Идвам от слънцето

Нарисувана от мен, когато бях на 5 години със следният коментар
“Започвам да развивам моето Аз. Слънцето представя Бог и моята душа, а земята – моето
Аз.”

На 8 години допълних “Когато писах Идвам от Слънцето, бях много малък и знаех малко
думи. Сега искам да поясня, чене става въпрос за физическото слънце, а за духовното.
Преди да стигна на Земята се намирах в този изворна светлина, за да мога да сляза на
физически план. Не само аз идвам от слънцето. Децата, които се раждат сега, а също и
възрастните, които се трансформират сега, те имат вече отворена връзката си със
Светлината.”
ПРОЛОГ
"Нови деца се раждат.Те са различават от сегашните хора, въпреки, че на пръв погледне си
личи. Аз съм просто един от тях, един от първите. Човечеството се променя. Връзката с
духовното е поотворена. Децата вече могат да останат съзнателно свързани със своята
същност.
Бебетата плачат, защото е много трудно на тази планета. Бебето се опитва да се
изразява чрез телепатия, но тя не работи, защото цялата материя тук е много гъста.
Бебето вижда всичкото лошо и доброто, истинското и фалшивото. На други планети,
съществата виждат това, което искат. Виждането е начин на изразяване, тъй като
нямат физически очите се фокусират върху това, което ги интересува и могат да се
затворят по своя воля. Новороденото е уплашено, заключено във физическата реалност.
Тъгува за същественото единство на мястото откъдето идва. След това постепенно се
привързва към хората, които се грижат за него. Постепенно забравя за Върховното
Същество и на негово място поставя родителите си.А те, колкото повече вярват само в
материалното, толкова повече потапят детето сив физическия свят.Когато го учат да
говори, ограничават неговото мислене.Колкото повече децата растат, толкова повече те
губят връзката си с източника.

За да се помогне на децата трябва първо да се помогне на възрастните. Ако родителите са
с разкрепостено съзнание, те ще се погрижат за децата си, без да им налагат своите
собствени идеи и мироглед. Основното нещо е да им се даде пространство, да им се даде
време , нека ги оставят да мислят ида поговорят. Важно е да им се говори за Бог и за
духовното, но без да се настоява, че имаме цялата истина.
Човешкият мозък е като компютърно компютърът има ограничена памет. В замяна на
това умът е отражение на Божественият ум, който е безкраен.
Хората се научават да използват само една гледна точка - всекидневната, която служи за
физическото ида живеят в обществото. Деца в игрите си практикуват тази реалност. Да
останете отворени означава да поддържате и други гледни точки. Например, точката на
“Поглед отвън е “ да можем да погледнем от една опорна точка, която е извън Земята,
извън проявената вселена. Централната гледна точка е "да виждаш" от центъра на самото
ядро, от енергийната същност на Бога. Вътрешната Гледната точка е "да можеш да
виждаш " от вътрешността на ядро на твоята същност да имаш поглед върху същността
на другите същества.

Децата от малки са принуждавани да практикуват само Всекидневната гледна точка.
Тогава ограничава използването на техните умствени вълни и ги приучва да се фокусират
само върху физическото поле. Това е катода използва само една програма от един мощен
компютър. Когато вече са програмирани по този начин, за децата вече е много трудно да
отворят съзнанието си. Трябва да имат търпение да възобновят отново духовната връзка.
Повечето хора изживяват живота си изцяло в забрава.Бебетата съхраняват в себе си
върховното единство, а понякога и възрастните хора малко преди да дойде смъртта им.
Хората търсят външно щастие, защото губят вътрешното. Те страдат от желанията
си, а също от пристрастяването към други човешки същества. Детето знае, че е част от
цялото. Ако искате да му предадете идеята за притежаване " моето се обърка, започва
да смята, че всичко е негово. Вие трябва да оставите децата да споделят. Съществува
само едно цялостно Аз, въпреки, че индивидуалното Аз има безкрайно разнообразие.

Изтегляне 0.57 Mb.

Сподели с приятели: