Раздел III. Специфични изисквания за пристанищата за обществен транспорт

1. правата на пътниците, произтичащи от Регламент (ЕС) № 1177/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. относно правата на пътниците, пътуващи по море или по вътрешни водни пътища, и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 (ОВ, L 334/1 от 2010 г.);

2. данни за връзка (адрес, телефон, факс, електронен адрес) на Изпълнителна агенция "Морска администрация" като национален орган, отговарящ за изпълнението на Регламент (ЕС) № 1177/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. относно правата на пътниците, пътуващи по море или по вътрешни водни пътища, и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004.

(2) Пристанищата и терминалите, на които се извършва обслужване на пътници, е необходимо да съответстват на изискването на чл. 12, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1177/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. относно правата на пътниците, пътуващи по море или по вътрешни водни пътища, и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004.

1. покритите и откритите складове;

2. основните технологични схеми на работа и използваното работно оборудване.

Чл. 34. (1) Пристанищните услуги по чл. 116, ал. 2, т. 2 ЗМПВВППРБ се извършват в съответствие с разработените от пристанищния оператор технологични карти.

(2) Всяка технологична карта съдържа следните елементи:

1. наименование на товара, код на товара по Националната номенклатура на товарите в транспорта (ННТТ 176), характеристики и свойства, опаковка, изисквания и ограничения по отношение състоянието на товара и опаковката;

2. описание на товарната единица с приложена схема за начина на окачване (укрепване), съответно - шланговане и разположение на лентови или други претоварни съоръжения;

3. описание и изисквания към работното оборудване, в това число към товарозахватните съоръжения и инвентара;

4. схема на технологичните линии и описание на технологичния процес по варианти на работа;

5. описание на работите, които се извършат преди започването, по време на претоварния процес и след завършването му;

6. начин на складиране на товара и изисквания за съхранението му;

7. таблица за броя, квалификацията и задълженията на работниците, участващи в товарно-разтоварните операции;

8. правила за прилагане на здравословни и безопасни условия на труд, съобразени с изискванията и предписанията на действащата нормативна уредба, в т.ч. на Наредба № 12 от 2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товарно-разтоварни работи (ДВ, бр. 11 от 2006 г.);

9. санитарно-хигиенни изисквания и изисквания за личните предпазни средства;

10. специфични правила за противопожарна и аварийна безопасност и предписания за действия при аварийни ситуации;

11. изисквания по опазване на околната среда и предписания за действия при замърсяване на околната среда.

(3) Технологичната карта може да бъде разработена като карта за типов технологичен процес (типова технологична карта) - за група товари с еднакви или подобни физико-химически свойства и характеристики. Счита се, че товарите са с еднакви или подобни физико-химични свойства и характеристики, ако са изпълнени едновременно следните условия по отношение на обработката им:

1. подчинява се на едни и същи изисквания;

2. прилагат се едни и същи методи и технология на работа;

3. използва се едно и също работно оборудване;

4. свързана е с възможността от възникване на едни и същи опасности.

(2) Технологичните карти за обработка на опасни и/или замърсяващи товари се разработват при съблюдаване на изискванията на Наредба № 16 от 2006 г. за обработка и превоз на опасни и/или замърсяващи товари по море и на опасни товари по вътрешни водни пътища (обн., ДВ, бр. 53 от 2006 г.; изм., бр. 46 от 2009 г. и бр. 91 от 2010 г.; изм. и доп., бр. 46 от 2013 г.; доп., бр. 67 от 2013 г.).

(3) Технологичната карта по ал. 1 трябва да съдържа процедури за извличане и използване на допълнителна информация, която е относима към отделния индивидуализиран с ООН номер опасен товар от съответния клас или подклас, с оглед на неговите специфични особености, в това число:

1. за групата на съвместимост;

2. за второстепенните рискове;

3. инструкции и специални изисквания за пакетиране;

4. инструкции за специално осигуряване и пакетиране при превоз в междинни контейнери за насипни опасни товари;

5. инструкции за специално осигуряване при превоз в портативни танкове, мобилни цистерни и контейнери за насипни опасни товари;

6. аварийни разписания, ръководства и процедури при пожар или разсипване;

7. изисквания за складиране и разделяне на опасните товари, разпределени по категории.

