Физикогеографска характеристика

Физикогеографска характеристика

Община Велинград граничи с общините: Белово, Батак, Септември, Ракитово, Якоруда, Белица, Банско, Гърмен, Сатовча и Доспат.

Средната гъстота на населените места е 3 населени места на 100 км². Тя е по-ниска от средната за страната (4,9 населени места на 100 км²). Последните не са разположени равномерно на територията на общината. Общинският център – Велинград, е разположен ексцентрично в границите на общината. По-голямата част от населените места са в западната част на общината. От центъра на Велинград до най-близкото населено място, разстоянието е около 4 км (Драгиново), а най-отдалеченото – на около 45 км (гр.Сърница).

Релеф – Местоположението на града в Западни Родопи обуславя преобладаващо планински облик, със стръмни склонове и билни заравнености, прорязани от дълбоки дерета и котловини. Районът обхваща терени с надморска височина от 700 до 1800 м.

Климат - Климатът на района се характеризира с особеностите на нископланинската Преходна област. В по-високите части на Западни Родопи климатът е планински, за по-ниските части е характерен преходен климат, а в най-южните – континентално-средиземноморски. Формите на релефа в този дял оказват съществено влияние върху климата. Заравнените и плоски била на планинските дялове образуват на места затворени плитки понижения, с каквито се отличава например местността Беглика в близост до язовир „Широка поляна”. Поради сравнително голямата надморска височина (1300 – 1600 м) тук се създават условия за почти ежедневни температурни инверсии и температурите на въздуха през цялата година са много по-ниски от местата с подобна височина в останалите планини. Разликите са от 2–3°С в средните годишни температури и 6-8°С в абсолютните минимални температури през студеното полугодие. Друг отличителен белег са много големите денонощни амплитуди, които са с 3-5° С по-големи от тези в местата със същата надморска височина в (майско-юнски и ноемврийски) ги разпределя равномерно в течение на годината. В района има около 80 топли минерални извора с температура до 93⁰С. Този факт оказва влияние върху зимните температури – периодът със средни температури под 0⁰С е 64 дни. Средната годишна температура е между 5⁰ и 10⁰С. Пролетта винаги е по-хладна от есента, а настъпването на максималните и минимални температури в течение на годината закъснява. Вместо през юли, максималните температури настъпват през август, а минималните вместо през януари – през февруари.

Друга важна характеристика с оглед възможностите за разсейване на атмосферните примеси е скоростта, честотата и посоката на вятъра. В района се наблюдават силни и чести ветрове – 35 дни годишно има вятър с над 14 м/сек. Най-много случаи на “тихо” време се наблюдават през есента - до 30%, а най-малко през пролетта. Ветровете духат в различни посоки, тъй като разнообразните релефни форми преобразуват въздушния поток, но има известно преобладаване на ветровете от север, северозапад и североизток, особено през студеното полугодие.

Наличието на умерени и силни ветрове допринасят за бързото пречистване и освежаване на въздуха. Това е естествен начин за дрениране на замърсителите и разсейването им в атмосферата.

Състояние на околната среда

• 
  Атмосферния въздух
  

В радиус от 0.5 км около предприятието “Кристал” АД е налице епизодично замърсяване на атмосферния въздух по показател фенол с нива на замърсяване за жилищния район до 1.9 пъти над ПДК и за промишления район до 5.1 пъти над ПДК.

По другите показатели: CO, O3, SO2, NO, NO2 и нетоксичен прах в града няма констатирани превишавания на ПДК.

Замърсяването на въздуха намалява прогресивно през последните години. Намаляването на емисиите на вредни вещества във въздуха е показателно. През 2002г. се наблюдава завишение на някои от емисиите - S02, СО₂ И СН₄ Покачването на нивото на метана се дължи на газифицирането на автомобилите. Намаляването на емисиите на въглеродния двуокис се дължи на смяната на въглищата като битово гориво с дърва. Причините за тази тенденция са икономически - повишените цени на въглищата.

Реализацията на проектите, включени в ИПГВР, свързани с изграждане и възстановяване на зелени площи, реконструкция и повишаване качеството на пътни настилки, пешеходни алеи, тротоари, развитие на екологичен и енергоспестяващ МОПТ, изграждане на велоалеи и паркинги ще доведе до позитивен ефект върху качеството на атмосферния въздух в определени участъци. Този позитивен ефект се изразява в намаляването на източниците на прах поради повишаване качеството на пътните настилки и пешеходни пространства, намаляването на азотни окиси и отработени газове от транспортните средства в жилищните и обществени територии поради подобряването на транспортно-комуникационната схема на града, а санирането на сградите ще доведе до понижаване на потреблението на енергиен ресурс за отопление, което от своя страна е свързано със значително намаляване на емисиите отделяни в атмосферата.

При реализацията на обектите, включени в инвестиционните програми на ИПГВР, върху компонент въздух въздействието ще бъде локално, предимно в периодите на строителство. При спазване на редица мерки може да се сведе до минимум негативното въздействие (използване на добре поддържана строителна и транспортна техника, оросяване на строителните площадки и комуникации в сухо време, рекултивация на нарушените терени след свършване на строителните работи и др.).

• 
  Води
  

Хидрографската мрежа на планината Родопи е ориентирана главно на север и на изток изцяло към басейна на р.Марица и от части на запад и на юг към р.Места.

В Западните Родопи са съсредоточени над 40% от хидроенергийния потенциал на страната. За пояса над 1600 м водността на Западните Родопи е най-малка в сравнение с всички останали планини в България, което се дължи не само на относително по-малките валежи, но и на малкия, предизвикан от тях отточен ефект, определящ се и от характерните физикогеографски особености на този дял – обширни заравнености и много добра залесеност. Режимът на оттока се характеризира с умереноконтинентални черти в по-голямата част на Западните Родопи, във връзка с по-продължителното снегозадържане, поради по-голямата надморска височина на тази част на планинския масив като цяло. Основното пълноводие на реките е пролетно-лятно с максимум през април, а в най-високите речни басейни или в басейните с преобладаваща северна експозиция – през май. Под влияние на добре изразен вторичен есенно-зимен максимум на валежите в режима на оттока се появява и вторично есенно-зимно пълноводие с вторичен максимум през декември или януари.

По разломните зони в метаморфитите и мраморите се явяват многобройни находища на минерални води, каквито са Велинградските – един от най-обилните в страната (140л/с), обособени в няколко групи (Чепино, Лъджене, Каменица, Корова), изворите при Беденските бани, Нареченските бани, Михалково и др. Велинградските и Нареченските са азотни. Михалковските са едни от рядко срещаните в страната въглекисели води (естествено газирани). Най-горещи са велинградските (с изключение на кв. Чепино) и Беденските – над 70ºС, а най-студени Михалковските – под 30ºС. Регулирането на речния отток с подземни води е незначително поради слабата водоносност на геоложките формации.

Основният колектор на карстовите води в Родопския масив е Добростанската свита. Тя се разкрива на повърхността в северния склон на Родопския масив, при Велинград и в Централните Родопи. Вследствие на тектонската обработка и дълбоко врязаната речна мрежа разкритията на мраморите са разпокъсани, което е дало основание да се разглеждат отделните разкрития като самостоятелни карстови басейни.

Велинградски карстов басейн представлява тясна, дълга синклинала с северозапад-югоизточна посока, между гр-Велинград и язовир Тошов чарк. Мраморите се прослояват от гнайси и шисти. В южната част басейнът е покрит от риолити. Подземните води се подхранват от валежи и от губене на реките навлизащи и преминаващи през мраморите. Формирали са се ненапорни потоци с две посоки на движение. Едната част се насочва към извора Топлика - дебит от 47-147l/s при язовир Тошов чарк. Другата област на дрениране е към изворите Мократа пещера (49-162 l/s), при р. Лепеница (20-50l /s) и най-големия извор в района - Клептуза в гр. Велинград. Той е включен в Националната хидрогеоложка мрежа, като според измерванията в последните години дебитът му около 670 l/s. Поровите води са привързани към кватернерните и неогенските наслаги в структурните понижения.

Велинградската котловина представлява структурно понижение, разположено между гр. Велинград и Ракитово. Запълнено е с разнозърнести плиоценски утайки, включващи глини, пясъци и конгломерати. Почти повсеместно те са покрити от кватернерни алувиални, пролувиални и делувиални отложения. Водите са формирани основно в пясъчните прослойки, които са изолирани помежду си от по-заглинени материали. В хидродинамично отношение те са ненапорни в горната част на комплекса и слабо напорни в дълбочина. Подхранването се осъществява от валежи и пукнатинни води от фланговете на котловината. В западната част на котловината по разломи от гранити в плиоценските и кватернерните наслаги се изливат горещи минерални води на известното Велинградско термоминерално находище. Ненапорната част се дренира от извори, разположени на нивото на речната мрежа и директно в реките Чепинска и Мътница. По химичен състав водите са пресни, хидрокарбонатни калциево-магнезиеви, на места с увеличено съдържание на натрий и сулфати. Естествените ресурси на плиокватернера във Велинградската котловина, възлизат на около 64 l/s, а експлоатационните - при 75% усвояемост - на около 48 l/s. От това количество, съгласно съществуващата информация се използват около 20 l/s или не са усвоени 28 l/s от съществуващия ресурс.

Велинградският термоминерален водоносен басейн е от силен тип. Общият дебит на минералните извори е 130-140 л/сек.

Разломно-дренажната зона на басейна се проследява до западния бряг на Чепинската котловина, долината на река Чепинска и северния ръб на Родопския масив. В границите на тази зона се обособяват 6 термоминерални находища: Чепино, Лъжене-1, Лъжене-2, Каменица, Драгиново и Варварски бани. Водите на първите две находища са по-нови. Басейнът е с класически и уникален характер. Класически поради това, че в него се проявява почти цялата естествена хидро-гео-химична гама на силитните акрототермии и уникален поради огромните си ресурси и необикновеното им съсредоточаване в една малка територия. Половината от водите се групират в Чепинското находище, като те имат сравнително ниска радиоактивност.

Минералните води на Велинград по количество и състав съчетават едновременно лечебните възможности на водите от Хисаря, Баня и Наречен. Сходни са и минералните води със Красново, Костенец, Добринище, Елешница, Белчински бани и др. Това е една от основните предпоставки Велинград да се развива като първостепенен национален и международен балнеологичен курорт.

В Западнородопската област водният режим е повлиян от особеностите на климата, характера на релефа, скалната основа и растителността. Оттокът е предимно дъждовен режим с участие на снежния елемент. Речният режим е с карстов характер. На фона на разнообразните физикогеографски условия модулът на оттока варира от 10 до 15 л/сек/км².

Чепинската река е най-големият водоизточник за района. Тя извира южно от Аврамова седловина и захранва най-забележителното езеро “Клептуза” с дебит 540-1180 л/сек. Водите се вземат с две водохващания. Първото - е изградено след извор “Клептуза”. С канала от водохващането се подава вода за гравитачно напояване на площи и за ПС “Велинград”, с която се издига вода за по-високо разположените площи. Второто водохващане е изградено след вливането на р.Мътница в р. Чепинска. От него се подава вода за ПС “Велинград -2”, от която се захранват два канала и се обхващат напояваните площи от землищата на гр. Велинград и селата Дорково, Костандово и Ракитово. Основно системата е на течащи води, но при необходимост е възможно подаването на регулирани води по р. Мътница от яз “Батак” и от малкия яз. “Малка Мътница.

Всички водоизточници с по-значителни дебити са включени в експлоатацията на водопроводната мрежа в община Велинград гравитачно или с помпени станции и водоеми.

Питейното водопотребление на гр. Велинград е в количества около 450 л/сек. Основните водохващания за града са:

• 
  Извори Легоринец и Острец;
  
• 
  Водата от деривация Бистришка и извор “Мократа пещера”;
  
• 
  Изворите “Сухата лъка” и “Клептуза” захранват гравитачно водопроводната мрежа в най-ниските части на града.
  

Изградената канализационна система в община Велинград е от смесен тип. Няма канализационни мрежи само в селата: Бозево, Бутрево, Враненци, Г. Дъбово, Рохлево, Цветино и Чолаково.

