И ведомствените болници ще поръчват онлайн

Лекувай трудно

"Ами вижте сега. Бездънна яма с пари няма." Този кратък отговор на директора на Център "Фонд за лечение на деца" (ЦФЛД) проф. Владимир Пилософ говори много.

Изречени в четвъртък в интервю по БНТ след коментар на журналиста за ограничения във финансирането на лечение в чужбина, думите на директора ясно показват посоката, в която очевидно върви държавната политика по отношение на подкрепата за тези годишно около 400 тежко болни деца, които се нуждаят от медицинска помощ извън България. А именно по възможност не навън или пък основно в Европейския съюз, за да може да плаща здравната каса.

Миналата седмица проф. Пилософ представи заедно със зам.-министъра на здравеопазването д-р Ваньо Шарков проекта за промени в правилника на фонда, написани след смяната на ръководството му в края на април тази година. Според здравното министерство новите правила целят съкращаване на сроковете за вземане на решение за подпомагане на болни деца, облекчаване на административните процедури,укрепване на капацитета на фонда и по-ефективно използване на ресурсите. По-внимателно вглеждане в предложенията обаче показва друго. Ако проектът бъде одобрен, кандидатстването за лечение в чужбина ще се усложни, независимата външна експертиза ще бъде ограничена, ще се създадат условия за корупционни практики и забавяния. Ефектите от всичко това може и да не се забележат веднага. Когато се случат обаче, ще са фатални - за децата и родителите им.

Четири неправителствени организации - "Спаси, дари на...", Български дарителски форум, Национална асоциация на децата с диабет и фондация "Макове за Мери", част от които имат представители в обществения съвет на фонда, реагираха със становище, в което призовават здравното министерство да оттегли проекта за нов правилник в този му вид. Според тях той е "неясен, правно неиздържан, крие рискове за благополучното лечение на децата и не на последно място - утвърждава тенденцията, за която алармираме отдавна: силно ограничаване на финансирането на лечението на деца, за които няма условия в България, за сметка на финансиране на различни лекарства, импланти и консумативи за лечение в България". Министерството на здравеопазването не отговори на нито един от въпросите на "Капитал", свързани с проекта за нов правилник. По-долу може да прочетете най-важните аргументи защо опасността новите правила да навредят, вместо да помогнат, е напълно реална.

#1 Прави се опит за пестене на средства от лечение в чужбина

Основна промяна е прехвърлянето на финансирането за всички деца, които се лекуват в ЕС, към Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Когато детето има оферта за лечение от европейска болница, преписката ще се изпраща до НЗОК (когато има клинична пътека за това заболяване) или към здравното министерство. Там ще се гледа от комисията на касата и ако бъде одобрена, ще се върне във фонда за отпускане на средства за път и престой в чужбина на детето и неговия придружител. Специално е записано, че ако родителите нямат оферта за лечение в рамките на ЕС, такава ще се търси и от фонда и чак ако не бъде намерена, детето ще може да се лекува и извън съюза.

Освен че процедурата така става по-тромава, правилата на здравната каса за отпускане на финансиране не съвпадат с тези на фонда. От НЗОК коментираха за "Капитал", че до момента "не е имало срещи на високо ниво" по този въпрос и че институциите ще трябва да стиковат дейностите си. Големият проблем обаче е друг -касата очевидно не може да се справи с плащанията за лечение в чужбина. Преди няколко седмици "Капитал" поиска справка от НЗОК, според която към 11.05.2016 г. задълженията на България към другите държави членки по отношение на предоставени обезщетения в натура на осигурените към НЗОК лица са в размер на 176.5 млн. лв. Това означава, че плащанията към европейските здравни каси се бавят, което може да доведе до откази на чуждестранни болници да приемат български пациенти. От НЗОК коментираха, че са готови да поемат всички здравно осигурени лица, които отговарят на критериите за финансиране. Тази година са предвидени 60 млн. лв. за лечение в чужбина, но от тях се изплащат извършени вече медицински процедури две-три години назад.

В момента фондът покрива разходите за лечение, което не може да бъде извършено в България, като ограничението е това да не са експериментални методи. Проектът за нов правилник забранява отпускането на средства и за "методи, които не се финансират от здравноосигурителните или здравнозастрахователните институции" в съответната чужда държава. В някои случаи обаче точно такива методи могат да са единствените от помощ за детето.

Новият правилник ограничава средствата и за транспорт и престой в чужбина на детето и неговия придружител. Те вече ще се определят по Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. Децата вече ще трябва да пътуват по "най-краткия или икономически най-изгодния маршрут", което, когато става дума за здраве, звучи повече от абсурдно.

#2 Ограничава се независимата външна експертиза

Другата голяма промяна е при външните експерти, които дават становища по случаите на децата. Досега фондът имаше списък със специалисти от всяка област, до които документите се изпращаха за независими мнения. Тези експерти вече ще са само националните консултанти и председателите на научните дружества по съответните медицински специалности или предложени от тях други лекари. Това силно стеснява кръга на външната експертиза и създава риск от влияние върху становищата. Националните консултанти се определят със заповед на министъра на здравеопазването и често те са и председатели на научни дружества. В такъв случай не е ясно как ще се осигурят поне две независими становища. С ограничаването на списъка с експерти "се нарушава принципът на независимост, обективност и бързина при изготвяне на експертните становища, залегнал в сега действащия правилник, и се създават предпоставки за забавяне и корупция", категорични са представителите на неправителствените организации.

Освен националните консултанти и председателите на научни дружества становища по случаите на децата ще дават и консултативни звена на отделни болници, а директорът ще може да свиква лекарски консилиуми, когато становищата се различават. Това разделяне на работата в множество звена може да забави процедурата и съответно лечението на детето. "Опитът ни показва, че включването на повече звена в дейността на фонда води до смесване и размиване на отговорността, което води до забавяне на лечението", смятат от гражданския сектор.

В интервюто си по БНТ тази седмица проф. Владимир Пилософ обясни, че лечебно-консултативните комисии на болниците би трябвало да съкратят времето за взимане на становища от външни експерти. Това по думите му се отнася особено за случаи, в които се кандидатства за купуване на медицински изделия в България. Макар на пръв поглед да звучи добре, тази практика може да доведе до конфликт на интереси, ако становището идва от болницата, в която детето ще се оперира. Освен това не е ясно как болниците ще бъдат задължени да дават становища.

#4 Усложнява се процедурата по кандидатстване

Основният аргумент на здравното министерство е, че родителите ще кандидатстват по по-лесен път и сроковете за разглеждане на документите ще са по-кратки. От конкретните текстове обаче не личи да е така. Първо, към заявлението се добавя изискване да има "комплексен план за лечение" от България - дори в случаи, в които детето кандидатства за чужбина. Иска се и "протокол от лечебно-консултативна комисия", без да са предвидени санкции за неспазване на срокове за предоставяне на тези документи от болниците. Правилникът не регламентира и срок, в който администрацията на фонда трябва да намери оферта за лечение. "Този текст дава възможност за безконтролно забавяне на движението по заявлението", смятат неправителствените организации.

Здравното министерство не използва възможността с новия правилник да премахне истинските пречки на работата на фонда. Например финансирането на скъпи медицински изделия за операции в България, за които близо половината бюджет на структурата се разпределя по непрозрачни правила. Представители на обществения съвет на фонда отдавна апелират тези изделия да минат към здравната каса, която има механизми да следи за правилното разходване на тези средства.