II. природа на реституционния процес правни и икономически аспекти

Съгласно този закон лицата /техните наследници/, които са собственици на за-строени недвижими имоти, отчуждени им до 21.04.1990 г. по ЗТСУ, ЗПИНМ и ЗБНМ могат да поискат отмяна на отчуждаването, “ако съществуват към деня на влизане на този закон в сила и ако мероприятието за което е бил отчужден имотът, фактически не е започнало” /пак там/ В случай, че сградите не съществуват, отчуждаването също мо-же да се отмени, ако дворното място отговаря на изискването за образуване на само-стоятелен парцел и строителството фактически не е започнало. Когато отчуждените сгради са останали с временен режим /това най-често са къщи, останали несъборени след строежа на жилищни блокове, промишлени и търговски обекти и др./., отмяната на отчуждаването може да се извърши “при условие, че има възможност по застроител-ния и регулационния план да бъдат включени в режима на бъдещо застрояване и дворното място отговаря на изискванията за образуване на самостоятелен парцел”. /пак там/ Ако предмет на отчуждаването е бил само незастроен парцел, то тогава за отмяна на отчуждаването е достатъчно само върху него “да не е започнало фактическо строи-телство към момента на влизане на този закон в сила”. /пак там/ Съгласно закона рес-титуционни претенции могат да бъдат отправяни и спрямо имоти, отчуждени по чл. 26 от ЗДИ или по чл. 101 от ЗС за особено важни държавни и обществени нужди. Техните бивши собственици /респ. наследници/ могат да поискат отмяна на отчуждаването “ако към момента на влизане на този закон в сила обектът не се използува за нуждите, за които е бил отчужден”. /пак там/ Право на отмяна на отчуждаването получават и бив-шите собственици на магазини, отчуждени по чл. 101 от ЗС, при условие, че върнат на държавата полученото обезщетение.

При всички случаи, отмяната на отчуждаването може да стане едва след като правоимащите по този закон върнат получените от тях като обезщетение жилища, пари и други имоти, което ги поставя с ситуация на избор дали да запазят за себе си това обезщетение или да предявят реституционни претенции. Ако обаче полученият като обезщетение имот е в “съсобственост или са отстъпени в обезщетение имоти и на трети лица, молбата за отмяна на отчуждаването се подава от всички съсобственици, респ. трети лица…” /пак там/

При отмяна на отчуждаването отстъпените като обезщетение обекти стават дър-жавна собственост, а тези от тях които представляват жилища се предоставят на об-щинските съвети за настаня-няване на социално слаби граждани, крайно нуждаещи се от жилища граждани и граждани, които ще освободят жилища на лица, чиято собстве-ност се възстановява.

Посредством Закона за възстановяване собствеността върху някои магазини, ра-ботилници, складове и ателиета /ЗВСНМРСА/ /обн. ДВ, бр. 105 от 1991 г./ се възстано-вява правото на собственост на бившите собственици /техните наследници/ върху из-броените недвижими имоти, които са били фактически принудително продадени по ре-да на Постановление № 60 на МС от 1975 г. Условието за възвръщане правото на соб-ственост е в срок от 1 година от влизането на закона в сила те да върнат на “купувачи-те” или на техните правоприемници получените от продажбата суми. Бившите собстве-ници нямат право да търсят пропуснати ползи и добиви от имотите, а в случай на извършени подобрения са длъжни да изплатят на лицата, извършили тези подобрения разноските, които последните са извършили за тях. При опредеделени обстоятелства – извършено преустройство, от имота и други обекти е образуван нов имот и е невъз-можно той да бъде възстановен в първоначалния си вид “собствеността върху имотите се преобразува в съсобственост"”/пак там/, като всеки съсобственик придобива идеална част от новообразувания имот, съответствуваща на цената на неговия имот.

Всички договори за наем за имотите подлежащи на реституция по този закон се считат за сключени без определен срок с изключение на обектите за продажба на хлеб-ни, месни, млечни произведения, детски кухни, детски консултации и аптеки, които за-пазват предназначението си за срок от 1 година от влизането му в сила.

Последният от тази първа група реституционни закони “Закон за амнистия и връщане на отнети имущества” /ЗАВОИ/ /обн. ДВ, бр. 1 от 1991 г./ урежда възстано-вяване правото на собственост на лица, чиито имущества са били конфискувани с нака-зателна присъда /това са най-често лица осъдени по политически причини, невъзвра-щенци и др./ Правните основания за реституиране на имуществата тук се крият в амни-стирането на тези лица чрез заличаване на престъпния характер на извършените от тях “престъпления” по Закона за защита на народната власт, по Наказателния закон и На-казателния кодекс. Въпросните наказуеми деяния “се амнистират, ако са извършени през времето от 17.03.1945 г. до 31.12.1989 г.” /пак там/ Конфискуваното с наказателни присъди по гореизброените закони имущество се връща на правоимащите, ако до вли-зането му в сила е собственост на държавата, общините или техни фирми в които дър-жавата /общините/ имат най-малко 51 % участие. Специфичен случай представлява възстановяване правото на собственост на лица, чието имущество е било отнето до 22.05.1989 г. по законите за българското гражданство /това са лицата принудително ли-шени от българско гражданство/. Те придобиват същите права, както останалите амни-стирани лица, непосредствено след като възстановят своето българско гражданство.

Общите характеристики на тази първа група реституционни закони, приети през периода 1991 – 1992 г. се изразяват в следното:

• Обект на реституция са единствено недвижими имоти, отчуждени от държавата /общините/ принудително и/или без заплащане на равностойно обезщетение в периода 1945 – 1989 г.;

• 
  Подлежащите на реституция имоти към момента на влизане на съответния реститу-ционен закон в сила задължително трябва да са собственост на държавата, общините, обществените организации или на техни фирми с над 50 % държавно /общинско/ учас-тие;
  

• 
  Задължителна предпоставка за възстановяване на собствеността върху посочените имоти се явява условието те да съществуват реално, до размерите в които са били от-чуждени;
  

• 
  Връщането на обезщетението на държавата /общините/ в случаите в които такова е било давано, се явява неотменно изискване за възстановяване на собствеността, като при това получаването на държавни облигации и извършените прихващания не се смя-тат за обезщетение. /Джеров, 1994; 140/;
  

• 
  Бившите собственици /техните наследници/ не могат да търсят от предишните държатели на имота пропуснатите ползи и добивите от този имот;
  

• 
  Собствениците по реституция не дължат обезщетение за подобренията в реституи-раните им имоти /с изключение на ЗВСНМРСА, ЗАВОИ и ЗВСОНИ, когато имота е жилище обитавано от наемател – физическо лице/;
  

• 
  Сключените наемни договори при реституираните имоти се обявяват за безсрочни, като в същото време се създава специален отлагателен режим за реституиране на обек-ти с важни социални функции, при което влизането в сила на реституционните закони спрямо тях се отлага за срок от 1 до 3 години;
  

• 
  Реституционните закони не уреждат “правоотношения между гражданско-правни субекти”, а само “публичноправни отношения между държавата и гражданите във връзка с правото на собственост”. /Атанасова, 2000; 17/. Изключенията касаят само не-добросъвестни приобретатели на одържавени в миналото имоти, които са ги придо-били в нарушение на действуващите тогава нормативни актове, чрез използуване на служебно или партийно положение или чрез злоупотреба с власт;
  

• 
  Правото на собственост се възстановява от деня на влизането в сила на самият рес-титуционен закон, при наличието на предвидените в същият този закон предпоставки /с изключение на Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имо-ти по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, при които процедурата по възстановянето на собствеността стартира след подаване на искането на връщане на имотите/. При всички останали случаи подаването на реституционен иск не е условие за връщане на собст-веността, а изискване за легитимация на правоимащия “/тя се възстановява по силата на закона – ex lege…/” /Горбанов, 1993; 30/;
  

• 
  “Изтеклата придобивна давност не се зачита. Нова давност започва да тече от деня на влизане в сила на съответния реституционен закон” /Атанасова, 2000; 17/;
  

• 
  “Ако вследствие промяна на вида и предназначението на одържавен неземеделски имот, същият е увеличил размерите си, собствеността се възстановява само по отноше-ние на онази част, която е съществувала към момента на одържавяването. Ако размери-те на отчуждения имот са намалени…., собствеността се възстановява за това, което се е запазило от него, стига то да представлява самостоятелен обект на собственост.” /Атанасова, 2000; 19/;
  

• 
  Правоимащите по посочените реституционни закони са освободени от дължимите в случая държавни такси.
  

