Предпоставки за раждане на Християнското изкуство:
-
късна Античност – ІІ – ІVв.
Римската империя се разпада, различни течения и религии се сблъскват, реализират се различни култови преклонения, обърканост в човешкия индивид, несигурност в Космоса, невяра в утвърдилите се богове;
конфликтно взаимоотношение между дух и тяло; Красивото, тялото – хармония с нравствеността; духът се стреми да излезе телесната си обвивка. Нарушено равновесие м/у дух и тяло – съзнателно търсен принцип в изкуството – абстракция, геометризация; (живопистност – свободно, пространствено решена; графичност – контурно ограниченост) линията не моделира, а изчертава формата – обръщане към културно, традиционно, обредното, битовото в Рим;
Остановява се нова тематика
Катакомби – подземни некрополи; помещения за извършване на църковни ритуали; помещения, посветени на култа за муртвите;
ІІ, ІІІв. – стенописите – живопис, подчинена на готови вече образи(взети на готово, но облечени, поставени по нов начин); своеобразен пиктографски мотив. По стените я няма идеята за смъртта, а темата за спасението(птици, делфини). Иносказателно се говори за Бог, Христос, но той не се изобразява. Бог все още е разумно оформен образ, буди страхопочитание, липсва антрофоморно изображение:
[ихтьос] – Исус Христос син божи спасител
[ихтос] – риба
За това Исус Христос се е изобразявал, свързвал с риба;
По катакомбите няма илюстративно представяне на библейския текст, а символично загатване за различни моменти.
Християнството взима готови образи, но ги преформира.
Примерно пространството преминава в абсолютна плоскост. Фигурите са безплътни, нямат сенки – стреми се спирилитическото, небесното –поставя се дуалистичното начало.
Характерни изображения са: паун(райска птица), коча(символ на злото), сърна,заек(праведни християни);
-
324г. – император Константин създава Константинопол(град на Константин);
-
340г. – Константинопол става столица, нарича го Новия Рим;
-
395г. – Римската империя се разделя на източна и заподна;
-
313г. – озаконяването от Канстантин на Християнството
Християнските доктрини, за равенство, първородния грях, справедливостта – не е религия за слаби.
Новата култура е сбор, конгломерат от много, различни култури;
Василевса – първосвещеник, води църковните събори, участва във всички ритуали;
Между светската и църковната власт граница няма и двете са съсредоточени в ръцете на Василевса; той трябва да е най-добрия християнин; образът на императорът е редом с изображението на светци(по-малък, подчинен на морална перспектива)
Художникът вече не изобразява творчески акт. Не пресъздава личностни цености, а канонични, подчинени на религията образи.
Дидактично изкуство – избират се конкретни сюжети от Библията, за да напътстват, насочват християните.
Йоан Дамаскин, Григорий Велики – пишат и тълкуват хр. изкуство.
Ролята му е да държи под контрол поданика – пишни изображения(злато, скъпоценни камъни) внушават величието, създава се култът.
-
VІв. – изображенията по църквите са пищни, цветни. Реално не се къса връзката Елинизма. Византийците – наследници на римляните(ромели, елинистични форми остават във византийското идкуство;
-
Книжната миниатура – книжното изкуство се появява – четене наевангелията;
Кодекс – скрепени листи като книга; окраси, миниатюри, които разясняват; ( пример: “Пурпурни кодекси от VІв.” – пурпурна окраса)
Виенска библия – произхожда от Ентиохия;
-
Иконопис – V век (икона –образ) – произлиза от погребалните портрети; преклонението към изобразени символи
VІ – VІІ век – манастирът Св.Екатерина в Синайд – “Богородица с младенеца от Синайд” – първи икони – синайдика(техника)
Псевдо Дионисий Реопагид – божественото е реално непозната; образът е единствената връзка; иконоборчески период;
-
726г. – Имперътор Лъв (някой си) осъжда иконопочитанието като идопоклоничество;
-
843г. – победа на иконопочитателите
базилика – християнски храм
Храмът символ на Вселената, отразява този друг свят, като влезеш да достигнеш Бог;
Катедрала – голям храм – множество прозорци, прониква много светлина – усещане за дематериализация; мозайката – прави се по стените – м/у прозорците (а не както в Римското изкуство по земята); естествените камъчета се сменят със стъклена, по въздестваща(блестяща).
VІ век – църквата Сан Витале, Равена – императрица Теодора със свитата си и Йосниниян (фонът е златен)
Йостиниян - разцвет; Златните порти около Константинопол са негово дело;
Ефект на присъствие – фонът е златен, блести и се създава усещане, че фигурата изкача напред; под драпериите(дрехите) не се пресъздава никаква пластичност(липса на обем, липса на тяло), но е много пищно.
Графичност – лецето – образът се унифицира – християнска общност, индивида сеобузличава.
Внимание към пищността – в служба на Василевса;
Проблем на обратната преспектива – в архитектурните изображения; обежната точка идва в нас, обърнато пространство, насочено към нас, не е реално, конкретно, не се знае дали Богородица е въпрос (в картината или вън) центърът на перспективните линии е в центъра на картината(Богородица) статика!
Катедралата Св.София в Константинопол (днешен Истамбул) – замислена от Йостинион като храм на храмовете
(532 – 537г.) – строена от арх. от Мала Азия – семпло решено вътрешно пространство точно пресметнато навлизане на светлината, зада дематериализира тази тежка конструкция (диаметър на купула = 31,50м.)
