Проста и сложна глаголна форма.
Проста глаголна форма /синтетична/ — единна езикова цялост, която се дели на основа и форматив. Например: чета, прочетох, написах и т.н.
основа – съвкупност от лексикалните морфеми на дадена дума форматив – граматичната морфема или сборът от граматичните морфеми в дадена проста форма
Сложна глаголна форма /аналитична/ — съчетание от проста глаголна форма на пълнозначната дума със спомагателни глаголи и частици (ще за бъд. вр.).
Спомагателни глаголи – съм, бъда, бивам, ща. Например: ще чета, бях чел, прочел е,
че съм писал и т.н.
2. Формални класове при глагола:
Спрежение на глагола – от 3.л.ед.ч.сег.вр. виждаме тематичната гласна:
е— І спр.
и — ІІ спр.
а, я — ІІІ спр.
Спомагателният глагол съм е атематичен – не се отнася към никое спрежение.
3. Лексикално-граматични разреди при глагола:
Лични безлични глаголи
Лични – притежават МК лице, имат персонални форми, които изразяват различно отношение на глаголното лице /глаголния субект/ към изказването.
Изменят се по лице.
Безлични – не притежават МК лице (тоест не се изменят по лице), представят се от формата за 3л. ед.ч. – спи ми се, съмна се, има, няма, трябва. Могат да бъдат:
-модални – има, няма, трябва, може, изглежда, стига и др.
-за субективни състояния – яд ме е, страх ме е, спи ми се и др.
-за природни явления – гърми, святка се, съмва се и др.
Преходни непреходни глаголи.
Преходни – засягат пряко обекти на действието; могат да имат пряко допълнение; могат да се свържат с личното местоимение пряко допълнение го – чета
+го
Непреходни – не могат да засегнат пряко обекти на действието; не могат да имат пряко допълнение; не могат да се свържат с личното местоимение го – невъзможно е
седя +го
Възвратни
Сподели с приятели: |
