2. Облигационно правоотношение. Способи за възникване Облигационното право представлява съвкупност от правни норми, които регулират имуществени отношения в гражданския оборот, възникнали от облигация (лат. оЬН§а1о, задължение) - обвързване чрез взаимни насрещни волеизявления на правните субекти. Тези, икономически по своя характер обществени отношения, имат за свое съдържание определено от облигационните правни норми взаимодействие между две лица (страни): едното, наричано кредитор, което има претенция (притезание), т.е. възможност да иска от своя длъжник един резултат (престация), и другото, наричано длъжник, което има правното задължение да предостави договорения резултат - да престара едно действие или бездействие, с което се е задължил с оглед на своя правен интерес.
Съдържанието на облигационното правоотношение открива два съществени белега на този вид граждански правоотношения:
а) Облигационното правоотношение е относително по своя характер - по си
лата на облигационното си право кредиторът е овластен от договора и от
закона да иска осъществяването на един резултат, но не абсолютно от вес^^
ки, а само от определено лице - своя длъжник но договора. Само длъжии^Р
кът (измежду всички правни субекти) дължи точно определен резултат и
точно на своя кредитор, затова само към своя длъжник кредитора разпо
лага с дадена претенция за престиране. В този смисъл само длъжникът
може да не изпълни задължението си, да не осъществи дължимия резултат
на своя кредитор.
б) Облигационното правоотношение е сложно правоотношение. В своето съдържание то има едно основно правоотношение, което се
състои от правното задължение на длъжника да престира и корелативното
субективно право на вземане на кредиторът и това безусловно съставлява
ядрото на облигационната връзка, функцията на облигационната претен
ция е тя да бъде средство, чрез което се осъществява разместване на ценнос
ти от имуществената сфера на длъжника в тази на кредитора - удовлетвори
ли се претенцията на кредитора, целените от страните стопански резултати