Предстои изграждане на ГПСОВ Велинград за пречистване на отпадъчните води от населението и промишлените предприятия на гр. Велинград. Ще се прекрати заустването на непречистени отпадъчни води в р. Чепинска и ще се предотврати здравния риск за населението в района.

Наблюдението и контролът върху състоянието на повърхностните и подземни води, в които заустват отпадните води от региона се осъществява от Националната система за екологичен мониторинг (НАСЕМ). През различни периоди са включвани по два пункта за контрол и опазване чистотата на повърхностните води в р. Чепинска и на р. Доспатска. Подземните води са наблюдавани при Клептуза и Кремъчна баня. Основните констатирани замърсители са: амониев азот, нитритен азот, фосфати, детергенти и органика, отразена в показателя БПК₅. Главните източници на замърсители са промишлените обекти и ДТБО.

“ВКТВ” ЕООД – Велинград е фирмата, която експлоатира и поддържа водоснабдителната и канализационна инфраструктура.

Имисионно състояние на повърхностните води

Велинградска община е богата на качествени източници на питейна вода. Не всички села от общината са обезпечени с пречиствателни съоръжения за питейно-битовото им водоснабдяване. Природният състав на питейните води в община Велинград отговаря по физико-химични показатели на изискванията на БДС 2823-83.

На територията на община Велинград има 43 броя обекти, които са потенциални замърсители на водите. От тях 35 са съсредоточени в гр. Велинград. В 30 обекти има пречиствателни съоръжения за отпадните води. За 4 от обектите, които се заустват чрез градска канализация в река Чепинска, не са необходими пречиствателни съоръжения. Годишните количества емитирани вредни вещества в река Чепинска от обектите замърсители се движат в широки граници. Осреднените им стойности са, както следва: Феноли – 89 кг/год.; Амониев азот – 150 т/год.; БПК 5 – 200 т/год.; Екстрахируеми вещества – 68 т/год.; Фосфати – 90 т/год.

Изводи:

1. Преди гр. Велинград река Чепинска е в добро състояние.

Замърсяването на реката преди града е само с нитритен азот – епизодично, което се дължи на торене с азотни торове на земеделските площи по поречието на реката.

2. След вливането на отпадъчните води от гр. Велинград, реката се замърсява с неразтворени вещества, екстрахируеми вещества, неразтворими вещества, завишено БПК 5 и др. Тези замърсявания се формират главно от “Кристал Химия” АД, “Чепино” – ЕООД, “Месокомбинат”, Млечна промишленост”, Животновъдни ферми, Автотранспортна фирма, Бензиностанции, Автомивки и др.

1.Източници от бита;

2.Източници от промишлеността;

3.Животновъдство и растениевъдство – торенето с изкуствени торове.

 Неефективност на съществуващите пречиствателни съоръжения;

 Неефективно използвани оборотни цикли на водопотребление;

 Липса на пречиствателни съоръжения

 Няма градска пречиствателна станция за битовите отпадни води и за производствените отпадни води от предприятията във Велинград.

Съществува недостиг на финансови средства за системно изследване на качествата на водата. Няма програма и действени технологии за предотвратяване на замърсяванията на водите и на хигиенизирането и пречистването им.

Подобряването и обновяването на част от водоснабдителната и канализационна мрежа в кв. Асфалтова база ще допринесе за съхранението на природните ресурси чрез намаляване на загубите при преноса на вода за питейно-битови и промишлени нужди, както и до осигуряване на ефективното им пречистване в бъдещата ГПСОВ Велинград.

• 
  Геоложка среда и земни недра
  

В района на Община Велинград се намира голяма част от Грънчаришко-Бабашкото рудно поле. То включва молибденово находище Бабяк, волфрамово находище Грънчарица, ураново находище Селище и др.

Добивът и обработката на скално-облицовъчни и инертни материали е един от водещите отрасли на промишлеността в региона. В кариерите по р. Лепеница и р. Ябланица се добиват мрамор, варовик, ломен камък и облицовъчни плочи.

Сеизмичност на района

Землището на град Велинград могат да бъдат подложени на земетръсни въздействия от IХ степен по скалата на Медведев-Шпонхоер-Карник, на която сградите и съоръженията се осигуряват със сеизмичен коефициент Кс = 0,27.

• 
  Земи и почви