Почвената и растителната покривка

В Западнородопската подобласт сред почвените типове господстващо разпространение имат светлокафявите горски почви, покрити с букови и иглолистни гори. В иглолистите гори преобладават смърчът и белият бор, на които се падат над 80 % от иглолистните гори в страната. Те са предимно излужени, а върху планинските била над 1400 м надм. височина са вторично затревени и са с дълбок хумусен хоризонт, преминавайки в планинско-ливадни почви с високопланински пасища. В ниските части на периферните планински склонове към Горнотракийската низина са разпространени излужени канелени горски почви и широколистни гори, в които преобладава дъбът. Южно от Велинград върху ивица от мрамори са установен рендзини, а дълбоките дъна на някои речни долини и в основата на Доспадската котловина – алувиално-ливадни почви.

За района на Велинград са характерни кафявите горски почви и кафяви с редзини. В по-високите части на планините има тъмни и светли, вторично заветрени кафяви горски почви.

От поземления фонд на община Велинград преобладаващ почвен тип са алувиално-ливадните песъчливи и излужени, леко оподзолени със слабо изразен хумусен хоризонт, но със силно водопропускливи качества почви. Това създава предпоставки за по-бързото замърсяване на почвите.

Горските масиви на Западните Родопи са предпоставка за развитието на дърводобива и дървообработването.

Горските насаждения са предимно иглолистни като преобладава белия бор и смърча. В ГС Велинград и ГС Чехльово е значително наличието на чер боровите и букови насаждения. Горите на територията освен източник на дървесина са и източник на изключително ценната балсамова смола и пъпна борина. Ефективното оползотворяване на горските ресурси включва и ловностопанските мероприятия.

• 
  сметищата, особено незаконните;
  
• 
  кариерите и баластриерите;
  
• 
  селскостопанските производители, които използват изкуствени торове и препарати при обработката на земята.
  

Реализацията на инвестиционните предложения, свързани с ИПГВР в населените места, при вземане на необходимите мерки, ще осигури недопускане на замърсяване на почвите в дадения район.

• 
  Биоразнообразие. Защитени територии и защитени зони
  

Съгласно геоботаническото райониране на България (по Бондев, 1997 г) страната се поделя на три области (Европейска широколистна горска област, Евроазиатска степна и лесостепна област и Средиземноморска склерофилна горска област) с 5 провинции, 28 окръга и 80 района. В разглеждания район се срещат следните флористични елементи:

• 
  Родопски окръг – В района се срещат 90 вида балкански ендемити (58 вида илирийски, и 32 вида македоно-тракийски флорни елементи). В този район много голямо разпространение има балканският ендемит и терциерен реликт палеоендемитът силивряк (Haberlea rhodopensis). У нас единствено в Родопите са се съхранили храстовидното прозорче (Potentila fruticosa) и алпийското сграбиче (Astragalus alopecurus). Тук се срещат и редица български ендемити като планинската дива ръж (Secale montanum ssp. Rhodopaeum), по-рядко родопският крем (Lilium rhodopaeum), българската мишовка (Minuartia bulgarica), родопската песъчарка (Arenaria rhodopaea), веленовското плюскавиче (Silene velenovskyana), грудковата тлъстига (Sedum tuberiferum), костовата тлъстига (Sedum kostovii) и стефчовата тлъстига (Sedum stefco), родопското омайниче (Geum rhodopaeum), балканската (Viola balcanica) и родопската теменуга (Viola rhodopaea), балканската камбанка (Campanula moesiaca), българското вятърче (Jasione bulgarica Stoj. et Stef.), родопското лале (Tulipa rhodopаea), българската шипка (Rosa bulgarica), фривалдскиевият зановец (Chamaecytisus frivaldszkyanus), родопската люцерна (Medicago rhodopaea Vel.), родопският порезник (Trachelium rumelianum Hampe.), влакнестата самодивска трева (Peucedanum vittijugum Boiss.), родопската самогризка (Scabiosa rhodopaensis), румелийската чубрица (Satureja rumelica), родопският магарешки бодил (Carduus rhodopaeus), дребният родопски лопен (Verbascum humile ssp. Rhodopaum), родопското еньовче (Galium rhodopaeum), урумовият кривец (Chondrilla urumovii) и стояновата мащерка (Thymus stojanovi). От всичките 27 вида 13 са илирийски, а 14 македоно-тракийски флорни елементи.
  

• 
  Баташки район – заема пространството между р. Доспат и р. Въча, обхващайки Баташката планина (вр. Голяма Сюткя, 2186 м), Алабак (1839 м), и Къркария (1975 м). Растителната покривка е разнообразна. По-голямата част от района е покрита с бял борови гори (Pinus silvestris), на второ място по площ са смърчовите гори (Picea abies) и в по-ниските част, в северната част на района доста обширни пространства са покрити с горунови гори (Quercus petraea). На места по южните склонове са формирани ксеротермни ценози от благун (Quercus frainetto) и цер (Quercus cerris). По северните склонове в най-северозападната част на района сравнително добре са представени горите от обикновен бук (Fagus silvatica), разпространени по-слабо и по северните склонове южно от Велинград. В доловете са формирани смесени гори от горун (Quercus petraea), бук (Fagus silvatica), габър (Carpinus betulus), доста често и с воден габър (Ostrya carpinifolia) с черен бор (Pinus nigra).
  
• 
  Чернатишки район – разположен е източно от р. Въча и достига на изток до р. Арда и Жълти дял (вр.Алада, 1241 м). Най-високата част е билото Мурсалица с връх Голям Перелик (2191 м), западно от Смолян. Районът обхваща и планинския дял Чернатица с вр. Голям Персенк (2091 м), Радюва планина, билото Преспа (2000м) и т.н. Растителността в района е много разнообразна. Преобладават смърчовите гори (Picea abies), като именно в този район се формират най-големите масиви в България. Горите от бял бор (Pinus sylvestris) също са много разпространени, но са разпокъсани като площ. В източната и отчасти в северната част на района са формирани доста големи масиви от бук (Fagus silvatica). В по-ниските източни части на района горите са съставени от мизийски бук (Fagus moesiaca). По-слабо са застъпени горите от ела (Abies alba). Среща се и подвида князборисова ела (Abies alba ssp. borisii-regis). Главно в северозападния край на района се срещат доста големи масиви от горун (Quercus petraea). Горите от черен бор са също добре застъпени, но доста разпръснати из района. Най-разнообразно е съчетанието при смесените гори, особено в дълбоките долове, където се срещат бук, габър и горун, във формирането на горите участват и водният габър, който на места дори доминира в дървостоя, видове от Acer – явор (Acer psreudoplatanus), хиркански явор (Acer hyrcanum), шестил (Acer platanoides), маклен (Acer monspessulanum), планински ясен (Fraxinus excelsior), мъждрян (Fraxinus ornus).
  

В района евросибирските и европейските видове преобладават значително над средиземноморските. Рило-Родопският район е с най-много реликтни безгръбначни. В Рила те са 96 вида, а в Западните Родопи - 49. Повечето от тях са глациални реликти, като всички са типични аркто-алпийски елементи, като най-голям брой от тях са установени в Рила - 39. Значителен е броят и на редките видове безгръбначни: във Витоша са около 300, а в Западните Родопи - 25. Интересен е и фактът, че по отношение на гнездящите птици като цяло в този район процентът на евросибирските видове е най-голям за цяла България - 27,7%.

Района се характеризира с висок ендемизъм. Докато при пеперудите той е на ниво подвид, то при охлювите и бръмбарите е на подродово и родово ниво. Най-много ендемични безгръбначни са познати от Западните Родопи - 232, Рила – 225. При надземните представители на сухоземните мокрици (Oniscoidea) ендемизът е само 5%, докато при бръмбарите-бегачи от Trechinae е над 50%. По отношение на ендемитите сред подземната фауна районът е на второ място в България: балканските ендемити са 6, а българските - 28. Най-близко сходство типичната подземна фауна има с Тракийския район - 9,5%.

Животинският свят в Рила е представен от средноевропейски видове. Труднодостъпните скални места се обитават от орли и диви кози, а в по-ниския горски пояс се срещат сърни, глигани, елени, мечки, вълци. Във високопланинските реки и езера има пъстърва. От птиците в Рила се срещат редките видове белогръб кълвач (рядък реликтен вид), черен кълвач, а от защитените видове – осояд, черен щъркел, трипръст кълвач (застрашен реликтен подвид), орел змияр, сокол скитник, глухар.

Обширната територия, голямата залесеност и разнообразието на релефа и климатичните условия създават предпоставки за голямото видово богатство на животните в Западните Родопи. Някои групи от насекомите са доста богато представени с видове от северен тип на разпространение и произход. По най-високите места се срещат алпийските видове трипръст кълвач и белогуш дрозд. В останалата част на високопланинския пояс преобладават европейски видове. От горските бозайници се срещат сърна, благороден елен, дива свиня, дива котка и мишка. За иглолистните гори са характерни мечката, горската полевка и глухарът, а по скалистите места - дивата коза и снежната полевка. Представители на земноводните тук са дъждовникът и горската жаба, а на птиците - балканси кеклик, сойка, кълвач, дрозд и др. От птиците включени в Червената книга на България в района се срещат редкият за България черен кълвач, а от защитените видове - черен щъркел, осояд, черна каня, орел змияр, белоопашат мишелов, малък креслив орел, белошипа ветрушка, лещарка, глухар, бухал. В този район са концентрирани големи дивечовъдни станции, опазващи и поддържащи стабилни популации на някои ценни ловни обекти: дива коза, елен, глухар и др.

В отделните планини броят на ендемитите е различен. Най-много са в Западните Родопи, и то около два пъти повече, отколкото в която и да е друга от високите планини в района. Във фауната на Рила и Пирин има доста общи ендемити, докато в Западните Родопи те са доста по-различни.

Рило-Родопският район е с най-много реликтни безгръбначни. В Рила те са 96 вида, a във Витоша - 85. Повечето от тях са глациални реликти, като всички са типични аркто-алпийски елементи. Най-голям брой от тях са установени в Рила – 39 и във Витоша - 18. Значителен е броят и на редките видове безгръбначни: във Витоша са около 300, а в Западните Родопи - 25. Интересен е и фактът, че по отношение на гнездящите птици като цяло в този район процентът на евросибирските видове е най-голям за цяла България - 27,7%.

Характерна отличителна черта на района е неговият висок ендемизъм. Докато при пеперудите той е на ниво подвид, то при охлювите и бръмбарите е на подродово и родово ниво. Най-много ендемични безгръбначни са познати от Рила - 225 вида и подвидове и от Витоша - 145. При надземните представители на сухоземните мокрици (Oniscoidea) ендемизът е само 5%, докато при бръмбарите-бегачи от Trechinae е над 50%. По отношение на ендемитите сред подземната фауна районът е на второ място в България: балканските ендемити са 6, а българските - 28. Най-близко сходство типичната подземна фауна има с Тракийския район - 9,5%. В отделните планини броят на ендемитите е различен. Най-много са в Западните Родопи, и то около два пъти повече, отколкото в която и да е друга от високите планини в района. Във фауната на Рила и Пирин има доста общи ендемити, докато в Западните Родопи те са доста по-различни.

Обширната територия, голямата заселеност и разнообразието на релефа и климатичните условия създават предпоставки за голямото видово богатство на животните в Западните Родопи, представен тук от средноевропейски и средиземноморски видове. По най-високите места се срещат алпийските видове трипръст кълвач и белогуш дрозд. В останалата част на високопланинския пояс преобладават европейските видове. От горските бозайници се срещат сърна, благороден елен, дива свиня, дива котка и мишка. За иглолистните гори са характерни мечката, горската полевка и глухарът, а по скалистите места - дивата коза и снежната полевка. Представители на земноводните тук са дъждовникът и горската жаба, а на птиците - балкански кеклик, сойка, кълвач, дрозд и др.

Въздействие на проектите включени в ИПГВР върху биоразнообразие /растителен и животински свят/

Мерките, отнасящи се до реализация на направените предложения в ИПГВР, са свързани с извършване на строителни работи в урбанизирани и/или антропогенно нарушени територии, на които не се срещат видове, защитени от закона, които да бъдат засегнати от реализацията на проектите. Реализирането на инвестиционните предложения няма да повлияе отрицателно на съседната съществуваща растителност. Не се очакват някакви осезаеми отрицателни въздействия върху фауната в района.