Основният замисъл на законодателя, въплътен в текстовете на ЗОСОИ е за-вършване на реституционното законодателство чрез отмяна на всички нормативни ак-тове, чрез които са били отнемани принудително и без заплащане на равностойно обез-щетение имоти и имущества на гражданите, от една страна, и обезщетяване на всички собственици на отчуждени имоти и имущества, които не могат да бъдат върнати реал-но, от друга.

В “Преходните и заключителни разпоредби”на закона “Лучников” се правят ре-дица изменения и допълнения, чрез които се разширява обхвата на първата група рес-титуционни закони, като по този начин се реституират имоти и имущества, отчуждени по силата на: “Закона за държавния застрахователен институт”, “Закона за банките”, “Закона за национализиране на товарни плавателни съдове”, “Закона за изкупуване на търговски инвентар”, “Указа за мините и подземните богатства”, “Наредбата-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане България в Световната война срещу съветските народи и за злодеянията свързани с нея” и др., както и по указите, посред-ством които е било отнемано имущество на гражданите в полза на държавата.

Към изброените в чл.1 ал.1 от “Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС се добавят още и: по “Указа за изменение и допълнение на Закона за приложението на общия градоус-тройствен план на Столична голяма община /Голяма София/”, по чл. 5 ал. 3 от “Указ № 115 за насърчаване и подпомагане на кооперативното и индивидуално жилищно строи-телство”, по “Закона за жилищното строителство и стопанисване на жилищния фонд” и по “Закона за одобрение и приложение на общия градоустройствен план на София”.

• 
  право “на съсобственост върху обектите, изградени върху земите им, или върху те-рените, към които тези земи са присъединени, в идеални части, съответствуващи на действителната пазарна цена на техните земи, ако не бяха застроени или присъе-динени, към действителната пазарна цена на целия обект към деня на влизането на този закон в сила. Когато върху тези земи при одържавяването им са съществували сгради, постройки или съоръжения, разрушени или преустроени по начин, непозволяващ реал-ното им връщане, идеалните части, възстановени на собствениците се увеличават с тяхната стойност” /ДВ, бр. 107 от 1997 г./;
  

• 
  право “на част от акциите или дяловете на търговските дружества, в дълготрайните активи на които са включени тези земи, съответствуваща на стойността на идеалните им части…” /пак там/ установена по горепосочения начин.;
  

• 
  право “на компенсаторни записи на стойност, равна на стойността на идеалните им части” /пак там/ установена по горепосочения начин.;
  

• 
  право “на получаване на парично обезщетение по действителни пазарни цени към деня на влизане на този закон в сила в случаите, когато земята е превърната в пуб-лична държавна собственост /респ. публична общинска собственост/ след 25.02.1992 г.” /пак там/;
  

• 
  право на замяна на възстановени им в реални граници земи, сгради, постойки и съо-ръжения с акции или с идеални части в собствеността на целия обект, построен върху тяхната земя, или върху терена към който тя е присъединена;
  

• 
  право на отделяне и реално връщане на земята или на част от нея, когато тя може да се обособи като самостоятелен парцел, както и реално възстановяване на собстве-ността върху самостоятелни обекти /парцели, сгради, апартаменти, магазини и др./, придобити от държавата, общините, предприятия и еднолични търговски дружества по чл. 61 от Търговския закон срещу преотстъпване или в замяна на отчуждената им соб-ственост;
  

• 
  право”на обезщетение чрез придобиване на съсобственост на обектите /ако подле-жащите на обезщетяване имущества са били включени в активите на съответните предприятия при отчуждаването им/, на акции или дялове от търговските дружества, в които са били преобразувани предприятията в чиито активи са били включени подле-жащите на обезщетяване имущества или на компенсаторни записи имат всички лица, от които са били одържавени или отчуждени всякакви движими или недви-жими иму-щества /без земите/, по нормативните актове посочени в чл. 2, ал. 1 и 2 от ЗВСОНИ, правата върху които не могат да бъдат възстановени реално, защото са разрушени, преустроени, употребени, станали негодни, придобити добросъвестно от трети лица или са престанали да съществуват по друг начин”. /пак там/;
  

