Идвам от слънцето


мисия е да съдействаме за тази промяна. Земята става все по-малко физична, по-



Pdf просмотр
страница6/51
Дата26.06.2024
Размер0.57 Mb.
#121509
ТипКнига
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   51
Идвам от слънцето - Флавио Кабобианко
Свързани:
law-journal1-2011-8
мисия е да съдействаме за тази промяна. Земята става все по-малко физична, по-
духовна.Някои казват, че ще се затворя в духовното, когато порасна, но аз не мисля така.
Знам, чене мога да забравя нещо, което е в моята същност
Флавио, 9 години





Големи очи и много големи крака, за да ме държат здраво на земята. Това съм аз.
Флавио, 4 години


Градът.
Флавио, 6 години

ПРЕДСТАВЯМ ВИ МОЕТО СЕМЕЙСТВО
:
ГОВОРИ МОЯТ ТАТКО
Раждането на Маркос ме изпъкни с едно прекрасно преживяване. Мислех, че раждането на вторият ми син няма да ме изненада с нищо, освен радостта да стана още един път баща. Няколко месеца след раждането на Флавио, в Маркос се появи една ясна и лична връзка с духовното. До този момент, въпреки, че произхождах от католическо семейство аз нямах никаква духовна практика. Бях един интелектуалец, потопен в западната научната традиция, религиозен агностик. Когато големият ми син започна да говори затова, което знаеше, за ментова беше един силен емоционален и интелектуален шок. Мога отговорно да заявя, че концепциите, които той ни предаваше с все още детският език съдържаха една екзоцентрична и супер-физична визия на реалността.

Слушах го опитвайки се да не се намесвам, приемах без да критикувам, питах без да настоявам. Разговорите ни бяха непринудени спонтанни. В много ситуации Маркос пълни пакети от мисли и образи от моя умили от ума на майка си. Въпреки, че тази негова телепатична способност бе най-малко изненадващото. Маркос беше носител на свои собствени идеи една голяма вътрешна сила, с която да ги предава и защитава. Освен това изглежда, че има интензивна връзка с други измерения. Разказва по естествен начин засвоите нощни пътувания по времена съня си и неговата връзка с ангелски същества невидими за човешките очи. Всичко това ме задължава да анализирам задълбочено моите теории. Съмненията и страховете за неговото психично равновесие бяха облекчени, защото все пак той беше дете, малко срамежливо, радостно и адаптивно. До този момент Маркос занимаваше нашето съзнание, а през това време Флавио растеше ведър и спокоен. Натри години Флавио започна да говори. И двете деца носеха едни и същи концепции и понятия като разбиране. В много случаи чувахме как Маркос информира Флавио за характеристиките и правилата на играта в този свят. Флавио се възхищаваше и уважаваше брат си, но много скоро започнаха да водят оживени дискусии върху някакви малки различия в техните метафизични идеи. И двамата бяха абсолютно убедени, абсолютната сигурност, чеса частици от едно цяло “Бог е
всичко и всичко, което съществува са частици излизащи от Бог

Колкото повече израстваха, толкова по-добре се разкриваха техните допълващи се личности.
Маркос беше по-интуитивен, с голям капацитет за адаптация към околната среда. Освен това притежаваше една изящна невинност, приемаше с любов всичко. Знаеше как да види усмихнатата страна на живота иго изразяваше изцяло със смеха си. Когато Маркос се смееше излъчваше любов. Обичаше да пише, рисува, да измисля нови игри. Имаше интелектуални способности и сръчност.
Флавио беше теоретик, имаше забележителна способност да разяснява поопростен начин същността на вътрешната истина. Връзката с тази истина го изпълваше със вътрешна сила и увереност. Воалите падаха пред простотата на неговите думи. Настояваше и имаше нужда да развива все поточни и задълбочени теории за неговите духовни виждания. Разкриваше се като едно срамежливо и чувствително дете, с малко деликатно здраве, много зависимо от климата и заобикалящата го околна среда. Малко, по малко разбрах, че двете деца имат едно общо ядро от вътрешна мъдрост, но се проявяват по различен начин. Бе съмнение Флавио беше говорителят. Неговата мисия, както той казва е да предаде информацията за духовната реалност. Той притежава една допълнителна дарба от възможности. Винаги знае с точност, без никога да сбърка, кога, къде и пред кого може да се изразява свободно. Да възпитавам децата си и едновременно с това да се уча от тях е трудна но вълнуваща задача. Моите разбирания за реалността пострадаха от цялостна революция. Продължавам да израствам с тях. Въпреки тяхната вътрешна светлина, те се нуждаят от менза да ги насочвам на конкретен и ежедневен план, или както те се изразяват – в техният опит с
“плътното”.Формирането наличността на всеки един изисква различни критерии, твърдости точни граници. Тази книга е едно истинско свидетелство на някои от многото моменти изживени с тях. Да ги споделя смятам, че може да бъде от полза за прехода , който правим сега към нови създаване на новото човечество. Сигурен съм че много деца сакато Маркос и Флавио, само чакат възможността да се изразят свободно, за да непрекъснат връзката си със светлината.


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   51




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница