прилагателното име, числителното име, местоимението, глаголът и наречието.
Несамостойни не могат сами да заемат синтактична позиция в изречението. Такива са предлозите, съюзите и частиците.
Междуметията са странични думи в изречението и се изключват от тази класификация.
СЪЩЕСТВИТЕЛНО ИМЕ – Съществителното име е изменяема и самостойна част на речта, с която се означават факти от действителността, мислени като субстанции.
Със съществителното име се назовават конкретни или абстрактни същини – различни материални обекти (лица, животни, предмети), абстрактни понятия (любов, обич,
омраза, красота, глупост, широчина), действия или състояния, мислени независимо от техните производители или носители (писане, мислене).
Притежава граматичните категории род, число, определеност.
По значение съществителните са лични (назовават лица – мъж, жена, дете) и
нелични (назовават предмети, различни обекти, животни – телефон, Пловдив, любов,
куче), одушевени (хора и животни) и неодушевени (предмети), нарицателни и
собствени (лични и фамилни имена, прякори, прозвища, индивидуални названия на животни, географски обекти, художествени произведения от всякакъв характер, наименования на институции, организации и др. под., епохални исторически събития и т.н.), конкретни (с веществено значение) – ръка, град, компютър, абстрактни (с отвлечено значение) – любов, реализъм, щастие, броими и неброими.
Число на съществителното име – единствено (за назоваване на един обект) и
множествено число (за два и повече обекта). Множествено число се образува от формата за единствено число с помощта на окончания.
Съществителни, които са само в единствено число (singularia tantum) – някои събирателни съществителни (студентство), съществителни, означаващи някакво вещество (ориз, захар, грис, въздух, кислород), някои отвлечени съществителни
(любов, щастие, младост, синкретизъм).
Сподели с приятели: |
