И ведомствените болници ще поръчват онлайн

Такси ли е линейката

Футболните вълнения през това лято се конкурираха с различни репортажи, свързани с организацията на медицинската помощ в България. Темите започваха от баналния въпрос къде се вади кърлеж безплатно до това таксита ли са линейките. На този изпъстрен с проблеми здравен пейзаж се откроява пациентът - объркан, незнаещ, затънал между невъзможността да познава всички детайли и изисквания на множеството закони, наредби, правила и заповеди, както и липсата на адекватна и ясна информация за неговия път като пациент.

Ето защо ми се струва важно да разясня основни въпроси, свързани с оказването на спешна медицинска помощ.

Безплатна ли е спешната медицинска помощ

Спешната помощ е една от медицинските услуги, които се предоставят безплатно на всеки пациент, намиращ се в спешно състояние, без значение от здравно-осигурителния му статус. Обикновено се пропуска една важна подробност - в Закона за здравето изрично е посочено, че тази дейност се финансира от държавата и се ползва при условия и по ред, определени с наредба. В Наредбата за оказване на спешна помощ се пояснява, че разходите по оказването й се поемат от държавата до хоспитализиране на пациента. Това означава, че държавата не заплаща за спешна помощ, оказана на пациенти, след като бъдат приети за болнично лечение. В този случай разходите, направени за лечението на здравноосигурен пациент, ще бъдат заплатени от Районната здравноосигурителна каса (РЗОК), а неосигуреният е длъжен да заплати за лечението си след приема в болницата според ценоразписа.

Ако пациентът има стружка в окото, кашля или има обрив на дясната ръка и посети спешното отделение, ще се наложи да заплати оказаната му медицинска помощ, освен ако не бъде хоспитализиран по клинична пътека (например се оказва, че кашлицата е симптом на пневмония), защото Министерството на здравеопазването не предвижда заплащане на оказана медицинска помощ, която не е спешна. Тъй като Националният рамков договор от 2015 г. и решението на Националната здравноосигурителна каса, което го допълва, предвиждат, че болниците не могат да сключват договор с РЗОК за извънболнична помощ, те я оказват само срещу заплащане.

При състояния, които не са спешни, но пациентът смята, че не търпят отлагане, може да се обърне към личния си лекар. Извън работния си график личният лекар е задължен да осигури оказването на неотложна медицинска помощ чрез дежурен кабинет, като задължително предоставя на пациентите си информация за местонахождението му. В тези случаи пациентите от списъка на този лекар получават неотложна помощ безплатно.

С приемането на новия медицински стандарт "Спешна медицина" бяха въведени някои промени в критериите за спешност. В предишната нормативната уредба съществуваха два критерия -медицински и обществен. Медицинският критерий поставя определени изисквания, които състоянието на пациента следва да "покрие", за да се приеме за спешно. Това са случаите, когато е налице болестно състояние, което, ако не бъде лекувано незабавно, може да доведе до смърт или до необратими увреждания на важни органи и системи.

Общественият критерий предоставяше възможност на всеки пациент, който смята, че се намира в спешно състояние и е уведомил за това Центъра за спешна медицинска помощ (ЦСМП), или по някакъв начин е пристигнал в спешното приемно отделение, да бъде считан за спешен до доказване на противното. Този критерий обаче даваше възможност на много неосигурени пациенти да се възползват от безплатната спешна помощ и, считайки себе си за спешни, да получат необходимата им медицинска услуга. Дори впоследствие да се окаже, че лицето не е било в спешно състояние, прегледът е осъществен и медицинската услуга - получена безплатно.

Какви са правата на пациента, когато е превозван с линейка

Много често се случва пациентите да са в състояние, изискващо транспортирането им от дома им или мястото на инцидента до лечебно заведение. Все по-често се задава въпросът как се определя лечебното заведение, до което линейката следва да транспортира болния. В медицински стандарт "Спешна медицина" са посочени няколко основни приоритета при вземане на решението. На първо място екипът следва да предпочете болница със звено за спешна медицинска помощ от най-висока компетентност и възможности за лечение на конкретното спешно състояние, като се съобразяват транспортният риск и време.

Ако има няколко болници, отговарящи на горните критерии, следва да се предпочете най-близката.

Има ли думата пациентът

Съвсем скоро от Министерството на здравеопазването обявиха пред медиите, че линейките не са таксита и пациентите няма да имат право да посочват до коя болница да бъдат транспортирани. Беше обяснено, че изпълнението на подобни желания може да забави линейките, от които през това време ще имат нужда други пациенти.

Вярно е, че линейката не е такси, но и пациентът не е просто пътник. Транспортът на болен е част от медицинската помощ, която му се оказва. Това се осъществява с неговото съгласие и след получаване на ясна и точна информация за състоянието му и какво лечение изисква то. Пациентът не може да бъде транспортиран до конкретна болница, ако желае да се лекува в друга. Това се потвърждава и в новия медицински стандарт "Спешна медицина", където са установени принципите на автономност на пациента и информирано съгласие при оказване на медицинска помощ. Пациентът има право да избере къде да бъде лекуван и това негово право не може да му бъде отнето от диспечерите от ЦСМП или придружаващия го екип. Освен това свободното право на избор на изпълнител на медицинска помощ е гарантирано в Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ и Закона за здравното осигуряване, където се предвижда, че задължително здравноосигуреното лице има право да избере лечебно заведение на територията на цялата страна, като се гарантира свободният избор на изпълнител на болнична помощ.

Право на избор на лечебно заведение имат и неосигурените лица, защото те заплащат оказаната им медицинска помощ при хоспитализация по ценоразпис. В тези случаи не може да им бъде натрапено лечението в болница, чиито цени не могат да си позволят.

Вярно е, че като изпълнява желанието на пациента да бъде транспортиран до дадена болница, линейката е заета от този пациент и е възможно да не отговори веднага на друго повикване, но не това е причината за недостига на линейки и тяхното забавяне. В голяма степен причините са свързани с повиквания от пациенти, които не са спешни. В някои държави този проблем е решен, като е предвидено при неспешни повиквания идването на екипите да се заплаща.

Правата на пациентите не се засягат с отмяната на глава четвърта от стандарта "Спешна медицина" с решението на ВАС от 11.06.2016 г. важно е обаче да се подчертае, че много често при оказване на медицинска помощ възникват конфликти, породени от неразбиране, липса на достатъчна информация и недоверие. В този случай трябва да се разбере общият интерес на всички страни да предоставят качествена медицинска помощ. Част от нея е именно правилното разбиране както на правата им, така и на задълженията.