I-ви етап палеолит (стар камък) характеристика на палеолитни изображения



страница3/7
Дата26.08.2016
Размер0.53 Mb.
#7351
1   2   3   4   5   6   7

ИЗКУСТВОТО НА ВИЗАНТИЯ

Предпоставки за раждане на Християнското изкуство:



  • късна Античност – ІІ – ІVв.

Римската империя се разпада, различни течения и религии се сблъскват, реализират се различни култови преклонения, обърканост в човешкия индивид, несигурност в Космоса, невяра в утвърдилите се богове;


  • Ранно Християнство

конфликтно взаимоотношение между дух и тяло; Красивото, тялото – хармония с нравствеността; духът се стреми да излезе телесната си обвивка. Нарушено равновесие м/у дух и тяло – съзнателно търсен принцип в изкуството – абстракция, геометризация; (живопистност – свободно, пространствено решена; графичност – контурно ограниченост) линията не моделира, а изчертава формата – обръщане към културно, традиционно, обредното, битовото в Рим;

Остановява се нова тематика

Катакомби – подземни некрополи; помещения за извършване на църковни ритуали; помещения, посветени на култа за муртвите;
ІІ, ІІІв. – стенописите – живопис, подчинена на готови вече образи(взети на готово, но облечени, поставени по нов начин); своеобразен пиктографски мотив. По стените я няма идеята за смъртта, а темата за спасението(птици, делфини). Иносказателно се говори за Бог, Христос, но той не се изобразява. Бог все още е разумно оформен образ, буди страхопочитание, липсва антрофоморно изображение:
[ихтьос] – Исус Христос син божи спасител
[ихтос] – риба

За това Исус Христос се е изобразявал, свързвал с риба;

По катакомбите няма илюстративно представяне на библейския текст, а символично загатване за различни моменти.

Християнството взима готови образи, но ги преформира.

Примерно пространството преминава в абсолютна плоскост. Фигурите са безплътни, нямат сенки – стреми се спирилитическото, небесното –поставя се дуалистичното начало.

Характерни изображения са: паун(райска птица), коча(символ на злото), сърна,заек(праведни християни);




  • 324г. – император Константин създава Константинопол(град на Константин);

  • 340г. – Константинопол става столица, нарича го Новия Рим;

  • 395г. – Римската империя се разделя на източна и заподна;

  • 313г. – озаконяването от Канстантин на Християнството

Християнските доктрини, за равенство, първородния грях, справедливостта – не е религия за слаби.

Новата култура е сбор, конгломерат от много, различни култури;



Василевса – първосвещеник, води църковните събори, участва във всички ритуали;

Между светската и църковната власт граница няма и двете са съсредоточени в ръцете на Василевса; той трябва да е най-добрия християнин; образът на императорът е редом с изображението на светци(по-малък, подчинен на морална перспектива)

Художникът вече не изобразява творчески акт. Не пресъздава личностни цености, а канонични, подчинени на религията образи.

Дидактично изкуство – избират се конкретни сюжети от Библията, за да напътстват, насочват християните.

Йоан Дамаскин, Григорий Велики – пишат и тълкуват хр. изкуство.

Ролята му е да държи под контрол поданика – пишни изображения(злато, скъпоценни камъни) внушават величието, създава се култът.




  • VІв. – изображенията по църквите са пищни, цветни. Реално не се къса връзката Елинизма. Византийците – наследници на римляните(ромели, елинистични форми остават във византийското идкуство;




  • Книжната миниатура – книжното изкуство се появява – четене наевангелията;

Кодекс – скрепени листи като книга; окраси, миниатюри, които разясняват; ( пример: “Пурпурни кодекси от VІв.” – пурпурна окраса)

Виенска библия – произхожда от Ентиохия;



  • Иконопис – V век (икона –образ) – произлиза от погребалните портрети; преклонението към изобразени символи

VІ – VІІ век – манастирът Св.Екатерина в Синайд – “Богородица с младенеца от Синайд” – първи икони – синайдика(техника)

Псевдо Дионисий Реопагид – божественото е реално непозната; образът е единствената връзка; иконоборчески период;


  • 726г. – Имперътор Лъв (някой си) осъжда иконопочитанието като идопоклоничество;

  • 843г. – победа на иконопочитателите


базилика – християнски храм

Храмът символ на Вселената, отразява този друг свят, като влезеш да достигнеш Бог;



Катедрала – голям храм – множество прозорци, прониква много светлина – усещане за дематериализация; мозайката – прави се по стените – м/у прозорците (а не както в Римското изкуство по земята); естествените камъчета се сменят със стъклена, по въздестваща(блестяща).
VІ век – църквата Сан Витале, Равена – императрица Теодора със свитата си и Йосниниян (фонът е златен)

Йостиниян - разцвет; Златните порти около Константинопол са негово дело;

Ефект на присъствие – фонът е златен, блести и се създава усещане, че фигурата изкача напред; под драпериите(дрехите) не се пресъздава никаква пластичност(липса на обем, липса на тяло), но е много пищно.

Графичност – лецето – образът се унифицира – християнска общност, индивида сеобузличава.

Внимание към пищността – в служба на Василевса;
Проблем на обратната преспектива – в архитектурните изображения; обежната точка идва в нас, обърнато пространство, насочено към нас, не е реално, конкретно, не се знае дали Богородица е въпрос (в картината или вън) центърът на перспективните линии е в центъра на картината(Богородица) статика!
Катедралата Св.София в Константинопол (днешен Истамбул) – замислена от Йостинион като храм на храмовете

(532 – 537г.) – строена от арх. от Мала Азия – семпло решено вътрешно пространство точно пресметнато навлизане на светлината, зада дематериализира тази тежка конструкция (диаметър на купула = 31,50м.)

Липсват в началото икони
Манастирът Хора (друг голям храм) – Висок образец на Византийско столично изкуство – ХІв. – палеологово изкуство – много по-финно, точно изображение.
Исус Христос
Апостолите

Изображение на ктиторът + план на храма; по-меко, обемно е решено лицето, не е графично изчертано.

Няма я тази статичност – поглеждане в страни ¾, ставане в ¾, фигури в профил, което преди ХІв. канонът не позволява.





ДРЕВЕН РИМ


Културата на етруските
Етруските идват от Мала Азия, VІІІ – VІІв.пр.н.е. – робовладелски строй;

Римляните възприемат много неща от етрусите – държавния механизъм, умението за обработване на метали, театралното действие.

Интересни паметници са гробниците, съркофазите и къпаците на гробниците. Пластиката им е с много ведро излъчване, специфична усмивка.

- Капитолийската вълчица(вълчица и две деца под нея бозаят) – по- скоро представител на етруското изкуство - Капитолий е най-големият, най-важният хълм, на който е построен Рим(общо на седем хълма);



латини и събиняни – остановяват се по поречието на р.Тибър и поставят началто на Римската култура; от VІІІв.пр.н.е. до Vв.сл.н.е.

  • Римската Република е от ІV – Ів.пр.н.е.

  • Римската Империя е от І до V в. от н.е.

“Гърция завладяна, завоюва своите завоеватели” – покорява ги с изкуството си;

І в.пр.н.е. – Рим е във разцвета си, има робовладелство, търговските връзки са развити, а от Гърция се носят в Рим много предмети на изкуството, точно тогава се заражда и колекционерството. Всеки колекционер търси майстори, които да изпълняват поръчките наподобяващи Гръцки предмети.



Меценатство – да покровителстваш изкуството; за разлика от Гърция в Рим искуството се възприема повече като занаят; в Рим обществото е строго детерминирано; патрициите са висше стоящи, а всички останали са нисши;

  • скулптурен портрет – Римски бюстове;

  • живопис

  • архитектура, инж.съоражения – откриване на бетона, който позволява свобода и творчество;

Витрувий – създава трактрат – “Десет книги за архитектурата”

Архитектурата трябда да е проста, семпла и дълголетна. Тя е изключително елитарна и строго функционална.

Строителството на пътища – предназначени за легионите, които трябва да завладеят света;

  • 312г.пр.н.е. – Апий Клавдий – най-големият път свързващ Рим и Южна Италия и е построен от големи каменни блокове наподобяващи павета;

  • форум – най-важното място в града ( от там тръгват всички пътища към провинцията)

  • храма на сатурн – грацката хъзна


Изкуството на риториката достига висота - искуството да се говори и способността да се владеят масите, чрез реч тръгва от Гърция, но в Рим е разцвета й.

Склупторният портрет на Рим – в Гърция всички портретни изображения са бюдтове и са идеализирани в Рим не е така – важна е индивидуалността; Много точно предаване на чертите, важни са лицата, изражението, характера и личностните качества; инкростират се очите, тясна специфика; косата е много точно пресъздадена; за склуптурата се използва само длето; феноменът на римският портрет се състой в това, че човек е достатачно красив сам по себе си за да бъде предмет на изображение; може да се съди за емоционалното състояние на изобразявания човека;

Настъпва периода на Августовски класицизъм – връщане към идиализацията и обожествяването; Октавиан Август (Август не е лично име, а нарицателно за обожествен) построява “Олтар на Мира” на Марсово поле в чест на победите от първи век.

Колизеумът (150м. Дълъг, 188м. в най-дългата част) – това е най-колосалното строителство(от там идва и името му); Появява се някъде около 75-80г. от н.е.; сцената е направена от дърво, посипана с пясък; конструирана е така, че да може да се маха и да има водни битки; решен е на 4 етажа:



  • І –ви – дарийски – най-масивния

  • ІІ-ри – юнийски – по-изискана и привлекателна

  • ІІІ-ти – корински – по-пищни

  • ІV-ти – пиластри – полуколона, залепена за стената – оптически се олекотява конструкцията; - прикрепени са дървени колони, които да задържат покривна плоскост, покривало или платове за сенници;

Триумфалните арки – императорите изразяват своето могъщество и символ на победите си;

Пр: “Арката на Тит” – бетоно стабилно съоражение, построено за конкретен повод;
Архитектурата може да се проследи и в битовите згради. Вилата на министрите в Помпей – има стенописи, сцени отпасващи всички стени, като всяка сцена е разработена в конкретен цвят – изобразяват се не конкретни лица, а образи;

- декорация на къща – важна част от интериора. Пространствата са малки за това се търси решение в илюстрациите по стените(поглед на вън); изобразяване на реално пространство и илюзорно – проблемът вън-вътре; има мозайки, с които се постига живопис - подобна на боите но всеки детайл се търси в камъче с определен цвят;

Монети – всеки имретатор сече монети, които да са с неговия лик, но в никакъв случай той не е идеализиран;
Период на кризис – ІІІв. – набляга се не толкова на индивидуалните черти, колкото на емоционалното състояние – акцента пада на очите;

Фатоми малки рисунки, портрети, предхождащи иконата, релеф за римските съркофази,

Император Констнантин въвежда Християнството;






Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница