Представка (префикс) – представката е словообразувателна морфема, която стои пред корена или пред друга представка, намираща се пред корена – на-пиша, из-по-раз-неса, съ-трудник, анти- глобалист, ултра-звук и т.н.
Наставка (суфикс) – наставката е словообразувателна морфема, която заема място след корена, непосредствено свързвайки се с него или посредством друга наставка – книж-ен, лов-ец, борб-
ен, свеж-ест, рад-ост, път-ува-м и т.н.
Окончание (флексия) − формообразувателна морфема, която стои в края на думата и изразява граматически значения − добр-а, гледа-м и т.н.
Определителен член – определителният член се поставя в края на определени думи след окончанието, за да изрази граматическото значение ’определеност’.
Съединителна морфема (съединителна гласна) – структурна част от думата, изпълняваща съединителна функция. Съединителните гласни в българския език са -о-, -е-, -и-, -у-. Например: вод-о-
пой, син-е-ок, лапн-и-шаран, дв-у-дневен и т.н.
Нулева морфема (Ø) – морфема без собствена форма, като морфемното значение се изразява чрез значещото ù отсъствие – например граматичното значение ’мъжки род’ във формите на съществителните и прилагателните се изразява с нулево окончание – човекØ, младØ.
Основни граматични понятия
Дума – единство на смисъл и форма. Смисълът е лексикален и граматически, а формата е звукова.
Основа на думата – онази част от думата, която остава, след като се отстранят членната морфема и окончанието, тоест корен + представки и наставки.
Словоформа (граматична форма) – форма на думата в някое от граматичните ѝ значения, която се получава чрез замяна или/и прибавяне на граматични морфеми. Словоформите са вариантите на дадена дума – например: град, градът, градове, градовете. При всяка категория думи съществува представителна (основна) словоформа. За съществителните имена е нечленуваната форма в ед.ч, за глаголите – 1л., ед.ч., сег.вр. и т.н. При неизменяемите части на речта дума и форма съвпадат (днес, и,
ще и т.н.).
Парадигма – съвкупност от форми на спрегаема или склоняема част на речта; система от формите на определена дума, подредени по установен начин, която служи за образец (модел) за формообразуването на даден клас думи. Например: чета, четеш, чете, четем, четете, четат.
Сподели с приятели: |
