XVII. Обезпечаване на вземанията 1. Понятие. Общо обезпечение. Привилегия Според чл.133 от ЗЗД „цялото имущество на длъжника служи за общото обезпечение на неговите кредитори, които имат еднакво право да се удовлетво- рят от него, ако няма законни основания за предпочитане". Анализът на това общо правило показва, че законодателят се основава на два принципа:
принципът на цялото имущество- всички имуществени права на длъжника, които той притежава към момента на принудителното изпълнение, служат за обезпечаване на кредитора;
принципът на равенство на кредиторите - всеки кредитор има еднакви права с останалите кредитори да се удовлетвори от имуществото на длъжника, съобразно размера на своята престация.
Точно при прилагането на принципа на равенството някои обективни обстоятелства налагат на законодателя едно изключение и това е продиктувано от съображения за справедливост. Става въпрос за следното: ако имуществото на длъжника е достатъчно, за да обезпечи всички вземания на кредиторите, то всички те биха били т.нар. хирографарни (неопезпечени) кредитори и редът на тяхното обезпечаване няма никакво практическо значение. В случай, че имуществото на длъжника се окаже недостатъчно за обезщетяването на всички кредитори, законодателят установява правна възможност някои от тях да получат своето вземане „предпочтително", т.е. да ползват т.нар. „привилегия" да получат вземането си преди другите кредитори (хирографарните), за чиито вземания ще се използва остатъкът от имуществото на длъжника.
/. Привилегията може да се характеризира като признат от закона способ за получаване на обезщетение от кредитора при неизпълнено задължение на длъжника. При този способ, чрез принудително изпълнение, кредиторът получава своето обезщетение от стойността на имуществото на длъжника преди всички други вземания на останалите кредитори въз основа на закона или на направеното доброволно обезпечение на неговото вземане. ЗЗД предвижда два вида привилегии - обща и особена, като с изброяването на видовете вземания по всяка от тях установява фактически реда за удовлетворяване на привилегированите кредитори.
2. Обезпечаването на кредитора има предназначението да гарантира неговото вземане в случай, че длъжникът не изпълни задълженията си съгласно договора. Основната класификация на обезпеченията ги диференцира иа лични и реални (вещни).
а) При личните обезпечения едно или няколко лица гарантират на кредитора, че неговият длъжник ще изпълни задължението си, като обезпечават
дълга му със собственото си имущество. По такъв начин те стават „допълнителни" длъжници и всички техни имуществени права, които притежават към момента на принудителното изпълнение, се превръщат в общо обезпечение на кредитора. Практически най-приложимото лично обезщетение е поръчителството.
б) При реалните (вещните) обезпечения едно вещно субективно право върху движимата вещ или недвижимия имот се отрежда като специална гаранция за изпълнението на дълга.
Вещни обезпечения са залогът, ипотеката и правото на задържане.
