенти
230 -> Дом витгенщайн” – виена, австрия месец юни 2014 година
230 -> Викторина „Да запазим децата на пътя". Отборът на оу „Св. Св. Кирил и Методий"
230 -> Business Support Programme for Bulgaria, Romania, Croatia and Turkey
230 -> Устройства за изследване на променливотокова верига с последователно и паралелно свързани резистор, бобина и кондензатор
230 -> Обръщение към всички български медии с огромна молба
230 -> Програма за лични асистенти изтича този месец. В нея бяха включени 14 000 души с увреждания от страната. Да бъдат асистенти са поискали 34 500 души
230 -> Семинар "Открития в пророчествата" Тема 9 2300days най-дългото и най-удивително библейско пророчество


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница