И с к а н е за издаване на решение



страница6/6
Дата27.07.2017
Размер1.1 Mb.
#26665
1   2   3   4   5   6



Защитени зони приети по Директивата за птиците



Защитена зона (ЗЗ), Код в регистъра, Категория

Области и общини

Заповед за обявяване на министъра на МОСВ № 

Площ, ха

1.

Западни Родопи " (BG0002063), ЗЗ по директивата за птиците


Област Благоевград – общини Банско, Гърмен, Сатовча Област Пазарджик – общини Батак, Брацигово и Ракитово, Велинград, Пещера

Област Смолян – общини Борино, Девин, Доспат

РД-835 от 17 ноември 2008 г. (ДВ бр. 108 от 19.12.2008 г.)

133572,45



Защитена зона BG0002063„Западни Родопи”

Мястото включва по-високата западна част на Западните Родопи с най представителните псевдо- бореални иглолистни гори, уникални за Европа. Северната граница следва линията Велинград- Ракитово - Батак - Пещера. Най-голяма площ заемат горите от бял бор /Pinus sylvestris/, следвани от смърча /Picea abies/. По малки по площ са еловите /Abies alba/ и буковите /Fagus sylvatica/ гори.

Срещат се също гори от черен бор /Pinus nigra/ и издънкови гори от горун /Quercus dalechampii/,трепетлика /Populus tremula/ и зимен дъб /Q. sessiliflora/. Около 10% от територията е заето от открити пространства – пасища и ливади с преобладаване на обикновена полевица /Agrostis capillaris/, картъл /Nardus stricta/ и др., както и на храсталачни съобщества. На територията попадат 3 големи язовира – Доспат, Широка поляна и Голям Беглик, както и стотици малки торфища.
В Западните Родопи са установени са 130 вида птици, основно гнездящи, от които 21 са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 43 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като застрашени в Европа в категория SPEC2 са включени 15 вида и съответно в SPEC3 - 28 вида. Мястото осигурява подходящи местообитания за 26 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 23 са вписани в приложение І на Директива 79/409 на ЕС. Западните Родопи поддържат най-многочислената популация на глухаря /Tetrao urogallus/ в България. Те са едно от най-ценните места в страната от значение за Европейския съюз за опазването на този вид, както и на лещарката /Bonasa bonasia/, врабчовата кукумявка /Glaucidium passerinum/, пернатоногата кукумявка /Aegolius funereus/, козодоя /Caprimulgus europaeus/, черния кълвач /Dryocopus martius/, белогърбия кълвач /Dendrocopos leucotos/ и на осояда /Pernis apivorus/.

Територията е една от най-значимите в Европа за опазване популациите на червеногръдката /Erithacus rubecula/, чинката /Fringilla coelebs/, белогушия дрозд /Turdus torquatus/, коса /Turdus merula/, жълтоглавото кралче /Regulus regulus/ и черноглавото коприварче /Sylvia atricapilla/.


Защитена зона BG 0001386 „Родопи Западни”

Защитена зона „Родопи-Запад” BG0001030 е най-голямата предложена защитена зона в България с площ 2 719 092, 15дка. Северната и граница достига градовете Велинград, Ракитово, Батак и Пещера, на изток зоната достига до водосборната зона на Чепеларска река, на юг до границата с Република Гърция и на запад до долината на реките Места и Златарица. Защитената зона е с ключово място за опазване на Рилородопската популация на кафявата мечка в България и Гърция. Зоната опазва значителни проценти от националното покритие, оценки А или В, за голям брой местообитания и видове. Зоната е застрашена от планове за 19 строеж на нови малки ВЕЦ, които могат да разрушат крайречните местообитания, променят естествените хидрологични характеристики и навредят на ихтиофауната.

При бъдещо разширяване на автомобилните пътища в зоната и строителство на нови язовири е необходимо да се вземат мерки за опазване на защитените местообитания и дефрагментация местообитанията на мечката и дивата коза. Зоната e застрашена от западане на екстензивната паша обусловила съществуването на полу-естествените сухи тревни и храстови местообитания и съответно най-добрите местообитания за видовете Testudo. Разораването на земята преди засаждане на нови горски насаждения също е заплаха за биоразнообразието. Едновременно с това дъбовите гори, които са с издънков характер, са силно уязвими от деградация и изместване от други видове. Необходимо е активно управление на горите към постепенното естествено възобновяване на семенните гори.
Защитена зона BG 0001386 „Яденица”

Защитената зона представлява биокоридор между Национален парк Рила и Западни Родопи. Това са слабо засегнати територии, в които се опазат масиви от бял бор и ела (едни от най-големите в България). Крайречните галерии от елша растат в дълбоките долини на реките Яденица и Чепинска.

Зоната е място за размножаване и миграция на мечката. Зоната позволява постоянното живеене на няколко мечки и е важна за опазване на връзката между различните части на Рило- Родопоската популация на вида.

Зоната е застрашена от плановете за строеж на нови малки ВЕЦ, които разрушават крайречните местообитания, променят естествените хидрологични характеристики и вредят на ихтиофауната. Плановете за строителство на

вятърни електроцентрали могат да нанесат значителни въздействия на тревни, скалисти и храстови местообитания. При бъдещо разширяване на автомобилните пътища в зоната и строителство на нови язовири е необходимо да се вземат мерки за опазване на защитените местообитания и дефрагментация местообитанията намечката и дивата коза. Необходимо е предотвратяване на интензификация на човешките дейности и присъствие в залесените части за да се запазят местообитанията на мечката. Бракониерството на мечки е сериозен проблем.

Събирането на костенурки е сериозен проблем. Старите гори са застрашени от изсичане, като се посяга до малкото недокосвани досега от сечи гори. Голям проблем е засаждането на чужди горски видове. Разораването на земята преди засаждане на нови горски насаждения също е заплаха за биоразнообразието.



Въздействие на проектите включени в ИПГВР върху Националната екологична мрежа

Не се очаква негативно въздействие от реализацията на проектите на ИПГВР върху защитените зони от Националната екологична мрежа Натура 2000 по време на строителство и експлоатация, тъй като те се намират извън техните граници /на повече от 5 км/.




  • Ландшафт

Въздействие на проектите включени в ИПГВР върху ландшафта

Не се очаква значимо въздействие върху ландшафта в района от реализацията на обектите, включени в инвестиционната програма на плана.



Създаването на нова визия на централна градска част и парковите пространства, зелените площи и местата за отдих в гр. Велинград, санирането и енергийното обследване на административни и обществени сгради, реконструкцията и обновяването на общински пазар и др. ще окажат позитивно въздействие върху облика на съществуващия ландшафт, характерен за градска среда.


  • Отпадъци

Обработката на твърдите битови отпадъци се извършва във Велинград, Сърница, Юндола, Драгиново, Побит камък. В останалите села от община Велинград няма организирано сметоизвозване и депа за съхраняване на отпадъците. Депото за твърди битови отпадъци на територията на Велинград изчерпва капацитета си. Необходимо е изграждането на ново съвместно с община Ракитово. В общината няма разделно събиране на отпадъците.

Общинското депо на гр. Велинград се намира в местност „Дълбокото дере” („Реповица”) в землището на гр. Велинград, обл. Пазарджик. Площ = 43,751 дка.

При депониране на отпадъци средно годишно около 42000 тона депото ще може да се експлоатира още 10 (десет) години.

Предвид невъзможността на голяма част от съществуващите депа за отпадъци в България, в това число и депото във Велинград, да бъдат приведени в съответствие с нормативните изисквания и по-специално с изискванията към долния изолиращ екран на депото, като най-вероятно решение за постигане на съответствие с нормативната уредба следва да бъдат разглеждани мерките за реконструкция/разширение или закриване на съществуващите депа за отпадъци и изграждане на нови. Експлоатацията на депото не отговаря на изискванията на действащото в момента у нас законодателство.

