2. Предмет, страни, време и място 1. Изпълнението трябва да бъде направено на кредитор или на негов представител, който има право да приеме изпълнението. Дори да е добросъвестно, заблуждението на длъжника относно лицето, което е приело изпълнението, не придава сила на това изпълнение („който изпълнява лошо, изпълнява два пъти").
Изключение са случаите, когато с последващо одобрение кредиторът е признал подобно изпълнение.
2. Според Закона за задълженията и договорите, ако мястото на изпълнени
ето не е определено от закон, договор или от естеството на задълженията, из
пълнението на договора трябва да се извърши:
а) при парични задължения - по местожителството на кредитора по време
на изпълнение на задължението;
б) при задължение да се даде определена вещ - по местонахождението на
вещта по време на пораждането на задължението;
в) във всички други случаи по местожителството на длъжника по време на
пораждане на задължението.
Правното значение на местоизпълнението на задължението е голямо и поради това, че то определя мястото, където трябва да бъде предявен искът, в случай че възникне спор между страните - съответният районен съд.
3. Ако в договора не е указан срок за изпълнение на задължението, кредито
рът може да иска незабавно изпълнение (веднага), но в такъв случай е възмож
но и длъжникът да го изпълни предсрочно.
Когато е установен срок за изпълнение на задължението, той може да има следното значение:
неизпълнението в договорения срок се санкционира с лихви, обезщетения или с отказ от приемане на изпълнението от страна на кредитора, ако то вече не представлява интерес за него;
по общо правило забавата на длъжника не означава пълно неизпълнение на задължението, както е в търговския оборот (бизнеса), и длъжникът въпреки забавата дължи реално изпълнение съгласно уговореното.
