Съществителни, които са само в можествено число (pluralia tantum) – (очила,
клещи, окови, гащи, джинси, въглища, финанси, макарони).
Бройна форма на съществителни имена от мъжки род
Съществителни нарицателни имена за нелица от мъжки род, завършващи в единствено число на съгласен звук, имат и една особена форма за множествено число, която се нарича бройна форма. Образува се с окончанието –а/-я [ʼа].
Употребява се след числителни бройни или след наречията колко, няколко, толкова
(два коня, четири члена на закона (но: четирима членове на съвета), няколко
вестника, колко лева, толкова карамфила, два прозореца).
Род на съществителното име. Категорията род при съществителните имена е лексикално-граматична, тоест всяко съществително принадлежи към един от трите рода – мъжки, женски или среден. Съществителните имена от мъжки род завършват предимно на съгласен звук ( дъб, мост, проект, телефон, герой). Изключение правят съществителни като баща, дядо, чичо, вуйчо, войвода, съдия, фаянсаджия, владика, папа и др., при които граматичният род съответства на биологичния пол. Съществителните имена от женски род завършват предимно на -а, -я [ʼа, йа] ( мама, дискотека, стая, аудитория). Известен брой съществителни завършват на съгласен звук ( вест, пролет, радост, любов, обич, есен, нощ, вечер и др.). Съществителни имена от среден род завършват на -о, -е ( село, дърво, момче, дете, кафе). В среден род са и някои думи от чужд произход, които завършват на -у, -ю [ʼу] или -и ( бижу, меню, такси). Определеност на съществителното име. Членната морфема (задпоставен определителен член) е морфологичен показател за определеност и има индивидуализираща и генерализираща функция. Например: В нашия двор растеше бор. Борът беше величествен и красив.; Водата кипва при 100 градуса.Членните форми са: за мъжки род – ът/-а [-ъ] или –ят [-йът, -ʼът].]/-я [-йъ, ʼъ], за женски род –та, за среден род -то, за множествено число -те или -та. Сподели с приятели: |