Община Велинград НЕ предвижда изграждане на ново депо за отпадъци не се предвижда и реконструкция/разширение на съществуващото депо.

Закриването на съществуващото депо за отпадъци, намиращо се в местността “Дълбокото дере” („Реповица”) – Велинград ще се извърши по проект и със средства на програмата ИСПА.



Мерките, които трябва да се предвидят, са свързани с построяване на инфраструктура за депониране, пакетиране и преработка на твърди битови отпадъци (ТБО).
Въздействие на фактор “отпадъци” върху околната среда на обособената територия при реализация на проектите включени в ИПГВР

Не се очаква негативно въздействие при спазване на нормативните изисквания. Поставянето на контейнери под нивото на тротоара за разделно сметосъбиране и другите предвидени проекти в областта на управлението на отпадъците ще окажат положително влияние, като ще бъдат разрешени част от проблемите с отпадъците на града чрез подобряване на организацията по събиране, транспортиране и третирането на отпадъците, както и до намаляване количеството на образуваните отпадъци.

Необходимо е при реализация на обектите, включени в ИПГВР, да се спазват всички необходими мерки, за да се сведе до минимум негативното въздействие върху околната среда на фактор отпадъци, най вече в периодите на строителство.


  • Опасни вещества

Въздействие на фактор “Опасни вещества” върху околната среда на обособената територия при реализация на проектите включени в ИПГВР

Използването на опасни вещества през време на строителство и експлоатация на обектите, включени в инвестиционната програма на ИПГВР ще бъде сведено до минимум и под строг контрол, като ще бъдат спазени всички изисквания на действащото законодателство. При спазване на всички инструкции за работа с опасни вещества не се очаква негативно влияние върху околната среда и здравето на хората в района и работещите на обектите.




  • Вредни физични фактори

Основни причинители на наднормен шум са транспортните средства. Автотранспортният шум предствалява около 80% от всички шумове, които проникват в местата за пребиваване на човек. Особено неприятен е в райони с ниско фоново шумово ниво, каквито обикновенно са жилищните квартали. Автотранспортният шум е в зависимост от редица фактори като: скоростта, интензивността на движението, броя на автомобилите и автобусите в транспортния поток, надлъжния наклон на пътя, типа на пътното покритие, вида на гумите, обкръжнието, времето.

Градоустройствените решения на транспортната схема създават препоставки за високо ниво на шум в част от жилищните квартали. Още повече, поради липсата на околен път, основният трафик, вкл. тежкотоварни МПС преминават през града.

Резултатите от измерването на шума от РИОСВ – Пазарджик установяват превишаване на ПДН. Основните източници на шум са преобладаващите леки автомобили от потока МПС.

Устройствените мероприятия за борба с шума от автотранспорта са мерките за организация на движението:



  • Удачно трасиране на пътя при рационално използване шумозащитните качества на естествените елементи на релефа на местността (падини, възвишения, наклони и др.).

  • Засаждането на допълнителна подходяща растителност около пътните артерии води до намаляване нивото на звука до 12 dB (A).

  • Гладките асфалтови и асфалто-бетонни настилки на обслужващите улици снижават шумовите емисии от порядъка до 8 dB (A).

Мерките за борба с шума от всекидневието са предимно административни: забрани за ползване на радиоприемници, магнетофони и др. озвучителни уредби на обществени места; ограничаване времето на свирене и пеене в жилищни, административни сгради и заведения. Важна роля оказват и субективните фактори – културата на човешките взаимоотношения, възпитанието, толерантността.
Въздействие на фактор “ шум ” върху околната среда на обособената територия за реализация на проектите включени в ИПГВР.

Включените в ИПГВР проекти за бъдеща реализация на велоалеи, рехабилитация на пътни участъци, нови маршрутни линии, организиране на транспортната дейност и др. ще допринесат за намаляване на шумовото натоварване.

При прилагане на мерките за извършване на строителство на отделните обекти не се очакват негативни въздействия. Предлаганото саниране на сгради ще допринесе също за намаляване на шумовото натоварване и дискомфорта на обитателите.


  • Културно-историческо наследство

Велинград и околностите му са богати на природни и културно-исторически забележителности. Предполага се, че общият брой на паметниците на културата надхвърля 120: средновековна църква в Гергьовица, римско селище в Ремово, средновековна църква в Чорквището, римско селище в Биволично дере, Никульова църква, римско селище в Печковец, средновековна крепост до пещера Лепеница. Други забележителности са: средновековна крепост Градот, северозападно от Каменица, Гюргева църква от Средновековието на в. Острец, средновековна крепост в Градището, ранновизантийска базилика Николица и др. Много са и черквите в курортния град: красивата църква “Свети Георги”, която датира от 1894г., храмът “Света Троица” – най-старата черква от 1816г. Любопитна туристическа дестинация е параклисът “Свети Георги”, разположен на хълма, южно от кв. Каменица. Мястото днес посреща на всеки Гергьовден много миряни със събор с църковна служба, курбан, песни и хора. От незапомнени времена се посещава и местността Свети Спас.

За Велинград и околностите му са характерни множество природни забележителности. Сред тях е и едно от седемте чудеса на Чеписнкия край – езерото Клептуза, което е най-големият карстов извор на Балканите. Източно над Клептуза се намира пресечната точка 42 паралел и на 24 меридиан – най-важната пресечна точка в България. Езерото и гората в близост са обявени за защитена територия.

В околностите на Велинград, само на около 12 км от града, се намира пещерата Лепеница, която е един от 17-те пещерни обекти в България. Tук могат да се видят накипни кори и синтрови навлеци по течението, на места пълни с бисери. Пещерните бисери са редки богатства на подземния свят, а пещерните кратери се срещат единствено тук в България и в още една пещера във Франция.


Въздействие на проектите включени в ИПГВР върху културно-историческо наследство

Реализацията на проектите, включени в инвестиционната програма на ИПГВР, при спаване на нормативните изисквания и синхронизиране със Закона за културното наследство, не се очаква да окаже отрицателно въздействие върху обектите на културно-историческото наследство в община Велинград.

В ИПГВР се предвиждат множество проекти като изграждане на достъпна архитектурна среда, реставрация на обекти на културното наследство, организиране на национални и международни културни и туристически събития в центъра на града, създаване на етнографски комплекс „Традиция на чепинските занаяти“, изграждане на общински Туристически информационен център-Клептуза и др., които имат положителен ефект върху запазването на културно-историческото наследство и развитието на туризма в региона.


  • Здравно-хигиенни аспекти на околната среда

Източниците на вредни въздействия върху здравето на хората най-общо са:

  • Епидемиологична опасност от потенциално замърсяване на питейна вода, почвите и земните недра от отсъствието на пречистване на отпадъчните води от населението;

  • Неотговарящи на изискванията сметища за ТБО;

  • Отсъствие на организирана система за сметосъбиране и сметоизвозване;

  • Действащите и планираните кариери за строителни материали;

  • Шумови експозиции от транспорта;

  • Индустриална зона като комплексен източник.


Въздействие на проектите включени в ИПГВР върху здравно-хигиенни аспекти на околната среда

Реализацията на обектите, включени в Инвестиционната програма на ИПГВР, отговарят на нормативните изисквания и предотвратяване на здравен риск за населението в района на обособената територия.



Заключение

Реализацията на ИПГВР се осъществява чрез пакет /комплекс/ от проекти, които са елемент на одобрения ИПГВР /независимо от източника на финансиране/.