(4) Технологичните карти за обработка на наливни опасни товари (нефтопродукти, химикали, газообразни вещества, превозвани в наливно състояние, и т.н.) в морските пристанища се разработват при съблюдаване на изискванията на Международното ръководство за безопасна работа на нефтени танкери и терминали (ISGOTT).

(5) Когато за извършване на морско-техническата пристанищна услуга "корабно бункероване с гориво или смазочни материали" е необходимо ползването на пристанищна територия и/или пристанищни съоръжения, пристанищният оператор, който я предоставя, разработва технологични карти, съобразени с изискванията на ал. 1 - 4.

1. Международния кодекс за превоз на незърнени насипни товари по море (IMSBC Code), приет с Резолюция MSC.268(85) от 4 декември 2008 г. на ИМО;

2. Международния кодекс за превоз на опасни товари по море (IMDG Code);

3. Кодекса за безопасно товарене и разтоварване на кораби за насипни товари (BLU Code), приет с Резолюция А.862(20) от 27 ноември 1997 г. на Асамблеята на ИМО, и Ръководството към него (BLU Manual);

4. Европейското споразумение за международен превоз на опасни товари по вътрешни водни пътища (ADN) (ратифицирано със закон, приет от 40-то Народно събрание на 18.01.2006 г. - ДВ, бр. 9 от 2006 г., в сила за Република България от 29.02.2008 г.; обн., ДВ, бр. 43 от 2008 г.).

(2) В приложение към технологичните карти по ал. 1 се изготвят информационни издания, съдържащи най-малко данните, изброени в параграф 1.2 и 3.3 от приложение 1 на Кодекса за безопасно товарене и разтоварване на кораби за насипни товари (BLU Code).

1. съответната териториална структура на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" в МВР;

2. съответната регионална инспекция по контрол на общественото здраве (РИОКОЗ);

3. съответната регионална инспекция по опазване на околната среда и водите (РИОСВ);

4. съответната областна дирекция на МВР - за взривоопасни товари;

5. Агенцията за ядрено регулиране - за радиоактивни материали.

(2) Всяка промяна в технологична карта за обработка на опасен, замърсяващ или насипен товар, независимо дали засяга опаковката, използваното работно оборудване (в т. ч. пристанищната механизация, товарозахватните съоръжения, инвентара и т.н.), начина на складиране, на съхраняване, на транспортиране или друг елемент от технологията, се съгласува по реда, предвиден в ал. 1.

Чл. 38. (1) Пристанищните услуги по чл. 116, ал. 2, т. 3 ЗМПВВППРБ се извършват в съответствие с разработена от пристанищния оператор инструкция за обслужване на пътниците.

(2) Инструкцията по ал. 1 се разработва при съобразяване с изискванията на Регламент (ЕС) № 1177/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. относно правата на пътниците, пътуващи по море или по вътрешни водни пътища, и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004. В нея задължително се включват процедури за оказване на безплатна помощ на лицата с увреждания и на лицата с намалена подвижност.

(2) Списъкът по ал. 1 се представя на длъжностните лица от Изпълнителна агенция "Морска администрация" при поискване - за извършване на проверки, справки, копия или извлечения.

(2) Системата за управление на качеството по ал. 1 следва да е обект на одити в съответствие със стандарт БДС EN ISO 19011:2011 или еквивалентен.

(3) Допуска се пристанищният оператор, получил достъп до пазара на пристанищни услуги по обработка на товари на новопостроено пристанище за обществен транспорт или новопостроен терминал от такова пристанище, да не съответства на изискването по ал. 1 към момента на подаване на заявлението за издаване на първо удостоверение за експлоатационна годност за пристанището или терминала. В този случай се прилагат разпоредбите на чл. 67, ал. 1, т. 2 и ал. 3, т. 1.