• 
  право на обезщетяване по реда на ал. 2 придобиват всички български граждани /техните правоприемници/, със стойността на чието недвижимо и движимо имущество /без земеделските земи/ е погасен държавен дълг съгласно Спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между Народна република България и Кралство Гърция;
  

• 
  “право на получаване на жилищни компенсаторни записи /ако изберат този начин на обезщетяване/ имат собствениците на отчуждени жилища, на незастроени или за-строени парцели в границите на регулационните планове на населените места, собстве-ността върху които не е и не може да бъде възстановена. Притежателите на жилищни компенсаторни записи имат всички права по чл. 4 от ЗОСОИ”. /пак там/;
  

Съгласно закона изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността за кои-то се възстановява по ЗОСОИ, ЗСПЗЗ и ЗАВОИ не се зачита и започва да тече от деня на влизане на ЗОСОИ в сила.

Законът “Лучников” предвижда практически два различни механизма за оценка на стойността на подлежащите на обезщетение имоти и имущества: по дейстивителни пазарни цени към деня на влизането на този закон в сила, определени съгласно Прило-жение № 1 от Закона за местните данъци и такси, като получената стойност се удвоява /тази формула се прилага за земите и парцелите в чертите на регулационните планове, сградите, магазините и други недвижимости, собствеността върху които не може да се възстанови в реални граници/, а за всички други движими или недвижими имоти /без земите/, ценни книжа, ценности и пари, собствеността върху които те може да бъде възстановена, защото са разрушени, употребени, преустроени или придобити добросъ-вестно от трети лица по: стойността, посочена в акта за отчуждаването, в декларацията по Закона за еднократен данък върху имуществата, в нарочния баланс и др. чрез изпол-зуване на специална формула в която ролята на деноминатор изпълнява средната ме-сечна работна заплата.

ЗОСОИ предоставя на притежателите на компенсаторни записи пределно общи-те права да ги използуват за участие във всички видове приватизационни сделки, както и да придобиват чрез тях акции от вече приватизирани предприятия. Притежателите на жилищни компенсаторни записи се сдобиват с правото “с тях да могат да купуват с предимство държавни и общински жилища и парцели, отредени за жилищно строител-ство…”. /пак там/

За периода от приемането си до днес ЗОСОИ претърпява общо седем редакции, част от които са свързани с оптимизация на административните процедури по прилага-нето му, а друга – със съществени промени в приложението на компенсаторните запи-си и механизма на обезщетяване, засягащи интересите както на първоначалните, така и на последващите им притежатели.

Впредвид напредналият процес на приватизация, който води неминуемо до ре-дуциране на дяловете в дружествата, заделени за удовлетворяване на реституционни претенции в началото на 1999 г. се правят нови промени в ЗОСОИ, които се кодифи-цират под формата на чл. 7 /нов/ от закона /ДВ, бр. 12 от 1999 г./. Съгласно новата по-правка исканията за обезщетяване по реда на чл. 2, ал. 1 и 2 и чл. 3, ал. 1 и 2 /касаещи правото на собствениците да бъдат обезщетени с акции на търговските дружества в чиито дълготрайни активи са били включени одържавените им земи и имущества/ се удовлетворяват както следва:

• 
  “за одържавените земи и/или имущества, които са били включени в активите на търговски дружества или на техни праводатели, правоимащите получават акции или дялове на стойност равна на стойността на одържавените им земи и/или имущества, установени по реда на чл. 4 ал. 3 от ЗОСОИ” /пак там/ /т.е. по Приложение № 1 от Закона за местните данъци и такси, като получената стойност се удвоява – бел. моя/;
  

• 
  “когато стойността на акциите или дяловете…надвишава стойността на държавното участие в капитала на дружеството, към момента на искането, за разликата се пред-оставят компенсаторни записи.” /пак там/;
  

• 
  по отношение на всички останали случаи извън горепосочените, когато няма дър-жавно участие в капитала на търговското дружество, като подлежащите на обезщете-ние имущества са били отписани от активите на предприятията преди преобразуването им или в случай на предоставяне на имуществата в собственост на други юридически лица по установения ред, обезщетението се извършва с компенсаторни книжа. /пак там/;
  

• 
  правоимащите по ЗОСОИ се обезщетяват само с компенсаторни книжа и в случаите при които при приватизацията на съответното предприятие не се допуска плащане с непарични средства /т.е. законодетелят изключва възможността първоначални собстве-ници на такива кни-жа да бъдат обезщетени с акции на първокласни дружества и пред-поставя процеса на компенсация да се извършва изключително чрез акции на неатрак-тивни дружества – бел. моя/.
  

