XIV. Облигационно право
Предмет, метод и източници
Облигационното право има за свой предмет регулирането на гражданския обмен на имуществени блага (стоки и услуги) чрез възникващите в този процес обществени отношения. Всъщност тези обществени отношения представляват взаимодействието между две определени лица (фЛ и/или ЮЛ), встъпващи в конкретни правоотношения, при което едната от страните - кредитор, цели да получи нещо и за това поема известни задължения - да плати цената или нещо друго, а другата - длъжник, се задължава да извърши нещо - да прехвърли собствеността на вещта на другия, да изработи поръчаното, да извърши услугата и т.н.
Източници на облигационното право са нормативни актове от различен вид и ранг. На първо място източник на облигационното право е Конституцията, която обявява със своите правни норми основните принципи на икономическата система на държавата.
Основен нормативен акт на правния отрасъл е Законът за задълженията и договорите, който систематизира облигационното право в две части:
Обща част, която съдържа правила, намиращи приложение към всички граж-данскоправни субекти - физически или юридически лица. Такива са правилата, отнасящи се до: сключване на договор, изпълнение или неизпълнение на договор, погасяване на облигационни отношения, защита и обезпечаване на кредитора и др.
Особената (специална) част на облигационното право отчита спецификата на някои облигационни отношения и конкретизира тяхната регламентация по видове - продажба, замяна, дарения, наем на вещи, влог, договор за изработка и т.н.
Облигационното право като съвкупност от правни норми регулира имуществените обществени отношения в сферата на гражданския оборот, чрезметода на равнопоставеност на гражданскоправните субекти. Това означава, че всички лица, като участници в облигационни правоотношения, имат еднакви правни възможности да придобиват и упражняват своите права и задължения в качеството си на кредитор или на длъжник, да се възползват от принципа на свободата на договарянето, да изразяват свободно своята психическа воля и да разполагат с еднакви правни условия за стопанска дейност. Това, че кредиторът по един договор има субективното право да иска и да получи изпълнението на един дълг от страна на длъжника, не променя естеството на правното положение на гражданскоправните субекти, които участват в една облигационна връзка - те са равнопоставени. Кредиторът не упражнява власт върху длъжника, каквато имат публичните институции (държавни органи, длъжностни лица), тъй като се позовава на едно доброволно поето от длъжника задължение, което го обвързва да изпълни договора.
Сподели с приятели: |