Чл. 41. По отношение на зона в пристанище за обществен транспорт, която по своето предназначение отговаря на характеристиките на пристанище по чл. 107 или 108 ЗМПВВППРБ, трябва да са изпълнени изискванията и на чл. 43, ал. 1, т. 2 и 3 и ал. 2.
Раздел IV.

Специфични изисквания за пристанищата по чл. 107 - 109 ЗМПВВППРБ
Чл. 42. (1) Пристанищата по чл. 107 - 109 ЗМПВВППРБ трябва да съответстват на общите изисквания за експлоатационна годност на пристанищата, регламентирани в раздел II, и на специфичните изисквания, предвидени в този раздел.

(2) Собственикът на всяко пристанище по чл. 107 - 109 ЗМПВВППРБ разработва правилник за организация на работата в пристанището, който включва мерки за осигуряване на безопасната му експлоатация, за опазване на човешкия живот и на морската (съответно речната) среда от замърсяване.

1. поставено на видно място в пристанището информационно табло, на което са указани:

а) установеният режим за достъп в пристанището;

б) планът за швартоване на кораби;

в) безопасното газене в акваторията на пристанището;

г) навигационната и метеорологичната обстановка;

2. дневник на домуващите в пристанището кораби;

3. дневник на движението на плавателните съдове.

(2) Дневниците по ал. 1, т. 2 и 3 се водят от пристанищния оператор, получил достъп до пазара на пристанищни дейности и услуги по чл. 116, ал. 3, т. 2 ЗМПВВППРБ, и се представят на длъжностните лица от Изпълнителна агенция "Морска администрация" и на органите за граничен контрол при поискване - за извършване на проверки, справки, копия или извлечения.

Чл. 44. По отношение на плаващите хидротехнически съоръжения, служещи за връзка между кораба и брега в морските яхтени пристанища, изискването на чл. 11, ал. 1, т. 5 няма задължителен характер.

Чл. 45. Пристанищата със специално предназначение трябва да отговарят и на изискванията по чл. 29 и 30, когато на територията им са разположени открити или покрити складове и пристанищни съоръжения с повишена опасност.
Раздел V.

Изисквания по отношение на квалификацията на използваната от пристанищните оператори работна сила
Чл. 46. Пристанищните услуги се предоставят от пристанищни оператори, притежаващи и/или наемащи работна сила, която съставлява управленческия и оперативно-изпълнителския персонал на пристанището.

Чл. 47. (1) Оперативно-изпълнителският персонал на пристанищните оператори, получили достъп до пазара на пристанищни дейности и услуги по чл. 116, ал. 3, т. 2 ЗМПВВППРБ в пристанище за обществен транспорт или на терминал от такова пристанище, трябва да отговаря по състав и квалификация на предназначението на пристанището (терминала) и на извършваните в съответствие с разработените технологични карти и/или инструкции за обслужване на пътниците пристанищни дейности и услуги.

(2) Оперативно-изпълнителският персонал, зает пряко в претоварните процеси, трябва да притежава изискуемата за заеманата длъжност квалификация, придобита в съответствие с разпоредбите на Закона за професионално образование и обучение и Закона за техническите изисквания към продуктите.

1. да е съобразено с отговорностите на работниците, отразени в технологичните карти;

2. да е организирано така, че да запознава обучаемите с основните опасности при товарене и разтоварване на твърди насипни товари и с неблагоприятното влияние, което неправилната обработка на товара може да окаже върху безопасността на кораба.

(2) Персоналът, извършващ товарно-разтоварни операции на наливни опасни товари (нефтопродукти, химикали, газообразни вещества, превозвани в наливно състояние, и т.н.), трябва да е обучен във всички аспекти на безопасното товарене и разтоварване съответно на нефтени танкери, химикаловози и газовози. Обучението трябва:

1. да е съобразено с отговорностите на работниците, отразени в технологичните карти;

2. да запознава обучаемите, работещи на морски пристанища (терминали), с изискванията и добрите практики, съдържащи се в Международното ръководство за безопасна работа на нефтени танкери и терминали;

3. да е организирано така, че да запознава обучаемите с основните опасности при товарене и разтоварване на наливни опасни товари и с неблагоприятното въздействие, което неправилната обработка на товара може да окаже върху безопасността на кораба, хората, пристанищните съоръжения и околната среда.

(3) Персоналът, извършващ обслужване на пътниците, трябва да е обучен в съответствие с изискванията на чл. 14 от Регламент (ЕС) № 1177/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. относно правата на пътниците, пътуващи по море или по вътрешни водни пътища, и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004.

(2) Използването на личните предпазни средства по време на работа е задължително.

1. придобил е професионална квалификация за упражняване на тази професия в държава - членка на Европейския съюз, на Европейското икономическо пространство, или в Швейцария;

2. премине производството по признаване на професионални квалификации, регламентирано в Закона за признаване на професионални квалификации, а за професия, свързана с използването на съоръжения с повишена опасност - в подзаконовите актове по прилагане на Закона за техническите изисквания към продуктите.

Чл. 52. Пристанищните служители и работници се назначават на работа, при условие че:

1. са физически и психически здрави;

2. притежават образованието, изисквано за заемането на съответната длъжност;

3. са професионално подготвени и правоспособни, когато се изисква правоспособност;

4. имат стаж по специалността, когато това се изисква.

Чл. 53. (1) Пристанищните оператори, извършващи дейности и услуги по чл. 116, ал. 3, т. 2 ЗМПВВППРБ в пристанищата за обществен транспорт, поддържат на хартиен и електронен носител информационна база данни за своите служители и работници, осъществяващи функции, за изпълнението на които се изисква специална правоспособност.

(2) Информацията, съдържаща се в базата данни по ал. 1, се представя на длъжностните лица от Изпълнителна агенция "Морска администрация" при поискване за извършване на проверки, справки, копия или извлечения.

1. да са изградени в съответствие със строителните и техническите правила и нормативи, действащи по време на изграждането им;

2. да са снабдени с документ за въвеждане в експлоатация;

3. да нямат деформации и повреди в конструкцията, застрашаващи нормалната им и безопасна експлоатация;

4. да имат обособени едно или повече корабни места, позволяващи безопасно качване или слизане от кораба;

5. да позволяват двупосочно движение на хора;

6. повърхността на съоръжението да е:

а) покрита с настилка или да е обработена по начин, който осигурява безопасност срещу хлъзгане при движението на хора;

б) почистена и свободна от предмети, които затрудняват движението на хора или създават предпоставки за злополуки;

7. по цялата дължина на съоръжението, с изключение на мястото (местата) за приставане на корабите, да има стационарно монтирани леерни ограждения с минимална височина 1000 mm;

8. когато това е предвидено в одобрените строителни книжа, по цялата дължина на съоръжението да има стационарно монтирани изправни и безопасни средства за осветление.

(2) Корабното място (или места) трябва да е съоръжено със:

1. еднотипни, надеждно закрепени отбивни съоръжения с ненарушена цялост, които осигуряват целостта и защитата на съоръжението и на приставащите кораби;

2. устройства за завързване, които съответстват на предвиденото в одобрените строителни книжа и осигуряват необходимото надеждно швартоване (привързване) на корабите.

(3) На съоръженията трябва да има поставени указателни табели, както следва:

1. на подхода откъм брега - с информация за реда и условията за качване, преминаване и престой на хора;

2. видима откъм водата - с информация за допустимото безопасно газене и допустимата максимална дължина на приставащите кораби, а ако местата за приставане на кораби са две или повече - и за идентификационния номер на всяко от тях.

Чл. 55. (1) Плаващите специализирани пристанищни обекти по чл. 111а, ал. 2 и по чл. 111б, ал. 2 и 3 ЗМПВВППРБ е необходимо:

1. да са разположени в акваторията в съответствие с предвижданията на действащия парцеларен план;

2. да са надеждно закрепени към брега (съответно към стационарно хидротехническо съоръжение) и/или към дъното в съответствие с предписанията на производителя и с одобрената от директора на съответната дирекция "Морска администрация" и капитан на пристанището схема за обвързване;

3. да съответстват на изискванията за устойчивост и якост съобразно проектно-техническата документация;

4. връзката с брега да се осъществява чрез преходен мост (сходня), който:

а) е закрепен надеждно към брега и към плаващото устройство при отчитане на възможните колебания във водния стоеж;

б) има конструкция с достатъчна носимоспособност, устойчивост и дълготрайност;

в) осигурява двупосочно движение на хора;

5. плаващото устройство и преходният мост да са оборудвани с леерни ограждения с минимална височина 1000 mm;

6. повърхността на съоръжението да е покрита с настилка или да е обработена по начин, който осигурява безопасност срещу хлъзгане, и да е почистена и свободна от предмети, които затрудняват движението на хора или създават предпоставки за злополуки.

(2) Корабното място (или места) на плаващите специализирани пристанищни обекти по чл. 111а, ал. 2 и чл. 111б, ал. 2 и 3 ЗМПВВППРБ трябва да е оборудвано в съответствие с изискванията по чл. 54, ал. 2.

(3) Обозначаването на плаващите специализирани пристанищни обекти се извършва в съответствие с изискванията на чл. 54, ал. 3.

(4) Техническото състояние на плаващите специализирани пристанищни обекти по чл. 111а, ал. 2 и чл. 111б, ал. 2 и 3 ЗМПВВППРБ в българския участък на река Дунав се удостоверява по реда и при условията на глава седемнадесета "Специфични изисквания към плаващите съоръжения и плаващите устройства" от Наредба № 22 от 2008 г. за техническите изисквания към корабите, плаващи по вътрешните водни пътища.

Чл. 56. (1) Пристаните за кораби за сезонен превоз на пътници се оборудват и с изправни спасителни средства - не по-малко от 2 спасителни кръга на всяко корабно място, с дължина на въжето 30 m.

(2) Освен на български език надписите на табелите по чл. 54, ал. 3, т. 1 на пристаните за кораби за сезонен превоз на пътници трябва да бъдат и на английски и поне още един европейски език.

1. да е осигурена защитата им от вълново въздействие, включително при лоши и екстремни метеорологични условия;

2. по повърхността и в дълбочина да са свободни от препятствия, включително плаващите хидротехнически съоръжения - оградителни и/или служещи за привързване (швартоване) на корабите, да са разположени в съответствие с предвижданията на действащия парцеларен план и по начин, който не създава затруднения за маневрирането и заставането на котва или приставането на корабите;

3. стационарните оградителни хидротехнически съоръжения следва да нямат:

а) деформации или повреди в конструкцията, създаващи опасност за укриващите се (зимуващите) кораби;

б) необозначени или необезопасени за корабоплаването подводни или надводни елементи;

4. плаващите хидротехнически съоръжения - оградителни и/или служещи за привързване (швартоване) на корабите, е необходимо да съответстват на изискванията по т. 3, както и:

а) да съответстват на изискванията за устойчивост и якост съгласно проектно-техническата документация;

б) да са надеждно закрепени към дъното и/или към брега (съответно към стационарно хидротехническо съоръжение) в съответствие с предписанията на производителя и с одобрената от директора на съответната дирекция "Морска администрация" и капитан на пристанището схема за обвързване.

(2) Специализираните пристанищни обекти по чл. 111б, ал. 4 ЗМПВВППРБ (зимовниците) е необходимо да отговарят и на следните специфични изисквания:

1. да осигуряват защита на зимуващите кораби при ледоход;

2. техническото състояние на плаващите хидротехнически съоръжения - оградителни и/или служещи за привързване (швартоване) на корабите, да е удостоверено по реда и при условията на глава седемнадесета "Специфични изисквания към плаващите съоръжения и плаващите устройства" от Наредба № 22 от 2008 г. за техническите изисквания към корабите, плаващи по вътрешните водни пътища;

3. когато това е предвидено в одобрените инвестиционни проекти, да са оборудвани с изправни и безопасни:

а) устройства за подаване на електрическа енергия и вода за зимуващите кораби;

б) телефонни или други кабелни връзки за зимуващите кораби;

в) стационарно монтирани средства за осветление;

г) пожарогасителна инсталация.

Чл. 58. Навигационното осигуряване на акваторията трябва да е съобразено с предвиденото в действащия парцеларен план за съответния специализиран пристанищен обект по чл. 111а или чл. 111б ЗМПВВППРБ и да съответства на изискванията на:

1. Международните правила за предпазване от сблъскване на море, 1972 г., изменени с поправките съгласно Резолюция А.910(22) от 29 ноември 2001 г., в сила от 29 ноември 2003 г., и Резолюция А.1004(25) от 29 ноември 2007 г., в сила от 1 декември 2009 г. - за специализираните пристанищни обекти в акваторията на Черно море;

2. Правилата за плаване по река Дунав - за специализираните пристанищни обекти в българския участък на река Дунав.

Чл. 59. (1) Безопасното газене в акваторията, в която е разположен пристан по чл. 111а, ал. 2 или чл. 111б, ал. 2 или 3, както и в акваториите на местата за укритие на риболовни кораби и на зимовниците, се обявява от директора на съответната дирекция "Морска администрация" и капитан на пристанището веднъж годишно и при промяна в навигационните условия.

(2) Разпорежданията по ал. 1 се издават въз основа на актуални данни от измервания на дълбочините в частта от акваторията на Черно море (съответно българския участък на река Дунав), обхваната от действащия парцеларен план.

(3) За актуални се считат данни от измервания, които са извършени:

1. в период, предхождащ датата на постановяване на разпореждането по ал. 2 с не повече от дванадесет месеца;

2. непосредствено преди въвеждане в експлоатация на новопостроен специализиран пристанищен обект или на разширението на такъв обект;

3. непосредствено след ликвидиране на аварийна ситуация или завършване на ремонтни дейности по стационарен специализиран пристанищен обект;

4. по разпореждане на директора на съответната дирекция "Морска администрация" и капитан на пристанището, включително и при получени сведения, че реалните дълбочини се различават от установените при последното измерване.

(4) Измерванията по ал. 3 се извършват от Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" или правоспособно лице по геодезия, картография и кадастър по възлагане от собственика на специализирания пристанищен обект.

(5) Резултатите от измерванията се отразяват в карта на дълбочините, изработена в подходящ мащаб и при съобразяване със следните минимални изисквания:

1. да са нанесени измерените дълбочини и да са изчертани изобатите;

2. разстоянието между точките от мрежата при измерване да не надхвърля 5 m;

3. разстоянието между ръба на кея и най-близките до него точки на измерване на дълбочините да не надвишава 50 сm;

4. да е придружена от обяснителна записка, в която са описани:

а) хидрометеорологичните условия, при които са извършени измерванията;

б) датата или периодът, в който са извършени измерванията;

в) апаратурата и точността, с която са извършени измерванията;

г) стойностите на водните нива по време на измерването (водоотчет спрямо пегела на най-близкото пристанище);

д) параметрите на изходните репери и тяхното местонахождение;

е) координатната и височинната система, в която са представени данните.

Чл. 60. (1) Собствениците на специализирани пристанищни обекти изработват правилник за организацията на работа, който включва мерки за осигуряване на безопасната експлоатация на обекта, опазване на човешкия живот и на морската (съответно речната) среда от замърсяване.

(2) Правилникът по ал. 1 за специализиран пристанищен обект по чл. 111б, ал. 4 ЗМПВВППРБ трябва да включва и процедури за:

1. предварително заявяване на корабите, които ще зимуват;

2. изработване на план за разположението на зимуващите кораби;

3. съобщаване на плана по т. 2 на заинтересуваните корабопритежатели и на съответната дирекция "Морска администрация";

4. съобщаване на заинтересуваните корабопритежатели на условията, при които на зимуващите кораби се предоставят снабдяване с вода и/или електрическа енергия, електронни съобщителни и други услуги.

(3) Правилникът по ал. 1 подлежи на съгласуване от директора на съответната дирекция "Морска администрация" и капитан на пристанището. На съгласуване по реда на изречение първо подлежат и всички последващи промени.