Играта е вид дейност, съпроводена със силни и динамични емоционални преживявания, същността на която се състои в усвояване от детето на манипулационни действия с предметите и откриване на техните свойства и във възпроизвеждане на поведението на възрастните и техните взаимоотношения.
1.1. Понятието игра при различните народи
При древните гърци думата „игра” е означавала действия, присъщи на децата, отразяващи главно това , което сега обозначаваме с думите „правя детинщини”.
При евреите на думата „игра” е съответствало понятието за шега и смях.
При римляните „ludo” е означавало радост „веселие”.
За немците древната дума „spilan” е означавала леко, плавно движение, което доставя удоволствие.
Впоследствие на всички европейски езици с думата „игра” са започнали да обозначават широк кръг от човешки действия, доставящи веселие и удоволствие на хората.
1.2.Играта при възрастните
В съвременното общество разгърнати форми на играта при възрастните не съществуват. Те са заместени и изместени от една страна, от различни форми на изкуството, а от друга-от спорта.
1.3. Класифициране на детските игри
Ш.Бюлер разпределя игрите в пет вида
(функционални или сензорно-моторни игри, игри на илюзии, рецептивни игри (гледане на картини, слушане на приказки), конструктивни игри и колективни игри.
Ж.Пиаже разпределя игрите в три основни категории :
игри на упражнение, символични игри и игри с правила.
Фридрих Фрьобел прави една функционална класификация на игрите и препоръчва към тях игрови средства, а именно:
Фридрих Фрьобел прави една функционална класификация на игрите и препоръчва към тях игрови средства, а именно:
Първа група - това са игри за най-малките. В тях преобладава участието на пръстите, ръцете и краката. Те се придружават с песен, с цел едновременното развитие на двигателните и говорни навици.