Липсват в началото икони
Манастирът Хора (друг голям храм) – Висок образец на Византийско столично изкуство – ХІв. – палеологово изкуство – много по-финно, точно изображение.
Исус Христос
Апостолите
Изображение на ктиторът + план на храма; по-меко, обемно е решено лицето, не е графично изчертано.
Няма я тази статичност – поглеждане в страни ¾, ставане в ¾, фигури в профил, което преди ХІв. канонът не позволява.
ДРЕВЕН РИМ
Културата на етруските
Етруските идват от Мала Азия, VІІІ – VІІв.пр.н.е. – робовладелски строй;
Римляните възприемат много неща от етрусите – държавния механизъм, умението за обработване на метали, театралното действие.
Интересни паметници са гробниците, съркофазите и къпаците на гробниците. Пластиката им е с много ведро излъчване, специфична усмивка.
- Капитолийската вълчица(вълчица и две деца под нея бозаят) – по- скоро представител на етруското изкуство - Капитолий е най-големият, най-важният хълм, на който е построен Рим(общо на седем хълма);
латини и събиняни – остановяват се по поречието на р.Тибър и поставят началто на Римската култура; от VІІІв.пр.н.е. до Vв.сл.н.е.
-
Римската Република е от ІV – Ів.пр.н.е.
-
Римската Империя е от І до V в. от н.е.
“Гърция завладяна, завоюва своите завоеватели” – покорява ги с изкуството си;
І в.пр.н.е. – Рим е във разцвета си, има робовладелство, търговските връзки са развити, а от Гърция се носят в Рим много предмети на изкуството, точно тогава се заражда и колекционерството. Всеки колекционер търси майстори, които да изпълняват поръчките наподобяващи Гръцки предмети.
Меценатство – да покровителстваш изкуството; за разлика от Гърция в Рим искуството се възприема повече като занаят; в Рим обществото е строго детерминирано; патрициите са висше стоящи, а всички останали са нисши;
-
скулптурен портрет – Римски бюстове;
-
живопис
-
архитектура, инж.съоражения – откриване на бетона, който позволява свобода и творчество;
Витрувий – създава трактрат – “Десет книги за архитектурата”
Архитектурата трябда да е проста, семпла и дълголетна. Тя е изключително елитарна и строго функционална.
Строителството на пътища – предназначени за легионите, които трябва да завладеят света;
-
312г.пр.н.е. – Апий Клавдий – най-големият път свързващ Рим и Южна Италия и е построен от големи каменни блокове наподобяващи павета;
-
форум – най-важното място в града ( от там тръгват всички пътища към провинцията)
-
храма на сатурн – грацката хъзна
Изкуството на риториката достига висота - искуството да се говори и способността да се владеят масите, чрез реч тръгва от Гърция, но в Рим е разцвета й.
Склупторният портрет на Рим – в Гърция всички портретни изображения са бюдтове и са идеализирани в Рим не е така – важна е индивидуалността; Много точно предаване на чертите, важни са лицата, изражението, характера и личностните качества; инкростират се очите, тясна специфика; косата е много точно пресъздадена; за склуптурата се използва само длето; феноменът на римският портрет се състой в това, че човек е достатачно красив сам по себе си за да бъде предмет на изображение; може да се съди за емоционалното състояние на изобразявания човека;
Настъпва периода на Августовски класицизъм – връщане към идиализацията и обожествяването; Октавиан Август (Август не е лично име, а нарицателно за обожествен) построява “Олтар на Мира” на Марсово поле в чест на победите от първи век.
Колизеумът (150м. Дълъг, 188м. в най-дългата част) – това е най-колосалното строителство(от там идва и името му); Появява се някъде около 75-80г. от н.е.; сцената е направена от дърво, посипана с пясък; конструирана е така, че да може да се маха и да има водни битки; решен е на 4 етажа:
-
І –ви – дарийски – най-масивния
-
ІІ-ри – юнийски – по-изискана и привлекателна
-
ІІІ-ти – корински – по-пищни
-
ІV-ти – пиластри – полуколона, залепена за стената – оптически се олекотява конструкцията; - прикрепени са дървени колони, които да задържат покривна плоскост, покривало или платове за сенници;
Триумфалните арки – императорите изразяват своето могъщество и символ на победите си;
Пр: “Арката на Тит” – бетоно стабилно съоражение, построено за конкретен повод;
Архитектурата може да се проследи и в битовите згради. Вилата на министрите в Помпей – има стенописи, сцени отпасващи всички стени, като всяка сцена е разработена в конкретен цвят – изобразяват се не конкретни лица, а образи;
- декорация на къща – важна част от интериора. Пространствата са малки за това се търси решение в илюстрациите по стените(поглед на вън); изобразяване на реално пространство и илюзорно – проблемът вън-вътре; има мозайки, с които се постига живопис - подобна на боите но всеки детайл се търси в камъче с определен цвят;
Монети – всеки имретатор сече монети, които да са с неговия лик, но в никакъв случай той не е идеализиран;
Период на кризис – ІІІв. – набляга се не толкова на индивидуалните черти, колкото на емоционалното състояние – акцента пада на очите;
Фатоми – малки рисунки, портрети, предхождащи иконата, релеф за римските съркофази,
Император Констнантин въвежда Християнството;
Сподели с приятели: |