Новосъздаденият член 9 задължава министри, ръководителите на ведомства и областни управители до 31.05.2000 г. да обявят пред министъра на държавната админи-страция всички държавни неприватизирани и невключени в програмите за целева при-ватизация незавършени строежи, жилища, магазини, складове, ателиета, кантори, сер-визи и парцели в границите на регулационните планове на населените места, явяващи се частна държавна собственост, като посочат базисната цена по която ще се проведат търговете за приватизацията им с компенсаторни книжа. От своя страна министърът на държавната администрация се задължава да предостави за обнародване в “Държавен вестник" до 30.06.2000 г. списъците с горепосочените обекти, търговете за които се предвижда да започнат от 31.07.2000 г. и да завършат до 31.12.2000 г.

Успоредно с привидното увеличение на възможностите за оползотворяване на компенсаторните книжа от страна на техните първоначални собственици, законодателя предвижда далеч по-лесно реализуеми и непропорционално по-големи имуществени облаги за определен кръг последващи държатели на такива книжа. В това изменение и допълнение на ЗОСОИ за първи път се допуска при приватизацията на държавни пред-приятия /с изключение на тези за които не се допуска плащане с непарични средства/ фирмите да могат да заплащат с компенсаторни книжа до 50 % от цената на сделката, а в случаите на разсрочено плащане по чл. 31 или по чл. 25 ал. 3 от ЗППДОбП /това касае работническо-мениджерските дружества/, остатъкът от покупната цена по склю-чената сделка може да бъде изплатен изцяло с КЗ, ЖКЗ или временни удостоверения до 31.12.2001 г. /ДВ, бр. 99 от 2000 г./.

В последната по-значима редакция на ЗОСОИ за първи път се отграничават първоначалните собственици на компенсаторни книжа от последващите им притежате-ли: “Първоначални собственици /притежатели/ на компенсаторни запизи, жилищни компансаторни записи и временни удостоверения по чл. 6 ал. 8 са лицата, на чието име те са издадени, или техните наследници по права или съребрена линия до втора сте-пен” /ДВ, бр. 25 от 2001 г./. Едновременно с това е направен нов плах опит да се пред-ложат известни инвестиционни възможности на техните притежатели с което да се предотврати масовата им разпродажба на безценица, да се повишат покупните им цени и да се стимулира собственото участие на техните собственици в процеса на привати-зация. В тази връзка на техните притежатели се предоставя възможността да участву-ват лично или чрез създадени само от тях граждански или търговски дружества в цен-трализираните търгове по глава 8 от ЗППДОбП и ал. 34 от преходните и заключителни разпоредби на същия закон, както и при приватизирането на миноритарно държавно участие в приватизирани вече предприятия. Създава се възможност компенсаторните книжа да бъдат използувани при горните условия от пенсионноосигурителни фондове и дружества, но само ако са ги придобили от първоначалните им собственици по цени, не по-ниски от ¾ от номиналната им стойност. Опростява се тромавата админи-стративна процедура при превръщането на компенсаторните книжа в инвестиционни бонове – те вече могат пряко да бъдат използувани в процеса на масова приватизация, без да е необходимо да се трансформират в бонове. Допълнителни права получават и определена категория лица /най-често правоимащи по ЗОСОИ/, които при ликвидиране на съсобствеността между неподеляем имот могат да придобият собствеността върху целия имот, като заплатят дела на държавата, общините или техни фирми с компенса-торни книжа. При същите условия те придобиват правото да издължат и сумите за уравняване на дяловете при делба на поделяем имот. На същите се предоставя възмож-ността да придобиват земя от Държавния поземлен фонд и закупуват гори от Държав-ния горски фонд.

