Първи етап на реституционното законодателство /1991-1992 г./

Първи етап на реституционното законодателство /1991-1992 г./

Първата група закони, третиращи връщането на отчуждена градска собственост /”Закон за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти” /ЗВСОНИ/; “Закон за възстановяване на собствеността върху някои магазини, работил-ници, складове и ателиета” /ЗВСНМРСА/; “Закон за възстановянане собствеността вър-ху някои отчуждени имоти по Закона за териториално и селищно устройство /ЗТСУ/, Закона за плановото изграждане на населените места” /ЗПИНС/, Закона за благоу-стройството на населените места /ЗБНМ/, Закона за държавните имоти /ЗДИ/ и Закона за собствеността /ЗС/, както и Закона за амнистия и връщане на отнети имущества /ЗАВОИ//, бяха приети от българския парламент през периода 1991-1992 г.

Сред споменатите по-горе закони в зависимост от своя социален обхват, значи-мостта на социално-икономическите си последици и съвкупната стойност на под-лежащите на реституция недвижими имоти безспорно се откроява ЗВСОНИ, обнарод-ван в “Държавен вестник, бр. 15 от 1992 г./. Посредством него законодателят възста-новява правото на собственост на бившите собственици /техните наследници/ върху две основни групи имоти. Към първите се отнасят всички сгради /имали изключително жилищно предназначение към момента на тяхното отчуждаване/, одържавени по “За-кона за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост” /ЗОЕГПНС/, а към вторите – недвижими имоти /имали изключително стопанско предназначение към момента на тяхното отчуждаване/, които са били национализирани от държавата по: “Закона за държавния монопол на тютюна”, “Закона за държавния монопол на петрол-ните продукти”, “Закона за монопола на спирта и подсладените спиртни напитки и тър-говия с плодови ракии и вино”, “Закона за национализация на частни индустриални и минни предприятия”, “Закона за кинематографията”, “Закона за книгопечатането” и “Указа за отчуждаване на складове за съхраняване на храни”.

ЗВСОНИ постановява възстановяване на собствеността само върху недвижи-мите имоти “ако те съществуват реално до размерите в които са били отчуждени” /ДВ, бр. 15 от 1992 г./, оставяйки открита възможността “когато не са налице условията за възстановяване на собствеността върху по чл. 1 и 2 бившите им собственици или тех-ните наследници се обезщетяват по ред, определен с отделен закон”./пак там/

Съгласно закона недвижимите имоти подлежат на реституиране само при усло-вие, че “са собственост на държавата, общините, обществените организации или на техни фирми или на еднолични дружества по чл. 61 от Търговския закон…”/пак там/

Трето допълнително изискване за връщане на тези имоти се явява условието “собствениците им да не са били обезщетени чрез изплащане на паричната им равно-стойност или с друг недвижим имот”/пак там/ В случаите в които бившите собстве-ници са били обезщетени с жилища, те могат да поискат възстановяване на собстве-ността върху имота, като върнат жилището на държавата или общините. Заедно с това получаването на облигации, както и прихващането по “Указа за прихващане на задъл-женията на бивши собственици на отчуждени от държавата имущества и национализи-рани предприятия към държавата, банките и държавните предприятия” не се смятат за обезщетение.

Собствеността върху въпросните имоти се възстановява на лицата от които те са били отнети или на техните наследници по закон, ако преките собственици са почина-ли. Собствеността на юридическите лица, чиито имоти са били отчуждени по посо-чените закони се възстановява в полза на съдружниците /членовете им/, съответно на физическите лица, които са били членове или съдружници към момента на прекра-тяването им, съобразно правата на всеки от тях или на техните наследници по закон.

ЗВСОНИ не предвижда реституиране на имоти, които са собственост на частни лица с изключение на “случаите, когато те са придобити от трети лица в нарушение на нормативните актове, както и чрез използуване на служебно или партийно положение или чрез злоупотреба с власт.”/пак там/

Бившите собственици или техните наследници не могат да претендират за про-пуснати ползи и добиви от имотите си за периода в който те са били отчуждени. Последните “дължат необходимите разноски за имота, направени от наемателите” по общия ред, само ако те са физически лица./пак там/

Договорите за наем при реституираните по този закон имоти се считат за склю-чени без определен срок. Законодателят е предвидил отсрочено действие на горната разпоредба спрямо определена категория имоти, изпълняващи важни социални функ-ции - детски градини и ясли, училища, здравни заведения, както и спрямо физически лица, настанени по административен ред в подлежащи на реституция жилища /послед-ните запазват правата си на наематели по Закона за наемните отношения за срок от три години, като договорите за наем не могат да бъдат разваляни преди изтичането на този период/.

В своите заключителни разпоредби ЗВСОНИ задължава Министерския съвет /МС/ “в едномесечен срок от влизането на закона в сила да издаде постановление, с което да се възстанови собствеността върху недвижимите имоти, отчуждени с актове на Министерския съвет в периода 1947 – 1962 г., без тези издадени на основание чл. 101 от Закона за собствеността”. /пак там/ Въз основа на това правно основание съ-щият издава постановление № 60 от 16.04.1992 г. /ДВ, бр. 35 от 1992 г./ с което отменя всички постановления, разпореждания и решения на МС с които са били отчуждавани недвижими имоти за периода 1947 – 1962 г., като заедно с това постановява “възстано-вяването на собствеността по отменените актове на МС се извършва при условията и по реда на ЗВСОНИ”. /пак там/

Следващият по своята значимост и социален обхват на засегнатите лица “Закон за възстановяване на собствеността върху някои отчуждени имоти по Закона за терито-риално и селищно устройство, Закона за плановото изграждане на населените места, Закона за благоустройство на населените места, Закона за държавните имоти и Закона за собствеността” /ДВ, бр.15 от 1992 г./ има за своя цел възстановяване правото на собственост на лица, чиито имоти са били отчуждени за задоволяване на държавни или обществени нужди, но до момента на влизането му в сила не са били използувани по предназначението, заради което са били отчуждени. /Кралев,1992; 5/