За всяка зона за въздействие е изготвена Програмата за реализация, посочена в приложения № 2 и № 3 от Методическите насоки, съгласно които «Програмата за реализация представлява описателно изложение на планирането, финансирането и управлението на програмите, подпрограмите и проектите, включени в всяка зона за въздействие в рамките на ИПГВР» и се състои от следните раздели:

  1. Анотация

  2. Индикативен списък на програмата за реализация

  3. Оперативен план

  4. Бюджет

  5. Управление и контрол

Анотацията на програмата за реализация е извадка от стратегическия раздел на ИПГВР, отнасяща се до конкретната зона за въздействие, предмет на програмата за реализация.

Индикативният списък на програмата за реализация включва проектите и дейностите, предвидени за зоната за въздействие, с общи параметри като проектна готовност, размер на инвестициите, източниците за финансиране и операциите от оперативните програми, към които съответните проекти имат отношение.

Оперативният план и бюджет описват проектите и съставящите ги дейности като последователност с календарен график. В оперативния план се предвиждат и действия по управлението на реализацията на плана.
Очаквани резултати

Интегрираност - чрез обхващане и решаване на широк набор от проблеми, определяне на приоритети, мерки /проекти/ за изпълнение. Приложен с програма за изпълнение и в трите избрани зони за въздействие.

Устойчивост – ИПГВР се реализира чрез етапно планиране на територията и приемственост на решенията - от ОУП към детайлизиране чрез ПУП , към технически задания за инвестиционни проекти и бюджет на обекти за реализация на ИПГВР.

Положителното въздействие върху качеството на живот и околна среда, се постига чрез Програма за изпълнение на ИПГВР и се оценява чрез индикатори за наблюдение на резултатите :



  • ИПГВР е отворен, динамичен, програмен документ, който включва и проекти от по-високи йерархични нива на финансиране и въздействие: с международно, регионално, общинско и общоградско значение

Синергичен ефектпроектите са обединени териториално и по зони обхващат комплекс от дейности, функционално обединени и концентрирани в зоните, синхронизирани технологично по време на изпълнение.

Социален ефектВсички разработени проекти за зоната с преобладаващ социален характер подобряват качеството на жилищната среда

Икономически ефектСъздава се градоустройствена основа и управленческа рамка за проектиране и строителство на нови обекти и дейности концентрирано в трите зони зони за въздействие от територията на града,

Устойчивото развитиекато взаимодействие между факторите на обществото, природата и икономиката, ИПГВР се базира и надгражда върху:

  • Историческата приемственост

  • Местните дадености и ресурсен потенциал

  • Бъдещите възможности на региона


Изводи:

С настоящия ИПГВР, наред с преките задачи на плана, се търсят и иновативния подход, методи и средства за осигуряването на устойчиво и трайно градско развитие в полза на местните общности, икономика, културно и природно наследство.

Чрез реализацията на ИПГВР, Велинград ще постигне осигуряване на високо качество на живот за населението в района, предотвратяване на всякакъв здравен риск, повишаване на трудовата заетост, както и развитие към постигане принципите на устойчиво развитие на градската среда по трите компонента – социални, икономически и екологични.

Ще има категорично положително влияние върху параметрите на околната среда в района.

Ще се предвиждат всички необходими мерки, свързани с предотвратяване, намаляване или компенсиране на отрицателни въздействия върху околната среда

За реализацията на всички инвестиционни предложения в плана ще се предвиждат всички необходими мерки за свеждане до минимум на евентуални негативни въздействия.

Реализацията на ИПГВР оказва категорично положително въздействие върху параметрите на околната среда и здравето на хората в района.

Интегрираните планове за градско възстановяване и развитие съдействат за спазване на директивите на ЕС за намаляване на енергийното потребление и промяна на климата чрез: енергийна характеристика на сградите с постигане на нулево потребление на енергия, използване иновативни ВЕИ, прилагане на устойчиви транспортни модели, екологични форми на транспорт и туризъм, постигане на устойчива градска среда чрез адекватно реновиране на стари тиритории и създаване на нова градоустройствена основа, съобразена с изискванията на настоящето, без да се ощетява бъдещето развитие на градовете.