Далеч по-действени, независещи от волята на упълномощените да прилагат за-кона длъжностни лица и привилегироващи всички фирми, които дължат /или им пред-стои да дължат/ на държавата суми по приватизационните си сделки са измененията и допълненията в тази последна редакция на ЗОСОИ : с компенсаторни книжа фирмите-купувачи ще имат право да заплащат до 90 % от покупната цена по всички приватиза-ционни сделки с държавно имущество от влизането на този закон в сила до 31.12.2001 г./ освен в случаите в които купувачът е изпаднал в забава/, с изключение на тези при приватизацията на които не се допуска плащане с непарични средства. С такива книжа освен това могат да бъдат изплащани всички дължими лихви по задълженията на юри-дическите лица към държавата по Закона за уреждане на необслужваните кредити /ЗУНК/, а освен това мажоритарните собственици на приватизирани предприятия се сдобиват с правото да платят част от покупната цена на обособена част от въпросното предприятие с компенсаторни книжа.

Общите характеристики на ЗОСОИ и неговите изменения и допълнения, приети в периода 1997 – 2001 г. ни позволяват да направим следните по-важни изводи относно реституционното законодателство и неговото правоприложение през разглеждания пе-риод:

• 
  Явявайки се правно следствие на приетите през 1991 и 1992 г. реституционни зако-ни /и най-вече на ЗВСОНИ/ ЗОСОИ въплъщава в себе си принципа за “тотална рес-титуция” на цялата одържавена собственост по време на държавния социализъм у нас: “Възстановява се собствеността и върху всички движими и недвижими имущества, от-нети без законово основание или отчуждени не по установения законов ред от държа-вата, от общините и от народните съвети в периода от 09.09.1944 г. до 1989 г.” /ДВ, бр. 45 от 1998 г./. Следователно чрез неговото приемане формално приключва реститу-ционното законодателство в страната. Опирайки се на общите принципи на възстано-вяване на собствеността, залегнали в основата на реституционните закони, приети през 1991 и 1992 г. законът “Лучников” формално-юридически успява да изпълни своите основни функции – отмяна на всички нормативни актове чрез които са били отнемани без законово основание имоти и имущества, от една страна и осигуряване на справед-лива и съответствуваща на стойността на одържавеното имущество компенсация на бившите собственици. Ако изключим частта от ЗОСОИ, която касае възстановяване правото на собственост в реални граници, в останалата част от закона законодателят е бил обективно значително по-затруднен в следването на въпросните принципи. Изпра-вяйки се пред дилемите, породени от втората реституционна хипотеза /т.е. отчуждена-та собственост е употребена, повредена, престанала е да съществува, била е преустрое-на или променена по начин, който не позволява нейното връщане на собственика и в първоначалния и вид, превърната в публична собственост или придобита добросъвест-но от трето лице/, той е дал приоритет при обезщетението на активи с нисък пазарен потенциал. При това в своя първоначален вид ЗОСОИ предоставя право на избор на правоимащите относно начина по който те ще бъдат обезщетени /норма, която практи-чески не се приложи от упълномощените по закона лица/ и в същото време постанов-ява компенсацията задължително да се извършва с КЗ и ЖКЗ единствено в случаите, когато имота се явява публична собственост или е придобит добросъвестно от трети лица при спазване на законовия ред /законова разпоредба, която отново не се изпълни, в резултат на което огромна част от правоимащите бяха принудени да приемат като обезщетение такива книжа/. Вместо да форсират процеса на приватизация чрез обез-щетение с акции на търговски дружества /там където съществуваха законовите основа-ния за такъв вид обезщетение/ държавните органи масово възприеха практиката да обезщетяват правоимащите само с компенсаторни книжа.;
  

• 
  Макар да отхвърля принципа на паричното обезщетение като средство за компен-сация на отнетите имоти и имущества, невъзстановими в реални граници, ЗОСОИ в максимална степен се опитва да уеднакви статута на обезщетените реституенти с този на собствениците с възстановени в реални граници имоти. Законът предоставя на пра-воимащите три базови схеми за обезщетение: чрез съсобственост върху обектите, в които е било включено или към които е било присъединено одържавеното имущество, чрез акции или дялове на търговски дружества в дълготрайните активи на което са би-ли включени, подлежащите на обезщезщетение имоти и имущества, и чрез компенса-торни книжа /във всички останали случаи/. Навсякъде, където е съществувала възмож-ност законодателят е предвидил обезщетението да се осъществи върху същия имот, притежаван от искателите преди одържавяването му /било като обособяване на само-стоятелен парцел, било като реално възстановяване на собствеността върху самостоя-телни обекти от съсобствен с държавата /общините/ обект, било като съсобственост върху обектите, изградени върху отчуждени земи или под формата на акции и дялове на търговските дружества, в чиито активи са включени, отчуждените имоти и иму-щества/.;
  

• 
  В хода на своето приложение и в резултат на постоянните си изменения и допълне-ния ЗОСОИ практически свежда процеса на обезщетяване до емитиране на необезпече-ни от държавата компенсаторни книжа. Всяка нова редакция на закона формално раз-ширява кръга /но не и обема/ на активите, които ще служат като средство за оползо-творяване на огромната маса книжа – инвестиционни бонове, държавни и общински дялове от предприятия, миноритарни пакети от акции, земеделски земи, гори, парцели, незавършено строителство, градски недвижимости и др., без да обезпечи админи-стративно механизма чрез който ще се извършат сделките и без да отчете обстоятел-ството, че за продавача по една такава сделка е напълно неизгодно да участвува в нея. Неприемането на нарочен списък с подлежащи на приватизация чрез компенсаторни книжа от страна на първоначалните им собственици държавни активи, отговарящи на обема на емитираните книжа доведе до неизбежната им обезценка. Министерствата, а още по-малко общините нямаха никакъв интерес от обезщетяване на притежателите на компенсаторни книжа с недвижимости, защото срещу тях не получаваха никакъв финансов ресурс.
  

• 
  Вместо да тръгне по пътя на уеднаквяване на реституционните права на различ-ните категории правоимащи /напр. чрез приравняване статута на ПКБ с този на КЗ и ЖКЗ/ и да третира първоначалните им собственици като потенциални инвеститори и бъдещи дребни акционери /а не като физически лица, които трябва да получат някакво обезщетение/ ЗОСОИ постепенно еволюира в посока обслужване корпоративните ин-тереси на ограничен кръг приватизатори. От обезщетителни инструменти посредством които бившите собственици трябваше да участвуват в приватизацията, компенсаторни-те книжа се превърнаха в най-евтиния ресурс, използуван за заплащане на покупната цена по широк кръг приватизационни сделки. Всички изменения и допълнения на закона целяха не смяна на модела на компенсация, а фактически разширяваха и увели-чаваха правата на вторичните държатели на тези книжа с презумпцията, че по този начин ще се повишат покупните им цени и ще се тушира масовото недоволство. Посте-пенно ЗОСОИ девалвира от закон за обезщетяване на бившите собственици в средство за опрощаване плащанията по приватизационните сделки. Стигна се дотам, че на точно определени фирми се позволи да заплатят “спечелените” от тях приватизационни сдел-ки почти изцяло с компенсаторни книжа, което е в пълно противоречие с първоначал-ната философия на закона. Българското реституционно законодателство чрез своя за-кон за компенсация на бивши собственици на невъзстановими имоти и имущества, за разлика от централноевропейското, не можа да обвърже реституционната си политика с приватизационната. Ефектът от приложението на ЗОСОИ се изчерпва с преразпреде-лението на компенсаторните ресурси от реституентите към приватизаторите и послед-валата масова поява на нежизненоспособни РМД. В резултат от този квазипазарен и политически мотивиран механизъм за преразпределение на ресурсите, нито РМД стъпиха на крака /според доклада на подкомисията по следприватизационен контрол от сключените до средата на 2002 г. 4 789 приватизационни сделки, 1435 са с РМД, които притежават около 1/3 от приватизираните активи, като в същото време броят на тези от тях, които не изпълняват следприватизационните си ангажименти лавинообразно се увеличава /вестник “Стандарт”, бр. 3 415 от 05.07.2002г.//, нито една немалка част от българските граждани успяха да се превърнат в дребни акционери и собственици на недвижимости. Фактически провежданата през този период протекционистична поли-тика към РМД по отношение на безвъзмездното им кредитиране /на това място задъл-жително трябва да припомним, че към средата на 2002 г., са били използувани за плащане по приватизационни сделки компенсаторни книжа на обща стойност над 1,3 млрд. лв, от които 868,440 млн. ПКБ и 437 млн. – КЗ и ЖКЗ/ доведе до същите ико-номически резултати, каквито про-изведе върху държавните тогава предприятия, прие-мането на ЗУНК, а именно – осигуряване на допълнителни възможности за източване на предприятията.