5. Карта или друг актуален графичен материал на засегнатата територия и съседните и територии, таблици, схеми, снимки и други – по преценка на възложителя, приложения.
В Приложение 1 е представена карта с местоположението на гр. Велинград и определените зони за въздействие

В Приложение 2 е представена карта с разположението на гр. Велинград спрямо близките защитени зони.

В Приложение 3 е представена таблица с одобрените проекти за реалицазация в зоните за въздействие на ИПГВР-гр. Велинград.

В Приложение 4 е представен списък на техническите задания за отделните зони за въздействие на ИПГВР-гр. Велинград.


6. Нормативни изисквания за провеждане на наблюдение и контрол по време на прилагане на плана или програмата, в т.число предложение за мерки за наблюдение и контрол по отношение на околна среда и човешкото здраве

Нормативни изисквания за провеждане на наблюдения и контрол по време на прилагане на ИПГВР на гр. Велинград са залегнали в Глава Шеста на Наредбата за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми. В следващата таблица е представено предложение на мерки за наблюдение и контрол по отношение на околната среда и човешкото здраве.




Мерки за наблюдение и контрол по отношение на околната среда и човешкото здраве

Периодичност

Срокове


Контролен орган /отговорник

Редовен контрол за качеството на изпълнение на проекта

Постоянно

Специалист по съответната дейност

Спазване на нормативните изисквания относно проектирането

Постоянно


РДНСК Северозападен район, еколог или ландшафтен архитект на Община Видин

Оценка екологичността на предвидените проекти и контрол на дейностите по изпълнението им относно спазване на екологичното законодателство

Ежегодно

Община Видин

Мониторинг на предвидените мерки в ИПГВР

/планиране на транспортно и инженерно обзавеждане на териториите, развитие на социалната инфраструктура, подобряване качеството на жизнената и производствена среда, благоустройство, мерки за постигане на енергийна ефективност/



Ежегодно

Община Видин


ІІ. Задание за изработване, в обхват съгласно Закона за устройство на територията, или съответния друг специален нормативен или административен акт /за преценяване необходимостта от ЕО на планове/програми с нормативно изискваща се екологична част/.

*/за устройствените схеми и планове не се прилага информация по т.І.1.А/



Заданието за изработване на ИПГВР на гр. Велинград е съобразено с методическите насоки, изискванията за кандидатстване, одобрено от Управляващия орган на Оперативна програма Регионално развитие и е неразделна част от Договора за безвъзмездна финансова помощ между МРР и Община Велинград.
ІІІ. Електронен носител – 1 бр. ……..
Дата: Възложител:…………………………………….
/подпис/печат/
Списък на абревиатурите


ИПГВР

Интегриран план за градско възстановяване и развитие

ПУП

План за устройствено планиране

ДЕО

Доклад за екологична оценка

ДОС

Доклад за оценка за съвместимост

ЕО

Екологична оценка

ОС

Оценка за съвместимост

МОСВ

Министерство на околната среда и водите

ИАОС

Изпълнителна агенция по околната среда

РИОСВ

Регионална инспекция по околната среда и водите

МРР

Министерство на регионалното развитие

БДЗБР

Басейнова дирекция Заподнобеломорски район

ОП

Оперативна програма

ОПРР

Оперативна програма “Регионално развитие”

ЗООС

Закон за опазване на околната среда

ЗБР

Закон за биологичното разнообразие

НСРР

Националната стратегия за регионално развитие

НСОС

Националната стратегия за околна среда

КАВ

Качество на атмосферния въздух

ПСОВ

Пречиствателна станция за отпадъчни води

ГПСОВ

Градска пречиствателна станция за отпадъчни води

ПСПВ

Пречиствателна станция за промишлени води

ПП

Природен парк

ПЗ

Природна забележителност

ЗМ

Защитена местност

ЗЗ

Защитена зона


Приложения



1 /за устройствените схеми и планове не се прилага информация по т.І.1.А/



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница